Как да изберем книга според настроението си
Понякога изборът на четиво е по-труден от самото четене. Стоим пред пълните рафтове в книжарницата и буквално чакаме нещо да ни повика. Най-логичното решение обикновено изглежда да се насочим към някой нашумял бестселър, който има добри отзиви и ни звучи интригуващо. Въпросът е обаче от какво имаме нужда в дадения момент, какво се надяваме да намерим за себе си, четейки точно определена книга. Понякога просто искаме да се потопим и да се изгубим в нечий чужд живот, а друг път следенето на прекалено заплетен сюжет ни изморява. Има и моменти, в които посягаме към книгите, за да получим нова перспектива и да погледнем по нов начин на случващото се около нас.
Алеята на книгата в София, която ще се проведе от 7-ми до 14-ти септември и ще превърне площада пред Националния дворец на културата в огромна книжарница на открито, е идеалното място да открием новото любимо попълнение в личната си библиотека. А ние имаме няколко предложения как това да се случи според състоянието ни в момента.
В етап от живота ни, когато сме психически или емоционално изтощени, последното от което имаме нужда, е сложна история, в която трябва да анализираме всяка страница, да приемаме нови знания или пък да преосмисляме целия си живот. Понякога най-добрият избор е една обикновена история, която ни позволява да загърбим за малко своята реалност и ни потапя плавно, но дълбоко някъде другаде.
Изборът зависи от това къде искаме да избягаме. Романите на Линдзи Келк от поредицата „Аз обичам…“ са леки и увлекателни и ни пренасят на красиви и обичани от всички дестинации като Париж, Ню Йорк, Лондон и Лос Анджелис. Ако пък търсим хумор, но с повече емоционална дълбочина, нашумелият роман на Фредрик Бакман „Тревожни хора“ по които се подготвя и филм, съчетава необикновена ситуация с реалистични герои и трогателни моменти.
Ако пък сме от типа хора, които успяват да се изключат от ежедневните си проблеми чрез решаване на мистерии и загадки, то вселената на Андреа Камилери и неговият инспектор Монталбано ни поднася своите криминални случаи на фона на прекрасната Италия.
Нехудожествената литература е нашият избор, ако сме настроени любопитно и имаме желание по-добре да разберем света около, нас като научим нещо ново. Ще се насладим истински ако се впуснем в област, която ни е интересна, а не просто да подхождаме все едно сме в училище и трябва да научим за изпитването утре. Знанието не се намира само в тежки исторически книги или сложни учебници по физика и математика, например. Нехудожествената литература е за хора с интереси в най-различни сфери. Има книги като „Манифест на тъмнината“ на Йохан Екльоф, който ни дава поглед върху изкуствената светлина, изчезването на тъмнината и ефекта, който светлинното замърсяване има както върху природата, така и върху нашата връзка с нощта. Ако пък търсим книга, която се намира някъде между философията, пътуването и себерефлексията „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ на Робърт М. Пърсиг е точният избор.
За хората, които се очароват от храната и пътуванията, „Вкусно. Храната на моя живот“ на Стенли Тучи съчетава лични истории с италиански кулинарни и културни традиции. Джон Бакстър пък изследва Франция чрез нейните кулинарни традиции в книгата си „Съвършената вечеря“. За заинтересованите от това как ежедневните навици могат да окажат влияние върху цялата култура, „Френското изкуство да живееш добре“ на Кейти Яндел разглежда Френското joie de vivre в най-обикновените ежедневни моменти.
Що се отнася до по-творческите личности, когато ни напусне вдъхновението, няма как да го накараме да дойде насила, а понякога не може и просто да седим и да го чакаме. Вместо това нечий чужд поглед към света би могъл да внесе нова перспектива. Поезията е особено добра за това. Тя превръща един обикновен спомен, преживяване или детайл от ежедневието в нещо специално, което изведнъж поглеждаме различно.
За разлика от романите, за поезията не е необходимо да отделяме цели часове. Понякога една единствена картина или идея е достатъчна, за да провокира мисълта ни и да остане в съзнанието така, че да мислим за нея през целия ден.
Поезията на Христо Фотев например обхваща теми като любов, копнеж, море и емоционалната наситеност на всекидневния живот. Тя ни показва как познатите на всички чувства могат да се превърнат в нещо много по-голямо. Четенето на поет с толкова отличителен глас ни напомня колко различни начини има да говорим за чувствата си. Истинско вдъхновение за хора, които също правят своите опити в поезията.
Една много интересна поетична книга е „Сърцевина“ на Едвин Сугарев. Тя представлява по-скоро различни фрагменти, събрани заедно. Мисли и разсъждения за живота, но изказани чрез силата на поезията. Тази книга е ежедневно вдъхновение. Тя ни напомня, че в живота си, колкото и да сме различни и каквото и да ни се случва, в крайна сметка всички носим сърце и изпитваме едни и същи емоции и не само хората, а всички живи същества – растения, животни и не трябва да забравяме това и да се отнасяме с уважение.
Хубавото на книгите е, че са толкова разнообразни, колкото е животът сам по себе си. Всяка нова книга е един нов свят и възможност да изживеем още един живот. Просто трябва да спрем, да се вслушаме в себе си и да разберем къде искаме да отидем днес. Така ще успеем да намерим правилната книга в точния момент.
