Как фармацевтичните компании подвеждат лекарите и вредят на пациентите
Книгата „Капаните на фармацевтиката“ от Бен Голдейкър разкрива шокиращи факти за фармацевтичната индустрия, описвайки много подробно начините, по които заблуждава лекарите и пациентите.
Според автора, фармацевтиката дори заобикаля етичните медицински практики. Всичко това се случва в името на по-големите печалби. Авторът смята, че не е правилно лекарствата да се тестват от компаниите, които ги произвеждат. Като цяло клиничните изпитвания са лошо организирани и се извършват върху малко на брой непредставителни или с други думи идеални пациенти. След това се анализират с помощта на методи, които са създадени, за да преувеличават ползите от тях.
Вследствие на всичко това, резултатите от тези изпитвания са благоприятни за производителя и в много случаи вредни за пациентите. Фармацевтичната индустрия полага малко усилия за разработването на ефективни лекарства и вместо това харчи милиарди за маркетинг. Би било хубаво да повярваме, че хапчетата, които слагаме в устата си, са наистина ефективни. За съжаление обаче това невинаги е така.
Книгата разкрива как фармацевтичните компании определено вредят на медицината, като провеждат опити и тестове, чрез които лекарствата изглеждат значително по-добре, отколкото са в действителност. Поради умишленото прикриване на фактите и изкривяването на данните, фармацевтиката е станала толкова корумпирана, колкото всяка друга индустрия, ръководена от желанието за бърза печалба. Бен Голдейкър смята, че фармацевтичните компании нарочно не публикуват негативните резултати от изпитванията. Те много често неоснователно убеждават лекарите да предписват техните лекарства. Ученият разкрива и описва много от измамите на фармацевтичните компании, които подвеждат лекарите и по-скоро вредят на пациентите, отколкото да ги лекуват.
Какво друго ще научите от книгата?
Авторът разкрива машинациите на фармацевтичните компании, чиито изпитвания на медикаменти са нелепи и неправилни. Много често фалшифицират и крият от лекарите и пациентите крайните резултати от тези тестове, особено ако не са в техен интерес. Обикновено данните от клиничните изпитвания, които се показват на регулаторните органи, са само от началните етапи. Така фармацевтичните компании представят една изкривена картина на истинските въздействия на лекарствата си.
Фармацевтичните компании често публикуват само положителните резултати от клиничните изпитвания, а крият останалите
Повечето от клиничните проучвания се спонсорират от фармацевтичната промишленост. Когато в дадена област има много изследвания, човек може да събере само положителните резултати и да покаже една пристрастна картина. Понякога фармацевтичните компании провеждат много клинични проучвания, но когато резултатите са неблагоприятни за тях, просто те не ги публикуват. Съществуват огромен брой отрицателни резултати, потънали в неизвестност.
Когато клиничните изпитвания не се харесват на фармацевтичните компании, те имат право да ги скрият от лекарите и пациентите. В крайна сметка хората виждат само една изкривена картина на истинските въздействия на даденото лекарство. Както вече стана ясно, резултатите от клиничните проучвания, финансирани от фармацевтичната промишленост, обикновено са положителни и благоприятни за самата индустрия. Но как точно спонсорираните от фармацевтичните компании клинични изпитвания почти винаги успяват да постигнат положителни резултати?
Един от начините е просто да не се публикуват клинични проучвания, които имат неблагоприятни и негативни резултати
Това можем да видим съвсем очевидно в разследване, публикувано през 2010 година. При него група независими изследователи събират резултатите от всички опити, които някога са били провеждани върху лекарството „Ребоксетин”, антидепресант от “Пфайзер”. Проведени са седем проучвания, сравняващи “Ребоксетин” с плацебо, тоест нищо повече от едно захарно хапче. Само едно от проучванията, проведено с 254 пациенти, дава положителен резултат и неслучайно точно това проучване е публикувано в академично списание. Но какво става с останалите шест клинични изпитвания?
Те са имали почти десет пъти повече пациенти и всяко от тези проучвания показва, че “Ребоксетин” не е по- добър от плацебо. Тези изпитвания обаче така и не са публикувани. Това задържане на данните напълно изкривява медицинските доказателства. Като пречи на хората да видят половината от съответните данни, става изключително лесно да бъдат убедени в нещо невярно. Този процес на задържане на отрицателни резултати от изпитванията се нарича “пристрастие към публикацията”. В медицината изследванията имат конкретна цел: да спасят живот, да излекуват болест и да облекчат страданията. Прикриването на резултатите от клиничните проучвания излага живота на хората на риск.
Фармацевтичните компании харчат милиарди, опитвайки се да повлияят на решението на докторите кое лекарство да предпишат
Фармацевтичните компании дават около два пъти повече пари за маркетинг и реклама, отколкото за научноизследователска и развойна дейност. С всички налични медикаменти днес, как лекарите решават кои да предпишат? Те нямат време да прочетат всяка една статия, свързана с даденото лекарство. Това дава чудесна възможност на фармацевтичната промишленост, която харчи милиарди за маркетинг, за да убеди докторите, че точно тяхното лекарство е най- подходящото и има най-добри резултати. Един от начините да се направи това е фармацевтичните компании да се обърнат директно към лекарите.
Всъщност по-голямата част от рекламния бюджет на индустрията отива за маркетинг, насочен точно към медиците. Повече от половината от средствата за маркетинг се изразходват за търговски представители, които посещават лекарите директно в техните кабинети и се опитват да ги убедят в превъзходството на лекарствата на тяхната компания пред тези на конкуренцията. Тези търговски представители обикновено са млади и привлекателни, носят подаръци на лекарите и обещават определени изгоди и ползи, ако предпочетат техните медикаменти.
Има големи пропуски и грешки в начините на провеждане на клиничните изпитвания
Медицинските изпитвания и тестове не са перфектни. Много често те се провеждат с непредставителни пациенти, а понякога са твърде кратки. Могат да съдържат грешни данни, да бъдат неправилно анализирани, а друг път резултатите просто изчезват. Има случаи, в които резултатите от клиничните изпитвания са направо измамни и подвеждащи. Случаите на измама с клиничните проучвания не са малко. Един от тях е този на д-р Скот Рубен, който е американски анестезиолог. Той е помогнал много в сферата на ортопедичната хирургия. За съжаление след години става ясно, че е фалшифицирал данните на повече от 20 клинични проучвания.
Опитите и изследванията също така могат да се провалят, тъй като се провеждат върху непредставителни или с други думи идеални пациенти. В реалния живот пациентите са уникални и сложни индивиди. Те имат разнообразни медицински проблеми и история. Приемат много различни лекарства, които взаимодействат помежду си по непредсказуеми начини. Въпреки тези сложни процеси, клиничните изпитвания понякога изследват лекарства при непредставителни, нереалистично идеални пациенти, които освен всичко са и доста млади. Тестовете върху такива пациенти могат да преувеличат ползите от лечението или да намерят ползи там, където няма такива. По този начин резултатите нямат никакво значение за реалните пациенти. Въпреки всичко, този вид клинични проучвания са рутина във фармацевтиката.
Лекарствата също така се тестват спрямо други доказано неефективни медикаменти
Едно нещо, което със сигурност ще направи новото лекарство да изглежда добре, е да го поставите до друго, което не работи и няма никакъв ефект. Например, едно клинично проучване сравнява лекарствата “Пароксетин” и “Амитриптилин“. „Пароксетин”-ът е по-нов антидепресант и до голяма степен не съдържа странични ефекти като сънливост. “Амитриптилин”, за разлика от него, е много старо лекарство, за което е известно, че води до нарушения в съня. Пациентите знаят за това и го приемат само вечер. В това проучване обаче двете лекарства се вземат сутрин. Пациентите, използвали „Амитриптилин“, съобщават за сънливост през деня. Това прави “Пароксетин”-а да изглежда по-доброто и надеждно лекарство.
Чуйте ключовите моменти от световноизвестни заглавия в Бързи Книги - първото мобилно приложение за аудиорезюмета на книги в България.
