HomeИНТЕРЕСНОКак задаването на въпроси е една от най-добрите „Менторски практики“?

Как задаването на въпроси е една от най-добрите „Менторски практики“?

Как задаването на въпроси е една от най-добрите „Менторски практики“?

Как задаването на въпроси е една от най-добрите „Менторски практики“?

В книгата си „Менторски практики“ бизнес менторът Майкъл Портър представя основните въпроси, които един ментор да задава, за успешното справяне с трудни ситуации.

Слушай статията:

Подзаглавието на тази книга е „Казвайте по-малко, питайте повече и завинаги ще промените начина, по който ръководите“, което много ясно обобщава съдържанието й. Много хора биха си помислили, че „Менторски практики“ е насочена към треньори и инструктори. Но истината е друга! Тази книга е написана за мениджъри и лидери, с цел да променят начина, по който водят и управляват хората.

Когато някой от нашите приятели е в стресова ситуация и дойде при нас за помощ, как му помогнем? Даваме ли му някакъв съвет?

Авторът и световноизвестен ментор Майкъл Бангей Стейнър казва: „Вашият съвет не е толкова добър, колкото ви се струва“. За да бъдем невероятни ментори, трябва да прекарваме по-малко време, учейки другия какво да прави. Вместо това е по-добре да му задаваме правилните въпроси.

Има четири въпроса, които добрите ментори използват. Ние също можем да ги прилагаме, за да помагаме на хората от екипа ни, на приятелите ни или на работниците ни, за да намерят изход от трудните ситуации. Тези четири въпроса са всъщност един невероятен начин, чрез който можем да започнем да си водим дневник и да тренираме сами себе си всеки път, когато започнем да се чувстваме стресирани.

Въпрос номер едно – За какво точно си мислите?

Замислено момиче в блуза, докосващо брадичката, гледа в горния десен ъгъл и си мисли, прави избор, стои на бял фон. Копиране на пространство
Снимка: Freepik.com

Когато попитаме някого: „Какво се върти в главата ти?“, ние подканяме човека, когото обучаваме, да пропусне незначителните разговори и да стигне направо до важните неща. Стейнър казва: „Вместо да говорите за времето или за това, как се справя любимият им спортен отбор, или за каквото и да било друго повърхностно, отегчително и скучно бърборене, вие ще стигнете до това, което е наистина важно.“

Кое е нещото, което ни кара да се тревожим? Какво ни изяжда отвътре? Какво ни събужда в четири часа през нощта? Когато питаме човека насреща какво се случва в ума му, ние просто му казваме: „Тук съм заради теб и искам да ти помогна да се справиш с това, което те тревожи.“ Но ако попитаме някого какво се случва в ума му и продължим да усещаме, че той или тя крие нещо, след като чуем отговора, можем да попитаме отново: „Какво друго има?“.

Въпрос номер две – Има ли още нещо?

Човек с таблет. Бизнес партньори на бизнес среща. Хора, седнали на масата
Снимка: Freepik.com

Този въпрос дава възможност на човек да даде воля на важните, но неудобни проблеми да излязат навън. Стейнър казва: „Когато попитате: „Има ли още нещо?“, с това се раждат повече мъдрост, повече прозрения и повече осъзнаване, отколкото с който и да е друг въпрос.“

Има един недостатък в това да питаме другите какво още ги притеснява. Възможно е да ни залеят с дълъг списък от предизвикателства, през които преминават. Възможно е да ни разкажат за петимата души, които ги дразнят или гневните имейли, които са получили днес. Тогава е изкушаващо да си изберем онзи проблем, който смятаме за най-важен и да започнем да им предлагаме съвети. Но ако казваме на някого какво точно да направи, на практика поставяме на по-високо ниво собствените си стандарти. По този начин също омаловажаваме техните, защото е все едно, че им казваме: „Аз имам всичките отговори, не ти.“

Въпрос номер три – Какво е истинското предизвикателство за вас в този случай?

бизнес среща мъж и жена с лаптопи
Снимка: Freepik.com

Когато гледаме с пренебрежение на техния проблем, ние ги лишаваме от необходимата им увереност, за да вземат свои собствени решения. Затова можем да ги попитаме въпроса: „Какво е истинското предизвикателство за теб в този случай?“

Когато човек е стресиран и под напрежение, всичко в неговите очи изглежда като голямо предизвикателство. Но когато попитаме някого какво всъщност е истинското предизвикателство, в този случай и по този начин ще накараме човека, когото съветваме, да се спре за момент, да погледне навътре в себе си и да определи кое е онова единствено предизвикателство, което, ако бъде решено, ще му осигури най- голямо успокоение. Или казано по друг начин – как може да им помогнем да отстранят тежкия товар от плещите си, така че да се освободят от възможно най- големия стресов фактор.

Следващия път, когато помагаме на някого да излезе от стресова ситуация, а той или тя се средоточават върху незначителни проблеми, можем да кажем: „Това действително звучи като проблем, но какво е истинското предизвикателство за теб?“ Когато включим думата „теб“ във въпроса, го правим по-лесен за отговаряне.

В едно проучване, проведено през 1997 година, изследователи откриват, че когато думата „ти“ или „теб“ е включена в математическа задача, студентите стигат до отговора по-бързо и по-точно, отколкото ако те бъдат изпуснати от условието на задачата. Затова, за да помогнем на човек правилно да си подреди приоритетите, можем да го попитаме: „Какво всъщност е истинското предизвикателство тук за теб?“

Въпрос номер четири – Ако казвате „ДА“ на това, на какво тогава казвате „НЕ“?

Творчески мъж и жена главни изпълнителни директори проверяват информация и обясняват подробности, споделят творчески идеи, изучават документи, седят над просторен офис интериор. Административният мениджър показва нещо на лаптоп
Снимка: Freepik.com

С други думи, ако решим да се справим с някое предизвикателство, как ще си подсигурим време, за да можем да се съсредоточим върху него? Ако сме готови да завършим някакъв труден за изпълнение проект, ще кажем ли „Не“ на безполезните срещи, въпреки че отказът може да разсърди шефа или колегите ни?

Ако кажем „Да“ на това да работим за себе си и да превърнем този проект, за който копнеем, в печеливш бизнес, готови ли сме да кажем „Не“ на нещата, които ни разсейват и да изтрием Фейсбук, Туитър и Инстаграм от телефона си? Готови ли сме да кажем „Не“ на това да гледаме телевизия или да излизаме с приятели през уикендите?

Ако обучаваният от нас човек каже „Да“ на решението да преодолее реалното предизвикателство, това ще изисква от него повече време и енергия, отколкото може да си представи. Когато попитаме: „Като казвате „Да“ на това, на какво казвате „Не“?“, му помагаме да си подсигури стратегическо време и енергия, за да може да се съсредоточи върху онова, което наистина има значение.

Кратка биографична справка за автора

Майкъл Бангей Стейнър

По пътя към основаването на своята фирма Box Crayons през 2004 г. Майкъл е живял в Австралия, Англия, САЩ, а понастоящем в Канада. Той е международно признат професионален лектор и е основен говорител на бизнес и коучинг конференции по целия свят. Майкъл е в редакционния консултативен съвет на Peer Bulletin, водещото списание за наставничество.

Стейнър е написал редица книги, най-известните от които са „Допълнителна работа“ и филантропският проект „Край на маларията“. Майкъл е създател на поредица от кратки видеоклипове в интернет. Един от тях е „Осемте неотразими принципа на забавлението“. Те са гледани от милиони и са вдъхновение за създаването на широка гама от програми за обучения.

Книгата „Менторските практики“ на Майкъл Бангей Стейнър съдържа още много чудесни въпроси, които ние като лидери можем да използваме.

Чуйте ключовите моменти от световноизвестни заглавия в Бързи Книги - първото мобилно приложение за аудиорезюмета на книги в България.  

Свалете приложението Бързи Книги безплатно сега:


Прочетете още: Психологът Джордж Саймън за манипулаторите

Най-интересното от седмицата в MADAMSKO:

Share With: