Какви са новите тенденции в литературата?
Слушайте статията:
Историите, които разказваме сега
Изкуството имитира истинския свят – то показва актуалните проблеми, настроения и интереси на обществото. А нищо не разкрива тези неща по-ясно от литературата. В тази статия, водейки се по настоящите бестселъри и техните тематики, ще разгледаме какви са новите тенденции и кои мотиви в литературата са най-интересни на читателите.
Мултикултурализъм
Интересът към чуждото и непознатото винаги е присъствал в литературата и масовите медии. Още герои от епохата на реализма, като Робинзон Крузо, се срещат с нови и неразбрани култури, за да ги изследват, и разберат по свой си начин.
Новото в наши дни е, че тези нови култури са представени в по-различна светлина. Вместо да са нещо странно и опасно, което застрашава главните герои, тези култури са представени чрез персонажи, които произлизат от тази среда, и са представени през тяхната перспектива – не като нещо чуждо, а като родно място. Това, разбира се, води до възможността за по-разнообразни ансамбли от герои.
Тази тенденция засяга всички сфери на масовите медии, но изглежда, че се появява първо в средите на младежката и тийнейджърската литература. Един такъв автор, който е добре познат и на българския пазар, е Рик Риърдън. В своите поредици „Героите на Олимп“ и „Магнус Чейс и боговете на Асгард“ той поставя на централно място герои от всякакви етноси и раси.
Една от най-честите критики на мултикултурализма в литературата е, че може да бъде твърде натрапчив в конкретни жанрове (като историческия), или да изменя познати герои ненужно, променяйки расата им. Тази мода обаче вече изглежда да отшумява и на нейно място се появяват нови по-развити герои, които повече обогатяват творбите, в които са, отколкото да взимат.
Дигитални публикации и самоиздаване
Тези подходи са особено популярни сред автори, които пишат в по-нишови жанрове, които не са достатъчно „престижни“ за истинските издателства. Такива книги, популярни или не, обичайно са продукт на писатели, които са преминали от сферата на фенфикшъна в този на разработването на свои собствени истории и герои.
Романи от този тип често могат да съдържат множество еротични сцени и ексцентрични, странни герои. Те наподобяват структурата на корейските и японските „леки романи“. Умишлено са написани, за да са развлекателни, да се консумират бързо, и да не са особено ангажиращи четива. Затова и много фенове на този тип истории ги четат именно на телефоните или четците си.
Несъмнено най-популярната такава книга е „Петдесет нюанса сиво“ на Е. Л. Джеймс.
Епизодични истории
Изглежда, че се завръщаме отново в XIX в., когато множество автори, като Дикенс, са публикували романите си глава по глава, част по част във вестниците и списанията от тяхното време.
Днес, благодарение на платформи като WebNovel и Amazon, голяма част самоиздаващите се автори публикуват множество къси части на историите си в кратки периоди от време. Резултатът е, че много нови поредици наподобяват повече дълги сериали отколкото поредица романи.
Ако погледнем към света на традиционното публикуване, там ще забележим нещо подобно – най-популярните автори са тези, които пишат дълги поредици, а на второ място са тези, които публикуват множество книги на година. Сред останалите се отличават имената на Сара Дж. Маас, която издава по една книга сък 700-1000 страници на година, и Стивън Кинг, който публикува обичайно по две с по 300-500 страници.
Хибридни жанрове
Сливането на жанровете позволява на авторите да експериментират с различни архетипи на герои и да ги поставят в нови, необичайни ситуации. Това може да се използва, за да се създадат неочаквани, комични случки, или да се преплетат множество истории и пластове, за да се създаде един пълнокръвен и истински свят.
Ако говорим за сериозни истории, един известен автор, който си служи с подобни похвати, е Анджей Сапковски. В своята поредица за „Вещерът“ той използва привидно познатите мотиви и тематики на класическото фентъзи, за да разкаже история, обхващаща множество социални проблеми като расизъм, феминизъм, самоизолация и цената на властта.
Други писатели пък използват хибридните жанрове, за да създадат смешни и разтоварващи истории. Те задават въпроси като „Какво би се случило, ако свирепият ловец на чудовища стане детегледачка?“, „Дали злият император все трябва да се занимава с бумащина?“ и „С какво ли си запълва времето пленената принцеса, докато чака принцът да я спаси?“. Ако ви е интересно да научите повече за именно комичните и леките истории от този тип, можете да прочетете нашата статия „Зараждането на нов жанр в литературата“, посветена именно на това.
Климатични промени
Няма как една от най-популярните теми, засягащи целия свят, да не попадне и в света на литературата. Тези истории си проправят път навсякъде – от съвременната литература до света на научната фантастика и фентъзито, където героите са изправени пред необясними промени на планетата, само за да разберат, че причината е тяхното безхаберно поведение.
Преплитайки интересни сюжети и паметни герои с актуални теми, много автори успяват да ангажират читателите си с тези проблеми. Една известна такава книга, която, за жалост, все още не е преведена на български, е „Министерство на бъдещето“ на Ким Стенли Робинсън.
- Fibank и грациите на България: Календар с кауза
- Коледна магия от MADAMSKO 2024
- Спрете гниенето на мозъка: 5 навика за по-остър ум
Новите тенденции в литературата разширяват кръга от възможности за новите и настоящите писатели, като в същото време предоставят по-голям избор от истории на читателите.
Светът на литературата се разраства и обхваща все повече нови територии и теми, които преди нямаше да могат да бъдат засегнати в същата дълбочина както сега.
Прочетете още: Британец превежда Гео Милев
