Какво да правим с дрехите, които вече не носим?
Потреблението на текстил в Европа е на четвърто място по отрицателно въздействие върху околната среда
С нарастващата тенденция за „бърза мода“, все по-често се изправяме пред въпроса „Какво да правим с дрехите, които вече не носим?“. Не рядко това са дрехи, които сме обличали по един или два пъти, а най-вероятно има такива, които са с етикет. Вариантите са няколко, но нека първо се запознаем с вредата от генерирането на текстилни отпадъци. Заради изключително големите количества дрехи, които се произвеждат, използват и изхвърлят в наши дни, Земята, околната среда и климата страдат.
Защо трябва да намалим текстилните отпадъци?
Може би не сте осъзнали, но текстилната индустрия е сериозен източник на замърсяване. Ето и малко статистика от Европейската агенция по околната среда. Знаете ли, че за да се направи само една памучна тениска, са необходими около 2700 литра прясна вода? Това е количеството питейна вода, което човек употребява за две години и половина. Производството на дрехи изисква и големи земни ресурси – през 2020 г. за всеки един гражданин на ЕС средно са били нужни 9 куб. метра вода, 400 кв. метра земя и 391 килограма суровини.
Има и други негативни последици от текстилната промишленост. Около 20% от замърсяването на прясната вода в световен мащаб е вследствие на продукти за боядисване на платовете и крайна обработка. Да не забравяме и за микрочастиците от пластмаса. Всеки път, когато перем синтетични материали, стотици хиляди тона микрочастици попадат в океаните, замърсявайки околната среда. Текстилната индустрия е отговорна и за огромни въглеродни емисии, оценени на около 10% от световните.
ЕС иска да намали текстилните отпадъци, да удължи полезния живот на дрехите и да увеличи тяхното рециклиране. Това е част от усилията за изграждане на кръгова икономика до 2050 г.
Какво може да направим като краен потребител?
След като вече сме информирани за вредите, това е и първата стъпка към промяна. Информацията е ключът към осъзнаване и действие. Важно е да се информираме по въпросите за устойчивост и да споделяме знанията си с други. Така можем да вдъхновим повече хора да се присъединят към усилията за намаляване на текстилните отпадъци и опазване на околната среда.
Да пазаруваме с мисъл!
При пазаруване на нови дрехи, добре е да избягваме излишните покупки. Най-лесно е да избираме висококачествени, устойчиви продукти. Не да се втурваме да купуваме дрехи, които ще облечем веднъж или утре вече няма да са на мода и няма да искаме да ги носим. Добра практика е да разглежсаме магазините за втора употреба или да разменяме дрехи с приятели.
Рециклиране и даряване – вместо да изхвърляме старите си дрехи, можем да разгледаме възможностите да им дадем нов живот.. Множество организации и благотворителни фондации приемат дрехи за нуждаещите се. Така можем да помогнем на онези, които имат нужда. Пример за това е Фондация “Павел Андреев” както и групите за майки и деца в нужда, които може да откриете във Facebook.
Един от начините за улесняване на процеса на рециклиране са текстилните контейнери, разположени на различни места в градовете. Българският Червен Кръст има близо 400 контейнери за текстил, които са част от мащабна национална кампания за популяризиране на система за ефективно събиране и оползотворяване на дрехи.
Друг пример за предприемаческа компания в частния бизнес сектор е брандът TexCycle. Техните контейнери са разположени в над 40 населени места като само в София имат над 130 локации. Попитахме Сирма Желева, мениджър Устойчиво развитие в TexCycle няколко въпроса, за да научим по-подробно за процеса на събиране, сортиране и рециклиране:
Какви видове текстилни материали се приемат за рециклиране в контейнерите на компанията? Има ли ограничения относно материалите, които се приемат? Дали дрехите трябва да бъдат в определено състояние, за да бъдат приети за рециклиране? Например, дали са приемливи дрехи с дефекти или износени дрехи?
В контейнерите се събират дрехи, обувки, аксесоари, плюшени играчки и домакински текстил. От текстилните продукти не са допустими само големи по размер килими, дюшеци и юргани. За тяхното събиране се предлагат различни решения, според района.
Няма ограничения по отношение на състоянието на дрехите, както и не се изисква те да бъдат без дефекти или без петна. По-важното е да бъдат изпрани и опаковани, тъй като събраният непотребен текстил се сортира ръчно, a замърсяването му би могло да доведе до увреждане на останалите изделия в контейнера.
Снимка: zagora.bg/ контейнер TexCycle
Какво се случва със събраните текстилни изделия?
След като текстилните изделия се съберат в нашите контейнери, те преминават през детайлен процес на сортиране. Годните за повторна употреба се сортират по вид и качество и намират реализация на други пазари. Основната цел е всяка дреха да намери собственик, който има нужда точно от нея и би я носил, удължавайки жизнения ѝ цикъл. При необходимост дрехите се поправят или почистват допълнително, за да се запазят техните качества.
Негодните за повторна употреба дрехи се сортират по цвят и материя за преработка чрез механично рециклиране. До скоро ги предавахме на различни парньори, но вече разполагаме с център за рециклиране, с който оптимизирахме този процес. Крайният продукт са рециклирани влакна, които според качеството си могат да бъдат преработени отново в нишки или по-често в различни видове нетъкан текстил, който пък е ценен материал за пълнежи, изолации и уплътнители.
Има и малка част от текстилните продукти, която е негодна за механично рециклиране – тя се шредира и предава за енергийно оползотворяване.
Даряваме дрехи при поискване от центровете за социално подпомагане към общините, но също и регулярно, в партньорство с няколко организации, подкрепящи различни уязвими групи. Дрехите, които даряваме са сортирани, спрямо нуждите на хората към момента, според сезонността и вида им. Ние съдействаме на организациите и при освобождаването на складовете им от дрехи, събрани чрез кампании, но не използвани, така че те да получат подходящо оползотворяване по друг начин.
Каква е обществената реакция и приемане на инициативите за рециклиране на дрехи в България? Смятате ли, че хората са достатъчно отворени към идеята за рециклиране на дрехи и активно ли участват?
Потреблението на текстил в Европа е на четвърто място по отрицателно въздействие върху околната среда, след потреблението на храна, жилищата и мобилността. Към момента разделното събиране на непотребните текстилни продукти е единственият начин те да получат втори живот – отново като дрехи или рециклирани в други продукти. Според нашите наблюдения обществените нагласи за рециклиране на дрехи в България се развиват положително. Комуникираме тази тема вече няколко години и наблюдаваме, че има по-голяма осъзнатост по отношение на проблема със замърсяване от текстил и защо да се използват контейнерите за разделно събиране.
Въпреки положителната тенденция в потребителските навици, все още информацията по темата не е достатъчна и много хора търсят отговори на въпроса: Какъв е пътят на дрехата? Това ни мотивира да организираме и партнираме в различни образователни и популяризиращи кампании.
Друг ключов фактор за промяна са нужните регулации по отношение на дизайна и производството на дрехите, управлението на непродадените количества и обработката на текстилните отпадъци.
Какво да правим с дрехите, които вече не носим? Отговорът е ясен: променяме отношението си към тях. Колкото и обикновен да звучи този въпрос, всъщност значението му се оказва изключително важно. Като краен потребител имаме възможността да изберем устойчиви практики, като рециклираме, даряваме или разменяме старите си дрехи. Чрез тези действия не само намаляваме вредата върху околната среда, но и помагаме на онези, които имат нужда от помощ. Създаването на кръгова икономика, в която ресурсите се използват ефективно и отпадъците се намаляват, е ключът към устойчиво бъдеще.
