Какво и как празнуваме на Антонов ден
На 17 януари българската православна църква празнува Свети Антоний Велики, който е един от най-обичаните и почитани светци. Празникът съчетава силни духовни традиции, умело преплетени с древни ритуали и обичаи, запазили се през вековете в българския бит. Свети Антоний не е само символична фигура във фолклора, но и реално съществуваща личност. Името му носи мъдрост и духовна сила, вдъхновявайки поколенията с примера на своя живот и посвещение. Oсвен това той се смята за един от основателите на християнското монашество.
Кой е Антоний Велики?
Антоний Велики е роден около 251 година в заможно семейство в Хераклеополис, Египет. Когато е 20 годишен, родителите му загиват. Той наследява цялото имущество и остава да се грижи за по-малката си сестра. Неговата съдба обаче е друга. Той се вдъхновил дълбоко от думите на Иисус: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и дай на бедните; и ще имаш съкровище на небесата; и ела и Ме следвай.“ Матей 19:21 . За да следва този пример Антоний раздал наследството си, изпратил сестра си в манастир и се отдал на отшелнически живот.
Антоний се оттеглил в египетската пустиня. Там се изправил пред скръб, плътски изкушения и демони. Преодолял глад, лишения и безсънни нощи. Победил зверове, които го нападали благодарение на помощта, която получавал от Бог.
На 35 години преминал Нил и прекарал 20 години в пълна изолация в планината. Заключил се в пусто здание и получавал храна само два пъти годишно. Въпреки демоничните видения и дивите животни, остава безстрашен. След 12 години аскетична борба постига вътрешен мир и става духовен наставник на многобройни монаси. Около него се развиват манастирски общности и самотни огшелници. Той напътства безброй хора в техните духовни търсения.
Дарби, чудеса и служба на Църквата
Аскетизмът на Антоний му донесъл дарбата да умее да лекува и да проповядва. Въпреки че изцерявал болни и гонел зли демони, той винаги пренасочвал благодарността към Бог, а не към себе си. Той имал видения за битките на душата с демоните след смъртта й и видял възнасянето на починали светци. Освен това посещавал и се учел от други изгнаници в пустинята, сред които св. Павел от Тива.
Антоний два пъти пътува до Александрия. През 311 г., по време на гоненията на император Максимин, Бог го защитава, за да не бъде заловен. Така той успява да помогне на други мъченици, хвърлени в затвора заради вярата си.
През 335 г., по покана на св. Атанасий, посещава града, за да се бори с арианството. Впечатлява и християните, и езичниците с мъдростта си. Въпреки че не знае гръцки и латински, разговаря с император Константин, защитава св. Атанасий и припомня някои основни христянски цености като справедливост и милост.
Смърт и наследство
Антоний доживява впечатляващите 105 години. До края на живота си запазва добро физическо и психическо здраве. Когато усетил, че смъртта му наближава, той поискал да бъде погребан скромно и с възможно по-малко присъстващи. Починал на 17 януари 336 година, благославяйки останалите си ученици.
Във фолклорната традиция Свети Антоний и Свети Атанасий се свързват с ковачеството и се приемат за двама братя. Вярва се, че закрилят ковачите, хората, които обработват метали и всички свързани с това професии. Техните празници се честват последователно на 17 и 18 януари.
Антонов ден и традиции, съпътстващи посрещането му
Първия от двата празника е Антонов ден. Той има специално място в българския фолклорен календар. Приема се за ден на защита. Вярва се, че пази хората от болести и лош късмет. Съпътстващите го обичаи отразяват дълбоката връзка между духовния и всекидневния живот на хората с природата.
На този ден по традиция определени дейности се избягват. Жените не трябва да шият, плетат или да правят каквото и да е с игли. Вярва се, че ако го направят и пострадат, обожданията няма да зарастнат както трябва. Лош късмет на този ден носи също така ако се готви боб, леща, царевица или други зърнени култури. В народните вярвания тези храни се свързват с болести като едра шарка или „чума“.
Вместо това се месят содени питки. Те се надупчват с вилица и се намазват отгоре с мед. Една от тях се оставя на покрива или в таванско помещение. Тя се нарича за „Лелята“ или „Белята“ символизираща шарката и чумата. Това е символичен акт, чрез които се вярва, че се пази семейството от тези болести. Други традиционни ястия за този ден са тутманик и пълнена птица като например кокошка или пиле.
Антонов ден е пряко свързан с Атанасов ден, който се отбелязва веднага след него на 18-ти януари. В народната митология двамата са смятани за братя. Според легендата, те са създали клещите, които ковачите използват в работата си. Поради тази причина те са смятани за покровители на ковачите и всички, чиято професия е свързана с обработка на метали. Последователността на двата празника отразява тяхната свързаност и значението, което закрилата на двамата светци има ,както в духовен смисъл така и в ежедневието на българина.
Имен ден празнуват всички чийто имена произлизат от Антоний като Антон, Антония, Тонка, Донка и други.
