11.01.2025

Кои са деинфлуенсърите и какво правят?

В дигиталната ера, в която инфлуенсърите диктуват модата, навиците за пазаруване и дори начина ни на живот, се появява ново течение – това на деинфлуенсърите. Тези хора се противопоставят на прекомерното консуматорство, насърчавано от социалните медии, и предлагат алтернатива: осъзнато потребление и минимализъм. Но какво точно правят те и как влияят на културата на потребление?

„Haul“ културата

„Haul“ културата е специфичен вид съдържание в социалните медии, което произхожда от YouTube, в което инфлуенсърите показват купища покупки – обикновено дрехи – на своите последователи.

Деинфлуенсърите се противопоставят на този тренд, задавайки въпроси като „Искахте ли този продукт, преди да го видите в TikTok?“ и напомнят на своите последователи, че седмичните и месечните видеа с нови дрехи не са нормални. Деинфлуенсърите споделят ключови послания, като „бързата мода няма да ви направи стилни“ и това че да нямаш купища дрехи е напълно в реда на нещата.

За щастие от 2023 г. насам, движението, което отхвърля традиционната инфлуенсърска култура, натрупа повече от милиард гледания с хаштага #deinfluencing. Очаква се тепърва да се появят поддръжници и в България.

Рекламите в TikTok стават все повече, но често потребителите не осъзнават, че ревютата на продукти са такива. Не е като да гледаш телевизия, където можеш да разпознаеш реклама. Някои хора приемат инфлуенсърите като приятели или дори членове на семейството, тъй като ги гледат постоянно.

Съзнателен подход

Важно е наистина да обмисляме покупките си и да не бързаме. Точно това прави Кристина Мичаски. Чрез публикациите си в YouTube, TikTok и Instagram тя се стреми да помогне на другите да живеят пълноценен живот, „без да фалират“, пише BBC.

Мичаски казва, че знае от първа ръка колко мощни могат да бъдат влиятелните лица. „Още през 2019 г. бях с дълг от 120 000 канадски долара от студентски заеми, но продължавах да пазарувам всяка седмица. Ударих дъното, когато купих чифт ботуши, които струваха повече от наема ми, въпреки че знаех, че не мога да си ги позволя.“

Тя споделя, че се е почувствала в капан на „Instagram срещу реалността“.

Много потребители в социалните мрежи се борят с постоянния натиск да купуват. Също и с разочарованието, когато продуктите не отговарят на очакванията. Усещането е, че всичко става все по-скъпо, но с по-ниско качество и по-малко удовлетворяващо.

Оставете телефона, използвайте това, което вече имате, за да създадете готина визия. Може би ще осъзнаете, че това, което имате, е достатъчно добро – Кристина Мичаски

Загуба на личен стил

Постоянното потребление на бърза мода е лошо не само за финансите и околната среда, но и за личния ни стил, споделя стилистката Лусинда Греъм пред BBC.

„С инфлуенсърите, които ни убеждават да купуваме дрехи, ние купуваме артикули, които представят начина на живот на някой друг и се опитваме да подражаваме на техния живот, но това не води до практичен гардероб“, казва тя. Според Греъм бързата мода никога няма да бъде автентична и ключът към намирането на това, което харесваме, е да правим по-съзнателни покупки.

Доклади показват, че повече от 100 милиарда дрехи се произвеждат в световен мащаб всяка година, като повече от половината завършват на депото в рамките на 12 месеца. Често нежеланите дрехи се изнасят в африкански и азиатски страни, където до 40% могат да бъдат изхвърлени, вместо да бъдат препродадени.