Кои са различните видове лидерски стилове?
Книгата „Лидерство: Теория и практика“ е издадена през 2015 година и разглежда темата за лидерството. Авторът Питър Г. Нортхаус обсъжда основните теории и обяснява различните видове лидерски стилове. Също така предлага практически съвети за подобряване на уменията в тази сфера. Според Нортхаус лидерството е „процес, при който човек влияе върху група индивиди за постигане на обща цел“. Този процес е достъпен за всеки, който желае да се научи. Той не е способност, която е специфична само за определени хора или ситуации. Лидерството е толкова важно и същевременно напълно възможно за всички хора. Затова е от първостепенно значение да го разберем по-добре.
Съществуват множество теории за това какво е лидерството, откъде идва и как да го прилагаме ефективно. Авторът описва пет вида лидерски стилове и изследва по какво се различават те. Той посочва примери за тяхното използване и дава съвети как могат да се приложат на практика. Също така насърчава читателите да открият кои лидерски стилове са най- подходящи за тях.
Какво друго ще научите от книгата „Лидерство: Теория и практика“?
Лидерите са прославяни и възвеличавани, подражавани и обичани. Те често определят хода на човешкия прогрес, доминират на страниците на историята и се обогатяват с парите на обществената любов. Лидерството е общата нишка, която свързва най-влиятелните личности в човешката история. И все пак има и друг вид лидерство, което е възможно за всеки от нас. Това е по-скромната разновидност, практикувана от обикновени хора, които чрез малки, но целенасочени действия помагат за превръщането на света в по-добро място. Може би това е учителят, който вдъхновява учениците да разширяват знанията си или доброволецът в благотворителна организация, който помага за събирането на храна за гладните. Лидерството променя света, независимо от своя мащаб.
Съществуват различни теории за лидерството, които обясняват какво прави един лидер такъв.
Преди да се запознаем с видовете лидерство, си струва да разгледаме какво е лидерство и откъде идва то. Както може би се досещате, има много различни дефиниции, но общото между тях е, че лидерството е действието на даден човек, който влияе върху цяла група от хора в името на обща цел. И така, какво прави някого лидер? Нека разгледаме няколко общи теории за успешното лидерство.
Концепция за отличителните черти на лидера
Тя предполага, че лидерите притежават набор от качества, които ги отличават от останалите. Според тази теория лидерите се раждат, а не се изграждат. Някои от чертите, които се свързват с лидерството, са интелигентност, самоувереност и екстраверсия, както и вродени качества като красота и харизма.
Концепциите за отличителните черти се основават на следните допускания:
- човекът е по-важен от ситуацията;
- ако могат да се идентифицират различните характеристики на успешните лидери, изследователите ще притежават ключа към решаване на проблема с лидерството;
- ако не могат да се създадат добри лидери, защото те се раждат такива, идентифицирането на отличителните им черти разкрива възможности успешно да се подбират добрите лидери.
Теория на лидерските стилове
Логиката на тази теория е противоположна на предходния възглед от концепцията за отличителните черти на лидера. Основният постулат тук е, че лидерите не се раждат, а се създават. Хората могат да бъдат обучени и да станат лидери, без да имат вродена наследственост за това. Основните видове лидерски стилове в тази теория са три:
1. Авторитарен;
2. Демократичен;
3. Ненамесващ се.
Според теорията на поведенческите модели лидерите учат и развиват качества, които им позволяват да влияят на другите. Те включват човешки умения (като способността да се работи добре с хора), технически умения (като познания в конкретна област) и концептуални умения (способността да се разбират и изразяват различни идеи).
Поведенческият подход предполага, че лидерите използват два вида поведение, за да влияят на другите: поведение, свързано със задачите и постигането на конкретни цели и поведение, свързано с взаимоотношенията, което има за цел да помогне на последователите да се чувстват комфортно, да се отнасят приятелски помежду си и да дават най-доброто от себе си.
Ситуационният подход към лидерството подчертава, че обстоятелствата диктуват стила на лидера
За да бъдат ефективни, лидерите трябва да се адаптират към ситуацията, с която се сблъскват. Ситуационните теории разглеждат лидера като резултат на срещата между субект, място, обстоятелства и време. Така в един колектив се разграничават отделни членове, които превъзхождат останалите дори и само с едно качество. То обаче е изключително важно, за да бъдат лидери.
Теория за лидерство “Път-цел”
Според тази концепция един лидер, който иска неговите подчинени да постигнат поставените цели, трябва да им помага, подкрепя и мотивира. Той може да направи това като:
1. Помага на служителите да определят и постигнат целите си.
2. Премахва препятствията пред работата на другите, като по този начин подпомага изпълнението на целите.
3. Предлага на служителите подходящо възнаграждение при постигане на целите.
За да осъществи всичко това, лидерът може да използва един от следните четири вида стилове:
- Директивен стил. Лидерът се фокусира върху работата, установява правилата, напътства, възлага задачите, контролира, определя целите и очакванията.
- Подкрепящ стил. Лидерът се фокусира върху взаимоотношенията с подчинените си. Той зачита потребностите им и проявява загриженост за тяхното благосъстояние. Също така е дружелюбен, открит и загрижен за останалите.
- Партисипативен стил. Лидерът позволява участие на подчинените си във вземането на определени решения. Той се допитва до служителите си и получава идеи от тях, преди да вземе крайно решение.
- Стил, насочен към постиженията. Лидерът поставя предизвикателни цели, има високи стандарти за работа и вярва, че подчинените му ще дадат всичко от себе си, за да оправдаят очакванията му.
Трансформационното лидерство е свързано с промяна на хората към по-добро, а не само с постигане на целите
Трансформационните лидери променят хората. Те не просто постигат целите си чрез собствените си знания, талант или компетентност. Те променят света, като мотивират последователите си да бъдат по-добри хора. Повечето лидерски стилове са транзакционни. За да се върши работата добре и за да има добро взаимодействие между лидера и последователи, трябва да се извършват определени “транзакции”, т.е. размяна на нещо, което едната страна иска, за нещо, което другата страна желае. Например главният изпълнителен директор изисква от служителите си да направят определен брой продажби, ако искат да получат допълнителен бонус към заплатата.
Трансформационното лидерство е различно. То е свързано с издигане на морала на хората, за да се постигнат целите. Като пример такъв вид ръководене може да се посочи Нелсън Мандела, южноафриканският политически затворник, превърнал се в президент на страната. Благодарение на своето трансформационно лидерство Мандела помага за свалянето на режима на апартейд и осигурява равни права за всички южноафриканци. Мандела е харизматичен оратор, когото хората съвсем естествено харесват. Той вдъхновява другите да постигнат цели, които мнозина смятат за непостижими. Разработва новаторски методи за мирен протест, за да насърчи равенството, и се вслушва внимателно в мнението на своите последователи.
Ако и вие искате да бъдете трансформационни лидери е необходимо да демонстрирате високи морални ценности и да не се страхувате от конструктивната критика. Също така е нужно да бъдете визионер. Това ще помогне на останалите хора да разберат къде се вписват в постигането на колективната цел. Въпреки че не всеки може да бъде лидер на нивото на Нелсън Мандела, тези лесни съвети могат да ви помогнат да извършите своя собствена трансформация.
Етичните принципи отличават добрите лидери от лошите
Както вече обсъдихме, лидерството е упражняване на влияние върху група хора за постигане на конкретна цел. Въпросната цел обаче може да бъде положителна или отрицателна. Тъй като историята изобилства от примери за лидери, които използват влиянието си, за да навредят на другите, е жизненоважно да можем да разпознаваме, когато това се случва. Какво прави един лидер деструктивен? Липсата на почтеност, неконтролируемата амбиция и арогантността са отличителни белези. Тези фалшиви лидери могат да бъдат харизматични, нарцистични и изпълнени с омраза. Питър Нортхаус твърди, че това, което отличава деструктивните лидери от продуктивните, е етиката. Тя се разкрива в морала и ценностите, които лидерите практикуват и насърчават. Ако искате да бъдете етичен лидер, има пет принципа, които трябва да следвате. Те са:
1. Уважение
2. Правене на добро
3. Справедливост
4. Честност
5. Грижа за обществото
Основните казуси, които книгата решава
Съществуват редица характеристики, които изграждат образа на ефективния лидер. Нортхаус посочва тези качества и насочва вниманието към следните лидерски черти – интелигентност, отговорност, постоянство, инициативност, самоувереност, склонност към поемане на риск, креативност, енергичност, решителност, проницателност, общителност, упоритост, кооперативност, амбициозност, толерантност, устойчивост на стрес и други. Освен това е необходимо успешния лидер да отговаря подобаващо на постоянно променящите се условия на средата, проявявайки гъвкавост.
Ползи от книгата
Авторът обръща изключително голямо внимание на етичното лидерство. При него мотивите, действията и стилът произтичат от моралното развитие както на лидера, така и на последователите му. Трансформационният ръководител разглежда подчинените си като цел, а не като средство. Той насърчава честността, лоялността справедливостта и равенството, които са в основата на промяната. Трансформационното лидерство е етично, защото управленската стратегия на този тип лидери включва делегирането на права и отговорности на служителите вместо непрекъснат контрол върху всичко.
Чуйте ключовите моменти от световноизвестни заглавия в Бързи Книги – първото мобилно приложение за аудиорезюмета на книги в България.
Свалете приложението Бързи Книги безплатно сега:
