Колко са ангажирани младите с екологията?
Екологията и вредите, които причиняваме на природата, стават все по-актуални теми в наши дни
От MADAMSKO имахме възможността да се свържем с три неправителствени организации, ангажирани с различни аспекти на екологията. В тази мини поредица от статии ще можете да научите кои екологични теми вълнуват по-младите и по-възрастните, хората от големия град и тези от провинцията.
Първото НПО, с което се свързахме, е „Екологичен манифест МанЕко“ и техния представител д-р Вихрен Митев. Тази фондация е най-вече заинтересована от забавянето на глобалното затопляне и намаляването на въглеродните емисии. Членовете често организират безплатни събития в столицата, на които участниците могат да научат повече за климатичните промени чрез интерактивната игра „Климатична фреска“.
Коя демографска група според вас е най-активна по теми, свързани с екологията?
Със сигурност повече действия и информация, свързани с опазването на природата, се наблюдават в градовете. Колкото по-големи са градовете, толкова повече има офиси на екологични организации, които работят в полза на природата и климата.
Нашата организация започна дейността си чрез младежки инициативи, така че имаме много широк поглед върху най-активните в тази сфера. Възрастта варира – някои са много млади, на 14 години, а други са на 30 години, които вече са активни граждани. Друга много активна група са неправителствените организации, които съществуват от много време – „За Земята“, WWF Bulgaria, Green Peace Bulgaria, където членовете са масово на възраст между 30 и 50 години. Струва ми се, че това са най-активните хора.
Ако говорим за разработване на политики за опазване на околната среда и водите, там хората са по-възрастни, но те са и по-малобройни, разбира се. Ако трябва да обобщим, най-активни са хората на възраст 25–50 години от големите градове.
Забелязвате ли засилен интерес към екологията през последните години?
„Засилен“ не бих казал, но „засилващ се“ – да. Това е предхождано от Парижкото споразумение на ООН през 2015 г. и „Зелената сделка“ на ЕС през 2019 г. По линия на директиви и законодателства, които се промениха в тази насока, вече започват много действия и инициативи. Негативният аспект, който прави темата популярна, са, за съжаление, вече съвсем явните климатични промени. Екстремни прояви като пожари, наводнения, градушки и урагани стават все по-чести. Целият температурен баланс се измени осезаемо и за България. Това позволи на темата да влезе и в новините – това лято постоянно бяха отразявани пожарите.
Темата присъства все по-често в ежедневието, но дали хората са по-ангажирани, не мога да кажа със сигурност. Нашият „еко балон“, в който съществуваме, става все по-голям – има много дейности, много хора работят по темата. Опитваме се да уведомим все повече хора за екологичните проблеми – това е основната ни дейност. Вече работим и с различни бизнеси.
Това лято София стана домакин на 61-вата среща на учените от Междуправителствения панел по климатичните промени – IPCC. Това са учените, които изработват докладите, на базата на които се водят международните преговори на ООН. Това е огромно постижение. Още едно събитие, което разширява възможността да се научи повече за климатичните промени. Но не съм сигурен колко хора успяха да разберат за него.
Но сякаш виждате по-голяма ангажираност от страна на медиите и политиката?
Да. Темата определено влезе в пространството.
Смятате ли, че това ще насърчи повече млади хора да се включат и да са по-активни по темата?
Мисля, че на 100% младите ще бъдат по-ангажирани и по-активни, защото това не е абстрактна тема, която няма да ги засегне – всички тези проблеми вече ги засягат. Те живеят тази реалност. Ние полагаме много усилия младите да знаят и да са осведомени по тези теми. Надявам се, че дейностите, които развиваме, ще окажат влияние, и то в близкото бъдеще. Само за миналата година с нашите проекти успяхме да обучим над 2000 младежи по тези теми. Всяка година изпращаме поне 30 младежи на обмени по „Еразъм“, където те се срещат с други съмишленици. Нашите младежки обмени са само на екологични теми.
Това със сигурност ще даде своите резултати.
А какви промени може да направи един човек в ежедневието си, за да подпомогне процеса?
Това са всички най-прости и основни практики, които едно време бяха признак на добро възпитание и култура. Да пестим ресурсите, които използваме, да носим дрехите си достатъчно дълго, да използваме градски транспорт или колело… Основата на нашата организация започна точно така – от Екологичния манифест. Там са събрани 120 екологични практики, които са добре описани и всеки би могъл да прави.
Но мисля, че младите се ориентират добре. Пазаруването в насипни количества, без опаковки, био продуктите, купуването на сезонни и местни продукти, които не оставят голям въглероден отпечатък – това са малки неща, но ако всеки ги прави, ще имат голям ефект.
Кой смятате, че е най-големият проблем, засягащ планетата ни, и този, засягащ България?
Моят отговор се разграничава малко от общоприетото мнение. Фокусът ми е върху покачването на температурите. Да, ние се борим с отделянето на парникови емисии, които довеждат до покачването на температурите. Но например, ефектът, който се наблюдаваше по време на пандемията – много хора казаха: „Ето, само за две години въглеродните емисии могат да намалеят и атмосферата да се изчисти.“ Да, това е така, но никой не обясни, че в този период средните температури продължиха да се покачват. Това е акумулативен процес – ако изведнъж спрем цялото замърсяване, още десетилетия наред температурите ще продължат да се покачват, докато в един момент не достигнат пик и не започнат да се понижават постепенно. Затова моят фокус е върху самите температури, макар основният проблем да е замърсяването с въглеродни емисии.
Оттам вече започват всички негативни последици. Натрупването на парниковите емисии в атмосферата води до редица проблеми. Най-големият е топенето на ледниците – те имат способността да отразяват слънчевата енергия обратно в космоса. Когато ги няма, тази енергия се поглъща от земната повърхност. В научната си част този процес засяга енергийния баланс на планетата, а в общоприетото разбиране смущава водния цикъл. Това води до екстремни прояви на времето, които, за жалост, ще стават все по-чести и все по-мощни.
Един такъв нов феномен е така наречената „дъждовна бомба“. Това са краткотрайни, много обилни валежи. Когато това се случи върху дългосрочно засушен район, водата просто се просмуква навътре в почвата. Тя не може да напои растенията или земеделските посеви. България, за съжаление, ще страда от засушаване. Все по-често се говори, че твърдението за България, че има много водни ресурси, е донякъде мит. В известна степен те пресъхват, използват се за гасене на пожари, а приблизително 70% от водата се губи по водопроводите… Може да се очакват проблеми със земеделието, зачестяване на пожарите, по-голям брой тропически нощи и по-високи температури в градските условия.
Всичко това вреди на здравето на хората, особено на тези с хронични заболявания.
Забелязали ли сте положителна промяна в поведението на публичните личности?
Да, има хора, които се развиват в течението Zero Waste. Рада Бонева е такава личност, която има собствени канали и цели да отрази всичко, случващо се в нашата област. Блажка Димитрова, която има първия Zero Waste ресторант… Такива хора са посланици на нашата мисия.
Кое ви мотивира да започнете работа в тази сфера?
Винаги съм обичал природата, но не знаех какво са климатичните промени, докато не завърших докторантурата си по философска антропология. Там се занимавах с това как всеки един човек, всяка една личност може да разгърне своя потенциал. През 2015 г. бях в Париж, когато беше подписано Парижкото споразумение. Тогава разбрах, че държавите се опитват от 30 години да се споразумеят как да овладеят покачващите се средни глобални температури.
Когато се върнах в България, започнах да говоря по темата. Тогава работех в сферата на международните отношения, но никой не искаше да се заеме с този проблем. Това ме принуди да напиша Екологичния манифест, а той ми помогна да основа едноименната фондация. Ако исках да направя нещо по тази тема, щяха да ми трябват екип и проекти, по които да постигна резултати.
Тогава се промениха вижданията ми. Ако преди вярвах, че за доброто развитие на всяка личност са нужни мирът и сигурността, разбрах, че ако нямаме природни ресурси, това винаги ще довежда до проблеми и конфликти в социалния контекст.
Занимавам се с това вече почти 10 години.
Ако интервюто с Вихрен Митев ви е заинтересувало и искате да научите как можете да подпомогнете опазването на природата и в други сфери на екологията, очаквайте повече следващата седмица в статията ни с НПО „Четири лапи“.
Прочетете още: Чуйте гласа на природата
