Лесни начини да развием усет към красивото
Често говорим за вкуса така, сякаш е нещо, с което просто се раждаме. Или имаме усет към модата, интериора, фотографията и изкуството, или го нямаме. Но вкусът не е неизменно качество. Той се променя, докато виждаме и преживяваме повече неща и, което може би е най-важното, докато се учим да наблюдаваме внимателно света около нас.
Достатъчно е да попаднем на своя снимка от преди десетина години. Много вероятно е първата ни реакция да бъде: „Как е възможно да съм изглеждала така?“. Гримът, прическата, дрехите, комбинацията от цветове, всичко това може да ни се струва странно от днешна гледна точка. Само че тогава сме го харесвали. Това е било нашето възприятие за красиво в онзи момент.
Вкусът ни се развива, защото непрекъснато поемаме ново визуално съдържание. Виждаме различни стилове, срещаме нови хора, посещаваме места, гледаме филми, изложби и фотографии, пътуваме или просто наблюдаваме как се променя градът около нас. Постепенно започваме не само да разбираме по-добре какво харесваме, но и защо го харесваме. А най-хубавото е, че можем съвсем съзнателно да развиваме вкуса си с няколко прости упражнения, без да имаме нужда от диплома по изкуства.
Pinterest например предлага почти идеално упражнение за тази цел. За тези, които не го използват, платформата е базирана основно на визуално съдържание. Снимките могат да се запазват в различни папки според темата, а самите изображения често препращат към сайтовете, от които произлизат. Фокусът обаче остава върху визуалното. Можем да си направим няколко отделни папки – за дрехи, интериор, обувки, бижута, фотография, красиви предмети или просто изображения, които по някаква причина привличат вниманието ни. След известно време е интересно да се върнем към тях и да ги разгледаме като едно цяло. Много вероятно е да открием повтарящи се елементи. Може постоянно да избираме една и съща цветова гама, определени материи, форми или стилове или пък изчистени пространства, но много по-еклектични дрехи, или обратното. Такатези повторения постепенно очертават вкуса ни в настоящия момент.
Музеите и галериите са друго чудесно място, на което да го тестваме, дори когато не сме експерти по изкуство. Тук упражнението може да бъде съвсем просто: да разгледаме текуща изложба и да изберем само едно произведение, което бихме взели със себе си у дома, ако имахме тази възможност. Не е необходимо да знаем кой е авторът, към кое течение принадлежи или каква е пазарната му стойност. Първоначално всичко е въпрос на инстинкт. Кое произведение ни кара да спрем? Към кое се връщаме още веднъж, преди да напуснем залата? Ако трябваше да го гледаме всеки ден в дома си, кое бихме избрали? След това можем да помислим защо точно него. Може би цветовете му ни успокояват. Може би стилът му се доближава до начина, по който сме подредили дома си. Или има детайл, който просто не можем да спрем да гледаме.
Обратното упражнение е също толкова интересно – да изберем произведението, което за нищо на света не бихме поставили у дома. Може би ни носи негативна емоция, цветовете му ни натоварват или просто смятаме, че не би се вписало никъде около нас. В случая няма правилен или грешен избор. Важното е да започнем да разбираме собствената си реакция.
Ако искаме да тренираме наблюдателността си, то дори не е необходимо да сме в музей или галерия. Можем да го правим всеки ден, дори по обичайния маршрут между дома и работата. Следващия път е достатъчно да отделим половин час, в който съзнателно да гледаме около себе си. Архитектурата може да бъде доминирана от определени цветове и материали, но интересното често се крие в много по-малките детайли – балконите, витрините, рамките на вратите и прозорците, табелите, осветлението или декоративните елементи по фасадите. Материалите и начинът, по който са съчетани, също разказват определена естетическа история.
В парковете и градините пък нека наблюдаваме как са комбинирани различните растения. Подборът им е важен не само заради специфичните условия, от които се нуждае всеки вид, но и заради начина, по който изглеждат заедно – цветовете, височината, формите и текстурите им.
Ако нещо привлече силно вниманието ни, заслужава да го снимаме. Не е задължително дори да бъде красиво в общоприетия смисъл. Щом сме го забелязали сред всичко останало, вероятно в него има нещо, което говори точно на нашето усещане за естетика. Ако правим това редовно и след време разгледаме снимките си заедно, отново може да открием повтарящи се мотиви.
Така постепенно се учим сами да забелязваме красивото, без да чакаме пътеводител, алгоритъм или инфлуенсър да ни каже какво трябва и какво не трябва да харесваме.
Да развиваме вкуса си обаче не означава да се обграждаме единствено с неща, които вече знаем, че обичаме. Всъщност един от най-лесните начини да разберем по-добре предпочитанията си е от време на време съзнателно да излизаме извън тях. Достатъчно е веднъж седмично да изберем нещо, което обикновено не бихме избрали. Това може да бъде изложба на съвременно изкуство, ако по принцип предпочитаме класическо, филм от жанр, който рядко гледаме, архитектурен стил, който не ни привлича, или дори дреха в цвят, който никога не носим. Не е необходимо да се измъчваме с тричасов филм, който не харесваме, или да завършим роман от 500 страници само за да докажем, че сме дали шанс на нещо различно. По-важното е да подходим към непознатото с истинско любопитство.
Дори цялостното преживяване да не ни хареса, почти винаги сме способнида открием отделен елемент, който привлича вниманието ни. Дорида не харесаме дадена изложба, но да открием съчетание на цветове, което никога не бихме измислили сами. Ако Филмът не е “нашият”, то ще се окаже, че впечатляват костюмите или интериорът. А ако абсолютно нищо не ни допадне, това също е полезно, можем да се опитаме да разберем какво точно ни отблъсква.
Да имаме усет към красивото не означава просто да кажем, че нещо е красиво, а друго- грозно. По-интересният въпрос е защо го възприемаме по този начин. Дали ни пречи цветът, пропорцията, материалът, прекаленото количество детайли? Или обратното – нещо ни изглежда твърде стерилно, скучно и лишено от характер? Колкото повече наблюдаваме, толкова по-богат визуален речник натрупваме. Постепенно започваме да разпознаваме стиловете, цветовете, формите, материите и детайлите, към които естествено се връщаме, както и онези, които не са за нас. И точно тогава вкусът престава да бъде просто усещане за „харесва ми“ и „не ми харесва“. Превръща се в способност да правим осъзнат избор, когато купуваме дреха, обзавеждаме дома си, снимаме, избираме произведение на изкуството или просто решаваме с какви красиви неща искаме да се обграждаме.
В крайна сметка целта не е да развием „правилен“ вкус. Такъв вероятно няма. Целта е постепенно да оформим свой собствен ,достатъчно осъзнат, личен и последователен, за да се превърне в почерк, който ни отличава.
