LexTalks IV: Родители между бунта и закона при тийнейджърите
На 30 януари 2026 г. Националната мрежа за децата (НМД) и нейната Правна мрежа организираха четвъртото издание на форума LexTalks под надслов „Между бунта и закона – тийнейджърите в България“. Събитието се проведе в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и събра на едно място психолози, социални работници, правни експерти, родители и млади хора.
Форумът отвори пространство за открит разговор за поведението на подрастващите, ролята на закона и емоционалните реалности, с които семействата се сблъскват, когато има агресия, конфликти и неразбиране.
Защо този разговор е важен?
Юношеството е период на интензивни промени – физически, емоционални и социални. Именно тогава често се появява поведение, което поставя на изпитание както родителите, така и цялата общност. LexTalks постави ключови въпроси: Защо тийнейджърите се бунтуват? Бунтът вик за помощ ли е? И готово ли е обществото да слуша, вместо първо да наказва?
За много родители, особено за майките, ежедневието с тийнейджър означава постоянен баланс между тревога и доверие, между поставяне на граници и даване на свобода. Макар тези преживявания да изглеждат лични, те са силно повлияни от образователната система, социалната среда и правната рамка.Участниците във форума подчертаха, че подкрепата за родителите е ключова за създаването на здрава семейна и обществена среда.
Жените като родители: между грижата и изтощението
Клиничният психолог Весела Банова акцентира върху значението на това родителите да се опитват да разбират емоционалното състояние на тийнейджърите си, а не да ги оценяват единствено по външното им поведение. Според нея зад агресията или неподчинението често стои объркан вътрешен свят, който изисква емпатия, ясни граници и подкрепа, а не обвинение.
В центъра на дискусията беше сложната роля на майката – като родител, медиатор и емоционален стожер на семейството. От нея често се очаква да разчита сигналите зад поведението на детето и да прецени дали те са резултат от стрес, травма или неудовлетворени нужди.
Говорителите подчертаха, че дисциплината трябва да се превърне в насочване, а не в наказание. Този подход изгражда доверие между родител и дете и създава по-здрава основа за справяне с конфликти. Същевременно майките често поемат ролята на защитници на децата си в училища, институции и здравни служби, докато се опитват да управляват собствения си стрес – модел, който децата неизбежно възприемат.
Агресията като сигнал, а не като етикет
Форумът събра различни професионални гледни точки, за да изследва агресията не като изолиран проблем, а като част от по-широка социална и емоционална динамика. Темите включваха насилието в училище, влиянието на общността и отговорността на възрастните да напътстват и защитават младите хора.
Особено внимание беше отделено на въпроса дали агресивното поведение е просто форма на неподчинение или сигнал за нужда от подкрепа. Излизането от рамката на етикетите помага на родителите да видят човека зад поведението и да реагират по-адекватно.
Пространство, в което родителите са чути
Една от водещите теми на LexTalks беше нуждата и родителите, и тийнейджърите да бъдат изслушвани. Родителите имат нужда не само от стратегии, но и от общности и системи, които признават и уважават техния опит. Панелистите подчертаха силата на споделените разговори между родители, както и значението на психологическата подкрепа и познаването на правните аспекти при работа с институциите.
За много жени присъствието на форума беше силно напомняне, че не са сами и че трудностите, през които преминават, не означават провал.
Гледни точки от практиката
Ивайло Иванов, директор на Центъра за изследване на конфликта, сподели както професионалния, така и личния си опит като родител. Според него са необходими ясно работещи механизми за справяне с конфликти, както и по-активно участие на родителите. Той посочи като проблем тенденцията училищата да действат затворено при инциденти, което често затруднява реалната работа по случая.
По въпроса за споделеното родителство Иванов подчерта, че най-важно е желанието за разбирателство между родителите. Законите могат да бъдат добре написани, но истинското предизвикателство е в тяхното прилагане.
Социологът Мария Брезничка, програмен директор в Националната мрежа за децата, напомни, че тийнейджърството не е дефект, а ключов етап от развитието. Това е периодът, в който се формират моралът, самоконтролът и въпросът „Кой съм аз?“. Според нея младите хора се учат да бъдат хора чрез взаимоотношенията си, а посланията на недоверие и подценяване водят до точно обратния ефект. Наличието на доверен възрастен и групови интервенции е от решаващо значение.
Проф. д-р Даниела Илиева, изпълнителен директор на Асоциация „Право и интернет“, говори за страховете на родителите в дигиталната среда. Тя подчерта, че днес най-честото родителско чувство не е гняв, а страх – страх от непознатото онлайн пространство, в което децата прекарват все повече време. Родителят често остава сам, с очаквания от училища, институции и общество, но без реална подкрепа.
Според нея забраните не работят, те просто карат децата да спрат да споделят. В съвременния свят родителският авторитет се гради не върху контрол , а върху доверие. Работи честният разговор, интересът към дигиталния свят на детето и признанието, че родителят не знае всичко, но е там, когато е нужен.
