Мадамско приключение в Куба
Представете си срещата между слънчевата, екзотична и карибска страна Куба и пет прекрасни, млади жени. Qué bien – невероятно добра комбинация!
Слушай статията:
Там където салсата, ромът и пурите са неразделна част от ежедневието, а топлият климат предразполага да се пият коктейли до късно на плажа. Няма да ви лъжа – всичко това е вярно и описва най-добре нашия престой там. В тази целуната от слънцето земя всичко е ефирно, лежерно и незабравимо. А за две седмици ние изпихме на екс един страстен коктейл от незабравими емоции, приключения, смях, щуротии и мнооооого салса.
Куба – страна на контрастите
Куба е страна на контрастите и има от всичко: невероятно красива природа, екзотични плажове, латино музика, темпераментни хора, но същевременно се забелязва и нещо тъжно – олющените, стари сгради, бездомни кучета и дори кокошки по разбитите им улици… Всъщност това беше първото, което ни посрещна докато се настанявахме в квартирата си в Хавана и наистина се запитах – Господи, къде попаднах? Никога не бях виждала такава мизерия през живота си.
Хазяйката ни обясни, че ще се свързваме чрез обикновен телефон с шайба, тъй като нямахме интернет първоначално, а вероятно и тя не използваше. Имах чувството, че се връщам 50 години назад във времето. Няма как да не споменем, че Куба е в комунистически режим от 1959 г. Живеят доста бедно, има недостиг на храна и лекарства, купонната система за хранителни стоки е все още действаща, освен това има и режим на водата, а интернетът е със слабо покритие. Въпреки това забелязахме как хората са много усмихнати, изглежда са приели положението си.
А ние определено привличахме вниманието и много често чувахме „Where are you from?”, „Happy New Year” (бяхме заминали на втори януари), или просто викове „Mami“ и “Do you want boyfriend for free?”. Ако се заговориш с тях веднага ти предлагат промоция на пури на половин цена, да ти обменят пари или да те научат да танцуваш салса! Да, там всеки е учител по салса, но впоследствие разбрахме, че това не е съвсем така. A музика се чуваше отвсякъде – регетонът звучеше от касетофоните, които си бяха изнесли пред домовете.
Музика и салса
В Куба няма как да не забележиш атрактивните им шевролети от 50те години на миналия век – като едни истински мадами развяхме коси в едно розово бижу и се потопихме в атмосферата на града. Забелязахме много красиви местенца с нови и хубави сгради насред множество палми.
Около обяд се отправихме към знаменития бар-ресторант „Флоридита“, разположен в Старата Хавана и отворил врати през 1817г., където писателят Ърнест Хемингуей е бил редовен посетител. Току що бяха отворили, нямаше хора и съжалих, защото ми се искаше да чуем и малко музика. Но докато пийвахме дайкири забелязахме как музикантите един по един се събираха и започнаха да свирят, появи се и певица. За отрицателно време цялото заведение гъмжеше от хора.Потанцувахме салса и се получи невероятно парти! Оказа се, че сме дошли в най-точния момент. След това обядвахме омари в един закътан ресторант, но в Куба никога нищо не е просто ресторант…сякаш с магическа пръчка отново се появиха музиканти, и съвсем в реда на нещата беше да потанцуваме салса и там!
Нощен живот
Вече свикнахме с местния ритъм и обикновено денят ни започваше от обяд с качествен кубински ром в ръка, без да бързаме за никъде. А нощният живот в Хавана беше меко казано интересен. Съвсем случайно попаднахме в гей бар, където отново имаше музика на живо, а певецът приличаше на Азис – много артистичен и атрактивен, дори потанцува с нас. Придвижвахме се отново с техните невероятни шавролети – таксита, от които звучаха песни като „My Heart Will Go On“ и „Time of My Life“, почувствахме се като филмови героини. Посетихме и „Casa de la música“ – много известен салса клуб, който в началото приличаше на скучна соц дискотека, но изведнъж червената завеса се вдигна и на сцената се появи голям бенд с певец и започна невероятно салса парти.
Прекарахме си незабравимо с цяла вечер танци. А какво е една луда нощ без да си стигнал до плажа – дискотеките там никога няма да ги забравя: бяха около 5-6, разположени една до друга и от всяка една звучеше единствено регетон. А вътре всички танцуваха досущ като от латино видео клип – страстно прилепнали тела, които се извиват под ритмите на регетона.
Винялес
Нашето приключение продължи във Винялес – китно селце, близо до Хавана. Бяхме си наели къща за гости с невероятна гледка към планините. Хазяинът говореше само испански. Аз приложих моите езикови знания в действие и се уговорихме за посещение на местен фермер, производител на тютюн, кафе и ром. Предложиха ни да отидем с…коне! Аз не бях разбрала съвсем точно какво ни очаква и изненадаааа – на поляната ни чакаха 5 коня с много интересни имена (моят беше Мохито). Нямаше връщане назад – за първи път яздих кон около един час в посока по неравен терен, като навръщане дори беше пълен мрак! Беше невероятно преживяване, несравнимо с друго! А фермерът беше интересен персонаж, на около 65-70 години, с игрив поглед. Каза, че няма жена, защото обича да ги сменя 😊
Във Винялес направихме още нещо интересно – sunrise tour, станахме в 5ч., катерихме се по един хълм около един час и започнахме да чакаме. Постепенно огненото кълбо се разкриваше срамежливо пред нас изпод мъглата и наблюдавахме как лъчите изкусно рисуваха живописна картина, чиито цветове се променяха с всяка секунда, за да се превърне в шедьовър, който щяхме да помним дълго. Именно във Винялес видяхме колко невероятна природа крие Куба.
Тринидад и Сиенфуегос
На път за следващата ни спирка – Тринидад, минахме и през Сиенфуегос. Градът е хубав, но един ден е съвсем достатъчен за разглеждане. Освен, че видяхме прекрасен дворец на захарен барон и си купих кубинска рокля, Сиенфуегос ще го запомня с друго – умряхме от глад! Да, точно така. Не беше за вярване, но в продължение на часове обикаляне в мръсната жега намерихме един огромен супермаркет. Много се зарадвахме, че най-после ще хапнем, но уви радостта ни отмина като бързия влак, защото в целия магазин имаше единствено огромни стекове с вода и абсолютно никаква храна! Там няма случайни капанчета, за да си вземеш сандвич или солети. Имат недостиг на храна и това си личеше навсякъде. Малко по-надолу по улицата все пак намерихме някакви съмнителни хамбургери, но след това имахме стомашни проблеми…
Пристигнахме в Тринидад – много симпатично и спокойно градче, с малки калдаръмени улички, магазинчета и изглежда всички хора се познаваха. Плажът беше като от картичка – с големи палми, бял пясък и тюркоазена вода. Вечеряхме в традиционен ресторант, а на прага ни посрещнаха трима кубинци, които ни паднаха на коляно и държаха пръстен! Какво топло посрещане 😊 Интересното беше, че трябваше да минем през кухнята, за да стигнем до масата ни и целият персонал ни ръкопляскаха – все пак пет момичета се разходиха с къси рокли в кухнята им! По-късно посетихме местен концерт, а след него се развихрихме под салса и регетон ритмите и се сляхме с местните. Потанцувахме с типичен кубинец на около 80г. възраст, но много спретнат, възпитан и страхотен танцьор. Забелязах, че на кубинците просто им е в кръвта да танцуват толкова горещо. А също забелязах, че много бързо скъсяват дистанцията 😊
Кайо Санта Мария
Последната ни спирка беше курортът Кайо Санта Мария, но преди това стигнахме до Ел Ничо – изключително красив водопад. Водата беше ледено студена, но пък кристално чиста и ярко синя. Престрашихме се и поплувахме. Минахме и през Санта Клара – родното място на Че Гевара. Пътувахме до Кайо Санта Мария по тъмно, което беше предизвикателство – тяхната “магистрала” приличаше на третокласен път с много дупки, освен това непрекъснато изскачаха колоездачи и каруци без сигнализация, щяхме да се блъснем цели два пъти. В крайна сметка стигнахме невредими.
Настанихме се в пет звезден хотел, където имаше всичко необходимо за туристите. А карибският плаж беше сбъдната мечта – пет мадами пиха коктейли до малките часове на нощта 😊 И така цели три дни! А горещата Куба остава завинаги в сърцата ни, защото просто нямаш избор – тя те пленява неусетно и копнееш някой ден отново да се върнеш там и да изживееш поне частичка от преди. А за такива моменти си струва да живееш.
