Разделихме се с Мери Куант – майката на миниполата
Дейм Мери Куант, британската дизайнерка, известна като майката на миниполата, почина на 93 години. „Добрият вкус е смърт“, каза тя веднъж. „Вулгарността е живот“.
Куант не харесваше дрехите, каквито бяха през 50-те години. Тя виждаше стегнатите силуети с корсети, популяризирани от висши модни къщи като Dior, като твърде ограничаващи. Те нямаха смисъл за младите жени, навършващи зрялост във втората вълна на феминизма. Вместо това Куант искаше дрехи, които отразяват удоволствието да си жив. Когато не успя да го намери в магазините, тя реши да го направи сама.
Как започва всичко?
Малко след като завършва училище по изкуства, Куант и нейният тогавашен приятел Александър Планкет Грийн отварят бутик Bazaar в сърцето на лондонския квартал Челси. Според нейната автобиография от 1966 г. „Quant on Quant“, той бе пълен с „буйабес (bouillabaisse – френска рибена супа с много зеленчуци) от дрехи и аксесоари“. Имаше плисирани мини поли, горнища с яка на Питър Пан и рокли с дръзки шарки, често носени с ярки бонбонени чорапогащи.
Жени от цял Лондон се стичаха в магазина, не само заради облеклото, но и заради изживяването, което беше напълно различно от всичко, което бяха изпитали в други дизайнерски магазини, споделя Harpersbazaar. Докато в тях се чувстваха зрели и задушавани, в бутика на Мери Куант се чувстваха сякаш живи и наелектризирани. Предлагаше силна музика, безплатни напитки и витрина, пълна с манекени с боб прически и остри скули, дрънкащи на китари.
Десет години по-късно Мери Куант беше голяма световна марка, създаваща висша мода за масите
През 1985 г. национално проучване в Обединеното кралство разкрива, че над 90% от жените знаят коя е Мери Куант, докато само 37% са чували за Пиер Карден и 57% са знаели за Ив Сен Лоран. И това не трябва да ни изненадва – когато Куант пътува до Съединените щати, за да покаже най-новите си колекции, тя бива нападната от фенове като поп звезда.
Естетиката на Куант помогна за началото на „младежкият трус“ от 60-те години, с нейните дръзки къси мини поли и дълги рокли, които се превърнаха в запазената й марка, популяризирана от моделите Туиги и Джийн Шримптън.
Но Куант не разчита само на известни жени, носещи нейните дрехи, за да изгради своята империя. Някои може дори да твърдят, че статусът на Туиги и Шримптън като икони на стила има по-малко общо с тях, а повече с това колко невероятно изглеждат, облечени с Мери Куант. Тя беше един от първите дизайнери, които продадоха собствената си марка британска ексцентричност на масите. Тя дори носеше една от собствените си мини рокли, за да получи своя Орден на Британската империя през 1966 г. в Бъкингамския дворец. Кой не би искал да бъде тази жена?
Но, разбира се, Куант беше повече от страхотна прическа или производител на страхотни дрехи
Тя помогна на жените да осъзнаят, че трябва да носят това, което искат, за да правят каквото си искат. Подобно на отличителните й манекени, нейното облекло подчертаваше важността на движението, вдъхновено от тоалетите, които носеше на уроци по танци като дете.
През пролетта на 2019 г., когато музеят Виктория и Албърт проведе ретроспектива на нейната работа, кураторите включиха монтаж, включващ хиляди жени, споделящи снимки и истории за любимите си произведения на Мери Куант. Можете да създавате спомени в нейните дрехи не само заради това как са снимани, но и заради това как ви карат да се чувствате. „Модерната жена носи дрехи“, каза тя веднъж. „Дрехите не я носят.“
