HomeИНТЕРЕСНОТрадиции, които ни свързват отвъд границите

Традиции, които ни свързват отвъд границите

Жена прави йога– ежедневните традиции като пример за културен обмен по повод Международния ден на толерантността

Традиции, които ни свързват отвъд границите

Сутрин ставаме и първата ни работа е да пием кафе, след което правим леки йога упражнения за разтягане, на обяд хапваме паста, а вечерта излизаме на суши с приятели и всичко това звучи като един най-нормален ден, но дали сме се замисляли, че може да гледаме на него и като на културен обмен? Някои традиции до такава степен са се вкоренили в ежедневието ни и сме ги възприели толкова като свои, без да си даваме сметка за пътя, който са извървели, за да станат толкова съществена част от живота ни. 

Всяка година на 16 ноември се отбелязва Международен ден на толерантността и вместо просто да си говорим, че трябва да бъдем толерантни едни към други, имаме възможност да го приложим на практика и да разгледаме някои традиции, които ни обединяват и ни показват, че в крайна сметка все пак не сме толкова различни. 

Много десени, материи и аксесоари, които смятаме за част от съвременната европейска мода, всъщност произхождат от далечни краища на света. Такъв е десенът „пейсли“ (paisley), разпознаваем по характерните си извити мотиви, наподобяващи капка. Въпреки шотландското си име, той има дълбоки корени в азиатските текстилни традиции, особено в Кашмир. Мотивът, известен като „бута“ (buta) или „боте“ (boteh), се среща от векове в персийското и южноазиатското декоративно изкуство. Той става особено популярен благодарение на луксозните кашмирени шалове, изработвани от фина вълна и ценени заради сложните си орнаменти и майсторската изработка. В края на XVIII и началото на XIX век тези шалове се превръщат в моден символ сред европейската аристокрация. Сред най-известните им почитателки е френската императрица Жозефина, съпругата на Наполеон Бонапарт. Тъй като оригиналните изделия били изключително скъпи, европейските производители започнали да създават по-достъпни варианти. Особено успешен в това отношение се оказал шотландският град Пейзли, който през XIX век станал толкова известен с производството на подобни шалове, че дал името си на самия десен. През XX век „пейсли“ продължава да се развива и придобива нова популярност през 60-те и 70-те години под влиянието на психеделичната мода и засиления интерес към южноазиатската култура. Музиканти и дизайнери превръщат някогашния аристократичен мотив в символ на индивидуалността и свободното себеизразяване. Днес той продължава да присъства върху рокли, ризи, шалове, чанти и различни аксесоари, доказвайки как един традиционен мотив може да прекоси континенти и да се превърне в неизменна част от световната мода.

Кафето, чиято история започва от Етиопия, е един от най-добрите примери за това как нещо, възникнало в една част на света, може да прекоси континенти и да се превърне в неразделна част от ежедневието на различни общества. 

Популярна легенда разказва за етиопски пастир на кози на име Калди, който забелязал, че животните му стават необичайно енергични, след като изядат червените плодове на определено дърво. Заинтригуван, той самият ги опитал и така открил стимулиращите свойства на кафето. Още през XV век суфистките общности в Йемен използват напитката, за да останат будни по време на религиозни ритуали. Оттам тя достига до Османската империя, където кафенетата се превръщат във важни места за общуване, обмен на новини и идеи. 

Постепенно кафенета отварят врати и в европейски градове като Венеция, Лондон, Париж и Виена, привличайки писатели, търговци и интелектуалци. В Лондон те дори получават прозвището „университети за едно пени“, защото срещу цената на чаша кафе посетителите могат да участват в дискусии и да научават нови неща. С течение на времето всяка култура развива свои традиции. В Италия еспресото обикновено се изпива набързо на бара, докато във Франция кафето се свързва със спокойни разговори и наблюдаване на градския живот. В Турция и на Балканите кафето в джезве остава символ на гостоприемство, а в Етиопия традиционната кафеена церемония включва печене, смилане и приготвяне на зърната в ритуал, който насърчава общуването и укрепва човешките взаимоотношения.

През 2013 г. културата на турското кафе е включена в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството. 

Хората, които не пият кафе, често предпочитат чай, който също се е превърнал в културна традиция със свои характерни особености, развивали се през вековете. Произхождащ от Китай, чаят придобива особена популярност по време на династията Тан (618–907 г.), когато около него се изгражда изтънчена култура, свързана с философията, поезията и медитацията. През VIII век писателят Лу Ю му посвещава „Класика на чая“ – един от най-ранните и подробни трудове за отглеждането и приготвянето на напитката. От Китай чаят се разпространява в други части на Азия, включително Япония, където се свързва с дзен будизма и дава началото на чаената церемония „чаною“, основана на принципите на хармонията, уважението, чистотата и спокойствието. В Европа чаят пристига в началото на XVII век, първоначално като скъп продукт, достъпен за заможните. Във Великобритания популярността му нараства благодарение на португалската принцеса Катерина Браганска, която се омъжва за Чарлз II през 1662 г. и допринася за превръщането му в мода сред аристокрацията. Прочутият британски следобеден чай обаче се появява едва през XIX век. Традицията се свързва с Ана, седмата херцогиня на Бедфорд, която започнала да поръчва чай и леки закуски, за да засити глада си между обяда и късната вечеря. Постепенно тя започнала да кани приятели, а обичаят се разпространява сред висшето общество. Така се оформя познатият днес ритуал с фини сандвичи, скони със сладко и сметана, малки сладкиши и елегантни порцеланови сервизи.

В други части на света чаят придобива различен облик. В Мароко зеленият чай с прясна мента и захар е символ на гостоприемство и традиционно се налива от високо в малки чаши. В Индия пък популярният „масала чай“ съчетава черен чай с мляко, захар и ароматни подправки като кардамон, джинджифил, канела и карамфил. Макар отглеждането на чай да се разраства значително по време на британското колониално управление, индийците създават свой характерен начин за приготвянето му. Днес напитката се предлага както от улични търговци в Индия, така и в кафенета по целия свят.

Ако чаят е своеобразен еликсир за душата, който ни носи топлина и усещане за уют, то йогата предлага друг начин да се погрижим за себе си, като ни помага да успокоим ума, да освободим натрупаното напрежение и да постигнем вътрешна хармония и също като чая, тя има дълбоки корени в азиатските традиции, но днес е една от най-популярните уелнес практики в света, която някои хора практикуват, за да подобрят гъвкавостта и стойката си, други използват, за да релаксират след напрегнат ден, а мнозина ценят съчетанието от физическо движение, дихателни упражнения и медитация. Корените на йогата обаче могат да бъдат проследени хиляди години назад, към древна Индия, където тя се развива като система от практики, целящи постигането на хармония между тялото, ума и духа. За разлика от много съвременни интерпретации, които се фокусират предимно върху физическите упражнения, традиционната йога обхваща много по-широка философия, включваща медитация, етични принципи, самодисциплина и духовно развитие. Един от най-значимите текстове в тази област са „Йога сутри“ на Патанджали, които описват осемстепенен път, включващ морално поведение, физически пози, дихателни техники, концентрация и медитация. Съвременната йога, фокусирана върху позите, наречени асани, се развива най-вече през края на XIX и през XX век, когато индийски учители започват да я представят и адаптират за международната публика. Личности като Свами Вивекананда допринасят за запознаването на западния свят с индийската философия и йога, а учители като Б. К. С. Айенгар и К. Патабхи Джойс изиграват ключова роля в популяризирането на физическите форми на йога в световен мащаб. С разпространението си в Европа и Северна Америка йога постепенно става част от развиващата се уелнес индустрия. Появяват се или придобиват международна популярност различни стилове, сред които хатха йога, виняса, ащанга и възстановителна йога. Някои занимания наблягат на динамични движения и физическа сила, докато други се фокусират върху плавно разтягане, релаксация и контролирано дишане. През 2016 г., ЮНЕСКО включва йога в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството, признавайки нейното културно значение и ролята ѝ в индийското общество. 

Пица, паста с плътен доматен сос и прясно приготвени брускети са се превърнали в своеобразни кулинарни символи на Италия, но доматите, които стоят в основата на тези кулинарни изкушения, всъщност са дошли от Европа през Америка. Местните народи са използвали доматите много преди европейците да се сблъскат с тях. След испанските експедиции до Америка през XVI век, доматите са пренесени в Европа, където първоначално предизвикват по-скоро любопитство, отколкото незабавен възторг. Интересно е, че европейците не разпознават веднага доматите като ценна кулинарна съставка, тъй като растението принадлежи към семейство Картофови (Solanaceae), което включва и няколко отровни вида, някои хора се отнасят към него с подозрение. В определени части на Европа доматите първоначално са отглеждани като декоративни растения, а не за храна. Навлизането им в употреба става постепенно и е било нужно време, преди те да се превърнат в позната съставка в ежедневното готвене. Едно от най-ранните известни италиански описания на домата се появява в трудовете на лекаря и ботаник Пиетро Андреа Матиоли през XVI век. Той описва непознатия плод с наименованието „pomi d’oro“, което означава „златни ябълки“, а от този термин впоследствие произлиза съвременната италианска дума „pomodoro“. Това название е особено интересно, тъй като някои от ранните сортове домати, познати в Европа, са били жълти или златисти, а не яркочервени, каквито ги познаваме днес.През следващите векове доматите постепенно си проправят път в италианската кухня, най-вече в Южна Италия. Към XVIII и XIX век сосовете на основата на домати придобиват все по-голямо значение в регионалната кулинария. Комбинирането им с паста в крайна сметка се превръща в един от най-разпознаваемите елементи на италианската гастрономия.

В крайна сметка толерантността не означава просто да приемаме различията помежду си, а да отворим сърцата и умовете си за другите, да подхождаме с любопитство към непознатото и с уважение към традициите, вярванията и начина на живот на хората по света защото всяка култура има какво да ни разкаже и на какво да ни научи, стига да сме готови да я опознаем.  Когато проявяваме интерес към другите култури, ние не само се учим да приемаме различията, но и разширяваме собствените си хоризонти, откриваме нови гледни точки и обогатяваме живота си, а най-хубавото е, че този процес е взаимен. Споделяйки своите традиции и опознавайки чуждите, ние създаваме нови връзки и възможности да се учим един от друг, защото културното многообразие не е пречка пред разбирателството, а богатство, което ни позволява да се развиваме заедно, без да губим собствената си идентичност.


банер вайбър


MADAMSKO NEWSLETTER. Абонирай се >>>

* indicates required



Share With: