Мислещият човек
Джеймс Алън написва „Мислещият човек“ като убедителна философска творба. В нито един момент той не допуска възможността дадено житейско обстоятелство да е напълно извън нечий контрол или влияние.
„Мислещият човек“ е написана от Джеймс Алън, който често използва риторични въпроси и представя хипотетични ситуации, за да обясни това, което казва на своите читатели. Заглавието на книгата е препратка към библейска притча, в която се казва: „Каквито са мислите в душата му, такъв е и той.“ Макар този трактат да е написан преди повече от век, езикът му е напълно достъпен за съвременната публика. Текстът е написан на цветист, но директен език и може да бъде прочетен на един дъх поради своята краткост.
Джеймс Алън написва „Мислещият човек“ с цел тя да бъде убедителна философска творба. Като такава, той не включва в нея много лична информация, нито много обяснения за това как е достигнал до заключението, че мисълта влияе директно върху обстоятелствата на човек. Вярването на Алън, че позитивните мисли водят до позитивни резултати е популярно разковниче на движението на „Новото мислене“. То е и предвестник на съвременната индустрия за самопомощ и самоусъвършенстване.
В нито един момент от книгата си авторът не допуска възможността дадено житейско обстоятелство да е напълно извън нечий контрол или влияние. Напротив, той твърди, че всяко преживяване (без значение колко неприятно е то) се случва, защото подсъзнателно е поканено от въпросния човек, на когото се е случило. Това безкомпромисно отношение към личната отговорност може да се стори сурово на някои от читателите, но и да опровергае съвременните разбирания затова как бедността може да прикове семействата към по-ниски икономически класи, понякога за поколения напред.
Независимо от своите прекалено общи аргументи, книгата на Алън остава ценно прозрение за всеки читател, който се интересува от силата, която може да окаже позитивното мислене върху човешкия ум. Основната цел на тази творба е подобна на целите на множество други автори, вдъхновени от движението на „Новото мислене“, като Хариет Емили Кейди, Уолъс Д. Уотълс и Наполеон Хил.
Макар Алън да не дава много директни съвети, той препоръчва на хората да намерят начини, по които да подобрят своя вътрешен свят и да намалят негативните мисли, върху които разсъждават. По този начин читателят може да се снабди със средствата за превръщането на своите вдъхновения в реални постижения, като същевременно повиши цялостното си усещане за благоденствие.
Какво друго ще научите от „Мислещият човек“?
Като се има предвид епохата, в която книгата е написана, никак не е изненадващо, че Алън обикновено се обръща само към мъжа в своето произведение. Той не изследва способността на жените да променят своите ситуации чрез мисълта си. Авторът единствено заявява, че се надява книгата му да помогне както на мъжете, така и на жените в „откриването и възприемането на истината, че те сами определят в какво ще се превърнат.“ Няколкото примера, в които са включени и жени, наблягат на техните физически качества, вместо на професионалния им потенциал. Жената, която остава млада на външен вид, независимо от възрастта си например, е посочена като доказателство за това как добродетелният дух може да подмлади тялото. Това не е изненадващо, предвид факта, че жените в Англия нямат много професионални, нито лични възможности в началото на двадесети век. Алън едва ли познава много жени, чиито явни стремежи включват професионална реализация.
Умът на човек е обучен да има или хедонистични и песимистични представи, или да задържа само красивите мисли. По този начин може директно да бъде проследено количеството страдание или щастие, което преживява човек. Повечето хора страдат от комбинацията между полезни и зловредни мисли. Всякакъв прогрес, който те биха могли да постигнат в посока на реализирането на своите цели, бива възпрепятстван от пороците им и от негативните им желания. Само чрез промяната на естеството на своите мисли, хората могат да постигат лично щастие или страдание. Успешният бизнесмен, както и провалящият се предприемач, имат еднакъв потенциал за величие. Те и двамата са способни да се спрат на здрави идеали. В същото време и двамата не са застраховани от това да изпаднат в поквара, защото и единият, и другият могат да се отдадат на негативни вярвания. Тъй като мисълта влияе пряко върху поведението, характерът на човека може изцяло да бъде преценен от неговото мислене, а естеството на мислите му може да се определи по неговите действия.
Истинската мярка за това, дали един човек е постигнал дисциплиниран ум, се измерва в това дали той е в състояние на постоянно щастие, или на постоянно страдание. Тези вътрешни състояния често се проявяват във физическа форма. Човек, който винаги е нещастен, изглежда по-възрастен, отколкото е в действителност. Страданията му се проявяват под формата на бръчки или преждевременни здравословни проблеми. От друга страна, човек, който може да постигне вътрешна хармония, изпитва удовлетворение и мир и запазва младежки черти дори в напреднала възраст. Целта на дисциплинираното мислене е да се постигне състояние на блаженство, в което бедите да се преживяват без никакви оплаквания.
Основното послание на книгата „Мислещият човек“ е насочено към осъзнаване на силата на размишленията. Чрез ясното разбиране как мислите въздействат върху житейските ни преживявания, ние можем да постигнем овладяване на ума и на резултатите, до които води той. Подобна ментална дисциплина ще позволи на хората да сведат до минимум своите страдания и да се сдобият със спокойствие за цял живот.
Източник:Allen, James. “As a Man Thinketh”, Mineola, New York, 1903. 68 p.
Снимка на корицата: bestsuccessbooks.net
Резюмето на тази и още книги може да чуете в Бързи Книги - първото мобилно приложение за аудиорезюмета на български език.
