Митът за Нарцис или какво е нарцистично личностово разстройство?
Всички ние сме чували за Нарцис от митовете на Овидий или Оскар Уайлд.
Чували сме и всеки ден някой около нас да използва израза „той е голям нарцис“. Но какво всъщност се крие зад това понятие, до колко е здравословно да бъдеш нарцис и кога това се превръща в нарцистично разстройство на личността?
Още през 1910 година Фройд използва понятието нарцис и започва дълбоки анализи в своите трудове
След него последователи като Шандор Ференци, Карл Абрахам, Лу-Андреас Саломе, Карен Хорни, Хайнц Кохут, Андре Грийн, Жак Лакан и много други видни психоаналитици поставят нарцисизма като централенза сформирането на Аза.
Ако се вгледаме дори и в киното, изкуството, музиката, литературата ще се натъкнем на не една или две творби, разгръщащи образа на нарцис.
От чисто диагностична гледна точка за да бъде определен човек с нарцистично личностово разстройство трябва да отговаря поне на 5 от зададените в DSM V (The Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders) критерии.
Най-общо казано то се характеризира с мания за величие или грандиозност в поведението, пълна липса на емпатия и съпричастност към другия, арогантно поведение.
Тези хора имат необходимост да бъдат обожавани от другите, самовлюбени са и не рядко изпитват силно чувство на завист.
Естествено, не можем да класифицираме всеки успял човек, с подобно поведение като тежък нарцис
Като всяко друго и това разстройство си има различна степен на тежест, влияние и клинична картина.
Да обичаме и уважаваме себе си, да имаме позитивно отношение към уменията си, да имаме интегрирано себепреживяване, за това как се самоопределяме и възприемаме от централна, субективна гледна точка и едновременно с това да можем да сме емпатийни към света и на другите е напълно нормален или т.н. здравословен нарцисизъм.
Когато обаче поведението ни започва да вреди на нас или хората около нас, затруднява свързването ни с другите, интимните ни отношения или задържането ни на работа, тогава говорим за отклонение от нормата или т.н. патологичен нарцисизъм.
Срещали сте в живота си хора, които непрекъснато са недоволни, имат арогантно поведение към хората около тях, и все имат оправдание или са свръхкритични и чувствителни към околните
Непрекъснато се опитват да поддържат външния си вид в прецизна честота, поведението им да отговаря на етичните стандарти, да са добродушни, подкрепящи, да имат множество интимни контакти, но въпреки това трудно изграждат трайни партньорски и семейни отношения, преживяват чести кризи и все нещо не им достига.
Или такива хора, които са арогантни, успешни, хладни към околните. Имате чувството сякаш те са обсебени от себе си и вие сте просто публика, а не реален участник в диалог с тях. Такива, които нямат чувство за вина, не умеят да се извиняват или да се поставят в позицията на другия. Те са с деструктивно поведение, манипулативни са и имат усещането, че заслужават всичко от всеки, за да скрият дълбоката си празнота.
Е, тези характеристики описват част от клиничната картина на различните видове нарцистично личностово разстройство.
Какво бихме могли да кажем за лечението на човек, който покрива голяма част от критериите?
На първо място може би е добре да отбележим, че обикновено тези хора трудно стигат до вратата на терапевт, по разбираеми причини. Но има и такива, които в следствие на хронични провали или чести кризи в семействата си, все пак се подлагат на терапия. Важно е да се отнасяме с разбиране и уважение към тях, да отчитаме техните успехи и плавно да се опитваме да идентифицираме и модифицираме техните стилове на поведение и задействащи фактори с цел да намалим нарцистичните очаквания на тези пациенти. Да работим в посока промяна на когнитивните изкривявания и да им помогнат да изградят по-адаптивни за тях схеми на поведение.
Личностовите разстройства са едно от най-големите предизвикателства в наше време
Индивидуалният подход към всеки е задължителна част от цялостния процес на лечение. Ето защо е важно да се вслушваме внимателно в това, което казва и показва пациентът, а не да мислим за него като за диагноза или болест.
Фотка Георгиева е специалист клинична психология с основни интереси и области на консултантска практика: кризисна интервенция, проблеми със самооценката и общуването, хранителни разстройства, безпокойство, тревожност, стрес и чувство на неудовлетвореност, бърн-аут, проблеми по време на бременност и следродилна депресия и др. Тя е част от екипа на Медицински комплекс "Доверие" София и Център Empatium
„Вярвам, че хората имаме силата да направим промените, които търсим. Има моменти в живота ни, когато се чувстваме обезсилени и откъснати от себе си и другите. Тук съм за да вървя с Вас по Вашето пътуване към изграждането на една силна личност.“
В своята рубрика Фотка Георгиева ще споделя мнение по актуални казуси, но и ще отговаря на ваши въпроси. Пишете на: fotkavasileva@gmail.com
