Мостът на въздишките във Венеция – неговата мрачна история и легенди
Мостът на въздишките е една от най-известните забележителности във Венеция.
Намира се над Дворцовия канал – Рио ди Паласио. Мостът е направен от бял варовик, украсен със сложни резби и има малки решетъчни прозорци. Един от най-старите мостове в града е построен през 1602 г., за да свърже Двореца на дожите с новосъздадения затвор. Архитектът е Антонио Конти. Мостът на въздишките е известна забележителност във Венеция… Но историята му не е много приятна.
Името на моста може да е изненада, но причината за това име е доста трагична
Мостът е използван за прекарване на затворници от стаите за разпит, разположени в Двореца на дожите, до килиите на Новите затвори. Ето защо има надеждни стени и покрив.
Смятало се, че осъдените, минавайки през моста, ще могат да зърнат външния свят през малко прозорче, преди да отидат да излежат присъдата си. В онези дни, поради лошите условия на задържане, почти никой от затворниците не успява да бъде освободен след края на срока. Затова се нарича „Мостът на въздишките“.
Но това може да е просто романтична версия на историята, тъй като по времето, когато мостът е бил построен, повечето от затворниците в Новите затвори са излежавали кратки присъди. Освен това било доста трудно да се види нещо през такива малки прозорци. Бил доста тъжен последен поглед към външния свят. Ето какво виждал затворникът през малкото прозорче на моста:
Днес Мостът на въздишките е свързан с друга, много по-вдъхновяваща легенда. Венеция е романтичен град, поради което се появи нова легенда, свързана с моста. Казват, че ако влюбените се целунат на гондола по залез слънце, минаваща по това време под Моста на въздишките, любовта им ще бъде вечна.
Легендата гласи, че влюбените, целуващи се на гондола под Моста на въздишките, ще се обичат завинаги. И тъй като Венеция е един от най-романтичните градове в света, е много по-добре да свържем една от основните му забележителности с целувката на вечната любов.
