Мозъкът под влиянието на изкуствения интелект
Изследване на ефектите от взаимодействието между хора и интелигентни системи сочи за промени в когнитивните способности
Възходът на изкуствения интелект и особено на инструменти като ChatGPT променя начина, по който учим, мислим и решаваме проблеми. Но докато някои виждат в него безценен съюзник, други се питат – дали ИИ не предизвиква разрив в способността ни за критично мислене?
Приятел и помощник ли е ИИ?
Изследване на Медийната лаборатория на Масачузетския технологичен институт повдига тревожни въпроси относно ефекта на генеративния ИИ (този подвид разработва ново съдържание, не само мисъл) върху когнитивната функция. Екип ръководен от Наталия Космина, проследява мозъчната активност на 54 участници на възраст между 18 и 39 години. Задачата е да пишат есета с помощта на ChatGPT, Google или напълно самостоятелно.
Измерванията се изчисляват чрез електроенцефалография – метод за изследване на мозъчната дейност чрез прикрепване на електроди към главата на пациенти. Резултатите са категорични. Групата, използвала ChatGPT, демонстрира най-ниска мозъчна активност, особено в алфа и тета диапазоните. Алфа и тета вълните са видове мозъчни вълни, които се измерват в херци и отговарят за различни състояния на съзнанието. Алфа вълните са високочестотни и обединяват функциите на мисъл и асоциация, докато тета вълните се свързват със състоянието на лек сън. С всяко следващо есе ангажираността спада, а креативността била заменена с повтарящи се „бездушни“ изрази, както описват преподавателите проверените материали.
Изследователите наричат това явление „когнитивно разтоварване“ (*букв.превод) – склонността да разчитаме прекалено на ИИ. Това води до отслабване на собствените ни познавателни умения. При повторно писане на същото есе без помощта на ИИ, участниците почти не помнели съдържанието, а мозъчната им активност остава ниска.
За сравнение, групата която работила без помощни средства, показала най-висока невронна свързаност и удовлетвореност от работата си. Тези участници демонстрирали по-голяма собственост върху текста и по-добра памет. Дори групата, използваща само Google, се справила значително по-добре от тази разчитаща изцяло на ChatGPT.
Изследването, разбира се, има своите ограничения. Малкият размер на фокус групата води до недостатъчно точни статистически данни. Авторите сами подчертават нуждата от допълнителни изследвания, за да се потвърдят наблюденията. Също така задачата е неясна и недобре зададена на учениците. Не трябва просто да бъде формулирана като „Напиши есе на тема:“ а по-скоро „Използвай ИИ, за да съставиш интерпретативна тема с възможност за представяне на презентация пред класа, която да бъде последвана от устна защита.“ Така се ангажира творческото мислене, а не се замества.
Нужда от нови подходи
През 70-те въвеждането на калкулаторите в световен мащаб довежда до нуждата от по-сложни изпити, за да може да се удовлетвори изискването за висок стандарт в образованието. След проведеното изследване, резултатите относно образователната система отново са ясни. Днес системата трябва да се адаптира, а изискванята да се повишат, за да може изкуствения интелект да играе ролята на добър помощник. Заключението на Космина е следното: „Изкуственият интелект може да е полезен, ако знаем кога и как да го използваме.“ Тя призовава за обучение по дигитална грамотност и развитие на политики, които насърчават здравословното използване на тези технологии, особено в образованието.
Точно това е важно да се отбележи – проблемът не е в самия ИИ, а в начина на използване. Учените посочват, че системите като ChatGPT или Gemini трябва да се третират като инструменти. Те увеличават човешката работоспособност, но не са неин заместител.
Има ли общо между ИИ и естествения интелект?
Изкуственият невронен елемент е основен строителен блок на ИИ. Тези неврони също създават връзки при комуникациите между невроните сходно на човешкия мозък. Повечето съществуващи към момента подобни мрежи не могат да повторят ефекта, който хормоните имат върху мозъка. Най-големият недостатък на подобни невронни мрежи е че тяхното обучение изисква множество повторения, а в много случаи животните и хората научават дадена информация, след като са били изложени на нея само веднъж.
Невронната мрежа се учи като коригира числовите стойности при грешки. Това става чрез многократни опити, докато се подобри точността ѝ. Работата на тази система е вдъхновена от мозъка, но не пресъздава точно неговата функция. В биологията, например, мозъкът не използва обратно разпространение на грешка. Вместо това, той се променя чрез процеси като невропластичност, които включват физически и химични промени в невроните и синапсите.
Изкуственият интелект не ни прави по-глупави по своята същност. Но когато мисленето бъде изцяло възложено на него, рискуваме да изгубим най-ценното – способността си да учим, създаваме и разсъждаваме критично.
