Мозъкът, умът и тялото в лечението на травмата
Книгата „Тялото помни“ е издадена през 2014 година и обяснява какво е психичната травма и какви са нейните последици върху развитието на личността.
Авторът Бесел ван дер Колк показва кои са пътищата за възстановяване и изцеляване. Травмите може да бъдат от различно естество – насилие, тормоз, малтретиране, загуба на обичан човек, отвличане, изтезаване и т.н. Едно такова негативно събитие предизвиква определени промени в мозъка и тялото, които може да се отразят пагубно върху здравето и социалното функциониране на личността. Според Ван дер Колк много от наболелите социални проблеми, като агресията, депресията и зависимостта от наркотици и алкохол, се коренят в травматичните преживявания в миналото. Авторът изследва и прилага нови пътища за лечение на травмата. Развиване на осъзнатост за собствения вътрешен живот, спортуване, танцуване и други дейности, които спомагат за активиране на естествената невропластичност на мозъка.
„Тялото помни“ показва огромната мощ на връзките, които могат както да нараняват, така и да лекуват. Авторът предлага нова надежда на травмираните хора отново да водят пълноценен живот. Въпреки че травмата може да се случи на всеки, малцина от нас знаят как този вид преживявания се отразяват на психическото и физическото здраве. Ван дер Колк предлага на първо място хората да достигнат до вътрешна осъзнатост за това, което преживяват. След това е добре да използват групи за подкрепа, физически упражнения и нови техники като неврофийдбек – метод, при който променена мозъчна активност се възстановява чрез специализирано трениране с цел възвръщане към нормалните показатели.
Какво друго ще научите от книгата „Тялото помни“?
Хората трябва да разберат как травмата влияе на тялото и ума им. Всички сме чували историите на травмирани ветерани от войната, които са преживели силна болка и са станали свидетели на ужасни гледки. Често травмираните войници не могат да намерят своя път обратно към обществото. Те се борят със спомените си, развиват свръхчувствителни реакции и се отчуждават от своите близки. Авторът на книгата дава отговор на въпросите какво се случва в тялото и съзнанието на хората преживели психична травма и защо е толкова трудно да се намери облекчение от нея.
Психичната травма е изключително често срещана в нашето общество
Травмата не е проблем само за ветераните от войната. Тя е много по-разпространена в нашето общество, отколкото си мислим. Истината е, че травмата може да се случи на всеки и е време да разберем повече неща за нея. Психичните травми са резултат от преживян силен стрес или болка, които карат човека да се чувства безпомощен и твърде претоварен, за да се справи с трудностите. Обикновено травмите се дължат на преживявания, свързани с войната, но също така и на някакъв вид престъпление, насилие или злополука.
Изнасилването и малтретирането на деца са нещо ужасно, но за съжаление се срещат все по-често. Докладите разкриват, че само през 2014 година в САЩ 12 милиона жени са станали жертва на изнасилване. Повече от 50 % от тези жени са били на възраст под 15 години. Всяка година в Съединените щати има 3 милиона случая на насилие над деца. Тези травматични преживявания могат да променят живота на засегнатите лица, както и живота на техните приятели и близки.
Травмираните хора често страдат от посттравматично стресово разстройство, което може да доведе до депресия и злоупотреба с наркотици. Освен това те са склонни да не вярват на никого, който не е преживял същото страдание като тях. Смятат, че никой не може да ги разбере. Травмираните хора трудно се доверяват дори на тези, които ги обичат най-много, включително брачните партньори и децата. Това може да бъде много тежко за приятелите и семействата, като често води до отчуждаване или развод.
Не е нужно човек да е войник или да посети бежански лагер, за да се срещне с травмата
Тя се случва на всеки един от нас, семействата ни и съседите ни. Изследвания на Центровете за контрол и превенция на заболяванията показват, че един на всеки пет американци е преживявал сексуален тормоз като дете; един на всеки четири е бил бит от родител така жестоко, че е останал белег по тялото му, а при една от всеки три брачни двойки е налице физическо насилие. Една четвърт от нас са израснали с роднини алкохолици, а един от всеки осем е бил свидетел как майка му е била бита или удряна.
Като човешки същества ние принадлежим към изключително издръжлив вид. Травматичните преживявания оставят следи – били те мащабни или семейни, тъмните тайни неусетно се предават през поколенията. Те оставят диря върху ума и емоциите ни и дори върху биологията и имунната ни система. Травмата засяга не само тези, които са пряко изложени на въздействието ѝ, но и хората около тях. Изследванията показват, че съпругите на мъже, страдащи от посттравматично стресово разстройство, изпадат в депресия, а децата на депресираните майки са застрашени да израснат несигурни и тревожни.
Травмата по дефиниция е непоносима и нетърпима
Докато всички ние желаем да преодолеем травмата, частта от мозъка ни, която е посветена на това да подсигури оцеляването ни не е особено добра в отричането. Дълго след края на травматичното събитие тя може да бъде реактивирана отново и при най-малкия намек за опасност да мобилизира обезпокоените мозъчни вериги. Това отключва неприятни емоции и импулсивни агресивни действия. Тъй като имат чувството, че губят контрол, хората, преживели травматични събития, често започват да се страхуват, че са непоправимо и окончателно увредени. Това не е така. Говоренето, разбирането и междучовешките отношения могат да помогнат изключително много. Авторът няма предпочитан терапевтичен метод, тъй като не съществува един-единствен подход, който да е подходящ за всички. Затова той практикува много различни форми на лечение, за които говори в своята книга. Всяка от тях може да доведе до дълбоки промени, в зависимост от естеството на конкретния проблем и индивидуалните характеристики на конкретната личност.
Спомените карат хората да преживяват отново психическата травма
Случвало ли ви се е да си спомните за нещо срамно, което сте направили, и да усетите как се свивате или изчервявате? По същия начин спомените за преживяната травма могат да повлияят на тялото. Когато страдащият от посттравматично стресово разстройство си припомни травмата, тялото и мозъкът му преминават в режим на силен стрес. В този момент спомена сякаш оживява. При психично здравите хора хормоните на стреса се повишават, щом усетят някаква заплаха и намаляват, след като тази заплаха отмине. Хормоните на травмираните хора се нуждаят от много повече време, за да се върнат към нормалните си нива. Това показва, че напомнянето за травмата може да бъде почти толкова ужасяващо, колкото и самото преживяване на самата ситуация.
Травмите от детството оказват отрицателно въздействие не само в младежките години, но и в зряла възраст
Травматичните преживявания са достатъчно трудни, за да се справим с тях като възрастни, но е още по-турдо, когато се сблъскаме с такива проблеми като деца. С мозък, който дори не е напълно развит, децата, които са претърпели травма, са изложени на по-голям риск да изпитат широк спектър от негативни последици. Тези последици се проявяват в годините след преживяното и по-късно в зряла възраст. Докато нормалните спомени избледняват и се променят, травматичните спомени са ярки и непроменящи се. Когато разказваме истории, сме склонни да украсяваме, преувеличаваме или пропускаме части от преживяванията си.
Когато разказвате дадена история за пети път, има вероятност тя да се различава от първата версия. С течение на времето дори запомняте нещата по различен начин. Защо е така? Като цяло хората трудно помнят детайлите. Повечето от нас си спомнят какво са правили или как са се чувствали в дадена ситуация, но нямат спомен за миризмата в стаята или цвета на ризата. Когато става въпрос за травматични спомени, ситуацията е различна. Човек помни тези ситуации изключително ясно и детайлно. Освен това си спомня психичната травма постоянно и все така силно.
Осъзнатостта и подкрепящите взаимоотношения са от съществено значение за възстановяването след травма
Осъзнатостта е доста модерна концепция, но това не е просто мода – тя е изключително ефективен избор на начин на живот. Също така представлява мощен инструмент за възстановяване от травми. Как обаче действа? Осмисляне на страданието е свързано с това да осъзнаете чувствата и емоциите си, а не да ги отричате. Това е особено трудно след психична травма, тъй като болезнените спомени ни карат да потискаме емоциите си, вместо да се справяме с тях. Никой от нас не обича да се чувства тъжен, ядосан или съсипан от болка, особено когато тези чувства са предизвикани от спомени за травма. Отричайки подобни чувства, вие губите възможността да се изправите срещу травмата и да започнете процеса на възстановяване. Осъзнатостта може да облекчи психологическите и физиологичните последици от травмата.
Тя може също така да подобри имунните реакции, да активира областите на мозъка, които помагат за регулиране на емоциите, и да балансира нивата на хормоните на стреса. Освен осъзнатостта, по пътя към възстановяването е необходимо да имате подходящите междучовешки взаимоотношения.
Всеки човек, преживял психична травма, трябва да има някой към когото да се обърне, когато има нужда от помощ
Това може да бъде член на семейството, приятел, група за взаимопомощ, религиозна общност, благотворителна организация и други. Според автора психолозите обикновено се опитват да помогнат на хората да използват вътрешното си прозрение, за да управляват поведението си. Различни изследвания обаче показват, че много малко психични проблеми възникват в резултат на дефект в разбирането.
Повечето идват от напрежения в по-дълбоките региони на мозъка, които управляват възприятията и вниманието. Когато аларменият часовник на емоционалния мозък продължава да сигнализира, че сте в опасност, никакво вътрешно прозрение няма да го заглуши. Когато емоционалният и рационалният ни мозък са в конфликт, следва война за надмощие. Тази война се води предимно на сцената на вътрешните усещания – стомаха, сърцето, белите дробове – и поражда както физически дискомфорт, така и психично страдание. Задвижващите механизми на посттравматичните реакции се намират в емоционалния мозък. За разлика от рационалния мозък, който се изразява чрез мисли, емоционалният мозък се проявява чрез физически реакции: свиване на стомаха, сърцебиене, учестено и плитко дишане, чувство на скръб, говорене с писклив глас и характерните телесни жестове, означаващи срив, скованост, гняв или отбрана.
Основните казуси, които книгата решава
Изследванията в неврологията, психопатологията на развитието и интерперсоналната невробиология разкриват, че травмата води до реални физиологични промени. Някои от тях са рекалибриране на алармената система на мозъка, повишена активност на стресовите хормони и изменения в системата, която филтрира релевантната от нерелевантната информация. Днес вече знаем, че травмата уврежда областта в мозъка, която поражда физическото усещане за това човек да е жив. Тези промени обясняват защо травмираните хора стават свръхбдителни към заплахи за сметка на спонтанното ангажиране с ежедневния си живот.
Също така ни помагат да разберем защо тези хора толкова често продължават да преживяват едни и същи проблеми и са толкова неспособни да се учат от опита си. Знаем, че поведението им не е резултат от морална слабост, от липса на воля или от лош характер – то е породено от реални промени в мозъка. Този огромен напредък в знанията ни за ключовите процеси, залегнали в основата на травмата, разкрива нови възможности да се облекчат и дори да се излекуват пораженията.
Ползи от книгата
Бесел ван дер Колк е световноизвестен специалист по лечение на травми. В книгата „Тялото помни“ той описва най-важните пробиви в областта на психичното здраве през последните 30 години. Авторът ни показва не само как психичната травма прекъсва връзките в мозъка и между ума и тялото, но научаваме и за новите подходи, които позволяват на хора с най-тежки травми да бъдат възстановени и изцелени.