Наградите „Перото“: Победители, емоции и силни послания
Дванадесетото издание на литературните награди „Перото“ събра автори, преводачи, издатели и почитатели на книгите в Националния дворец на културата за церемония, на която бяха почетени както утвърдени имена, така и нови гласове в литературния свят. Събитието, което се проведе на 2 ноември в Литературен клуб „Перото“, се превърна в повод за среща на хора, обединени от любовта си към книгите и желанието да подкрепят развитието на българската литература. Бяха връчени отличия в категориите „Проза“, „Поезия“, „Дебют“, „Детска литература“ и „Превод от български на чужд език“, както и награда за цялостен принос.
Вечерта премина не само под знака на признанието за литературните постижения, но и на размислите за мястото на книгите в съвременното общество. Изказванията на сцената насочиха вниманието към важни въпроси за бъдещето на литературата, за хората, които стоят зад нейното развитие, и за необходимостта тя да достига до все повече читатели.
Един от най-силните акценти на церемонията беше ролята на преводачите за международното присъствие на българската литература. Светлозар Желев, един от организаторите на наградите, обърна специално внимание на това как благодарение на преводачите българските произведения прекрачват националните граници и достигат до читатели по целия свят.
В изказването си той постави акцент върху значението на превода за превръщането на българската литература в световна. Защото колкото и стойностно да е едно произведение, то не би могло да достигне до международна публика без хората, които го превеждат и му дават възможност да бъде прочетено и разбрано на други езици. Именно благодарение на тях българските писатели могат да намерят своето място сред авторите, които се четат и ценят по целия свят. Така вечерта постави във фокуса не само творците, но и онези, които им помагат да достигнат до нови читатели. Преводачите имат съществена роля за популяризирането на българската култура извън страната, защото чрез работата си представят пред света не просто отделни книги, а и българския език, литературните традиции и съвременните ни автори.
Признание за този труд беше и отличието за най-добър превод от български на чужд език, присъдено на Марияна Манджуля – Жатоп за преводите ѝ на румънски език на четири произведения: „Ловецът на пеперуди“ на Костадин Костадинов, „Градинарят и смъртта“ на Георги Господинов, „Вулкан“ на Елена Алексиева и „Направени от вина“ на Йоанна Елми.
Наградата беше връчена от Милена Димитрова, секретар на президента на Република България по култура, образование и връзки с българите зад граница.
Друг особено силен акцент на вечерта беше детската литература, която бе откроена не само с качеството на номинираните произведения, но и с по-широкия разговор за мястото на книгите в детството. По време на церемонията беше обърнато специално внимание на факта, че любовта към четенето се изгражда още в най-ранна възраст. За да има общество от четящи възрастни, е необходимо преди всичко да има четящи деца. А първата среща с литературата обикновено се случва именно чрез детските книги. Това са историите, с които децата откриват удоволствието от четенето, развиват въображението си и започват да възприемат книгата не просто като част от образованието, а като нещо интересно и любимо. Първите приказки, героите, към които се привързват, и произведенията, които искат да им бъдат прочитани отново и отново, често поставят началото на връзка с литературата, която може да продължи през целия живот. Затова беше подчертано колко важно място заема детската литература. Тя не е второстепенна част от литературния свят, а има ключова роля за изграждането на бъдещите читатели. Когато едно дете се влюби в книгите, вероятността да запази интереса си към тях и като възрастен е много по-голяма. Затова е важно не само да насърчаваме децата да четат, но и да им предлагаме качествена литература, която да ги увлича и вдъхновява. В категория „Детска литература“ отличието получи Иванка Могилска за книгата „Полянка за снежни човеци“, издадена от „Жанет 45“. Наградата ѝ беше връчена от изпълнителния директор на НДК Ия Петкова, която подчерта отговорността на възрастните да насърчават детското четене: „Важно е да сме част от развитието на нашите деца, важно е да четем с тях и да ги вдъхновяваме. Важно е да направим така, че книгата да бъде техен спътник в живота им.“
Сред най-вълнуващите моменти на церемонията беше връчването на наградата за цялостен принос на Здравка Евтимова. Отличието беше връчено от министъра на културата Евтим Милошев, който отбеляза международния успех на писателката с думите: „Всеки автор тръгва от малкия град, за да покори света. Тя остана в Перник и докара света в нейния роден град.“ Приемайки наградата, Здравка Евтимова постави акцент върху човешката топлота и подкрепата за младите творци. „За мен най-важно в творческия път е топлината, за да мога да я дам на хората, на младите писатели и поети, които срещам, да им дам усещането, че имат сила и нищо не може да ги спре“, сподели писателката.
В категория „Проза“ отличието получи Владислав Тодоров за „Адската машина на щастието“, издадена от „Колибри“. Наградата му беше връчена от Анжела Родел, преводач на съвременна българска литература.
Призът за „Дебют“ отиде при Евгения Динева за „Калава“ на издателство „Жанет 45“, а в категория „Поезия“ беше отличен Цочо Бояджиев за „Книга на градовете“, издадена от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“.
Носителите на наградите бяха определени от петчленно жури с представители на литературните и академичните среди. По традиция отличените получиха статуетки, изработени от българския скулптор проф. Емил Попов.
