Не можеш да ме нараниш – Дейвид Гогинс
В своята книга Дейвид Гогинс иска да накара хората да излязат от зоната си на комфорт и да се отправят към мечтите си.
Водеща снимка – Дейвид Гогинс,
фотокредит runnersfirst.co.uk
Бивш военноморски тюлен споделя за трудностите, които преживява като дете. Още от малък Дейвид Гогинс наблюдава как баща му малтретира него, майка му и брат му. Болката, която изпитва се превръща в неговото гориво за успех. В книгата “Не можеш да ме нараниш” авторът разказва за неуспешните си опити да стане военноморски тюлен и как в крайна сметка постига целта си. Дейвид Гогинс се превръща от депресиран човек, с наднормено тегло, в един от най-мотивиращите и вдъхновяващи хора на планетата.
Какво друго ще научите от „Не можеш да ме нараниш“?
Книгата е издадена през 2018 година и описва живота на Дейвид Гогинс, един от най- решителните и смели мъже в света. Авторът споделя своите житейски истории и учи читателите как да изградят един наистина фокусиран и непоколебим ум. Много от нас се борят дори с най- дребните предизвикателства като ежедневните упражнения, здравословното хранене или изграждането на добри навици. Доста често намираме извинение защо не спортуваме или защо не можем да отслабнем. Какво би било да живеете без извинения и да давате 100 процента от себе си?
Точно това прави Дейвид Гогинс. Книгата „Не можеш да ме нараниш“ разкрива невероятната житейска история на този безстрашен мъж. Авторът преживява травмиращо детство и малтретиране, а през младежките си години е с наднормено тегло. Въпреки това успява да постигне невероятна трансформация и да се превърне в един от най-добрите бойци в света. Книгата ни разкрива как всеки човек може да реализира своите цели. Тя ни помага да разберем как Дейвид Гогинс е обърнал живота си, за да постигне почти невъзможното, и как всеки един от нас е в състояние да направи същото.
Детството на Дейвид Гогинс е изпълнено с насилие и емоционални травми.
За много деца детството означава безгрижни дни, игри, сигурност и родителска обич. За съжаление, не това е, което получава Дейвид Гогинс. Той е роден в Ню Йорк през 1975 години и докато расте, не знае какво е това смях и радост. От крехката шестгодишна възраст е роб на своя тираничен баща Трънис, заедно със своята майка и по-големия си брат. Мъжът е бизнесмен, който притежава площадки за ролкови кънки. Бизнесът е много печеливш, а работната ръка е семейството на Трънис. Почти всяка вечер бащата на Дейвид Гогинс води жена си и децата на своята площадка, където ги кара да работят неуморно до полунощ. На възраст между шест и осем години малкият Дейвид се грижи за кънките, с които се забавляват другите деца.
След като децата най-накрая приключват работа около полунощ, майка им ги слага да спят в офиса до пързалката. Поради умората и краткия сън, Дейвид Гогинс често заспива в училище и е неспособен да се концентрира върху уроците си.
Освен изтощителната работа и училището на следващия ден, Трънис прави живота на семейството си още по-непоносим. Малкият Дейвид често става свидетел как неговия баща бие майка му с колан. Веднъж, когато Дейвид получил тежка инфекция на ухото, майка му го завела на доктор. Бащата не обичал да харчи пари за семейството си, дори ако става въпрос за здравето на собствените му деца. Когато майката се завърнала от болницата, Трънис я пребил безсмислено. Всеки път, когато Дейвид се опитва да защити майка си, той също получава сериозен пердах. Често му се налага да крие синините и раните от колана на баща си.
За щастие, когато Дейвид е на осем години, той и майка му успяват да избягат от своя мъчител. Двамата отиват в малко градче в щата Индиана, където започват нов живот, свободни от Трънис. За съжаление, по-големият брат решава да остане с баща си, въпреки неговата жестокост.
Детството на Дейвид продължава да бъде трудно дори след като успява да избяга заедно с майка си.
Малкото момче може да е свободно от насилника си, но това не означава, че следващите години са много лесни. Дейвид живее в абсолютна бедност и продължава да се бори с емоционалните травми от миналото.
Веднага след като първоначалната еуфория от бягството отминава, Дейвид Гогинс и майка му се сблъскват с реалността. Изведнъж стават изключително бедни. Издържат се от работата на непълен работен ден на майката и 123 долара месечен доход от социални помощи. На всичкото отгоре започват да се проявяват последиците от преживения стрес. Дейвид започва да заеква, окапва му косата, а на всичкото отгоре на места кожата му губи своя пигмент и придобива различен цвят.
Защо се случва всичко това?
Вече като възрастен Дейвид разбира, че това е „токсичен стрес”. Изследванията показват как ако децата са подложени на постоянен стрес, това се отразява на естественото развитие на тялото и психиката им. Също така нарушава нормалния растеж на децата. Това влияе на поведението, паметта и здравето като цяло. Дейвид е преживял толкова много, че мозъкът и тялото му са винаги нащрек за опасности. Един от страничните ефекти на токсичния стрес е влошаване на паметта. Ако дадено дете страда от това състояние, то ще запомня уроците си по-трудно. Някой от учителите на Дейвид го смятат за глупав.
Той е изправен пред опасността да бъде изгонен от училище и да бъде настанен в заведение за деца със специални образователни потребности. Това е причината малкото момче да започне да преписва. Преписва на тестове, по време на матури и където, и както може. За съжаление, това не му помага с нищо. Като тийнейджър Дейвид все още продължава да срича, докато чете.
Гогинс променя изцяло живота си, за да стане военноморски тюлен.
Една сутрин, след като закусва, Дейвид Гогинс вижда нещо по телевизията, което променя живота му завинаги. Това е документален филм за военноморските тюлени. Тюлените са най- елитната специална част във Военноморските сили на САЩ. Обучението, през което трябва да преминат, е най-трудното в света. Само изключителните войници успяват.
Гледайки по телевизията новобранци, които се борят с калта, потта и сълзите, Гогинс е поразен от тяхната умствена издръжливост и решителност. Също така е впечатлен от физическата им подготовка. Изведнъж той изпитва огромно желание да се присъедини към военноморските тюлени. Прекарва следващите няколко седмици, търсейки място където да започне обучение. След много трудности успява да намери такова. За съжаление, има два проблема. Първо, тази програма ще бъде закрита след три месеца. Второ, Гогинс е твърде тежък, за да се присъедини към тюлените. Максималното допустимо тегло е 191 паунда, а той тежи 297 паунда. Това означава, че има по-малко от три месеца, за да отслабне с над 100 паунда, което е около 45 килограма.
Твърдо решен да постигне целта, Гогинс се заема за работа. През следващите три месеца той си създава специален фитнес режим. Започва да се събужда всеки ден в 4.30 сутринта и да върти велоергометъра в продължение на два часа. След това отива на плуване и накрая във фитнеса за интензивна тренировка. Накрая отново се качва на велоергометъра за още няколко часа. Забележително е, че за две седмици той губи 25 паунда от теглото си. След един месец добавя и тичане по 4 мили дневно. Когато настъпва крайният срок за записване, Гогинс вече е в допустимите килограми.
Той се присъединява към програмата и преминава през изтощителни тренировки, които включват пет дни и половина с минимален сън и изключително тежки упражнения. Въпреки това, Гогинс стиска зъби, завършва обучението и в крайна сметка постига мечтата си да се присъедини към военноморските тюлени.
Едно от любимите неща на Дейвид Гогинс е участието в ултрамаратони.
След като Гогинс вече е постигнал мечтата си да стане военноморски тюлен, той търси нови предизвикателства. Опитва се да открие нещо, което да изпита физическите му възможности до краен предел. През 2005 година намира отговора: екстремно бягане на дълги разстояния или така наречения ултрамаратон. Това е спортно състезание, включващо, бягане и ходене, на разстояние по-голямо от класическия маратон (42,195 километра). Най-често срещаните дистанции са 50 км, 100 км, 50 мили и 100 мили.
Гогинс започна да бяга в ултрамаратони, за да допринесе за добра кауза. Когато няколко от неговите колеги от военноморските тюлени са убити при военна операция в Афганистан, Дейвид решава да събере пари за техните семейства. По този начин се опитва да съчетае благотворителност и предизвикателство.
Състезанието, което избира, се състои от 135 мили и е едно от най-трудните в света.
Започва под морското равнище в Долината на смъртта в Калифорния и завършва на надморска височина от 8 374 фута. Сякаш това не е достатъчно, но състезанието винаги се провежда през месец юли, когато Долината на смъртта е едно от най-горещото места на планетата. Най-добрите състезатели завършват маратона за по-малко от 48 часа. Преди Гогинс да може да участва в това състезание, организаторите изискват от него да се класира, като се състезава на 100 мили. Затова той се заема да покори „Сан Диего за един ден“ – състезание на 100 мили в сърцето на града.
Удивително е, че той завършва това първо състезание без никаква допълнителна подготовка. Дейвид Гогинс финишира за 19 часа. Дори пробягва допълнителна миля, за да е сигурен, че наистина е завършил.
След този триумф Гогинс е приет в състезанието от 135 мили през 2006 година. Този път той тренира изключително усърдно и се подготвя старателно. Едно от нещата, които прави, е да проучи терена много внимателно. Когато настъпва състезателният ден, Гогинс завършва само за 30 часа, заемайки пето място.
С много упорита работа всеки може да подражава на успеха на Дейвид Гогинс.
Тъй като Гогинс е един от малкото афроамерикански тюлени в Съединените щати и изключителен ултра бегач, хората често го питат как могат да станат толкова успешни като него. Първият му съвет се свежда до едно нещо: работа. Тъжен факт е, че нашето общество винаги търси бързи решения. Дейвид Гогинс вярва, че ако искате да се усъвършенствате и да впрегнете истинския си потенциал, няма бързо решение – има само упорита работа.
Може да имате много талант и страст, но без работа вие сте птица без крила – никога няма да полетите. Желанието на Гогинс да работи упорито е решаващият фактор за всяко негово постижение. Независимо дали тренира във фитнеса или като военноморски тюлен, всичко останало в живота му е на второ място. Когато говори на хората за важността на упоритата работа, те обикновено казват, че нямат време да постигнат целите си.
Според Дейвид Гогинс всичко, което трябва да направят хората, е да стават рано сутринта и да бъдат продуктивни в тези часове. Гогинс е толкова успешен в своята работа, защото става рано и има време за всичко. За да постигнете неговия успех, трябва също да сте ранна птица. Денят на Дейвид започва в 4 часа сутринта. Когато се събуди, той става веднага, без да се излежава, и отива да тича от шест до десет мили. Връща се около 5:15, готов да се изкъпе и да закуси. След това шофира 25 мили до работата си и пристига там в 7:30 сутринта. Стриктният му режим не спира тогава. По време на обедната почивка намира време за тренировка във фитнес залата или отново тича по 6 мили на близкия плаж. Прибира се вкъщи в 19:00 часа и познайте какво прави – тренира.
Съветът на Дейвид Гогинс е да ставате рано сутринта и веднага да се залавяте за работа.
Защото ако той може да го направи, вие също можете! Младият мъж успява да преодолее множество травми от миналото, бедност и заекване, за да постигне своята мечта да стане военноморски тюлен. След като преодолява всички трудности и се справя с наднорменото си тегло, Дейвид реализира своите цели. Всеки един от нас може да постигне същото. Изисква се много упорита работа и ставане рано сутрин.
Дейдив Гогинс смята, че когато подсъзнанието на хората им казва, че не могат повече, те всъщност са едва на 40% от това, което могат. Девизът му е: „Ако няма болка, значи не правиш нищо.“. Това е неговият начин да накара хората да излязат от зоната си на комфорт и да се отправят към мечтите си.
Източник: Goggins, David. Can’t Hurt Me: Master Your Mind and Defy the Odds, Lioncrest Publishing, 2018. 364 p
Резюметата на тази и още книги може да чуете в Бързи Книги - първото мобилно приложение за аудиорезюмета на български език.
