Необичайният ум на Х. Р. Гигер

Дори да не сте чували името му, със сигурност сте се сблъсквали с творчеството му

Корица: Портрет на на Ли Тоблер от Х. Р. Гигер

С най-новия филм от поредицата за „Пришълеца“ по кината, решихме да разкажем повече за човека, седящ зад дизайна на култовото чудовище. Х. Р. Гигер (1940-2014) е швейцарски художник, известен най-вече с натуралистичните си картини и участието си в множество световно известни проекти като „Пришълеца“, за който е награден с „Оскар“, видеоиграта „Дуум“ и кориците на много метъл албуми.

Рани от детството

Майката на Гигер зачева в самото начало на Втората световна война. По време на бременността си тя страда от тревожност заради страха си от възможни бомбардировки. Този страх се предава и на плода в нея. Гигер твърди, че си спомня раждането си – колко трудно е било и че не е искал да излиза навън. Всичко започвало с „една голяма стая, която имала само един изход. Той се ужасявал и опитвал да избяга през все по-тесния тунел, от който е дошъл. Нещо, което изглеждало като кламер, блокирало изхода му, а ръцете му били завързани зад него…“ споделя втората му жена пред Another Man.

Баща му е бил фармацевт, който се е надявал синът му също да се насочи към медицината. Според него изкуствата не били сериозна професия. Като компромис между двамата, Гигер се насочва първоначално към архитектурата. Това поле му давало възможност за артистични изяви, но също му предлагало и една по-стабилна професия.

Мотиви в неговото изкуство

Докато наблюдавате неговите картини, сигурно се питате какво ли може да е породило тези образи в съзнанието му. Отговорът е съвкупност от множество неща и търсенето на конкретен ефект у публиката. Започвайки със самото му детство, страхът му от затворени пространства е сред най-лесно забележимите мотиви. Много от чудовищата са изобразени затворени в тесни механични клетки, които не им оставят и милиметър пространство, или са в толкова близък кадър до зрителя, че създават впечатлението, че той е заключен вътре с ужасяващото създание. 

“Най-силния мотив в работата ми е клаустрофобията според мен. Все още понякага имам гадни сънища, в които съм в стаи, изглеждащи като гробници…”

Интересът му към анатомията, породен у него от баща му, също може да бъде намерен навсякъде из картините му – множество дисекции на непознати за нас форми на живот, „дишащи машини“, изродени хора, хибриди между технология и природа… Все умело създадени образи, с много внимание към най-малките детайли, и все ужасяващи.

Сложните устройства и капани, които създава, са навярно смесица от две повратни точки в живота му. Едната се случва още в детството му, когато е на пет и вижда за първи път мумия в музей, а втората се развива през студентските му години, когато учи архитектура. Мумията първоначално го ужасява – несъвсем човешката фигура с издължена глава, черни меса и подаващи се кости – но впоследствие развива голям интерес у него към египетската култура и символизма в нея – сложните и впечатляващи постройки, видоизменените хора. Наученото в университета по-късно му помага да доразвие върху платното тези идеи.

Мистицизмът и интересът към космоса са друга неизменна част от творчеството му. Всъщност точно те му спечелват и работата като главен дизайнер върху филма „Пришълеца“, който се превръща и в неговия магнум опус, когато Ридли Скот, режисьорът, вижда неговия сборник с илюстрации „Некрономикон”. Концепцията на сборника е вдъхновена от кратките истории на писателя на хорър космицизъм Х. Ф. Лъвкрафт, в чиито разкази фигурират извънземни организми и създания с непонятни форми и цели, твърде сложни за човешкия ум.

Последните вдъхновения на Гигер, които са същевременно най-интересни и смущаващи, са покойната му първа жена, Ли Тоблер, и човешките полови органи. Ли Тоблер – известна швейцарска актриса и модел – е злощастната муза на Гигер. Тя цял живот страда от депресия и зависимост към наркотиците. Всичко това кулминира в нейното самоубийство, когато е едва на 27 години. Тя остава ярка следа върху живота на Гигер, който ползва нейния образ в много от своите картини. Обичайно тя се явява като олицетворение на покварената красота или жена, която е в плен и трансформирана в ужасяващ хибрид между човек и машина. В сцена като от филм на ужасите веднъж един гост на Гигер отбелязва, че нещо е наранило картините му, когато забелязва кафеникави петна и малки дупчици върху едно от платната. „Не, тук приятелката ми си пръсна мозъка“ отговаря Гигер.

Гениталиите се явяват като мотив в почти всички илюстрации на швейцареца. Комбинацията между човешки форми и натуралистични образи са използвани, за да придадат „разпознаваемост“ на картините му, която иначе би била изгубена. Гигер използва мъжките полови органи най-често като символ на нещо агресивно и териториално, докато женските се превръщат в поточни линии и фабрики. Тази комбинация дори присъства в дизайна му на Пришълеца – гладките и продълговати форми на главата на чудовището, смесени с острите и ръбати части на скелета му, създание, чиято цел е единствено възпроизвеждането му. Според Дан О’Банън, сценариста на първия филм от поредицата, точно насилственият начин, по който извънземното се размножава, го прави толкова смущаващо и ужасяващо.

Ако искате да видите най-известното творение на Х. Р. Гигер в действие, можете да го направите на големия екран:

Прочетете още: Нов български сериал, вдъхновен от реални истории