(Няма) безплатен обяд. Икономика на разбираем език
Първото издание на книгата „(НЯМА) БЕЗПЛАТЕН ОБЯД“ е публикувано през 2003 година. Тогава икономическите обстоятелства са различни от тези в момента. Финансовият растеж изглежда сигурен, инфлацията е под контрол, а безработицата – ниска. В рамките на едно десетилетие обаче преживяхме големи икономически трусове. Първият е глобалната финансова криза, която започна през лятото на 2007 година и последиците от нея се проточиха с години. Тази криза постави на фокус въпроса как функционира съвременната икономика. Вторият трус е пандемията от КОВИД-19, която засегна почти всички страни още в първите месеци на 2020 година. Пандемията доведе икономиките на много държави до спад, невиждан от десетилетия. Коронавирусът отключи здравна криза, която се превърна в икономическа. Последиците от тези два труса ще траят дълго. Дейвид Смит споделя, че неговата цел е да представи икономиката на разбираем език. Тя засяга всекиго и хората трябва да знаят нещо по темата.
Авторът Дейвид Смит е журналист и като такъв дава ясни и разбираеми обяснения на финансовите термини и концепции. Книгата обхваща цял набор от теми както на микро, така и на макро ниво като например: Какво е брутен вътрешен продукт? Какво имат предвид икономистите, когато говорят за глобализация? Каква е разликата между производителност и рентабилност? Какво означава дългова криза в еврозоната? Всички тези въпроси са описани и разгледани обстойно от автора.
Какво друго ще научите от книгата „(НЯМА) БЕЗПЛАТЕН ОБЯД“?
Дейвид Смит много умело въвежда читателите в модерната икономика, без сложни термини и сухи фрази. Благодарение на тази книга всеки човек ще придобие основни практически познания. Икономиката има пряко влияние върху живота на хората и е време да разберем как става това. Макар че не говори директно за подобряване на личните финанси, Дейвид Смит има за цел да ограмоти финансово читателите си. „(НЯМА) БЕЗПЛАТЕН ОБЯД“ се чете лесно и бързо, и дава реални знания по тема, която мнозина погрешно твърдят, че владеят. Във времена на икономическа несигурност, всеки човек трябва да е финансово грамотен и запознат с основите на икономическата наука. В тази книга няма сложни диаграми, нито непроницаеми математически уравнения. Целта на автора е да запълни празнината – каквото е целта и на един вкусен обяд.
Откъде идва заглавието на книгата?
Защо авторът нарича книгата „(НЯМА) БЕЗПЛАТЕН ОБЯД“? Това не е хитър номер да увеличи продажбите, вмъквайки книга за икономика в каталог за готоварски книги. Всъщност Дейвид Смит използва една крилата фраза от областта на икономиката, която мнозина са чували: „Няма такова нещо като безплатен обяд“. С други думи, никога не получавате нещо срещу нищо. Тази фраза често се приписва на американския икономист Милтън Фридман, но в Оксфордския речник на цитатите е дадена с „анонимно“ авторство. Започва да се използва през 60-те години на миналия век в американските университети по икономика.
Написана черно на бяло, фразата се появава в романа от 1966 година „Луната е наставница сурова“ на фантаста Робърт Хайнлайн. Колкото до произхода на самата идея, баровете в Американския запад често предлагали безплатен обяд срещу закупуване на определено количество алкохол. Търговският трик e въведен неслучайно по време на Златната треска. Успелите да останат трезви скоро осъзнават, че си плащат обяда с парите, които плащат за бира и уиски.
Приложима ли е фразата „Няма безплатен обяд“ в сферата на икономиката? Може би си мислете за десетките случаи, в които сте получавали нещо срещу нищо. Возене гратис в градския транспорт, десетачка намерена на тротоара и прочее. Помислете още веднъж. Всъщност дори пътуването без билет има своята цена. Тя е не само под формата на риск от глоба, но също така води до повишаване на таксите за всички.
Основи на икономиката
Книгата дава сравнително изчерпателни сведения за икономическите концепции, като включва глави за Адам Смит, Маркс и Кейнс, както и за класическите икономисти от XIX век и за редица американски икономисти от XX век. Авторът споделя основните идеи на видните икономисти по отношение на брутния вътрешен продукт, данъчното облагане, естеството на парите и други. Тази книга помага на хората да вникнат по-дълбоко в изказванията на политиците.
Защо се интересуваме от инфлацията, лихвените проценти, платежния баланс и бюджетния дефицит? Какво всъщност означава всичко това? Когато чуете политик да казва, че тази година правителството ще изхарчи рекордна сума за обществено здравеопазване, по-добре изкрещете на телевизора: „Това е нещо нормално. Разбира се, че ще изхарчите рекордна сума за обществено здравеопазване.“ Всеки гласоподавател трябва да разбира от икономика и да не позволява на политиците да го заблуждават. Дейвид Смит насърчава хората да изучават икономика, не само защото това знание е жизненоважно в днешно време. Главната причина е да не бъдат подлъгани и подманени от красиво звучащи фрази.
Къщи срещу картофи
Авторът споделя, че когато британците са на вечерно парти, те си говорят за цените на имотите. Повечето разговори за пазара на недвижими имоти включват няколко елемента. Това са цените, ипотечното финансиране, недостигът или свpъx пpeдлaгaнeто. Едни икономисти твърдят, че цените на имотите са твърде високи, докато други смятат, че ще се покачват още доста. Между финансистите има спор за това дали е по-добре да се вложат парите в недвижими имоти или в акции. Преди 2007 година беше изключително лесно да се вземе ипотечен кредит, без да се изискват твърде много документи. След това това стана доста по-трудно. Притежаването на жилище е едно от най-големите икономически постижения на ХХ век. Само преди сто години собствениците на недвижими имоти са изключително малко.
Статистиката сочи, че във Великобритания хората, които притежават жилището си изцяло или са го закупили с помощта на ипотечен кредит – достига своя връх от 71 % през 2003 година, след което до 2010 година спада до 67,5 %. Канада, Съединените щати и Австралия имат сходни данни – малко под 70 %. В Испания този процент е по-висок – почти 80 %, докато в Германия е много по-нисък – около 40 %. Един от въпросите, който се обсъжда по време на глобалната финансова криза от лятото на 2007 година е дали правителствата не толерират идеята за собствен недвижим имот твърде много. Абсурдите на жилищния пазар се превръщат в централен политически проблем в цял свят. Имотите винаги ще бъдат нещо, към което хората се стремят и жадуват. Това важи особено за страните, където процентът на собственост е висок. За съжаление, пазарът на недвижимите имоти е доста сложен.
Високите цени карат хората да спрат да купуват, докато ниските цени ги насърчават
Представете си, че хората са вманиачени по картофите. Съответно тяхната цена се покачва твърде много. Икономистите знаят как да анализират това. В един момемнт, ако цената на картофите е много висока, хората ще сметнат, че харчат твърде голяма част от доходите си за тях и ще преминат към алтернативни продукти като ориз и макаронени изделия. Това ще намали търсенето на картофи. С други думи твърде високите цени карат хората да спрат да купуват, докато ниските цени ги насърчават. Ефектът върху доставчиците на картофи обаче е обратен. Високите цени са добър източник на доходи за производителите и доставчиците. Една от причините, поради която цените на плодовете и зеленчуците варират през различните сезони е, че предлагането също варира. То се колебае между пренасищане и недостиг, в зависимост от метеорологичните условия и други външни фактори.
Икономиката като предястие
Много книги по икономика започват с израза: „Икономиката се занимава с разпределянето на ресурсите в зависимост от потребностите на хората.“ В един много добър ученик се казва: „Икономиката е наука за това как обществото решава какво, как и за кого да произвежда.“ Това са прекрасни определения и несъмнено са правилни, но в тях има два важни недостатъка. Първият е, че теорията често пъти остава неразбираема за обикновените хора. Необходимо е да прочетете няколко икономически книги, за да успеете да разберете какво всъщност означават тези определения.
Вторият недостатък е, че тези твърдения са доста ограничени. Истината е, че икономиката доминира и оформя ежедневието ни, дори когато не осъзнаваме това. Тя е всеобхватна. Това не означава, че ние съществуваме само заради икономиката, или че сме обсебени от парите. Означава обаче, че няма как да избягаме от икономиката. Както големия английски икономист Алфред Маршал казва, „икономиката е наука за хората в бизнеса на живота“. Голяма част от нея важи и за храната, поради което авторът избира точно това заглавие на книгата.
Как се променят стоките от първа необходимост
Авторът задава въпросите: Кое определя за какво харчим парите си и защо купуваме някои неща, а други – не? Много хора отговарят, че нуждата и потребностите карат хората да купуват. В миналото са използвали голяма част от дохода си за най-необходимото. Предишните поколения не са разполагали с лукса да отделят 20% от доходите си за забавления и почивки. Огромна част от парите се е харчела за храна и разноски по жилището.
В съвременния свят има доста противоречия по въпроса какво се смята за „насъщна“ необходимост и дали мобилните телефони и автомобилите се включват в графата „основни потребности“. Какво се смята за жизненоважно, се променя с времето. След 2020 година видеоплейърът не попада в списъка за вещи от първа необходимост, но такива вече са абонаментите за „Нетфликс“ и за онлайн платформа за видеоигри. По-големите семейства се нуждаят също така от принтер и абонамент за софтуерна програма. Тези промени показват не само от какви услуги имат нужда семействата, но и как се продават въпросните услуги.
Основните казуси, които книгата решава
Темата за икономиката никога не е била толкова важна и актуална, колкото сега. Всички ние сме чували израза „Няма такова нещо като безплатен обяд“. Авторът отговаря на въпроса защо това е така. Какво ни казва икономиката за цената на обяда и за всичко останало? Поднесена като интересен разговор по време на обяд, книгата разкрива тайните на икономиката.
Ползи от книгата
„(НЯМА) БЕЗПЛАТЕН ОБЯД“ е лесна за четене и е написана на разбираем език. Всеки, който иска да получи основни познания по икономика, трябва да я прочете. Книгата е много по-интересна и увлекателна, от който и да е обяд.
