От 2 август живеем в екологичен дълг за сметка на Земята
Този ден отбелязва датата, когато човешкото търсене на биологични ресурси надхвърля капацитета на Земята да ги регенерира в рамките на тази година.
Слушай статията:
С изгрева на слънцето на 2 август настъпва значителна промяна в отношенията ни с околната среда – навлизаме в т.нар. „екологичния дълг“. По същество от този ден нататък до края на годината започваме да живеем на „екологичен кредит“.
Представете си това: Земята, нашият споделен дом, притежава ограничен капацитет да възстанови своите природни ресурси. С течение на времето човешката дейност е натоварила този регенеративен капацитет. В резултат на това се оказва, че използваме повече ресурси и услуги, отколкото нашата планета може да възстанови.
Първите дискусии относно концепцията за екологичния дълг се състояха около 1990 г., до голяма степен благодарение на приноса на латиноамериканските НПО организации, а след това последвани от Friends of the Earth International. През 1992 г., по време на Срещата на върха за Земята, проведена в Рио де Жанейро, Институтът по политическа екология в Чили, предложи идеята за Дългов договор и въведе понятието екологичен дълг.
Тази година Денят на превишаването се пада на 2 август и това означава, че нашето текущо потребление на ресурси надвишава капацитета на Земята с цели 75%. Това означава да живеем извън възможностите си, ефективно харчейки повече, отколкото печелим в екологично отношение. От 2 август нататък теглим средства от екологичната банкова сметка на планетата, тласкайки се към дефицитни разходи.
- 5 макротенденции, които определят бъдещето на модата
- 6 съвета за отслабване от фитнес треньор
- Филмите от Холивуд, които очакваме с нетърпение
151 дни до края на годината на работа в екологичен дълг
И ако това не е червен сигнал за неотложната необходимост от преход към по-устойчиви практики, не знам какво друго трябва да чакаме да се случи… Докато се задълбочаваме в причините за този екологичен дълг, се оказваме изправени пред няколко критични проблема. Излъчихме повече въглерод в атмосферата, отколкото екосистемите могат да поемат, изчистихме повече гори, отколкото природата може да регенерира и извлякохме повече риба от океаните и моретата, отколкото морският живот може да възстанови. Тези дисбаланси са основните причини за нашия екологичен дълг, водещи до последствия като деградация на почвата, обезлесяване, загуба на биологично разнообразие и натрупване на парникови газове. Тези последици се проявяват като екстремни метеорологични явления, горски пожари, суши и наводнения, изискващи нашето внимание в глобален мащаб.
„За по-малко от осем месеца човечеството е изразходвало ресурсите, които Земята ни е предоставила за цялата година. През последните пет години тази тенденция леко се е подобрила. Доколко това се дължи на икономическо забавяне или умишлени усилия за декарбонизация е трудно да се различи. Все пак намаляването на превишаването е твърде бавно. За да се постигне целта на IPCC на ООН за намаляване на въглеродните емисии с 43% в световен мащаб до 2030 г. в сравнение с 2010 г., ще е необходимо преместване на Деня на надвишаването на Земята с 19 дни годишно през следващите седем години“, посочва Петра Боич Петрач от WWF Adria.
