„Откраднатият“ час от живота ни
В събота вечер гасим светлините за Часа на Земята. В неделя сутринта будилникът звъни с час по-рано от обикновено, защото сме преместили стрелките напред. Два пъти за по-малко от 24 часа получаваме покана, от природата и от себе си, да забавим темпото и да се изключим. Ако решим да се вслушаме има начин да направим така, че всъщност това да се окаже много полезно за организма ни.
Нашият вътрешен часовник е изключително чувствителен към светлината. Той не знае за конвенции, часовници и европейски директиви. Той следва слънцето. Когато изведнъж го накараме да се адаптира с час напред, реакцията е като джет лаг без самолет. То изпитва умора, разсеяност, глад в грешното време на деня и носи усещане, че просто не си в час с останалия свят.
Ето защо този уикенд заслужава малко повече внимание и малко повече нежност към себе си.
В събота 28 март от 20:30 до 21:30 ч е обявен Часът на Земята . Една идея, която започва през 2007 г. в Сидни с изгасяне на светлините над операта. Днес тя се е превърнала в най-масовия символичен жест за планетата . Стотици милиони хора по целия свят едновременно изключват осветлението-буквално и преносно.
Но защо изобщо има значение дали ще изгасим лампата за един час?
На планетарно ниво, защото светлинното замърсяване е един от най-подценяваните екологични проблеми. Изкуствената светлина през нощта дезориентира птиците по време на миграция, пречи на размножаването на морските костенурки, нарушава цикъла на насекомите и краде от нас звездното небе, което поколения преди нас са приемали за даденост. Един час тъмнина не решава всичко, но ни напомня, че светлината не е безплатна и неутрална.
На личностно ниво защото ние самите сме забравили как е да бъдеш в тъмното. Не в страховитата тъмнина, а в меката, тиха тъмнина нарушена може би само от някоя свещ. Тази, в която разговорите стават по-бавни и по-честни. В която чуваш дишането на човека до теб. В която мислите спират да се въртят толкова бързо, защото няма екран да ги подхранва.
Този път когато изгасим светлините може да опитаме нещо различно. Вместо да се разсейваме с телефона, може да запалим свещ, да си направим чай и да поговорим с хората до нас.
Шейсет минути без изкуствена светлина са едно от най-добрите неща, които можем да направим за съня си точно тази вечер, защото предстои да изгуби един час от него. Парадоксално, но тъмнината в събота е най-добрата подготовка за светлината в неделя.
Също така може да се опитаме да си легнем поне 30-40 минути по-рано от обикновено след 21:30 ч. Не е нужно да заспим веднага, просто ще дадем на тялото си малко повече тъмнина и спокойствие.
Най-доброто нещо, което можем да направим в неделя сутринта, е да излезем навън. Дори само за 10 минути. Естествената светлина е най-бързият начин да кажем на мозъка си: да, това е сутринта, ставаме, живеем. Тялото ни ще приеме новото време много по-лесно, ако му дадем точния сигнал. Едно кафе навън вместо пред телефона. Кратка разходка без слушалки. Пет минути с лице към слънцето. Пролетта може да свърши работата вместо втора чаша еспресо.
Нормално е да се усещаме различно през следващите няколко дни. Учените казват, че на тялото ни са нужни между 5 и 7 дни, за да се адаптира напълно към новото часово време. Така че ако в понеделник и вторник се чувстваме малко мудно, по-раздразнително от обикновено или ни се яде сладко в необичайни часове, не трябва да се борим. Тялото ни просто търси равновесие.
Ние можем да му помогнем с някои малки неща.
Най-напред може да си лягаме малко по-рано. Не е нужна драматична промяна, просто 20-30 минути преди обичайното време всяка вечер до петък са достатъчни, за да върнем ритъма плавно, без да усещаме натиск.
Да пием повече вода. Звучи банално, но дехидратацията е един от най-честите виновници за умората и замъгленото мислене, а тялото ни в период на адаптация има нужда от повече ресурси от обикновено.
Вечер е добре да ядем по-леко=а храна и да се опитваме да избягваме кафе след 14:00 ч. Кофеинът остава в тялото много по-дълго, отколкото усещаме ефекта му и може да е точната причина да лежим будни в 23:00 ч., докато се чудим защо не може да заспим.
И накрая хубаво е да излизаме навън поне веднъж на ден. Дори само за кратка разходка до магазина или десет минути на пейка. Естествената светлина е най-добрият безплатен регулатор на вътрешния ни часовник и най-бързият път към усещането, че отново сме в синхрон със света.
