Паническо разстройство или паник атака – има ли разлика и как работят паник атаките?
Много често, хората с паническо разстройство преди да потърсят помощ от психиатър или психолог преминават през кабинетите на много други специалисти.
Най-често това са спешни центрове, семейни лекари или кардиолози. Това разбира се е разбираемо, защото първо идеята да посетиш психиатър често е травмираща за хората и второ, тези хора имат реални усещания и са убедени, че това, което изпитват е реална физическа болка и ние сме съгласни. Това е точно така, защото умът ни успява да излъже тялото. Не случайно е толкова сложно устроен и знаем толкова малко за него. Това, което се случва при паник атака, е че тялото ни влиза в състояние на стрес, който се проявява със съвсем обективни физически измерения.
Пристъпите на паника могат да бъдат определени като епизоди на внезапна и изключителна тревожност
Могат да бъдат предизвикани от много различни неща, включително нашите собствени мисли. Симптомите на паника по същество могат да бъдат разделени на две категории: физически и психически. И въпреки че някои симптоми са по-чести от други, всяка атака на паника може да се преживее различно. Това, че ни карат да се чувстваме ужасно и под заплаха дори за живота си, не означава, че те не могат да бъдат просто обяснени и контролирани. Първата и най-важна стъпка, за да се отървете от тях, е просто да сте наясно как работят те.
Нашият мозък е с една доста сложна структура, но той не прави разлика например дали наистина сте под заплаха или не
С други думи, за мозъка е едно и също дали реално ви гони мечка или си фантазирате за това. Той задейства механизма “бий се или бягай”. Увеличавайки вашето безпокойство, надбъбречната ви жлеза започва да отделя повече адреналин и кортизол, т.н. хормони на стреса, което от своя страна повишава пулса ви, затруднява дишането ви, крайниците ви изтръпват и имате усещането за наближаваща смърт дори.
Когато обаче мозъкът се убеди, че всъщност няма с какво да се бие, произведените хормони трябва да се “изсипят” някъде, най- често в стомаха, което пък е причината понякога да ни е лошо или да ни се гади. Това е на кратко т.н. кръг на паниката.
Най-общо казано вегетативната ни система стартира реакцията на различни органи и системи в нашето тяло – учестява ни се пулсът, вдига ни се кръвното, започва да ни се вие свят, устата ни съхне. Всички тези усещания, които имаме, са реални и обективни. Започваме да си мислим, че умираме, започваме да изпитваме реален страх от смъртта.
Причината, това да ни плаши и притеснява, е че за това ни състояние на пръв поглед няма никакво основание или повод и единственото обяснение, което човек може да си даде е болест
Нека си зададем въпроса, каква е разликата между описаната до тук паник атака и паническо разстройство и защо човек може да има паник атаки, но въпреки това, все още да няма паническо разстройство?
От клинична гледна точка за разстройство говорим тогава, когато всички тези симптоми променят и парализират обичайния ритъм на живот на човек. Т.е. когато ние живеем в очакване и страх между пристъпите и започваме да избягваме неща, които обичаме или свързваме с паник атаката.
Например, страхувам се, че ще ми прилошее на път за концерт и няма кой да ми помогне, за това не пътувам. Знам, че ще ми прилошее в магазина, за това не пазарувам сам. Избягвам отдалечени места, за които знам, че на близо няма болница и други.
Повратният момент за диагноза паническо разстройство е този, в който човек спре да прави нещата, които обича
Паническото разстройство означава, че всичкия вътрешен ресурс на човек да се бори с това заболяване, вече е изхабен и има нужда от външен такъв.
Когато разберем, че паниката не е нищо повече от внезапна тревожност и че действителните атаки обикновено са причинени от собствена ни свръхреакция, ще имаме силата да намалим симптомите. И запомнете – паник атаката не е може да Ви причини смърт, нито може да полудеете. Тя е предизвикана от Вас и само Вие можете да имате контрол над нея. Тя идва внезапно и обикновено е симптом на нещо по-дълбоко и потискано. Хора, които дълго време са подложени на силен стрес и се е налагало да са силни, не рядко попадат в капана на паник атаките. Те могат да са постоянни, за да напомнят, че може би е време за малко почивка и радост от живота.
Фотка Георгиева е специалист клинична психология с основни интереси и области на консултантска практика: кризисна интервенция, проблеми със самооценката и общуването, хранителни разстройства, безпокойство, тревожност, стрес и чувство на неудовлетвореност, бърн-аут, проблеми по време на бременност и следродилна депресия и др. Тя е част от екипа на Медицински комплекс "Доверие" София и Център Empatium
„Вярвам, че хората имаме силата да направим промените, които търсим. Има моменти в живота ни, когато се чувстваме обезсилени и откъснати от себе си и другите. Тук съм за да вървя с Вас по Вашето пътуване към изграждането на една силна личност.“
В своята рубрика Фотка Георгиева ще споделя мнение по актуални казуси, но и ще отговаря на ваши въпроси. Пишете на: fotkavasileva@gmail.com
