Как да се предпазим от парасоциални отношения?
Слушай статията:
Проблем на новото време
За първи път терминът „парасоциални отношения“ е използван през 1956 г. от американския професор Доналд Хортън и се отнася до едностранното изграждане на връзка или псевдо приятелство с несъществуваща или непозната за нас персона. Когато Хортън публикува своите наблюдения, той разяснява, че с навлизането на масовите медии в ежедневния живот на хората от ХХ в. (радиото и най-вече телевизията), честотата на хора, които съзнателно или несъзнателно са изградили парасоциални отношения с някого, ще се увеличи.
Лицата, които са показвани по телевизията, са избрани заради микс от красотата и харизмата си. Актьорът „често е обърнат с лице към зрителя, изглежда, че говори директно на него – лично и насаме…“ – отбелязва своите наблюдения професор Хортън. Всичко това подпомага изграждането на парасоциална връзка между зрителя и актьора или водещия. Такива отношения могат да бъдат само едностранни и с неравна динамика на силата – колкото по-задълбочени са, толкова повече контрол придобива медийното лице над зрителя си.
А защо тези отношения са опасни?
В статия от 2016 г. National Post отбелязват, че макар човек да може да поддържа до 150 познанства едновременно, то само между пет и десет от тях могат да бъдат близки приятелства. Това е бройката, която трябва да разпределим между най-ценните си хора. Всяка една парасоциална връзка, която създадем с медийна личност, актьор или инфлуенсър, заема едно от тези 150 места в мозъка ни, но също така я има и потенциалната опасност да запълни едно от най-ценните места, отредени за близките ни, ако я допуснем.
Докато една силна парасоциална връзка съществува в съзнанието ни, ние губим потребността да разширим близкия си кръг от хора или да потърсим нови познанства, тъй като тази ни нужда е привидно задоволена.
„Парасоциалните отношения изискват много малко или никакви усилия от страна на зрителя.“ – професор Доналд Хортън
Такива връзки поначало обаче не могат да бъдат пълноценни. Динамиката в тях е изкривена по такъв начин, че винаги е в ущърб на консуматора. Той си изгражда нереална представа за личността, на която е почитател, интересува се от личния ѝ живот, постиженията и кариерата ѝ, без самият той да получава нещо в замяна.
Индивид, който е особено податлив на подобни неща, може да достигне етап, в който се е самоизолирал от всички в обкръжението си, и единственият му „човешки“ контакт в ежедневието идва от медийни лица, актьори, литературни герои или влогъри. Това е пагубно за една личност, защото може да доведе до абсолютен застой на емоционалното ѝ развитие.
Парасоциалните отношения днес
Парасоциалните отношения днес са по-разпространени от всякога. В своята статия Махалия Танер отбелязва, че навлизането на интернет и социалните мрежи е подпомогнало този процес. На един клик разстояние сме от множество инфлуенсъри, ютубъри и други медийни лица, които качват видеа, в които „ни взимат със себе си“ през деня си или пък сядат „да хапнат“ с нас, точно както бихме сторили с някой близък приятел. Други знаменитости пък споделят своите недостатъци и притеснения и привидно ни канят в своя личен живот… Всички тези действия подтикват мозъка ни да вярва, че тези хора са част от близкото ни обкръжение, че са наши приятели, и следователно мозъкът ни отделя подобаващото им се място в нашето съзнание, лишавайки ни от възможността да създадем истинско приятелство с човек от реалния ни живот.
Няма нужда решението на този проблем да е крайно и да изхвърлим компютъра си, да изтрием социалните мрежи и никога повече да не гледаме телевизия. Но трябва да сме разумни с това каква медия консумираме и да се замисляме какви рискове крие тя – нужно ли е да гледаме как някой ютубър преминава през деня си и да знаем какво яде, трябва ли да знаем всичко за личния живот на любимите си актьори или е достатъчно просто да гледаме новите им филми, за да сме щастливи?
И най-важното – трябва да отделяме достатъчно време на близките си, така че отношенията ни с тях да не закърнеят.