Педро Алмодовар: „Георги Господинов има в мое лице един верен читател“
Педро Алмодовар, режисьорът зад филми като „Всичко за майка ми“, „Говори с нея“ и „Болка и величие“, открито заяви възхищението си от българския писател Георги Господинов. В разговор за испанското радио Cadena SER той посочи Господинов сред авторите, които чете с особен интерес, а думите му бързо намериха отзвук и в България. Алмодовар разкрива, че вече е прочел два от романите на писателя – „Времеубежище“ и „Градинарят и смъртта“. Особено силно впечатление му е оставила втората книга, посветена на загубата, паметта и връзката между баща и син. Интервюто на Алмодовар с журналистката Пепа Бланес, публикувано на 10 ноември 2026 г., е посветено на новата му книга „El hombre que escribía en los aviones“ („Човекът, който пишеше в самолетите“). Разговорът обаче преминава отвъд представянето на изданието и навлиза в темите за вдъхновението, личната памет и начина, по който се раждат историите. Режисьорът разказва, че чете постоянно, често по няколко книги едновременно. Сред любимите му съвременни литературни гласове са аржентинската писателка Саманта Швеблин и Георги Господинов, към които изпитва дълбоко възхищение.
В интервюто режисьорът засяга и въпроса за бъдещето на човешкото творчество във време, когато изкуственият интелект все по-активно навлиза в културните индустрии. Според Алмодовар истинското изкуство се ражда от личния опит, спомените, срещите и преживяванията, които оформят човешката индивидуалност. Той не приема оригиналността като самоцел, а я разглежда като естествен резултат от автентичния поглед на автора към света. Позицията му е категорична и по отношение на необходимостта човешката култура да бъде защитена от обезличаване. За него технологиите могат да произвеждат съдържание, но не могат да заменят напълно преживяното, което стои в основата на творческия процес.
Любопитното е, че между творческите светове на Алмодовар и Господинов могат да бъдат открити съществени прилики. И двамата превръщат паметта, семейните отношения, загубата и привидно незначителните човешки преживявания в истории с универсално звучене. Докато Алмодовар използва езика на киното, Господинов изгражда литературни светове, в които миналото непрекъснато разговаря с настоящето.
Самият писател реагира на признанието в социалните мрежи, като разказа, че Алмодовар е прочел „Времеубежище“ и „Градинарят и смъртта“ в преводите на Мария Вутова. Господинов определя новината като нещо от светлата страна на действителността и припомня колко силно филмите на испанския режисьор са повлияли на въображението на поколения зрители.
През 2023 г. Георги Господинов спечели Международната награда „Букър“ с романа „Времеубежище“, преведен на английски от Анджела Родел. Отличието го превърна в първия български автор, получил престижната литературна награда. Романът изследва носталгията, паметта и опасността от идеализирането на миналото чрез необичайната идея за клиника, в която различни десетилетия оживяват отново. „Градинарят и смъртта“ отвежда читателя в далеч по-интимна територия. Книгата е посветена на бащата на писателя и проследява преживяването на загубата чрез спомени, разговори и малки детайли от всекидневието.
