Посланието на различните видове цветя в българския фолклор

Цветница е един от най-красивите и обичани празници в българския календар. Наричан още Връбница, този ден съчетава християнския спомен за влизането на Христос в Йерусалим с богатството на българската фолклорна традиция, която го превръща в истински празник на природата, младостта и пробуждащия се живот. 

Цветята в българския фолклор не са просто растения – те са живи символи на любов, младост, тъга, радост, здраве и духовност. Те говорят с езика на народа ни през вековете – в песни, обичаи, легенди и вярвания. Ето какво разказват някои от най-обичаните български цветя.

 Розата – любов и красота

Розата, наричана още „ружа“, е олицетворение на красотата и страстта. В народните песни тя често символизира девическата хубост:

„Мома се ружа в градина садеше, не беше ружа, най беше хубава мома.“

Розата е цветето на влюбените, но и на мимолетното – нейната красота е кратка, а бодлите ѝ напомнят, че любовта често е свързана с болка.

 Поговорка: „Хубава ружа, ала с бодли.“

 Обичай: По време на сватба, момата може да закичи роза в косите си – символ на нейната любов и очакване.

Карамфил – вярност и страст

Карамфилът е друго любимо цвете в народната любовна поезия. Често се подарява между влюбени и носи символиката на предаността.

„Карамфилче червеничко, кажи ми кой ме обича.“

В някои обичаи момците поставяли карамфил в калпака си на сборове или седенки – знак, че търсят своята избраница.

Поговорка: „Карамфил без мирис, любов без обич.“

Иглика – младост и надежда

Игликата се свързва с пролетта и новото начало. В някои предания се казва, че игликата пониква от стъпките на Свети Петър, когато слизал на земята. В народната традиция се вярва, че това е „ключът към пролетта“.

Обичай: Момичета на Лазаровден плетат венци от иглики и ги пускат по вода, за да „познаят“ коя първа ще се омъжи.

Здравец – живот, сила и закрила

Здравецът е едно от най-почитаните растения в българската обредност и народна култура. Смятан за символ на здраве, дълголетие и благословия, той неизменно присъства в редица семейни и религиозни обреди. Още от древността здравецът се е възприемал като растение с магическа сила. Самото му име подсказва функцията му – да носи здраве. Народът вярвал, че той притежава пречистваща и защитна енергия, която предпазва от зли сили и уроки. 

„Дето има здравец, там има и живот.“

 Поговорка: „Къща без здравец – душа без песен.“

 В някои райони се вярва, че здравецът гони злите сили и носи късмет, ако се носи в пазвата.

Ето няколко примера за ролята му в някой от най-важните моменти в човешкия живот:

Кръщенета 

Кумът, кръстницата или бабата често закичват здравец на детето, на родителите и на гостите – това е пожелание за здраве, благоденствие и дълъг живот.

Някои свещеници използват стрък здравец, потопен в светена вода, за да поръсят детето и присъстващите – така се свързват пречистващата сила на водата със символиката на растението.

При поднасянето на подаръци на кръстника (кума) и кръстницата, здравецът често е вплетен в букети, вързан с червен конец или вълнено конче, символизиращ връзката между духовния и реалния свят.

На много места из България се поставя стрък здравец в обредната питка, която се разчупва за здраве след кръщенето.

Сватби 

Още при посрещането на гостите, всеки получава стрък здравец – завързан с червен конец или с бяло-червено конче (като мартеница). Това е символ на пожелание за здраве и участие в благословията.

Булката и младоженецът също носят закичени стръкчета здравец – често с вързан конец, златна паричка или цвете. Това ги пази и ги „оплита“ със силата на природата.

В сватбената питка (или „боговица“), която се разчупва за благословия, се поставя здравец – за да бъде домът на младите винаги пълен със здраве и хляб.

При венчавката, ако е църковна, в украсата около иконите често се вплита здравец – като връзка между божественото и земното благословение.

Здравецът се вплита в букета на кумата – тя е духовна майка на новото семейство, затова носи символа на живот и защита със себе си.

Погребения

Често здравец се вплита във венец, който се поставя върху гроба. На някои места се поставя китка здравец върху ковчега преди заравяне – за да го „изпрати“ с пожелание за лек път.

Здравецът се поставя в обредната храна (особено в житото) и питата, които се раздават за помен. Той „осветява“ храната и носи символика на благословията.

На погребение или помен често се раздава пакетче с храна и вино, към което е прикрепен стрък здравец – за здраве на живите и за почит към починалия.

В някои региони в ръката на покойника се поставя здравец, вързан с червен конец – за да не бъде душата му уплашена от злото по пътя към „отвъд“.

Момина сълза – тъга и вярна любов

Нейната нежност и крехкост символизират неосъществената любов и скръбта по изгубения любим. Според легенда: Млада мома плакала толкова много за любимия си, че от сълзите ѝ поникнало това цвете – бяло, като чистотата на душата ѝ. В някои краища се вярва, че момината сълза не бива да се къса без причина – „да не си вземеш тъгата“.

Теменужка – скромност и добродетел

Малка, но с пленителен аромат, теменужката се свързва със срамежливата, но добродетелна мома. В народната поезия тя често е метафора за скритата женска хубост.

„Теменужке, теменужке, защо гледаш към земята?“

 Поговорка: „Скромен като теменужка в сянката.“

 Слънчоглед – вярност и надежда

Слънчогледът се обръща винаги към слънцето – и затова се свързва с вярност, упование и вяра в доброто. В някои фолклорни разкази се разказва за девойка, която чака любимия си, гледайки все към хоризонта – от нейните очи поникнал слънчоглед.

Цветята в обредите и вярванията

На Лазаровден – момите обикалят къщите с венци от цветя, особено здравец и теменужки.

На Гергьовден – окичват вратите със зеленина и цветя за здраве.

На Еньовден – се берат „енчови билки“, сред които често има и цветя; вярва се, че тогава имат най-силна магическа сила.

Сватбени венци – оплитат се от здравец, рози, карамфили и ружи.

Българският народ е вплел дълбока мъдрост в символиката на цветята. Те не само красят живота му, но и го придружават във всички важни моменти – от люлката до гроба. Във всяко цвете има история, емоция и вяра. Ако се вслушаме в тяхната символика, ще чуем ехото на вековната душа на България.