Проблясък: Силата на мигновените решения
В своята книга Малкълм Гладуел обяснява онези моменти, в които разбираме нещо, без да знаем защо.
Каква е основната тема на книгата?
Авторът разглежда явлението „проблясък“ и ни показва как мигновената преценка може да бъде по-ефективна от добре обмисленото решение. Бързите преценки са важни инструменти за вземане на решения. Понякога обаче могат да доведат до грешен избор и всякакви проблеми. Малкълм Гладуел обяснява как трябва да ги използваме и управляваме. Той смята, че ако хората се доверят на инстинктите си, никога повече няма да разсъждават по стария начин. Книгата помага на читателите да се научат как да използват несъзнателните мигновени преценки в своя полза.
Какво друго ще научите от „Проблясък: Силата на мигновените решения“?
Доверявате ли се на интуицията си, когато взимате решения? Ако е така, има няколко неща, които трябва да знаете за нея:
Първо, обикновено използвате интуицията си много повече, отколкото предполагате. Дори в случаите, когато смятате, че анализирате ситуацията рационално, вероятно просто подкрепяте първоначалното си усещане.
Второ, вашата интуиция може да доведе до по-добри преценки, отколкото дълго обмисляното решение. Това е така, защото се фокусира само върху ключовите фактори. Недостатъкът на интуитивните решения е, че те се влияят от всякакви несъзнателни фактори като предразсъдъците например, които могат да ви подведат.
Доверете се на интуитивните си преценки – те често могат да бъдат по-добри от осъзнатите
Човешкият мозък разчита на две стратегии, за да взема решения в дадена ситуация:
Една стратегия е съзнателно да обработва информация, да претегля плюсовете и минусите и да стигне до рационално заключение за най-доброто решение. Този вид обработка на информация е доста бавна и в повечето случаи просто няма достатъчно време за това.
Така в хода на човешката история се изгражда втора, много по-бърза стратегия. Тя е мигновена като светкавица и авторът я нарича „несъзнателен проблясък“. Той води до скоростни преценки въз основа на вътрешните усещания.
Тази втора стратегия за вземане на решения позволява на мозъка да разтовари част от напрежението, свързано със сложните мисловни процеси. Под повърхността, интуитивната част на мозъка обработва ситуациите за миг и взема решения за най-правилния начин на действие.
Много хора са склонни да се доверяват само на своите съзнателни преценки и се притесняват от решения, основани на техните чувства или интуиция. Оказва се обаче, че бързите решения често са много по-добри от тези, взети след задълбочен анализ.
Авторът дава за пример професионалните играчи на тенис. Те могат интуитивно да предскажат кога противникът ще направи грешка при сервиса, въпреки че не могат да определят точно защо.
В много ситуации има модели и закономерности, които човек подсъзнателно разпознава по- бързо. Точно в тези моменти трябва да се доверим на нашата мигновена преценка.
Нашата интуиция може да направи разлика между правилна и неправилна информация само за части от секундата
Да бъдете изчерпателни е нещо добро при вземането на решения. Рядко обаче има смисъл да се проучват нещата до последния детайл. По-ефективно е да се концентрирате върху няколко важни факта и да отстраните останалите.
Да приемем, че наблюдавате двойка и искате да предвидите дали връзката им ще продължи дълго. За да направите това, трябва да се съсредоточите върху два – три основни признака. Например, ако забележите ревност между тях, това е силен индикатор, че скоро ще се появят проблемите.
В много ситуации при вземане на решения нашето подсъзнание прави разграничение между важната и маловажната информация. То пресява чувствата и емоциите ни, които са необходими, за да направим точна преценка.
Всеки човек може да взема мигновени решения, защото нашата интуиция е невероятно добра в този процес. Точно както експертите по взаимоотношения знаят на кои сигнали трябва да обърнат внимание, нашите спонтанни решения разчитат на няколко източника на информация.
Хората правят много повече мигновени преценки, отколкото осъзнават
Доста често човек дава рационално обяснение за спонтанните си решения. Ние непрекъснато сме изправени пред някакъв избор. Много пъти решенията се вземат в несъзнателната част на мозъка. Въпреки това, хората са склонни да се доверяват на фактите и цифрите, а не на чувствата и интуицията. Поради това те измислят логични обяснения за бързите си преценки, след като вече са ги направили.
Например след футболен мач вратарят може да припише многото си страхотни спасявания на факта, че е бил на точното място в точното време. Това обяснение не отразява какво всъщност се е случило, а именно, че вратарят се е доверил на своята интуиция. Авторът дава пример с безкрайния списък с качества, които искаме нашия бъдещ партньор да притежава. Истината е, че когато се влюбим в някого, забравяме за тези списъци. Вместо това ние просто знаем интуитивно дали го харесваме, или не. Обикновено нашето интуитивно решение противоречи на рационалното, затова е много трудно да му се доверим.
Доста често решенията на хората са подсъзнателни
Подсъзнанието влияе на нашите действия по много специфичен начин. Например в едно проучване група хора са помолени да участват в игра с въпроси. Преди да започнат, те са разделени на две групи, като им е дадена задача. Първата група е помолена да мисли за професор от университета, а другата за футболен хулиган.
Резултатът е, че представянето на двете групи е коренно различно. Хората, които мислят за
„интелигентния“ професор, получават повече правилни отговори от тези, които мислят за „глупавия“ футболен хулиган. Този експеримент показва, че асоциациите оказват влияние върху представянето.
По същия начин нашите несъзнателни асоциации постоянно влияят върху поведението ни. Например повечето от нас несъзнателно и автоматично свързват черти като „бял“, „мъж“ и „висок“ с качества като сила, красота и компетентност. Дори и да не вярваме изрично, че високите бели мъже са по-компетентни от ниските черни жени, много от нас създават тези асоциации несъзнателно.
Всъщност изследванията показват, че е по-лесно да имаш успешна кариера, ако си висок бял мъж. Доказано е, че висшите ръководни позиции се заемат почти само от бели мъже с над средния ръст.
Случаят с Уорън Хардинг е доказателство, че свързването на външни белези с определени умения може да бъде ужасна грешка. Хардинг е избран за президент на Съединените щати след края на Първата световна война, защото неговите поддръжници смятат, че той „изглежда президентски“. Скоро след това става ясно, че няма реални умения или заслуги, които да покаже и днес е смятан за един от най-лошите президенти на всички времена.
Стресът може да подтикне хората към грешни преценки
Според автора на книгата хората имат телепатични способности и могат да четат мисли. Всичко, което трябва да направят, е да погледнат лицето на човека. Емоционалните изражения разкриват точно какво мисли и чувства.
Нещо повече, учените доказват, че емоционалните изражения са универсално явление. Всеки човек може да разпознае щастливо, ядосано или тъжно изражение на лицето.
Въпреки това, има хора които са слепи за невербални сигнали. Те разбират само изрично предадената информация и не могат да четат лицата на други хора. Когато сме под стрес, ние игнорираме много косвени сигнали като изражения на лицето и езика на тялото. В този момент преминаваме в режим на нощно виждане. Посвещаваме цялото си внимание на най-подходящата според нас информация. Нощното виждане може, например, да накара полицаите да стрелят по невинни хора. Понякога униформените се фокусират толкова много върху възможната заплаха от оръжие, че дори черен портфейл изглежда заплашителен.
Ако искате да избегнете този вид изкривено мислене, трябва да забавите темпото и да намалите стреса във вашия живот. Колкото по-лош е стресът, толкова по-вероятно е да допуснете грешка. След определено ниво на стрес, логическият мисловен процес спира напълно и хората стават много непредсказуеми.
Проучването на пазара не винаги е добър индикатор за истинското поведение на потребителите
Целта на маркетинговите проучвания е да установят кои продукти се търсят от клиентите и кои не. Въпреки това експертите често не успяват да предвидят поведението на потребителите.
Например преди няколко десетилетия Кока-Кола (Coca Cola) извършва редица тестове и е принудена да заключи, че нейният съперник Пепси (Pepsi) има по-добър вкус. В отговор на това компанията променя рецептата си и представя на пазара нов вид Кока-Кола, подходящо наречена “Нова Кока-Кола“ (New Coke). Всички вкусови тестове показват, че ще бъде голям хит.
Резултатът?
Напитката е един от най-големите провали на всички времена и в крайна сметка е изтеглена от пазара. Как може експертите да сгрешат толкова много? Нереалистичните условия, при които се провеждат тестовете, водят до оценка, която няма нищо общо с покупателното поведение на клиентите по-късно. Още нещо, което трябва да се вземе предвид при пазарните проучвания, е, че потребителите са склонни да оценяват отрицателно иновативните продукти при първоначалното им пускане на пазара. Факт е, че потребителите просто трябва да свикнат с продукти, които са нови и непознати, преди да започнат да ги харесват.
Чуйте ключовите моменти от световноизвестни заглавия в Бързи Книги – първото мобилно приложение за аудиорезюмета на книги в България.
Чуйте ключовите моменти от световноизвестни заглавия в Бързи Книги - първото мобилно приложение за аудиорезюмета на книги в България.
Свалете приложението Бързи Книги безплатно сега:
