„Прокълнати“ картини, донесли нещастие
Мнозина вярват, че някои картини са в състояние да съхраняват енергията на своите създатели.
Произведенията на изкуството могат да „помнят“ определени значими събития, да влияят върху здравето на хората и като цяло да живеят живота си, показвайки труден характер. Вярвате или не, зависи от вас. Но тези „прокълнати“ картини и историите, свързани с тях, ви карат да мислите, че не всичко е толкова просто, колкото изглежда.
„Ръцете му се съпротивляват“, Бил Стоунъм (1972)
Самата гледка на тази картина вече предизвиква неразбираеми усещания и, според много хора, чувство на страх: странни деца, по-скоро като кукли с каменни лица, страшни ръце, които или искат да вземат децата със себе си, или се опитват да се измъкнат от тъмнината, прозорец, предназначението на който изобщо не е ясно. Въпреки че самият художник твърди, че не е искал да уплаши никого, а е рисувал момче и момиче по детска снимка, на която бил той и сестра му. Прозорецът е просто врата към света на мечтите, а куклата служи като водач към него.
Би било хубаво хората да изпитват само ужас при вида на картината
Но нещастията, които започнали да се случват на всички, които по един или друг начин се занимавали с нея, позволили на шедьовъра да придобие съмнителния статут на „проклет“. Първата жертва на „Ръцете …“ бил известен изкуствовед, който пръв видял работата на художника и веднага след това умрял внезапно. Певецът Джон Марли, който купил картината, също го сполетява нещастие – той починал по време на операция.
Възможно е платното да е спряло поредицата от нещастия, които е донесло, тъй като някой го е изхвърлил на сметището. Един от местните обаче открил шедьовъра и решил да го закачи в стаята на малката си дъщеря. Същата нощ момичето изтичало при баща си, обляно в сълзи, твърдейки, че децата на снимката се бият. Отначало мъжът не приел тези думи сериозно и се замислил едва след като детето казало, че пред вратата вече стоят странни хора. Изплашеният баща дал картината на търг. Новият собственик оставил „Hands Resist Him“ в собствената си галерия, но веднага получил оплаквания от посетители, които твърдяли, че странните деца им вдъхват страх, тормозят ги и предизвикват панически атаки.
През 2000 г. картината е пусната в eBay и някой Ким Смит станал неин собственик. Според него на „не намиращите спокойствие деца“ понякога им е тясно в рамката и могат да си позволят да се разхождат из къщата.
„Плачещото момче“, Джовани Браголин (Бруно Амадио) (1950-те)
Невъзможно е да се гледа спокойно тази картина, защото всички, които са я видели, твърдят, че момчето плаче толкова естествено, толкова жалко и в същото време изглежда зло. Наистина, зрелището не е за хора със слаби сърца. Въпреки че историята на репродукцията е много странна. Според една легенда художникът е изобразил собствения си син. Според друга модел е било бездомно просяче, над което Браголин можел да прави всякакви жестоки опити, без да бъде наказан.
Както и да е, рядко дете може да плаче „по поръчка“, а Джовани искал портретът да бъде натуралистичен
Затова, знаейки, че момчето се страхува от огъня, художникът поднасял запалени кибритени клечки пред лицето му. Синът му или бездомното дете се разплакало – Барголин, доволен от резултата, продължил да работи. Веднъж нещастният модел не издържал и извикал: „Сам да изгорите!“ Не знаем доколко е вярна тази история, нито дали факта, че две седмици след завършването на картината, детето се разболяло от пневмония и починало.
Не след дълго и самият художник си отишъл, като буквално изгорял в собственото си ателие, заедно с всички картини
Въпреки че биографите са склонни да вярват, че самият Барголин е измислил легендата с момчето, за да предизвика интерес към творчеството си, а самият той все още да е жив и здрав. Но колкото и да е странно, „Плачещото момче“ започнало да носи нещастие на всички, които се осмелили да го купят: веднага щом влезело в някоя къща, се случвало да избухне пожар. В същото време всичко загивало в огъня, с изключение на самата картина, която оставала непокътната. В края на 80-те в. The Sun организира своеобразна акция, събира копия от репродукции (самият художник създава 65 портрета на плачещи деца) и ги изгаря. Оттогава, според редакторите, проклятието е изчезнало. Но в глобалната мрежа от време на време се появяват съобщения от различни точки на света, че не всички копия на снимката са унищожени и продължават да вършат черните си дела.
„Венера с огледало“, Диего Веласкес (1647-1651)
Безобидна, на пръв поглед, „Венера с огледало“ също не е донесла нищо добро на тези, които се осмелили да я закупят. Първият собственик на картината, който бил испански търговец, изгубил цялото си имущество. Не по-добра съдба очаквала собственика на пристанищните складове, който решил да се сдобие с коварното платно: всичките му стоки изгорели по време на пожар, който избухнал от паднала мълния, с изключение на работата на Веласкес, разбира се. Третият собственик също нямал късмет: крадци влезли в къщата му през нощта и го убили. Смята се, че проклятието на „Венера…“ губи силата си, когато през 1906 г. посетител на лондонската галерия, където е изложена картината, я разрязва с нож. Платното било възстановено, но загубило страхотната си сила.
„Викът“, Едвард Мунк (1893 г.)
„Викът” е една от онези картини, които не можеш да гледаш спокойно
Самият Мунк я нарича „Викът на природата“. Изглежда, че фигурата, изобразена на платното, изпитва страх, вижда нещо, което вдъхва ужас, и чувства, че краят е близо. Първата „жертва“ на странния шедьовър бил самият Едуард Мунк, който след приключване на работата, получил нервен срив и бил принуден да дойде на себе си с електрошок в клиниката. Писъкът бил изложен в музея, но един ден служител случайно изпуснал картината. След това мъжът започнал да има такива главоболия, че се самоубил. Друг немарлив работник, който не удържал експоната в ръцете си, загинал при автомобилна катастрофа. Наказан е и любопитен посетител, дръзнал да докосне Викът с ръце – изгорял жив в собствената си къща.
„Неизвестната“, Иван Крамской (1883)
Забелязали ли сте, че „прокълнатите“ картини, носещи нещастие на другите, имат особеността да останат невредими?
Такава е, например „Неизвестната“ на Иван Крамской. На времето Павел Третяков не искал да я изложи в галерията си, за което вероятно по-късно не съжалявал, предвид странните истории, които се случили със собствениците на платното. Първият собственик на шедьовъра скоро се разделил със съпругата си. Но това било нищо в сравнение с втория собственик, който напълно загубил къщата си при пожар. Както може би се досещате, оцеляла само „Неизвестната“.
Третият „късметлия“ фалирал. А самият художник загубил и двамата си сина година след приключване на работата по картината. Платното преминавало от ръка на ръка, носейки нещастие на всички, дръзнали да го притежават. „Успокоява се“ едва след като все пак му се намира място в Третяковската галерия през 1925 г.
„Водни лилии“, Клод Моне (1916)
Способността да се измъква от всякакви неприятности, докато сее зло, притежава и картината на Моне „Водни лилии“. И нейния мрачен път започва след създаването й: веднага след приключване на работата по платното, ателието на художника изгоряло. Причината за пожара не е открита, а пламъкът пощадил само последната му творба. „Водни лилии” били купени за едно кабаре, което също скоро било унищожено от пожар. И отново картината успяла да бъде „спасена“. Но след като къщата на третия собственик, немски колекционер, изгоряла, а платното останало непокътнато, слуховете за проклятието вече не изглеждали измислени. И дори в Нюйоркския музей за модерно изкуство, където се оказал опасният експонат, имало пожар, при който загинал човек.
