Психологически трикове, за които трябва да знаете
В живота ни има много събития, които са трудни за разбиране. Защо гадателите точно „предсказват“ бъдещето и защо счупените прозорци предизвикват безредици в града?
Учените отдавна излизат с теории, които обясняват защо не разбирате всичко, случващо се около вас. Оказва се, че хората действат според сценарии и поведението им е лесно предвидимо.
Теория за счупените прозорци
Криминологичната теория за счупените прозорци се ражда в умовете на двама американски социолози Уилсън и Келинг. Учените се опитвали да разберат какво е причинило нарастването на престъпността в Ню Йорк през 80-те години. И стигнали до извода: дребните нарушения (разпръснати боклуци или графити) активно влияят върху престъпността като цяло.
Пример от реалния живот: Ако поне един прозорец в една сграда е счупен и не е остъклен, то минувачите решават, че на всички наоколо не им пука и няма виновни за бъркотията. Скоро всички прозорци на тази сграда ще бъдат изпочупени и увереността в безнаказаността ще се разпространи из целия район. Хората ще решат, че няма да получат нищо и за по-сериозни престъпления („Ако за другите е възможно, защо аз да не мога?“).
Привърженик на тази теория, кметът на Ню Йорк (1994 г.) Рудолф Джулиани намалил престъпността наполовина. Тази теория може да се приложи навсякъде: в международната политика, на държавно ниво, във вашия апартамент и на работа.
Теорията на заучената безпомощност
Заучената безпомощност е поведенческо разстройство, при което човек не прави нищо, за да подобри живота си, въпреки че има всички възможности да го направи. Защо „заучен“? Да, защото никой не се ражда с идеята, че е безполезно да се преодоляват препятствията. Тази мисъл се появява след преживян стрес или поредица от неуспехи. Отново и отново получавайки удари и ритници от живота, хората се предават и вярват, че нищо не зависи от тях.
Примери от реалния живот: Човек се е провалил 2 пъти да влезе в университет, работи усилено за мизерна заплата или не може да се раздели с токсичен партньор. Отвън всичко изглежда лесно и просто: научете материала за изпита, намерете друга работа, разведете се – и проблемите свършват. Но този, който е изпаднал в безсилие, не вижда лесен изход и ще търпи болка.
Какво да правя?
Да захвърлим перфекционизма – малко неща в живота могат да се направят на 100% перфектно По-ниски очаквания, включително негативни – бедата още не се е случила, а ние вече се страхуваме от нея. Научете се да бъдете оптимисти. Да, има такова нещо като оптимистична нагласа и с няколко упражнения можете да я постигнете.
Теория за тунелите на реалността
Според тази теория човек вижда света през филтрите на своя опит и вярвания. Възпитанието, образованието, всички радости и провали, които някога са ни се случвали – това е строителният материал за тунела на реалността. Ето защо хората реагират различно на едни и същи неща.
Пример от реалния живот: Да вземем легендарната картина на Леонардо да Винчи „Джоконда“. Гледайки я, някой ще забележи мистериозна усмивка, друг ще забележи в нея математическо съвършенство. Е, третият ще види пълна жена без вежди. И никой от тази тримата не греши – всички живеят в своите тунели и искрено вярват, че са прави. И всичко това, защото според теорията за тунелите няма единствена истина. Бягството от вашия тунел е трудно. Изглежда като утъпкан път: удобен и познат.
Дилемата на бодливото свинче
Хората са създадени по такъв начин, че да бъдат привлечени един към друг. Повечето от нас се нуждаят от семейство и приятели. Близките отношения обаче понякога идват с болка. Недостатъците на близки хора ни карат да се отдалечим, да си тръгнем. Но след известно време стъпваме на едно и също гребло: отново търсим интимност и страдаме от това.
Немският философ Артур Шопенхауер нарича това явление дилемата на бодливото свинче. В своите произведения той цитира следната притча: „Стадо бодливи свинчета легнали в един студен зимен ден на плътна купчина, така че, затопляйки се от взаимна топлина, да не замръзнат. Скоро обаче усетили убождане от иглите на другите, което ги принудило да лежат по-далеч един от друг. След това, когато нуждата от топлина отново ги принудила да се приближат, те отново изпаднали в предишното си неприятно положение, така че се втурнали от една тъжна крайност към друга, докато легнали на умерено разстояние един от друг, на което можели да издържат студа с най-голям комфорт.“ (Артур Шопенхауер, Parerga und Paralipomena: kleine philosophische Schriften)
Ключът към щастливата връзка в любовта и приятелството е умението да дадете достатъчно топлина на другия и в същото време да запазите личното пространство. Не толерирайте убождането с игли, но не бягайте и от интимните отношения. Спазвайте разумна дистанция, в която чувствате собствената си безопасност и достойнство.
Крак във вратата
Първо, човек изпълнява незначителна молба, а след това се озовава в капан: всеки път исканията стават по-нагли и няма сила да откаже. Трикът с крака във вратата се използва от търговци, които искат да ви продадат нещо.
Пример от реалния живот: Доставчиците на услуги ви питат: „Тествайте безплатната версия на нашата програма“ или „Абонирайте се за нашата услуга, първият месец абонамент е безплатен“. Потребителят все още не е платил и стотинка, но вече е хванат: по-лесно е за някой, който е пробвал безплатната версия, да продаде удължен абонамент.
Ако продавачът ви обещава голяма отстъпка или продукт като „3 на цената на 2“, значи той е прочел няколко книги по психология и „слага крак във вашата врата“. Той знае, че ще дойдете отново и ще похарчите голяма сума в неговия магазин.
Теория на пълзящата нормалност
Хората са способни да приемат спокойно и най-чудовищните промени в живота си. При условие, че тези промени настъпват постепенно, а не с един замах.
Пример от реалния живот: Жителите на метрополис са готови да понесат смога и влошаването на околната среда в града, защото те не се случват бързо и хората имат време да свикнат с лошото.
Тази теория е в състояние да отговори на много въпроси: от мащабни исторически до съвсем обикновени ежедневни. Защо народът на Германия през 30-те и 40-те години на миналия век не се противопоставя на нацисткото правителство с неговите концентрационни лагери? Защо хората живеят в брак, който разрушава психиката? Отговорът е прост: те свикват и се примиряват, защото промените не се случват за една нощ. Реалността им се променя, но бавно и в крайна сметка ненормалното стана нормално.
Теория за анонимния авторитет
Според тази теория лесно се манипулират с помощта на „вълшебни“ думи. Изрази като „според учхората ени“ или „специалисти казват“, които не са подкрепени с препратки към научни изследвания, лесно се приемат за даденост. Несъзнателно се вслушваме в анонимен авторитет – експерт или учен, който може изобщо да не съществува.
Пример от реалния живот: Рекламите на хапчета казват, че ефективността на лекарството е доказана от учени. Зрителят има доверие в това твърдение – как да не вярваме на учените?
Не се доверявайте на анонимна информация. В реклами, вестници и интернет има фрази, които издават лъжи. Ето някои от тях. Фрази без ясно количествено обозначение: „много учени“, „някои хора“ (кои са всички тези хора?) Използване на страдателен залог: „считан“ (от кого се счита?). „До 100%“ (това е колко – 2% или 99%?). Във всяка неразбираема ситуация изисквайте доказателства. И се доверявайте само на тези, които могат да ги осигурят.
Самоизпълняващо се пророчество
Понякога прогнозите се сбъдват. Вярно е, че в това няма капка магия. Цялата уловка е да повярвате в пророчеството и то ще стане реалност. Понякога този парадокс се използва успешно от шарлатани.
Пример от реалния живот: Гадателка предсказала на мъж, че след ден-два ще отиде в болница. Впечатляващ човек върви по улицата, потопен в нещастни мисли за възможна болест и не се оглежда. Нашият герой се подхлъзва, пада на тротоара и се озовава в болницата с изкълчен глезен. „Предсказанието“ на гадателката се сбъдва, но не защото тя е ясновидка. Човекът несъзнателно изпълни пророчеството.
Достатъчно е човек подсъзнателно да повярва в идеята на някой друг и той ще започне да генерира мисли, които потвърждават тази идея. Уви, чуждите идеи не са много добри. Можете да избягате от капана на самоизпълняващо се пророчество. За да направите това, трябва да създадете свои собствени положителни нагласи.
Синдром на патето
Излюпеното патенце взема първия движещ се предмет за майка си и я следва по петите. „Мама“ може да бъде човек, куче, коза или дори неодушевени предмети. Учените наричат това поведение импринтинг и също така казват, че всички хора също са малки патета.
Синдромът на психологическото пате се проявява в човек, който, изправен пред нова област за него, започва да обмисля най-добрия обект, който първо е хванал окото му. И е трудно да убедиш такова „патенце“ да опита нещо ново. И да се докаже, че новото може да бъде по-добро от старото е почти невъзможно.
Пример от реалния живот: „Хартиените книги са по-добри от електронните“, „Мобилните телефони с бутони са по-надеждни от чувствителните на допир“ или „Новият дизайн (без значение какъв) е гаден“ са типични фрази на човек със синдром на патето.
Този ефект кара човек да бъде пристрастен и да не слуша гледната точка на другите. Новите неща може да са добри и удобни.
Забелязали ли сте как тези психологически закони действат при вас?
