Разбирането и осъзнаването на емоциите е нашата емоционална интелигентност

Повече за конфаренцията седмица на Емоционалната интелигентност разказва д-р Антонина Кардашева.

Терминът „емоционална интелигентност“ е определен от Американското дружество по диалектика през 1995 година като най-често използвания в научно-популярната литература. Емоционалната интелигентност често се определя като познавателна способност, като социална компетентност или личностна характеристика.

В последните 15 години този термин намира много широко социално приложение в различни сфери – образование, медицина, организационно развитие, икономика, политика, психология, бизнес и междуличностни отношения.

Темата за Емоционалната интелигентност е много актуална в момента. По мои наблюдения върху събитията в света, мога да кажа, че 2019 година се очертава като година на конгреси, конференции и събития, посветени на Емоционалната интелигентност.

В тази връзка като учредител и изпълнителен директор на Фондация за развитие на Емоционалната интелигентност в България имам удоволствието да ви поканя да вземете участие в събитията през Седмицата на Емоционалната интелигентност в София – Първата международна конференция на 15.04. и тридневно сертификационно обучение в периода от 16.04. до 18.04.

Разбирането и осъзнаването на човешките емоции – нашите собствени и емоциите на другите хора е свързана с умението да реагираме по най-подходящ начин на събития, ситуации и комуникация с хора. Знанието ни за начина, по който възприемаме, обработваме и управляваме емоциите в ежедневието ни се определя като Емоционална интелигентност. Тя има отношение към възприятията ни за щастие, оптимизъм и нивото на нашата самоосъзнатост. Нашата самооценка и самоуважение зависи от нивото на Емоционалната ни интелигентност. Самоуважението е увереност в личния успех, убеденост в качеството на личните постижения, добро самочувствие и позитивна оценка за себе си. То е много важна характеристика от личността на мениджъра и ролята, която той изпълнява в своята бизнес среда.

Емоционално интелигентните хора имат реалистична представа за своите компетентности, умения и ресурси, чрез които управляват живота си и вземат решения. Една от много важните характеристики на хората от бизнес средата е асертивността /настойчивостта/, с която да отстояват целите и решенията си, да аргументират мнението си, да преговарят и печелят позиции, клиенти и бизнес партньори. Именно настойчивостта като компонент на Емоционалната интелигентност е умението чрез логична, а не емоционална аргументация, да предлагаме и защитаваме бизнес позицията си.

Усещането ни за благополучие е пряко свързано с нашите възприятия за успех, просперитет, здраве и развитие. Бизнес мениджърите биха били много успешни ако първо възприемат себе си като благополучни и след това, подпомогнат и процесите и хората в компаниите им да се почувстват такива. В модерния бизнес свят, ако хората в компанията са щастливи и благополучни, това се дължи изцяло на емоционалната интелигентност и зрялост на управленският екип, който е осъзнал необходимостта да допринася за развитието и психичното здраве на хората.

Емоционалната интелигентност определя качеството на комуникацията ни с хората, нашата стресоустойчивост и адаптивност. В зависимост от нивото на нашата Емоционална интелигентност, ние можем сами да мотивираме собственото си поведение, без да чакаме външни стимули, можем успешно да регулираме емоциите си като реагираме без импулсивност.Тя е пряко свързана с емпатията, която проявяваме към хората около нас, доколко сме склонни да им помогнем, да ги вдъхновим да се развиват и подкрепим в трудни ситуации. В този аспект в бизнес средата все още е необходимо да се осъзнае, че именно умението да се управляват емоциите на хората е основният фактор за намаляване на стреса, управление на времето и развиване на позитивни колегиални отношения.

Емоционалната интелигентност има отношение и към социалното съзнание на хората – доколко те спазват социалните, организационните, екипните правила и принципи, норми и етични отношения, доколко са лоялни, неподкупни и могат за поддържат нерегламентирани отношения с рискови групи от хора. Хората със социално съзнание са успешни при изпълнението на различни професионални роли, независимо от характера на конкретната дейност или мястото на позицията в йерархичната структура на организацията, те са позитивни в комуникацията си, енергични и успешно поддържат социални мрежи чрез ефективни комуникативни умения.

Самоконтролът е още една характеристика, пряко свързана с Емоционалната интелигентност. Самоконтролът при мениджърите зависи от нивото на тяхната спонтанна рефлексия или висока ситуативна устойчивост. В основата на самоконтрола е основният механизъм – управление на емоциите.

Емоциите регулират човешкото поведение. Благодарение на способността им да взаимодействат с останалите психични процеси, психични състояния и качества, нашето поведение се променя по определен начин. Емоциите са проекция на индивидуалното психично състояние. Затова при една и съща ситуация в зависимост от емоционалната си зрялост, хората реагират чрез различно поведение – висока самоконтролираност или импулсивност, избухливост, експанзивност, афективност.

Емоциите се съхраняват в паметта ни и имат история. Хората опознават емоциите си преживявайки различни ситуации. Знанието за нашите емоции може да се определи като Емоционална интелигентност, а мъдростта, чрез която управляваме емоциите си определяме като Емоционална зрялост. Постигането на ниво на мъдрост е цялостен процес. Той изисква достигане до знанието за видовете емоции и идентифициране на механизма на преработка. Процесът на осмисляне и осъзнаване как да се управляват емоциите се базира на опита и спомена от различни емоционални преживявания. А за да може дадена личност да изгради умения и мъдрост да ги трансформира е необходимо да поработи върху историята на своите вярвания, убеждения и самосаботажи.

Емоционалната зрялост се фокусира върху нашата емоционална история. Началото естествено е в периода на детството и се формира основно  при взаимодействието с родители, учители, приятели, и т.н. Всеки човек има различно ниво на емоционална зрялост. Нивото на емоционална зрялост е един от най-важните фактори при определяне на способността на хората да се справят със стрес, трудна ситуация, ефективно да общуват, да се развиват, да направят избор в условията на дилема.

Логично е да определяме хората, които имат изградени умения да разбират и управляват емоциите си, като Емоционално зрели. Емоционалната зрялост им дава възможност да създават живота, който желаят. Емоционално зрелите хора определят успеха си чрез термините на личностните си ресурси и компетентности. Те имат ясни жизнени цели и ориентация, се стремят да ги постигнат. Емоционалната зрялост се открива чрез конкретни мисловни и поведенчески модели.

В тази връзка, високото ниво на Емоционална интелигентност не означава непременно, че сме достигнали до Емоционална зрялост. Чрез Емоционалната зрялост личността реално демонстрира умение да използва знанието и опита си за нивото на своята Емоционална интелигентност.