„Работилничка бисквитките“ – бисквитки, които променят живота
„Работилничка Бисквитките“ съчетава кулинарно изкуство и социална мисия. В нея хора с увреждания имат възможност да развиват уменията си, да творят и да се чувстват ценни, докато създават вкусни и красиво декорирани бисквити. Работилничката е пространство за творчество, обучение и социална интеграция. Участниците научават различни техники за приготвяне и украса на бисквити, докато развиват фината моторика, самостоятелността и увереността си. От адамско ги потърсихме, за да ни разкажат за своята кауза и реализацията й.
Има много сдружения, посветени на децата. Каква е вашата лична причина да създадете „Бъдеще за децата“?
Моята причина не е героична. Тя е човешка. Родена е от срещите ми с деца, които живееха скрити зад заключени врати, и с родители, които носеха болка, която никой човек не би трябвало да носи сам. Видях колко лесно едно дете може да стане „невидимо“ — и колко дълбоко това наранява цели семейства.
„Бъдеще за децата“ не се появи като проект, то се роди като избор. Избор на родители, специалисти и хора със сърца, които отказаха да приемат, че има деца, които просто „нямат място“. Нашата кауза е проста: всяко дете заслужава своя шанс.
За повече от две десетилетия научихме, че промяната не идва шумно. Тя идва бавно! Понякога болезнено бавно! И че за да издържиш на времето, ти трябват упоритост, безсънни нощи, много провали и безкрайна вяра. И най-вече — трябват хора. Истински партньори, защото сам не можеш да промениш света.
Казанлък е град, известен по цял свят с маслодайната роза. Как в един не толкова голям град се променят съдби?
Малкият град не е слабост, той е сила! Казанлък е жив град – с млади хора, с памет и бъдеще. Тук хората се познават, историите се знаят, а болката не може да се скрие. Тя е видима. И точно затова трябва да сме заедно.
В Казанлък можеш да видиш как едно дете прави първите си стъпки, как родител си поема дъх след години на задържан плач, как младеж намира смелост да влезе сам в магазин. Тук съдбите не са цифри. Те имат лица.
Социалните услуги тук се раждат от срещата на три неща: волята на местната власт, професионализма на организациите и гласа на хората. Това е жив процес – криволичещ, труден, понякога хаотичен, но истински.
Как стигнахте от „Бъдеще за децата“ до „Работилничка Бисквитките“?
Започна с един прост, болезнен въпрос: „Какво се случва с тези деца, когато пораснат?“
Осъзнах, че след училище за тях почти няма бъдеще. Всичко, което сме градили – умения, самочувствие, надежда – се удря в безсилие, страх на работодателите, страх от „различното“, страх от риска.
А необходимостта да намериш смисъл става още по-силна, когато станеш на 18, желанието да принадлежиш, да бъдеш полезен на себе си и на другите.
Работилничка „Бисквитките“ се роди не като бизнес, а като обещание: да не изоставяме децата и родителите, с които сме вървели години наред. Това не е просто място за работа. Това е място, в което трудът изгражда, дава самочувствие и младежите могат с увереност да изрекат: „Аз мога.“
Днес при нас работят 13 души. Всеки с различни ограничения, но и с огромни възможности. Всеки е намерил своето място, оценен е и се чувства нужен.
Споделете лични истории за промяната, която виждате всеки ден.
Всеки ден се изненадвам. И всеки ден ми се напомня защо не трябва да се отказвам.
Галя е незряща, а именно тя забърква тестата на всички бисквитки. Ръцете ѝ „виждат“ повече от очите на много хора. Спокойна! Точна! Сигурна!
Нелина днес има свое семейство, съпруг, дете, дом. Живот. Различен, изпълнен със смисъл.
Мълчаливият Алекс, вече се усмихва, споделя и се смее.
Но най-силните истории не се чуват високо. Те са тихи: първата заплата.
първата покупка с „мои пари“, първата рокля, първата екскурзия и ….
Това са малки победи, които променят не само света на хората, които работят в работилничката, но и общността, в която живеят.
Какво бихте казали на бизнеса и на обществото?
Ще го кажа ясно: не става дума за милост, а за смисъл.
Хората с увреждания не търсят съжаление. Те търсят място. Искат да бъдат нужни. Трудът дава достойнство. Това не е удобство. Това е право.
А бизнесът, който отваря врати за различните, не губи. Напротив – печели нещо, което не се купува: човечност, лоялност, стойност.
Как протича един работен ден в „Работилничка Бисквитките“?
Денят започва с „добро утро“, с усмивки, понякога с прегръдки.
Мирише на ванилия, канела и какао.
Някой меси, друг оформя бисквитите, трети опакова, четвърти следи поръчките.
Има умора, трудни моменти, смях!
Винаги казваме, че в магазините има много бисквити, но тези са различни, защото дават усещането, че си нужен, че си част от общност и живота ти има смисъл.
„Работилничка Бисквитките“ е мисия. Най-хубавото е, че ние всички може да бъдем част от нея. Те доставят бисквитки до всеки край на България, по всяко време. Какво по-хубаво от това. Докато ядем вкусни бисквитки помагаме на хората, които ги създават да се чувстват щастливи и пълноценни.
