Разходка до Бари и как да се влюбиш в Италия
Южна Италия през октомври е перфектната дестинация ако искате да избягате от тълпите и да се потопите в италианската култура.
Слушай статията:
В следващите редове ще ви представя моята малка и кратка разходка до три градчета – Бари, Матера и Алберобело. Нека започваме…
След като самолетът ни кацна в Бари под златистите лъчи на слънцето, започна едно неочаквано вълнуващо пътешествие. Първите ни впечатления бяха двусмислени – въпреки чара на италианската култура, не можахме да пренебрегнем замърсяването, което времето и хората бяха оставили по фасадите и улиците на града. Но точно това предизвика нашето любопитство и желание да разберем истинското лице на Бари.
След като преминахме прага на Стария град, сякаш влезнахме в друг свят
Улиците тук излъчваха история. Без карта или конкретна цел, ние се отдадохме на случайността, която ни отведе по малки улички, изпълнени с италианска магия. Всеки ъгъл криеше нова тайна. И така срещу музея Castello Svevo di Bari открихме Antica Gelateria Gentile – мястото, което ни поднесе един от най-вкусните сладоледи, които някога сме опитвали. Излишно е да кажа, че всяка вечер преди да се приберем, се отбивахме до там.
С настъпването на вечерта разбрахме, че кулинарният живот в Бари се събужда едва след 20:00 часа. В търсене на място за вечеря, намерихме L’Antica Pizzeria da Michele – заведение с богата история, започнала през 1870 година в Неапол. Пицата там не беше просто храна – тя беше поезия на вкуса, създадена от прости съставки и традиционни рецепти.
Под лунната светлина, познатите ни квартални места изглеждаха различно през нощта. Алеите и площадите станаха място за нашите вечерни разходки, които ни караха да се чувстваме като във филм.
Матера – градът, в който се влюбих
На следващия ден пътуването ни започна с влак до Матера, град, известен с историческото си значение, обхващащо хиляди години. За любопитните – пътувахме около 2 часа до там. Пътуването през променящи се пейзажи сякаш намекваше за богатата история, която ни предстоеше да срещнем. Веднъж там имахме неочаквано кулинарно изживяване: попаднахме напълно случайно на едно малко заведение, чието име забравих… съжалявам. Какво хапнахме ли? Чували ли сте за моцарела бургери? Да, моцарела бургери. Представете си домашно направена моцарела, разрязана на две, а плънката – хрупкав бекон и запържен домашен хляб. Няма да преувеличим ако кажа, че това беше НАЙ-ВКУСНОТО нещо, което съм яла. Низ от емоции. Препоръчаха ни да опитаме и специалният им десерт, който по нищо не отстъпваше на бургера – сирене рикота с мед и орехи – великолепно. Стига съм ви изкушавала, нека продължим…
Магазините за сувенири бяха като малки музеи, изпълнени с ръчно изработени предмети, всеки от който притежаваше късче от душата на Матера. Било то изкусно изрисувана керамика или ръчно изтъкани текстилни изделия, всеки предмет разказваше история, преплитаща традицията и иновацията в едно. Но това, което наистина ме впечатли в Матера, беше атмосферата на града. Сградите, издълбани в скалите, създаваха усещане за непоклатима красота, а най-важното може би бяха хората. Местните бяха топли и гостоприемни, готови да споделят не само своите истории и традиции, но и усмивките си. Те направиха престоя ни не просто почивка, а усещане за дом, въпреки че бяхме далеч от собствения си.
Матера е град, който не просто се посещава. Той се изпитва, диша, вкусва и остава с вас дълго след като сме се прибрали. Обещавам ви, че ако дадете на Матера шанс, тя ще завладее сърцето ви така, както завладя моето.
Няма как да не опитате тази фокача
Обратно в Бари. Вечерта се озовахме на дълга опашка в Santa Rita, местна пекарна, известна със своите фокачи. Когато най-накрая се докопахме до тази известна фокача, разбрахме защо. Хрупкавата кора и меката, обилно натопена със зехтин вътрешност, бяха просто перфектни. Не се налагаше да сме кулинарни критици, за да оценим тази семпла, но изключително вкусна закуска. Но внимавайте – доста е „мазничка“.
Обикаляйки по улиците на Бари, отново, се натъкнахме на малък площад, пълен с живот, но явно далеч от туристическите маршрути. Нямаше нищо изненадващо или необичайно там – просто обикновен площад, където местните жители се събираха след работа, но точно в това му беше чара. Усетихме истинската италианска атмосфера. Децата играеха безгрижно, докато родителите им разговаряха и се смееха. Уличните лампи хвърляха мека светлина, придавайки на цялата сцена неочаквано уютно усещане. В този момент, далеч от шума и бързината на по-посещаваните места, ние се почувствахме не като преминаващи туристи, а като част от общността, наблюдавайки и участвайки в една обикновена, но чаровна вечер в Бари. Отново, почувствахме се като във филм.
Да потеглим и към Алберобело
На следващия ден, се успахме, няма да лъжа. Потеглихме за Алберобело доста късно, но времето, което прекарахме там, ни беше напълно достатъчно. С автобус от гарата, стигнахме до малката местност за 1 час. Този град, известен със своите традиционни трули – каменни домове с конични покриви, които изглеждат като излязли от страниците на приказка, ни предложи едно изключително преживяване.
От момента, в който стъпихме на калдръмните пътеки на Алберобело, бяхме пленени от уникалния характер на града. Прекарахме следващите четири часа, разхождайки се из уличките, като се спираме, за да разгледаме местните магазинчета, които предлагаха ръчно изработени изделия, от керамика до текстил и деликатеси. Всеки артикул разказваше история и беше направен с такава старателност и внимание към детайла, че не можахме да устоим на изкушението да вземем няколко спомена за вкъщи. Слънцето започна да залязва, а ние трябваше да потегляме към Бари, за да оправяме багажа си, защото полета ни беше през нощта.
В сърцето на Италия намерихме не просто места за посещение, а място, което се чувства като втори дом и история на любов, която продължава да живее в нас.
