Семеен Гергьовден в парка
Гергьовден e един от най-почитаните дни в българския празничен календар и носи дълбоки древни корени. На този ден почитаме Свети Георги и празнуваме храбростта във всичките й проявления. Множество българи пък отбелязват и своя имен ден. В продължение на години, Георги и Гергана се нареждат сред най-популярните български имена.
Гергьовден обаче e много повече от църковен празник. Той се е превърнал в синоним на пролетта. Сякаш и хората и природата се събужда напълно, не защото трябва, а защото искат. Нещо различно витае във въздуха. Той е по-топъл, по-свеж и се усеща, че зимата наистина си е отишла.
Много хора избират да посрещнат празника на пикник сред природата. Това се е превърнало в неофициална традиция, може би донякъде и заради традиционната за Гергьовден трапеза. Какво по-хубаво от агнешко печено на открито!
Има обаче някой детайли, които изглеждат незначителни и се пропускат, но могат да повлияят на цялостното настроение.
Всеки традиционен празник за Гергьовден, достоен да се нарече така, започва, правилно се досетихте, с агнешкото. Цяло печено агне, което бавно се върти на шиш върху дърва или въглища, не е просто традиционното ястие. То е центърът, събитието, причината да пристигнем рано и да останем до късно.
Подготовката му започва още преди зазоряване. Агнешкото се подправя с основни подправки – сол, чесън и микс от аромати. Огънят трябва да бъде бавен и равномерен. Готвенето отнема часове. Тук няма пряк път. Приготвянето му е ритуал, които оставя самото хранене на втори план.
Агнето може да е звездата, но поддържащите герои са не по-малко важни.
Винаги има хляб в изобилие. В идеалния случай е домашно приготвен. Кръгла питка, все още леко топла от фурната, носена увита в чиста кухненска кърпа. Не се реже. Разкъсва се на ръце и се предава без церемонии, което някак е единственият начин, по които може да бъде постигнат онзи уникален вкус. Купеният от магазина хляб е приемлив при спешни случаи и всеки ще го изяде без оплакване, но човекът, който донесе домашно приготвен хляб ще бъде боготворен по време на целия пикник.
Сиренето следва естествено хляба. Най-често избора пада върху бяло саламурено сирене. То може спокойно да издържи за няколко часа като запази вкусовите си качества и без да е в хладилник. Освен това се съчетава идеално с почти всичко на масата и някак най-добре се вписва в цялостната традиция на празника.
Тараторът присъства на почти всеки пикник за Гергьовден и напълно заслужава мястото си. Тази студена супа от кисело мляко, краставица, чесън, копър и вода е едно от малкото ястия, които не само запазват, но и подобряват вкуса си когато стои по-дълго време. Някои го наливат в чаши, други го консумират от купа с лъжица, но и в двата варианта тараторът носи усещане за освежаваща напитка, а не за предястие. На фона на топлината на огъня и топлината на следобедното слънце чаша таратор е едно от най-простите удоволствия на българската пролет.
Задължителен елемент от трапезата са виното и ракията. И двете имат еднакво силно присъствие и изчезват по-бързо отколкото сме склонни да признаем. Първо е ракията. По възможност домашна, плодова, по нечия бабина рецепта. Виното продължава да се лее след обяда. Нито едното обаче не се пие бързо. Това е дълъг и социален процес, който се превръща в събитие само по себе си.
Всичко това се допълва от салати. Класическият избор е шопска салата – домати, краставици и печени чушки, полети с обилен сняг от настъргано сирене, с добавено слънчогледово олио или зехтин и малко оцет. Това е едно от онези ястия, които не изискват почти нищо от готвача и напълно възнаграждава тази простота. До нея обикновено се слагат печени чушки, понякога пълни с още сирене. Какво още ще има, зависи от това какво се намира в нечия градина. Основният принцип е простота и сезонни продукти. Нищо, което изисква сложна подготовка или изисква специално съхранение.
Изборът на място е от ключово значение за добрия пикник. Течащата вода наблизо е златна мина. Речният бряг предлага сянка от крайбрежни дървета, естествена граница, която държи децата в полезрението и не на последно място приятния шум на водата. Долината на Янтра, дефилето на Арда, малките притоци на Искър южно от София: на всяко от тях ще има десетки семейства на 6 май, което само по себе си е сигнал, че мястото е добро.
Хълм с гледка е алтернативата. По-високо над земята има бриз, който е от огромно значение, когато гори огън и слънцето напича директно. Освен това тези места предлагат разкошна гледка, която се отразява благоприятно на всичко – храненето, разговора, общото настроение.
Какво да избягваме: места директно до пътя (прах и шум), открити южни склонове без сянка или труднодостъпни територии. Най-добрите места за пикник са достатъчно близко, за да стигнем до тях без толкова усилие, но достатъчно отдалечени, за да успеем да се откъснем от ежедневието си.
Важен момент от празника е да се помисли за забавлението на децата. Обикновено, особено ако се съберат повече на открито пространство се забавляват много добре и сами. Все пак си струва да се вземат някои неща.
Футболната топка обикновено е задължителен аксесоар. Друга добра идея е фризби. То е подходящо както за по-малко така и за по-голямо пространство. Ако пикника е на хълм, хвърчилото също е много подходящ.
Традиционното занимание на Гергьовден за децата е плетенето на венци от върбови клонки, коприва и полски цветя. По-възрастните роднини обикновено започват това, без да бъдат помолени. Това свързва деня с по-старото му сезонно значение и децата го приемат естествено. Ако никой в групата не знае как, има много видеа в интернет от които може много бързо да се научи.
Има и някои практични детайли, които изглеждат толкова очевидни, че понякога се пропускат. Слънцезащитата е може би една от най-пренебрегваните. Ако на този ден прекараме 6 -7 часа на открито, това веднага ще се отрази на кожата, която не е била излагана на такова слънце цяла зима. Добре е да носим крем с най-малко SPF 30, които да нанесем още преди да излезем и отново по някое време след обяд. Трябва да се внимава особено много при децата, защото кожата им е по-чувствителна и изгаря по-бързо.
Трябва да се обърне също толкова внимание и на комарите и другите насекоми. Речните брегове през май осигуряват точно средата, в която те виреят. Топло време, влага от водата в близост и висока трева, в която пребивават необезпокоявани. Затова трябва да се предвиди и използването на мазила и препарати, които да ги държат надалече от нас.
Отпадъците са тема, на която за щастие се гледа все по-сериозно и отговорно. Макар и трудно започваме да се учим, че след края на пикника е важно да оставим мястото така както сме го намерили. Понеже добрите места за пикник са известни и обикновено много хора ги посещават, приноса на всеки за чистотата е от огромно значение. Добре е да помислим за изхвърлянето на боклука си и да се заредим предварително с достатъчно торби за отпадъци, които да ни бъдат подръка когато приключим със забавната част.
Накрая, но не на последно място стои въпроса с огъня. Трябва много да се внимава
как и къде се пали. Изсъхнала трева, клечка, минута невнимание е достатъчна,
за да се случи инцидент, който да бъде трудно овладян.
Добре е да имаме наоколо кофа с вода, за да може да реагираме бързо ако се наложи.
Същността на всеки празник е това, че ни събира заедно. Пикникът е чудесен начин да отпразнуваме деня и да прекараме време с тези, които обичаме.
