Щастливи и успешни и в живота, и в работата
Щастливи или успешни…дилема, обсебваща умовете ни от дълбока древност до наши дни.
Екзотична приказка за ролята на избора и неотклонното следване на зададените житейски цели
Един безкраен път в преследване на успеха и разпознаване на щастието. Различната гледна точка за (не)потърсената тайна на вечността представлява визуализация на безкрайното ни жонглиране между реалността и въображението, защото всеки от нас се стреми да не губи връзка с действителността, но идва момент, в който дава воля на въображението си, за да осъществи успешно щастливите си прозрения.
Този омагьосан кръг ни препраща към самото начало, за да ни преведе през изпитанията на живота
Изпитанията в крайна сметка се оказват поредният философски размисъл за смисъла на живота, който се измерва с магията на щастието и тайната на успеха. В съзнанието ни отново се настаняват противоречиви мисли и блуждаещи спомени, а животът продължава да ни поднася поредния коктейл от изненади, с които разнообразяваме ежедневието си. Твърде често оставаме излъгани в очакванията си, безсилни пред ударите на съдбата, на която самите ние сме господари.
Защо тогава се учудваме на удобната подмяна на дефиниции като щастие и успех, след като за нас няма значение дали хората ни възприемат като щастливци, или просто вярват, че сме успешни
Всеки ред провокира въпроси, чийто отговор всеки сам ще намери, преоткривайки философията на щастието и преосмисляйки психологията на успеха. Философията на щастието като константна величина се съизмерва единствено с психологията на успеха.
Успехът е относително понятие, тъй като личните постижения за някои хора са най-прекият път към щастието, граничещо с перфекционизма
Съвършеният успех е (не)възможният път към безкрайното щастие, а то е пренаписана история за споделеното личностно израстване. Балансирането между щастието и успеха е поредната илюзия, която безрезервно приемаме за абсолютна истина, но това не отрежда специална роля нито на успелите, нито на щастливците, които вярват, че собственият им живот е пример за подражание.
С течение на времето човек се превръща в успешна проекция на собствените си представи за щастието и успеха, които непрекъснато му се изплъзват
Златната среда не е в постигнатото равновесие между щастие и успех, а в уравновесеното проявление на разум и чувства, които ни препращат към щастливи моменти, успешни събития и вдъхновяващи преживявания.
Нима всеки ден не се питаме от какво в по-голяма степен сме зависими: от щастливото стечение на обстоятелствата или от успешното оползотворяване на потенциала ни. Животът на всеки от нас гравитира около щастливи идеи и успешни начинания, с които напомняме не само на света, но и на самите себе си, че успехът е гаранция за щастие, а щастието осигурява успешен старт не само в личен, но и в професионален план. Хронологията на успеха е (не)вероятен преход към дългоочакваното щастие. Понякога си щастлив, макар че не си успешен, а друг път си успешен, макар и да не си щастлив.
Щастието и успехът винаги са били и вероятно завинаги ще си останат проявление на (без)успешните ни опити да догоним времето и да припомним на света и хората, че никой и нищо не ще унищожи великите ни стремежи.
Истинско попадение е, че визуализираме собствените си постижения по този неповторим начин
Вечните очаквания прехвърлят отговорността за (не)преднамерените ни действия върху щастливата случайност, но дори тогава осъзнаваме, че сме огледално отражение на поредната заблуда, която ни определя като щастливи и успешни хора, постигнали мечтите си и в житейски, и в професионален план.
