Силата на интровертите в свят, който не млъква

Книгата „Тихите“ е издадена през 2012 година и се фокусира върху силните страни както на интровертите, така и на екстровертите.

Авторката Сюзан Кейн описва кога двата типа личности се чувстват удобно и начините, по които всеки от тях може да използва качествата си. Както интровертите, така и екстровертите притежават черти, които могат да бъдат изключително ценни за хората в тяхното обкръжение. Сюзан Кейн смята, че и на двата типа личности трябва да се даде нужната свобода и пространство, за да реализират потенциала си.

Днес интровертността, чувствителността и срамежливостта се смятат за нежелателни качества. Интровертите се чувстват пренебрегвани заради нещо, което е част от самата им същност. Екстровертният темперамент може да е изключително привлекателен, но съвременното общество го е превърнал в потискаща мяра, към която повечето от нас се чувстват длъжни да се придържат. Всички ние живеем с ценностна система, която авторката нарича „екстровертния идеал“. Това е убеждението, че съвършеният ни „Аз“ е енергичен човек с лидерски способности, който обича да бъде под светлината на прожекторите. Ще ни се да мислим, че ценим индивидуалността, но твърде често се възхищаваме само от един тип индивиди – тези, които обичат да изпъкват. За съжаление, много интроверти се крият дори от себе си.

Какво друго ще научите от книгата „Тихите“?

Характерът определя живота ни също както расата и пола. Най-важното е, че в него се намира скалата между интровертността и екстровертността. Нашето място на тази скала определя какви приятели и партньори си избираме, как започваме разговор, как се справяме с разногласията, как показваме обичта си и т.н. Точното ни място на скалата влияе при избора на професия и успеха ни в нея. От него зависи дали обичаме спорта, дали се учим от грешките си, дали издържаме дълго без сън, дали чакаме търпеливо плодовете на труда си. Днес интровертността и екстровертността са две от най-обсъжданите теми в  личностната психология. Те будят любопитството на стотици изследователи.

Екстровертният идеал. 

Съвременното общество прегръща безрезервно „екстровертния идеал“. Нека обаче не забравяме, че някои от най-великите идеи, творби и изобретения са дело на тихи хора, които са се вглеждали във вътрешния си свят и са виждали скритите в него съкровища. 

Без интровертите светът би се лишил от: 

• теорията на гравитацията;
• теорията на относителността; 
• ноктюрните на Шопен;
• „По следите на изгубеното време“ на Пруст; 
• „Питър Пан“ на Джеймс Матю Бари; 
• прочутата поредица карикатури „Чарли Браун“;
• „Списъкът на Шиндлер“, „Извънземното“ и „Близки срещи от трети вид“; 
• търсачката „Гугъл“; 
• поредицата „Хари Потър“.

Дори в не толкова интровертните области като финансите, политиката и борбата за граждански права някои от най-големите постижения са дело на тихи и скромни хора. Всички те постигат целите си не въпреки своята интровертност, а благодарение на нея. 

Екстровертите обикновено обичат шумни компании и непрестанна динамика, докато  интровертите предпочитат да са сами и да  мислят.

Как можете да измерите или определите личността на човека? Един от начините е да се определи къде в спектъра на интровертите и екстровертите попада даден човек.

Екстровертите са общителни и разговорливи. Обичат да общуват с други хора винаги, когато имат възможност. Харесва им да са в центъра на вниманието и да излизат често навън. Имат нужда да бъдат заобиколени от хора. За тях социалният статус означава повече приятели и последователи, включително и такива във Фейсбук и в Туитър. В търсене на успеха екстровертите са склонни към избухливост и еуфория. Те се нуждаят от признанието на хората  и се стремят към бързи успехи. Ако например загубят пари на фондовата борса, след това инвестират още повече финанси, за да се опитат да превърнат тази загуба в печалба. 

За разлика от тях, интровертите предпочитат да са в спокойна среда и обичат да мислят дълго и внимателно за грешките, които са допуснали. Ако са загубили пари, вероятно ще спрат да инвестират на фондовия пазар. Склонността на интроверта да размишлява върху преживяванията си, му позволява да създава различни художествени и интелектуални проекти. Интровертите могат да правят такива неща, защото обичат да прекарват времето си сами.  Докато екстровертите са склонни да имат много повърхностни познанства, интровертите предпочитат по-малко на брой, но по-дълбоки приятелства. Ако сте интроверт, знаете, че предубежденията срещу „тихите“ могат да причинят дълбоко психическо страдание.

Като дете сигурно сте чували родителите си да се извиняват за вашата срамежливост или пък в училище са се опитвали да ви „изкарат от черупката“. Това всъщност е ужасен израз, който не отчита факта, че някои животни носят убежището си със себе си, също както и някои хора. Дори в зряла възраст може още да изпитвате вина, когато отказвате покана за вечеря заради някоя хубава книга. Възможно е да предпочитате да се храните сами вкъщи, без околните да ви гледат. Или чувате, че сте много „отнесени“ – фраза, която често се използва срещу тихите, склонни към размишления хора. Според Сюзан Кейн има и друга дума, която да оприличи този тип хора, а именно – мислители. 

Повечето интроверти са силно чувствителни и реагират на външни дразнители.

Повечето интроверти имат още една обща личностна черта – те са силно чувствителни. От друга страна, екстровертите рядко проявяват тази характеристика. Силно чувствителните хора обработват информацията от заобикалящата ги среда по изключително задълбочен начин. Те обичат да наблюдават и изследват хора и предмети. Интровертите смятат, че дълбоките разговори са много по-интересни от повърхностните анекдоти за скорошната почивка на колега. Докато екстровертите водят обикновени разговори, интровертите обсъждат изменението на климата. Интензивното обработване на информация от страна на тихите хора се проявява и в тяхната съпричастност. Трагедиите и жестокостите имат по-силно емоционално въздействие върху този тип личности. Интровертите имат висок морал и етика. Те осъзнават как поведението им влияе на другите и са склонни да приемат присърце собствените си грешки.

За тези силно чувствителни хора означава много да бъдат възприемани положително от другите, поради което им е изключително трудно да се запознават с нови хора или да бъдат интервюирани. Чувствителните хора изпитват по-силни емоции, забелязват по-бързо промените и реагират по-често на погледи, звуци, болка и стимуланти като  кафе или алкохол. Въпреки че е тих и сдържан, Бил Гейтс изглежда не се интересува какво мислят другите за него. Той е типичен интроверт. Докато Барбара Стрейзънд е изключително общителна, но страда от силна сценична треска. Авторката я определя като срамежлив екстроверт.

Мозъкът на интровертите реагира по-силно на външни стимули.

Всички се чувстваме комфортно на различни места и ситуации. За някои хора да седят в библиотека е уникално удоволствие. За тях дори мисълта да отидат на дискотека е отблъскваща. Други са точно обратното: няма място, на което да се чувстват по-удобно от шумната компания. Биха „полудели“, ако ги накарате да останат един ден в библиотеката. 

На какво се дължат тези големи различия между хората?

В опит да отговорят на този въпрос психолозите наблюдават как бебетата реагират на определени стимули. При един от експериментите те държат памучни тампони, напоени със спирт, под носа на бебетата, като едновременно с това пускат запис на пукащи се балони. Реакциите на децата показва два много различни модела на поведение:

20% от децата реагират на стимулите, като крещят и ритат силно. Пулсът и кръвното им налягане също рязко се повишава. 40% от бебетата остават спокойни и     уравновесени, като почти не реагират на стимулите. 

Тези реакции се контролират от емоционалната централа на човешкия мозък – амигдалата. Тя е първото място, където сетивните ни органи изпращат всеки стимул, получен от външния свят. След това именно там се определя реакцията ни към този сигнал. Амигдалата на  тези, които реагират остро на външни стимули е изключително чувствителна. Тъй като този тип хора реагират силно на външни дразнители, в крайна сметка предпочитат спокойна и тиха среда като библиотеките. По този начин се превръщат в сдържани и замислени хора – интроверти. От друга страна, мозъкът на хората, които не реагират на външни дразнители, трудно може да бъде впечатлен от външни дразнители. Ето защо в детството си те остават неповлияни от нормалните стимули и търсят по-шумна среда, като в крайна сметка се превръщат в безгрижни и жизнени екстроверти.

Успешният лидер може да обедини талантите на интровертите и екстровертите.

Как работодателите могат да използват най-силните страни на своите интровертни и екстровертни служители? За да разберат това, група учени молят няколко екипа да изпълнят лесна задача – сгъване на тениски под ръководството на екстровертен или интровертен лидер. Екстровертните лидери на екипи, успяват да накарат подчинените си да се придържа точно към правилата, за да постигнат високи нива на ефективност. Те обаче не са отворени към новите предложения, които другите членове на екипа дават. Сред интровертните ръководители проучването показва точно обратното. Въпреки че техният спокоен и тих характер ги затруднява да насърчават останалите и да повишат ефективността, те са по-отворени към идеите на останалите от екипа и използват всички налични средства, за да реализират добрите предложения.

Може да се твърди, че на работното място екстровертният стил на ръководене е идеален, когато целта е да се изпълняват прости задачи възможно най-бързо. Въпреки това интровертните лидерски качества са наложителни, ако членовете на екипа искат да се включат и да допринесат със собствени идеи.

Друга разлика между екстровертните и интровертните лидери стана съвсем ясна по време на финансовата криза през 2008 година. Екстровертните лидери са склонни да вземат бързи решения въз основа на малко информация. Много такива лидери наистина бяха направили рискови инвестиции със средствата на своите компании. Когато обаче балонът се спука, те платиха скъпо за безразсъдното си поемане на риск. За разлика от тях интровертните лидери обикновено събират много информация, преди да вземат решение. Поради това компаниите с интровертни лидери са по-слабо засегнати от   кризата, тъй като са инвестирали парите си не толкова несигурно. Какво можем да научим от това? Когато трябва да се вземат бързи решения, екстровертните лидери са най-добрите; когато е необходимо внимателно обмисляне, по-добре е да се следва интроверт. И двата личностни типа притежават умения, от които другите могат да се възползват. 

Основните казуси, които книгата решава

Не е правилно да се мисли, че всеки интроверт е книжен плъх, а всеки екстроверт е готов да нахлупи абажур на главата си на някое парти. Няма такова нещо като чист интроверт или чист екстроверт. Най-важното е, че имате право да бъдете себе си. 

Чуйте ключовите моменти от световноизвестни заглавия в Бързи Книги – първото мобилно приложение за аудиорезюмета на книги в България.

Свалете приложението Бързи Книги безплатно сега: