Силвия Чернева: Танцът ме вълнува на много нива

Силвия Чернева проявява особен интерес към ежедневния живот и смесва форми и жанрове в опитите си да го изрази.

Снимки: Никола Гюлмезов

Слушай статията:

Силвия има бакалавърска степен по архитектура от университета в Кеймбридж. Както и магистърска степен по съвременен танц от “London Contemporary Dance School“. Живее между Лондон и София и се занимава с творчески и образователни проекти, свързани с танц, пърформанс, танцово кино и документално кино. Силвия е съосновател на сдружение „Стайна температура“. То има амбиция да спомага за повишаване на достъпността и разбирането на съвременното изкуство в България. Спектакълът на Силвия – „Критична маса”, може да гледате на международния фестивал „Антистатик“.

Каква е вашата лична мотивация и вдъхновение в работата ви с танц и пърформанс?

Танцът ме вълнува на много нива. Най-напред танцуващият човек има възможност да се разкрие, да комуникира себе си на ниво отвъд думите и навиците ни за изграждане на смисъл, да достигне директно в чувствата. Това е един некартографиран пейзаж, в който има безброй варианти за пътеки, и често гледайки или изпълнявайки танц достигам до нови, непознати, сложни усещания. Танцът освен това винаги си взаимодейства с пространството и може да разкрие непознати качества на познати места, например в градската среда. Поставен на сцена и съчетан със средствата на сценография, светлина, музика и концентрираното внимание на наблюдателите, той дава възможност за изграждане на цялостни, фантастични светове, които безкрайно занимават въображението ми.

Спектакълът „Критична маса“ е вашият режисьорски дебют. Какво ви подтикна да започнете с режисирането и какво беше най-голямото предизвикателство в този процес?

Имам интерес и аз да реализирам тези цялостни и фантастични светове и затова се насочих към режисирането. То може би звучи като удобен процес, в който просто даваш воля на въображението си, но всъщност се оказва отговорно, трудно, обвързано с координацията на редица специализирани артисти – изпълнители, музиканти, сценографи и други – всеки от които трябва да изпълни ролята си максимално вдъхновено, а режисьорът да следи как всичко допринася към цялото. В нашия процес преминахме през много трудности, ред промени и еволюции на първоначалната идея, докато не достигнахме до представление, което да удовлетворява всички.

Каква роля играе изкуството в образованието според вас?

Изкуството е пряко свързано с играенето, а това според мен е много по-траен и всеобхватен начин за развитие на лични и общностни качества от конвенционалния учебен процес, който залага идеята за „правилно“ и „грешно“ и е въобще цялостно формулиран да обслужва индустриалното общество по дисциплиниращия модел на фабриките и затворите.

Имате ли обичайна рутина или практика, която ви помага да останете вдъхновени и продуктивни?

Обичам да отделям време на „безполезни“ дейности, като например да създавам микро танцови спектакли на случайни места, покрай които минавам с колелото на път за някъде. Много е важно творчеството да бъде оставено да диша, да не е винаги по проект и със срок. Също е много важно играенето с други хора. С моите приятели често импровизираме, дори и с тези, които въобще не са танцьори, и така се зареждаме и обновяваме.

Каква е ролята на фестивала „Антистатик“ в развитието на съвременния танц и пърформанс в България?

„Антистатик“ е един от много малкото специализирани фестивали за съвременен танц и пърформанс на сцената ни. Като такъв, работата му е да разширява кръгозора на публиката и да показва работи, които са актуални, ангажирани и предизвикват дефинициите на жанра. С екипа на „Критична маса“ сме благодарни да сме част от тазгодишното издание на „Антистатик“!

Прочети още: Искра Проданова между науката и духовното