Защо днес не се дава нищо назаем?
Има дни, в които според старите български вярвания домът трябва да остане „пълен“. Симеоновден е един от тях. Това е ден за ново начало, плодородие и онова особено внимание към малките знаци, с които предците ни са се опитвали да надникнат в бъдещето.
На 1 септември отбелязваме летния Симеоновден . Той бележи началото на нов земеделски цикъл, времето на есенната оран и сеитбата и символичното поставяне на началото на следващата реколта. Точно защото е начало, денят е натоварен с множество поверия. Каквото се случи днес, вярвали хората, може да подскаже какво предстои.
Едно от най-интересните гласи, че на Симеоновден нищо не трябва да напуска дома. Според народната традиция на Симеоновден не се дават пари и вещи назаем и по възможност нищо не се изнася от къщата. Причината е колкото проста, толкова и красива като символика: Заедно с даденото може да „излезе“ и берекетът.
В стария български дом берекетът не е означавал единствено пари. Той е бил пълният хамбар, здравите животни, плодородната земя, храната на трапезата и благополучието на семейството. Затова в първия ден от новата земеделска година всичко хубаво трябвало да бъде задържано вътре. Погледнато през съвременните ни очи, поверието звучи почти като малък ритуал за изобилие: не започвай нов период с отдаване и изпразване, а с усещане за пълнота.
Симеоновден носи и още едно приятно за съвременния човек послание. Поне според традицията днес не е ден за домакински подвизи. Старите поверия казват, че не се пере и не се простира, а в редица описания на обичаите се среща и забрана за готвене. Особено любопитно е вярването, свързано с прането. На места се е смятало, че не трябва да се простират бели дрехи, за да не останат житните зърна „празни“. Днес едва ли ще оставим пералнята изключена от страх за реколтата, но зад тези забрани се крие характерният за народната култура стремеж първият ден от нов цикъл да бъде чист от действия, които символично „изпразват“ дома или предвещават празнота.
Едно от най-очарователните поверия за Симеоновден е свързано с човека, който ще влезе в дома. Стопаните внимателно наблюдавали кой ще бъде първият им гост. Ако човекът бил добър, заможен и носел хубава енергия, това се приемало като знак, че годината ще бъде плодородна и благополучна. Неслучайно празникът е познат на места и като Летен полазник.
Идеята за полазника, първия човек, прекрачил прага и донесъл със себе си знак за бъдещето, откриваме и в други български празнични традиции. На Симеоновден тя е тясно свързана с надеждата за богата реколта. В един съвременен прочит това поверие звучи почти като напомняне да внимаваме кого допускаме в пространството и живота си, когато поставяме ново начало.
Подобен знак търсел и орачът, когато сутринта тръгвал към нивата. Ако по пътя си срещнел човек, който носи нещо пълно – пълна кошница, съд или товар – това било добра поличба. Вярвало се, че и житото ще бъде „пълно“ и ще даде много зърно. Срещата с човек с празни ръце или празен съд, напротив, не се приемала добре. Това е една от онези народни символики, които нямат нужда от сложно обяснение: пълното привлича пълно, празното предвещава празно.
Симеоновден е бил особено важен за земеделските семейства, защото с него се свързва началото на есенната оран и сеитба. Подготовката започвала още в дома. Жените замесвали пшенично тесто и приготвяли обредни питки, част от които били предназначени и за животните, с които мъжете ще орат. Самото излизане към нивата не било просто работен ден. То носело усещането за ритуал – първата бразда поставяла началото на бъдещата реколта, а с нея и надеждата домът да бъде пълен през следващата година. Затова на този ден хората внимавали за знаците около себе си – кого ще срещнат, кой ще влезе в дома им, какво ще бъде първото им действие.
А как да „спазим“ Симеоновден днес? Не е необходимо да вярваме буквално, че една дадена назаем книга или пусната пералня могат да отнесат късмета ни. Но народните поверия понякога са красив повод да погледнем по различен начин на ежедневието си. Можем да приемем Симеоновден като ден за задържане на хубавото.
Да не бързаме да раздаваме времето и енергията си. Да оставим ненужната домакинска работа за утре. Да напълним дома с нещо приятно – цветя, плодове, хубава музика или хора, с които се чувстваме добре. И най-вече – да започнем септември с мисълта за „пълното“. Защото точно това сякаш стои зад старото поверие да не изнасяме нищо от дома на Симеоновден – понякога, преди да започнем да даваме навън, е хубаво първо да усетим изобилието вътре.
