Синдроми, за които може би не сте знаели

Ще ви запознаем с интересни синдроми на нашето тяло, чието познаване ще бъде полезно за вас.

Синдром на Стендал

Много смешен синдром, въпреки че, разбира се, тези, които страдат от него, понякога не им е забавно. Синдромът на Стендал се проявява в замаяност, припадък, сърцебиене и дори понякога халюцинации. Това става, когато сме заобиколени от произведение на изкуството или невероятно красива природа. Можете ли да си представите? Сякаш сте дошли в Ермитажа и сте припаднали там от силата на изкуството.

Синдромът получил името си заради една от книгите на Стендал. В нея той описва чувствата си по време на посещение във Флоренция: „Когато напуснах църквата на Светия кръст, сърцето ми започна да бие, стори ми се, че източникът на живот беше изсъхнал, вървях, страхувайки се да не рухна на земята… Видях шедьоври на изкуството, породени от енергията на страстта, след което всичко стана безсмислено, малко, ограничено, така когато вятърът на страстите престане да надува платната и да тласка човешката душа напред, тогава тя става лишена от страсти, което означава и от пороци и добродетели.“

Синдром на патето

Забавен психологически принцип е, че човек понякога се държи като новородено пате, което възприема като майка си първия предмет, който види и помръдне. В нашия случай, разбира се, ние сме в състояние да различим собствената си майка от дунапренена топка върху подвижна лента, но въпреки това подсъзнателно смятаме за най-правилно и най-добро именно това, което срещаме за първи път. Например анимационните филми, които сме гледали в детството, винаги и по подразбиране са по-добри от това, което децата гледат сега.

Синдром на Ван Гог

Обзалагам се, че сега мислите за ухото на художника? И сте почти прави. Този синдром се изразява в това, че пациентът е много настоятелен за операция или дори – ужас – оперира сам себе си.

Синдром на пазача

Това е синдромът на малкия шеф. В този момент всеки може да кимне в съгласие, защото няма по-важен човек на света от крехката охрана, чистачката, пазачът, лелята в стъклената будка в метрото и дори гардеробиерката в театъра. Любопитният парадокс „Дадоха ми власт, леле, сега ще покажа на всички“ работи не само върху този вид услуги, но и върху дребните чиновници.

Синдром на френския публичен дом

Удивителна способност на една женска общност, която прекарва много време заедно, да синхронизира менструалните си цикли след кратък период от време. Учените казват, че за всичко са виновни феромоните, които дамите неусетно улавят във въздуха. Изразът се използва с малко сарказъм и за хора от всякакъв пол, които внезапно и силно са се сприятелили. И още един интересен факт. Циклите на всички дами се приспособяват към цикъла на алфа жената, дори ако в екипа няма такава официално.

Йерусалимски синдром

Този вид мегаломания, която се проявява само в Ерусалим. Турист, който е пристигнал в древния град с религиозни цели, или поклонник внезапно решава, че именно той притежава божествени и пророчески сили и е длъжен да спаси света. Незаменимо допълнение към различните му изяви е театралността в речта и движенията.Този синдром се класифицира като психоза и води до принудителна хоспитализация.

Парижки синдром

Друг признак от нестабилна нервна система също се проявява на строго определено място. И най-често сред спокойни и учтиви японски туристи. Те идват в мечтаната страна, обвита в ореол на романтика и блаженство в уличните кафенета, и получават доста агресивен град, в който има безкраен брой мигранти, никой не иска да ви угоди, хората се държат агресивно и уличните кражби процъфтяват. Около 20 японци годишно на тази основа изпадат в остро състояние на заблуда, изпитват чувство на преследване, дереализация, деперсонализация, тревожност и други прояви на психично разстройство. Най-добрият начин за лечение на синдрома на Париж е веднага да изпратите страдащия у дома.

Синдром на Дженовезе

Нарича се ефект на страничния наблюдател. Хората, които са свидетели на извънредна ситуация, често не се опитват да помогнат на жертвите. Толкова по-малка е вероятността един от свидетелите да започне да помага на жертвите, колкото повече са хората, които просто стоят и гледат. Един от основните начини да се справите с този ефект за да потърсите помощ, е да изберете конкретен човек от тълпата и да се обърнете конкретно към него.

Синдром на Адел

Това е названието на всепоглъщаща и продължителна любовна мания, болезнена страст, която остава без отговор. Синдромът получава името си заради истинската история, случила се с дъщерята на Виктор Юго, Адел.

Адел среща английския офицер Албърт Пинсън и веднага решава, че той е мъжът на живота й. Невъзможно е да се каже със сигурност дали той е бил безсърдечен негодник, който е измамил невинно създание, или е жертва на еротомания. Пинсън обаче не откликва на чувствата й – нито рядката красота на момичето, нито славата на баща й помогнали. Адел го последвала по целия свят, излъгала всички, че вече са женени, а накрая съвсем си загубила ума.

Синдром на Мюнхаузен

Това е един вид хипохондрия. Когато човек вярва, че всичко го боли и нищо не му помага. Това е разстройство, при което човек симулира, преувеличава или изкуствено предизвиква симптоми на заболяване, за да се подложи на медицински преглед, лечение, хоспитализация, операция и т.н. Общоприетото обяснение за причините за синдрома на Мюнхаузен е, че симулацията на болестта позволява на хората с този синдром да получат внимание, грижа, съчувствие и психологическа подкрепа.

Но това не е нищо. Много по-сериозен е „делегираният синдром на Мюнхаузен“, когато майките вярват, че децата им са ужасно болни. И дори съзнателно им създават условия за проява на определени сериозни симптоми.

Стокхолмски синдром

От холивудските филми знаем, че Стокхолмският синдром е ситуация, в която заложникът започва да разбира похитителя, да му съчувства и дори да оказва различна помощ. Психолозите наричат това „отбранително-подсъзнателна травма връзка“.

Но това не е нито психологически парадокс, нито психическо разстройство, а по-скоро нормална реакция на психиката. И въпреки това, което ни казва Холивуд, това е доста рядко явление, което се случва в около 8% от ситуациите на заложници.

Синдром на Диоген

Синдром на Дориан Грей

Може да се каже, че този синдром засяга всички, които активно се подмладяват, хвърляйки всичките си сили за запазване на външната младост. Тези, които превръщат това съхранение в култ. То се компенсира от неоправданото използване на младежки атрибути, избора на облекло в младежки стил и води до злоупотреба с пластична хирургия и козметика. Понякога това разстройство завършва с депресия и дори опити за самоубийство.

Синдром на Cotard

Ако някой изведнъж започне да ви се оплаква, че червата му са изгнили, няма сърце, цял живот не е спал. Да ви каже, че той е в нихилистично-хипохондрична депресивна заблуда, съчетана с идеи за величавост, че е най-големият престъпник, без прецедент в историята на човечеството, че е заразил всички със сифилис или СПИН, отровил е целия свят с лошия си дъх. С драматизъм и патос ви съобщава, че скоро ще си плати за всичко и цялата болка на света ще изглежда като глупост в сравнение със страданието, което ще изпита като наказание, може да извикате линейка с думите „психиатричен екип, моля, тук имаме синдром на Котард.“

Синдром на Кандински-Клирамбо

Друг синдром от областта на психиатрията, наричан още синдром на умствения автоматизм. При това заболяване пациентите постоянно развиват такова състояние, което се основава на идеята за въздействие върху човек отвън. С други думи, на човек постоянно изглежда, че някой контролира мислите и тялото си, принуждавайки го да се подчинява. От областта на „Аз съм контролиран от малки зелени човечета“ и „краката отиват някъде сами, аз не ги водя“. Синдромът получи името си в чест на Виктор Кандински, брат на известния художник.

За известно време Виктор служил във флота като обикновен лекар, участвал в руско-турската война. Внезапно той започнал да усеща, че е бил нападнат психологически от кралската стража, но. успял да „поеме контрола“ навреме. По-късно той самостоятелно започва да учи психиатрия, успява да опише собствените си чувства в критично-клинично проучване, озаглавено „За псевдохалюцинациите“.

За съжаление Виктор Кандински, за да спре външни въздействия върху мозъка си, се самоубива (1889 г.). Френският психиатър Клирамбо, който страдал от шизофрения, също описвал собствените си симптоми на психичен автоматизъм и след дълга депресия се застрелял. Затова проявите на психичния автоматизъм се обозначават като синдром на Кандински – Клирамбо.

Синдром на Турет

Това е наследствено неврологично заболяване, при което пациентът страда от множество двигателни и речеви тикове, които се появяват в детството и периодично се променят. Наречен е на френския невролог Жорж де ла Турет, който през 1885 г. публикува изследване върху девет случая на заболяването. Може да има различни прояви: въртене на очи, плезене, постоянен звук, който наподобява хълцане. Съшо така физиономии, които не спират, заекване с тикове, причината за появяването им е на психична основа.

Към него се отнася и т.нар. „копролалия“ – болезнено неустоимо влечение към използването на нецензурни думи, въпреки че това е само един от компонентите на синдрома на Турет. Често се използва във филми. Интересното е, че думата coprolalia от гръцки може да се преведе като „вербална диария“.

Синдром на чуждата ръка

Това е състояние, при което вследствие на различни мозъчни увреждания е прекъсната връзката между двете мозъчни полукълба или на тази между първичната моторна мозъчна кора (контролираща движенията) и по-висшите премоторни корови центрове (отговарящи за мисловната дейност и съзнателните движения), се наблюдава липса на съзнателен контрол върху движенията на едната от двете ръце.

Синдромът на чуждата ръка може да се дължи на нежелан ефект от специфичните мозъчни операции за лечение на някои тежки форми на епилепсия. при които се извършва частично оперативно разделяне на двете мозъчни полукълба, също така на черепно-мозъчни травми, инсулти, инфекциозни заболявания, болест на Алцхаймер, хорея на Хънтингтън, вродени аномалии и други.

При някои специфични мозъчни увреждания, може да се проявява и с феномена противопоставяне на двете ръце, при който непосредствено след съзнателно извършено действие от нормалната здрава ръка, засегната ръка извършва бързо противоположно действие – например болният запалва и поставя в устата си цигара със здравата ръка и веднага след това засегната ръка вади цигарата от устата му и я хвърля.

В много други филми, включително и анимационни също се среща нещо подобно, но това не е измислица на сценаристите. Синдромът на чуждата ръка съществува, това е сложно, не особено лечимо разстройство.

Синдром на китайски ресторант

Внимавайте с китайската храна. Този синдром е идентифициран през 1968 г., когато китаец описва в медицинско списание какво се случва с него след посещение на китайски ресторанти в САЩ: „Синдромът се появява 15-20 минути след първото хранене, продължава около два часа, преминава без последствия. Най-силно изразените симптоми са изтръпване в задната част на врата, което постепенно се разпространява към двете ръце и гърба, обща слабост и сърцебиене. Първоначално се смятало, че това се дължи на мононатриев глутамат, но проучванията не потвърдили хипотезата. Все още е мистерия.

Източник

---

Прочетете още: Да поговорим за разстройствата от аутистичния спектър

Най-интересното от седмицата в MADAMSKO: