Стилистката зад Лупита Нионго: Когато роклята разказва история
Понякога една рокля е просто рокля. А понякога е първото изречение от история, която целият свят ще гледа, коментира и запомни.
Точно това прави работата на звездния стилист много по-сложна, отколкото изглежда отстрани. Тя не е само избор на красива дреха, правилни обувки и ефектна чанта, но включва в себе си стратегия, настроение и цялостно послание. Това е и своеобразен начин една актриса да влезе в нова роля още преди прожекцията да е започнала.
Микаела Ерлангер добре познава тази сила на червения килим. Името ѝ стои зад някои от най-запомнящите се визии на Лупита Нионго — включително нежно синята Prada рокля от Оскарите през 2014 г., когато актрисата спечели наградата за ролята си в „12 години в робство“.
Дванадесет години по-късно двете отново работят заедно, този път около представянето на „Одисея“, и продължават да доказват, че добрият стайлинг не следва просто тенденции. Той изгражда образ.
В разговор за Who What Wear Podcast Ерлангер разказва как е стигнала до модата, как се създава доверие между стилист и актриса и защо понякога правилният тоалет просто чака точния си момент.
Ето какво споделя тя за началото, за Лупита Нионго и за онези визии, които не просто изглеждат добре, а остават в паметта.
„Мисля, че винаги съм знаела, че искам да бъда в креативната сфера и винаги съм знаела, че най-голямото ми желание е да бъда стилист. Само, че по това време не съм знаела, че съществува такова нещо като стайлинг.“ , казва Еарленгер. В началото започва работа в различни печатни издания като Harper’s Bazaar преди да направи решителната крачка и да се впусне в стайлинга. При гостуване в в подкаста The Who What Wear Podcast, Микаела Ерлангер споделя как е направила този преход, какво е било да работи с Лупита Нионго за „Одисея“ и други любопитни истории.
Може ли да разкажеш, накратко как се насочи към модата и стайлинга?
Мисля, че винаги съм знаела, че искам да работя в креативната сфера. Дълбоко в себе си винаги съм знаела, че искам да бъда стилист. По онова време обаче, не знаех за съществуването на стайлинга като отделна област. Карах няколко стажа в колежа благодарение на които се запознах отблизо с издателския бизнес. Имах различни публикации като стажантка. Бях на лятна стажантска програма в Condé Nast, а след това работих за няколко списания към Hearst. Там наистина навлязох в тънкостите на професията – първо като стажант в гардеробната, а впоследствие и като моден асистент на свободна практика на главните модни редактори на Harper’s, at Cosmo и др. Точно там натрупах началния си опит в сферата на стайлинга. По-късно срещнах своя ментор- Анабел Толман. Работих с нея в продължение на шест години. По онова време тя беше сред първите хора занимаващи се със стайлинг на знаменитости. Научих толкова много от нея и именно това ме насочи по този път.
Едно от нещата, които е истинска радост да бъде наблюдавано от страни е връзката ти с Лупита Нионго, още от времето на Оскара й за филма „12 години в робство“ през 2014, когато тя беше облечена в приказна нежно синя рокля на Прада. Сега, 12 години след този звезден момент, ти отново си с нея на представянията на филма „Одисея“. Очевидно, както много от твоите клиенти, тя също продължава да бъде вярна на работата си с теб. Любопитна съм каква е връзката ви и как избирате тоалетите й. Тези процеси развили ли са се през годините?
Много съм благодарна за тази връзка и съм късметлийка, че освен клиентка, тя е и моя скъпа приятелка. Нашето сътрудничество се основава на дълбоко доверие и взаимно уважение. Първата година беше изключително значима във всяко отношение. Не само талантът ѝ донесе наградата „Оскар“, но и решенията, които взехме, според мен показаха колко важен е имиджът и как червеният килим наистина може да изстреля някого към върха. Както и какво представлява позиционирането на бранда, защо изборът на рокля е важно, целенасочено и стратегическо действие. След тази първа година наистина влязохме в ритъм. Ето ни и днес – 12 години по-късно. Просто е невероятно, когато си помисля за това. Сега сме в разгара на мащабно и изключително важно турне за представяне на филма, заедно с един забележителен актьорски състав и наистина се забавляваме.
Разкажи ми за първия аутфит за първото й представяне. Как се спряхте точно на тази визия за начало?
Всъщност това беше тоалет, изработен по поръчка, който пазех от доста време. Беше на Sally LaPointe. Не знаех за къде точно ще бъде и дали ще се впише в това турне. Често пъти виждам нещо и си казвам „Това е визията“. Просто знам, че ще се получи. Не знам за къде точно ще бъде, но просто имай вяра и ми дай малко време и ще си дойде на мястото. Прекрасно е когато това се случи. Когато точния аутфит се окаже на правилното място и бъде заснет в идеалния момент, това е велико. В случая изглеждаше като идеалния аутфит, с който да поставим началото на турнето. Винаги съм смятала, че първия тоалет, които бъде заснет задава тона и настроението на цялата визуална история, която искам да разкажа. Всичко това ми хареса толкова много.
Искам да говорим и за тоалета на Лупита на премиерата в Ню Йорк, за всеки детайл-включително чантата. Как се сетихте и каква беше стратегията, която стои зад него?
Тя облече тази рокля само за да я пробва и беше зашеметяващо. Работила съм с Nicholas Oakwell преди много години, когато той основа своята къща за висша мода. Щастлива съм, че се завърна с пълна сила създавайки най-изящните творби. Беше интересно. Вдъхновението за роклята всъщност беше описано при скиците и беше свързано с митологията и историята. Все едно беше съдба. Все пак няма как да знаеш преди да вземеш дрехата в студиото да се пробва, за да е сигурно, че ще пасне.
Микаела Ерлангер не говори за стайлинга като за суета, а като за език като начин една жена да бъде разказана, преди още да е казала нещо. За онзи особен момент, в който роклята, прическата, жестът и появата на червения килим започват да работят заедно и създават образ, който остава по-дълго от самото събитие.
При Лупита Нионго това личи особено ясно. Нейните визии не изглеждат случайни, нито просто „красиви“. Те често носят цвят, характер, културна памет, препратка към ролята или към момента, в който се появява. Затова и връзката между актриса и стилист е толкова важна — тя не се гради само върху вкус, а върху доверие.
Защото червеният килим може да бъде сцена на блясък, но може да бъде и сцена на контрол. Там една жена избира как да бъде видяна. Дали като звезда, като артист, като символ, като разказвач на собствената си история.
