Световен ден на борбата с насилието над жени
Слушай статията:
На 25 ноември отбелязваме Световния ден на борбата против насилието на жени.
Макар и да няма официална статистика за България, по данни на НСИ всяка трета жена е или е била обект на някаква форма на насилие в страната (данни от 2017). В Европейският съюз за съжаление нещата не седят по по-различен начин. 22% от жените, участвали в проучването през 2012 година са били подложени на физическо и психическо насилие от партньор. 43% от случаите дори не са потърсили помощ и не са споделили с никого.
Какво е домашно насилие?
Домашното насилие представлява психически или физически натиск на член от семейство, който може да е настоящ или бивш партньор. Няколко от не толкова очевидните признаци са: следене, манипулация, неоправдана ревност, неконтролируеми гневни изблици и дори алкохолизъм.
Сигнали, че върху нас може да се упражнява психическо насилие:
- Ревност и засилено чувство за собственост;
- Контролиращо поведение: цялата връзка между такъв мъж и една жена се крепи върху контрола, който той се опитва да й упражнява, прикривайки го зад привидна „загриженост”;
- Нереалистични очаквания: мъжът очаква от партньорката си да е перфектната домакиня, жена и приятелка. Иска от нея да се грижи за всичките му нужди, било то финансови, емоционални или душевни и щом тя не смогне да оправдае очакванията му, той я критикува, без да се съобразява с нейните чувства;
- Той е по-силният: насилникът никога няма да погледне на жената до себе си като равна. За него тя винаги е по-низша. Ето защо се налага тя да му се подчинява и да изпълнява всичките му заповеди, независимо колко са нелогични или нехуманни;
- Внушаване на вина: Ударил те е? Нешо лошо му се е случило? Винаги ще намери причина и обяснение за негативните ситуации в живота си, но едно е сигурно – вината е твоя;
- Резки смени в настроението: повечето жени – жертви на домашно насилие, споделят, че след моментите на агресия, мъжете им са винаги много внимателни и грижовни, сякаш са други хора.
Това е и една от причините жертвите да не потърсят помощ, защото очакват до последно насилникът да се промени. Смятат, че след извинението и моментното затишие на агресия, нещата се подобрят. Но цикълът винаги се затваря.
В България няма гласност на жените – жертви, както и официална институция.
В закона за защита от домашно насилие от 2009 г. ясно се споменава, че всяка една жертва на домашно насилие има право на защита. Но това не се случва. Защо няма орган, който да следи и да закриля жертвите, а разчитаме на неправителствени организации с недостатъчно финансиране? Защо няма контрол и мониторинг и най-малкото – защо закона не се актуализира, така че да функционира адекватно? Все въпроси без отговор.
Въпреки това „Асоциация Анимус“ имат открита телефонна линия, която може да бъде от помощ на жертвите на трафик на хора и домашно насилие.
Съществуват и други неправителствени организации, които целят да запознаят жените с възможните варианти на изход от матрицата, както и много благотворителни фондации, набиращи средства с цел подпомагане.
И тук идва призива ми да бъдем нетърпими за нередностите, които ни заобикалят. Нека бъдем по-солидарни с останалата част от жените. Нека не се страхуваме и да действаме, да дадем гласност и да помагаме на жертвите на насилие- мъже и жени.
