Жените в историята: Джейн Остин

“Човек, джентълмен или дама, който не намира удоволствие в добрия роман, сигурно е непоносимо глупав.”

“The person, be it gentleman or lady, who has not pleasure in a good novel, must be intolerably stupid.”

Истнската кралица на романтичните романи, Джейн Остин (1775 – 1817), определя цял литературен жанр със своите проницателни социални наблюдения и остроумието си. Родена в Англия, в семейство от осем деца, Остин започва да пише още по време на тинейджърските си години книги, днес признати като класики “Гордост и Предразсъдъци” и “Разум и чуства”,.

Романите ѝ са забавни, очарователни и поставят под въпрос ролята на жените в обществото. Остин е трябвало да крие самоличността си като автор на някои от най-известните романи на времето си и чак след смъртта ѝ, брат ѝ Хенри, разкрива на широката публика, че тя е действителния автор на произведенията. Влиянието ѝ в литературата остава, а темите и мотивите в романите ѝ са актуални и днес.

 

Източник: marieclaire.com , uncommongroundmedia.com

Български художник с провокираща изложба в Сингапур

Деян Михов унищожи част от изкуството си по време на събитието – кампания за значението на творците в условията на изолация.

Изложбата стартира със запомняща се провокация към публиката още в първата вечер. Българският художник Деян Михов извади от рамката и разкъса автопортрета си, създаден по време на изолацията в началото на годината. С парчетата от красивия акварел той създаде нова творба пред очите на посетителите. Всички произведения на българския художник, включени в кампанията, показват изкуството като унищожено, напомнящо за нещо ненужно, за да си представим колко пуст би изглеждал светът без него.

Деян Михов е сред избраните творци в „Месеца на несъществените артисти“ (The Non-Essential Artists Month) – кампания на галерията за изящни изкуства Blue Ocean в Сингапур.

Изложбата има за цел да отвори диалога за ролята на изкуствата в съвременното общество, особено в ситуацията на  COVID-19 и да подкрепи връзката между публиката и артистите. Идеята за кампанията е провокирана от проучване, проведено в Сингапур, което посочва професията на творците като най-малко значима по време на пандемията.

 

Творбите на Деян Михов директно и недвусмислено показват какъв ще бъде светът без артисти. Чрез творчеството си той успява да припомни на обществеността, че творците са онези, които вдъхновяват и създават. На тях дължим голяма част от развитието на нашата цивилизация. „COVID стана причина за редица проучвания на нагласите в Европа и Азия, класиращи артистите като несъществени членове на обществото в момент, когато тази индустрия пострада значително“, споделя Деян Михов. Това е една от основните причини художникът да се включи в кампанията и да покаже чрез творбите си как би изглеждал светът без световноизвестни забележителности, култура, музика, дизайн и иновации. „Недопустимо е да определяме артистите като хора с второстепенна професия в условията на криза. Великият Леонардо да Винчи  е сред най-влиятелните мъже на италианския Ренесанс не само със своите художествени шедьоври, но и с множеството си изобретения. Той поставя и основата на съвременната авиация. Артистите са визионери в много области и историята го доказва“, допълва художникът.

 

В кампанията, стартирала в началото на ноември, се включат 17 творци от различни националности. Освен възможността публиката да се докосне до техните творби, тя ще може да се включи с разговори и коментари в едноименната онлайн кампания на галерията в социалните медии, където публиката ще бъде окуражавана да споделя мислите си за различните творби.

“Влиянието на изкуството и артистите се простира отвъд картините, скулптурите или поемите. Изкуството ни прави хора.“,  казва за кампанията директорът на галерията Крис О (Chris Oh).

Деян Михов, известен като „банкер през деня, художник през нощта“, е роден в България. Проправя си път в света на финансите в Лондон и днес успешно съвместява професията със страстта си към рисуването. Негови произведения са показвани в различни галерии, в Българския културен институт в Лондон, в Лондонскoто метро и в Grand Union Station в Лос Анджелис. Той е посланик на eShareLife, благотворителна организация, която подкрепя общности в неравностойно положение чрез изкуство и насърчава художници, които помагат в подобни проекти. В момента живее и твори в Сингапур.

 

„Обичай ме навеки” – творчески дебют на младата поетеса и журналистка Виктория Милчева

С настъпването на пролетта, когато всичко разцъфва за нов живот, е представянето на първата самостоятелна стихосбирка “Обичай ме навеки” на младата поетеса и журналистка Виктория Милчева. Представянето на творбата беше в галерия – книжарница „София Прес”, която трудно успя да събере почитателите, дошли да насърчат творческия дебют на младата поетеса. Това е творчески дебют и за талантливия художник Евгени Йорданов като илюстратор, автор на илюстрациите, включени в книгата на издателска къща „Виделина”.

Интересът към младата поетеса Виктория Милчева е разбираем, не само защото е актриса, журналистка и  ПР,  а защото тя е пряка потомка на видни българи като поетите Иван Милчев и Крася Титянова, на възрожденския просветител Георги Богданов – ученик на Йоаким Груев и деец на просветното движение през Възраждането. Член на Конфедерацията на българските писатели, зам. председател на дружество „Меридиани“ в Съюза на българските журналисти Виктория Милчева дейно участва в организацията и пиара на много арт събития, нейни стихове са публикувани в редица сборници, като през март получи поетично признание и грамота в Париж, откъдето получи поредно международно отличие в поетичния конкурс за Европоезия в две категории за стихотворението ѝ  „С целувка нежна глътка вино да отпием“.

На събитието присъстваше от Добрич и литературният критик и писател Николай Пеняшки, с който Виктория подготвя няколко проекта тази година за деца и възрастни.

Актрисата Лили Филипова, изиграла емблематични роли на театралната сцена и член на Съюз на независимите писатели, представи стихове на поетесата, които трогнаха до сълзи нейния малък син Антон, който не се сдържа и благодари на майка си пред всички присъстващи за творбите, които му е посветила. Неотлъчно до Виктория Милчева бе ѝ нейния годеник моделът Ивайло Цветанов от модна агенция X Model Group, който участва в няколко бългаски филма, музикални клипове и ТВ реклама.

Емоционална, прочувствена и затрогваща, презентацията на книгата „Обичай ме навеки“ стана възможна благодарение на издателство „Виделина“, което наред с многото философски, научни и исторически книги, реши да подкрепи, да издаде и да подаде ръка в творческия дебют на двама млади творци, които имат характерен почерк, умеят да разбунят духовете и са типитеч пример и ново лице на съвременното ни изкуство.

Специално пред присъстващите издателят Стефан Кирляшев от издателска къща „ Виделина“  съобщи, че от понеделник  книгата на Виктория Милчева „Обичай ме навеки“ ще я има по книжния пазар.

 

Ден на отворените врати в re-sol представя новия шоурум на компанията

Нов шоурум, собствен бранд с името на древногръцка богиня и рожден ден са причината за тройния празник на фирмата

На 18 октомври Re-Sol, един от най-модерните и бързо развиващи се вносители на хотелско и ресторантьорско оборудване, празнува три повода – откриването на новия си шоурум на ул. Бигла 6, представянето на първия си собствен бранд Moyra и своя пети рожден ден – с ден на отворените врати.

Малко хора знаят, че за Мария Николова, създател и управител на Re-Sol, денят 18 октомври е още по-специален – освен рожден ден на фирмата, тя празнува и своя собствен. За себе си тя смята, че призванието ѝ е да е „от другата страна“ в ресторантьорския бизнес – да помага на собствениците на ресторанти и на готвачите при избора на най-подходящи чинии, да им дава идеи и да ги вдъхновява да развихрят въображението си, когато стане въпрос за аранжиране на храна.

„Харесвам красивите маси, хората, които имат отношение към чиниите, към приборите, към чашите, към т.нар. гурме култура. Думата гурме може да звучи клиширано, но това са хора, които обичат красивите неща на масата. Това е причината да избера да създам Re-Sol и да търся непрестанно красиви неща, които да предлагаме на готвачите и ресторантьорите, за да ги вдъхновяваме“

споделя Мария. Тя допълва, че един от ключовите елементи за успеха на Re-Sol е непрестанното следене на новости и актуални тенденции в света на сервирането и плейтинга. Като пример посочва все по-разпространената през последната година употреба на метални канчета и чинии.

Сред водещите световни марки, с които Re-Sol работи, са лидерите в производството на качествени прибори Sola Swiss, чешката фабрика за фин изискан порцелан G. Benedikt и английската марка Utopia, специалист в изработката на медни касероли и тигани, които да завършат подредбата на масата.

„Създаването на собствен бранд е следващата естествена стъпка в развитието на Re-Sol – искахме да имаме нещо наше, което да има потенциал за развитие”

споделя Мария. Тя допълва, че идеята се заражда почти на шега в разговор с екипа, но постепенно придобива вид и се превръща в реалност. Името „Moyra“ произлиза от древногръцките богини мойри, които плетат нишката на пътя на хората. Засега брандът се състои от пилотната серия „Fly“ в тюркоазена палитра с три различни декора и в няколко размера – голяма чиния за хранене, средна за предястие, малка за десерт, по-дълбока чиния за паста или салата и купичка за супа. В дизайна прави впечатление специфичната форма с издаден борд. Мария споделя, че това е една от най-новите тенденции в световен план, а целта е на готвачите да се предостави повече пространство и да могат да използват цялата площ на чинията за своята презентация.

За новия шоурум Мария споделя, че предоставя много повече открито пространство, което ще предразположи клиентите да разгледат богатия асортимент на Re-Sol.

„Никога не сме разчитали само на онлайн търговията – сайтът ни е нашата визитна картичка и представлява улеснение за хората извън София да се запознаят с дейността ни, но държим на личния разговор с всеки клиент“

категорична е Мария. За нея и нейния екип комуникацията е ключов елемент от успешната и дългосрочна работа с един клиент.

Денят на отворените врати на 18 октомври в новия шоурум на Re-Sol е отворен за всички, които обичат красивите неща на масата, които ценят изкуството на сервираната храна. Мария и нейният екип ще посрещнат всички гости с хубава храна, ароматно вино и разказ за новите си начинания. 

Зад формите и цветовете се крият специални послания

Марта Маджарова–Абланска определя себе си като доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства, художник, дизайнер и визионер, любопитен към иновации в областта на изкуството, дизайна, фотографията и образованието. Тя е категорична – изкуството е необходимо преживяване в живота на всеки, защото то ни учи да погледнем под повърхността и ни провокира да се замислим в различна посока. Цветовете не са просто „визуални дразнители“, а формите се отличават една от друга с различни послания – всичко има индивидуален смисъл. Изкуството ни отваря врати и към природата, а за истинския артист е „абсолютно необходим досегът с ленд арт изкуството“, споделя Марта.

Нейните мечти са да изпраща послания чрез изкуство, да учи младите хора как да изразяват себе си чрез него, а тези, които не се занимават професионално с изкуство – да го консумират, защото то е важна част от психическото и физическо здраве. Ето какво още разкрива пред MADAMSKO Марта Маджарова:

Какво ни дава изкуството, което не можем да открием другаде?

Още от древността изкуството е изразен и комуникационен похват. Считам, че едно от първите средства при общуване с детето е езикът на изкуството. То пресъздава заобикалящия го свят чрез рисунки или абстрактно подреждане на предмети.

Изкуството дава свобода, развива въображението.

То може да бъде разгледано в качеството си на инструмент за провеждане на терапия. Това се постига чрез невербално изразяване – използване на различни художествени средства и техники. За тази цел не е необходимо човек да има опит в областта на изкуството.

В едни случаи то ще се яви като антистрес терапия, която повлиява положително психичното здраве. В други случаи може да даде отражение на физиологичното състояние на организма. Тук визирам най-вече въздействието върху деца с изразени проблеми във фината моторика на крайниците. Наскоро проведени изследвания на Drexel University в САЩ установяват, че активността по време на дейности, свързани с изкуство, развива мозъчната дейност. Това е валидно както  за професионалните художници, така и за любителите на изкуството.

А какво дава изкуството на Вас?

Образно казано, изкуството като дете ми даде забавление и игра, а като осъзната личност – професията ми. В детските ми години често вместо с кукли, върху лист хартия рисувах нещо като комикс и разигравах сценки. Така играех и се забавлявах. Когато пораснах, изкуството се разви по естествен път и в моя професия.

Изключително много ме радва фактът, че изкуството все по-често преминава границите на конвенционалните форми и „излиза“ на улицата чрез провеждането на ежегодни събития. В по-малките населени места често се реализират нови арт фестивали, които всъщност възраждат старите български традиции на приложните изкуства и занаяти. За деца и възрастни набират популярност различни уъркшопове в областта на изящното и приложното изкуство.

Кога осъзнахте, че искате да се занимавате с дизайн?

Благодаря за този въпрос! За да отговоря, ще разкажа една случка от времето, когато бях около четиринадесетгодишна. Попаднах на една абстрактна рисунка, в която преобладаваха червени, черни и контрастни цветове, разположени в хаотични мазки. Вибрацията на цветовата гама и агресивно разположените петна предизвикаха у мен напрежение и без видима друга причина се разстроих емоционално. Вследствие на това реших да проуча историята на тази абстрактна рисунка. Тя беше създадена от непрофесионалист – дете, претърпяло тежко физическо насилие. То прекратява вербалната комуникация, затваря се в себе си и се отдръпва от светския живот. В редки случаи единственият прозорец, чрез който общува, са рисунките. Абстракциите му са директно отражение на инцидента. Тази случка възбуди любопитството ми. Постепенно започнах да се информирам за науката цветознание, цветопсихология, а впоследствие се насочих и към дизайна въобще.

Ние сме консуматори на цветове и форми. Но зад тях стоят дълги процеси на анализ и проучване.

Те са създадени от дизайнери, художници, както и от много други специалисти, които работят, за да спомогнат максимално нашия комфорт.

Какво представлява „Ленд арт“ към Нов български университет?

„Ленд арт“ в буквален превод означава изкуство на ландшафта или земята. Ленд артът е реакция – протест срещу комерсиалното изкуството в „бетонния свят“. Обикновено произведенията се създават в открита естествена среда. Те са в хармония с природата. Реализирани са от природни материали или в комбинация с такива.

Усещането да твориш сред природата и това да твориш в ателието или офиса не могат да бъдат сравнени.

Нов български университет ежегодно организира редица научни конференции, лекции и изложби в областта на дизайна и изкуствата. Тези събития са творчески стимул както за младите, така и за утвърдените автори. Имах възможността да бъда поканена и да участвам и като автор, и като лектор. Всяка година съм в очакване на поредното интересно събитие, за което с удоволствие и вдъхновение се подготвям.

Как сте участвали до момента в този формат?

През 2016 г. участвах за първи път в ленд арт практиката, организирана от Нов български университет. Темата на проекта беше вдъхновена от българската шевица. Използвах изцяло естествени материали – горски мъх, изсъхнали клони, миди, шишарки, а за фон пясъчната настилка. Паното беше композирано в ъгъл между две скали, а като панорама се открояваше морският хоризонт.

Второто ми участие в „Ленд арт“ беше през 2017 г. Тогава използвах нюансите на морския залез за фон на един фотографски експеримент.

Идеята е комбиниране на естествената среда с неодушевен предмет птичка, създадена на принципа на оригами. Стремях се да сведа до минимум компютърната обработка. За тази цел с прикрепване на птичката върху прозрачна плака имитирах естествения й полет. Това предостави възможност да я композирам в различни ситуации. Някои от фотографиите са двуизмерни. При други чрез поставянето на оригиналната хартиена птица в прорези или залепване върху принтирания кадър се постигна триизмерен ефект.

 

В резултат на този експеримент се получи комбинация на двуизмерна и триизмерна фотография.

Какви са най-ярките Ви спомени от тези изживявания?

Колегите от Нов български университет са избрали едно от малкото девствени места на Черно море за база на ежегодните ленд арт практики – плаж Корал.

Считам, че за да се оформи и развие един млад творец, е абсолютно необходим досегът с ленд арт изкуството.

Експериментирането с природни материали и възможността за използването на различни мащаби обогатява практиката на артиста. Въображението се развива, а произведението се композира в една нестандартна обстановка. „Галерията“ може да е в морето, до водопад, в полето, горите и всеки тип ландшафт. Студентите работят индивидуално или групово. Те се вдъхновяват един от друг. Раждат се уникални идеи и произведения. Преди две години на практиката бях впечатлена от проекта на няколко студенти. Те представиха фотографии, заснети между скали в морето, където момиче е облечено в огромен найлон, изхвърлен на брега. Темата за замърсяването на околната среда винаги присъства в създадените произведения под една или друга форма. Надявам се, че това послание в творбите от ленд арт практиките ще докосне и стимулира повече хора към отговорност и грижа за природата.

В какви други инициативи участвате в момента или планирате да участвате?

Заедно с моя съпруг ланд. арх. Христо Ангелов–Аблански разработваме серия от осветителни тела. Те са реализирани от хартиени материали в комбинация с естествени такива – дърво, полярен мъх и др. Отново е подкрепена темата за глобалното замърсяване. Моята серия от лампи е изработена от употребявани опаковъчни материали, а неговата от стари вестници чрез технологията папиемаше. Освен разработването на линията за осветителни тела, имаме идея да реализираме мебели от отпадъчни хартиени материали.

А как се появи идеята за Fragmenti Design Studio?

По професия аз съм графичен дизайнер, а съпругът ми ландшафтен архитект и пространствен дизайнер. Това ни дава възможност да проектираме екстериорен и интериорен дизайн. Реализирахме редица частни проекти и в областта на продуктовия дизайн и фотографията. Така по естествен път се роди идеята да използваме наша запазена марка, а именно Фрагменти“. Допълнението „Дизайн Студио“ е във връзка с факта, че интересите ни се разпростират в много различни области на изкуството.

Споделете несбъдната мечта, по която работите.

През 2016 г. защитих докторска степен на тема „Дизайн на опаковки при изделия за деца. Проблеми при конструктивното и графичното изграждане на опаковката“. Развивам тезата за опаковката, която надхвърля основните си функции за съхранение и пренос. В едни случаи опаковката частично или напълно изменя своето първоначално функционално предназначение. В други тя запазва своята стандартна функция, но се явява и неизменна част от ново направление. При трети случаи тя се превръща изцяло в нов продукт, който се различава коренно от първоначалната си визия – конструкция, форма, структура, функция и предназначение. Това дизайнерско интерактивно решение превръща опаковката в нестандартна в истинския смисъл на думата. В момента разработвам няколко идеи за интерактивни опаковки, предназначени за нашия пазар.

Мечтата ми е да популяризирам интерактивния дизайн за опаковъчни средства в България. За щастие попаднах в перфектната среда, осигуряваща възможност за разработването на идеи и прототипи в тази насока. През новата 2018/2019 учебна година ще работя с млади талантливи деца от Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“ в София. Гимназията има установени традиции в областта на приложните изкуства, дизайна и рекламата. Аз съм получила образованието си в тази гимназия и това ми осигури здрава основа за развитието ми като дизайнер и творец.

Дайте съвет на младите хора, които искат да се занимават с изкуство, но не се чувстват сигурни.

Има два типа творци. Първият се ражда богопомазан с талант и идеи. А за втория е необходимо натрупването на години опит и създаването на стотици произведения, докато се стигне до откриването на себе си. И в двата случая крайният резултат е впечатляващ. За това никога не се от отказвайте и не губете време в отчаяние или съжаление.

Бъдете любопитни, проучвайте, анализирайте и питайте!

Винаги търсете градивната критика, защото без нея няма развитие! Резултатът рано или късно ще дойде.

Кое  е най-голямото Ви вдъхновение като жена?

Определено от момента, в който срещнах своя съпруг, аз непрекъснато съм вдъхновена. Ние взаимно се подкрепяме, но и сме най-обективните си критици. А идеи може да се открият навсякъде – в заобикалящата ни среда, в природата. Просто трябва да ги открием и да ги покажем по най-добрия начин на света през призмата на нашата фантазия.

Конгресът на „Монтесори Европа“ ще събере над 500 представители на образователни институции от цял свят в София

Когато говорим за образование, факторите за качествено обучение на децата ни надхвърлят далеч рамките на високи оценки, изучаване на много предмети и чужди езици и възпитанието на добри качества у учениците. Доброто образование се основава върху адекватна и успешна комуникация между учителите, децата и техните родители. От 5 до 7 октомври тази година София ще бъде домакин на професионалисти и вдъхновяващи личности от цял свят на годишния конгрес на „Монтесори Европа“, организиран с подкрепата на Институт Монтесори България.

Една от основните идеи на д-р Мария Монтесори е развитието на всички деца и на цялото човечество – не изолирайки когнитивните сили на децата, а чрез обучение, което да извади на бял свят най-добрите качества от всяко дете и да го научи как да използва талантите си в своя полза. Така се ражда и идеята за „Монтесори Европа“ – конгрес на най-добрите практики в Монтесори класните стаи. Водещата цел на събитието е да събере, сподели и обмени опит и идеи за това как да повишим познанието и разбирането на Монтесори философията.

Тази година фокусът на събитието е съсредоточен в практическата страна на Монтесори педагогиката. Темата на конгреса ще бъде “Монтесори класната стая – вдъхновение за най-добри практики”. Мисията на събитието е да подпомогне детското развитие, като насочи поглед върху атмосферата и средата, в която учениците придобиват своите знания за света. Международното събитие на „Монтесори Европа“ в София ще събере на едно място над 500 представители на образователни институции от Европа, Азия, Северна и Латинска Америка, които ще дискутират и обменят идеи за подобряване на образователните стандарти и въвеждане на най-добри практики в училищните класни стаи и детски градини. Лектори на образователната конференция са международни учени, практици и световноизвестни писатели и експерти по развитие на човешкия потенциал.

„Днешните младежи са тези, които утре ще вземат решения. Бъдещето е в техни ръце. Младите хора се нуждаят от силна идентичност, общи ценности и чувство за независимост. Те се нуждаят от социални умения, особено в епохата на (анти)социалните медии, умения как да поемат рискове и да знаят как да се провалят. Нуждаят се в еднаква степен от иновации и от подкрепа, гъвкавост и насърчаване. Тази презентация ще ви разкрие един свят, в който можем да предложим на подрастващите лична свобода“,

споделя Стивън Арнолд, директор на Монтесори програма за средно образование „Експеримент за мир“ и един от лекторите на тазгодишното събитие.

Между презентациите програмата на конференцията предлага дискусии с учители, родители и представители на институциите, които дават възможност за конструктивен дебат на научно базирани изследвания и методологии. Като част от програмата на събитието са предвидени повече от 20 интерактивни и практически уъркшопа, които представят важни теми за развитието на личността във всички периоди на растеж – от раждането до зрелостта.

Практики по въвеждането на Монтесори образованието в държавните детски градини, йога уъркшоп за родители и деца, практикуване на благодарност и надграждане на добри маниери, както и ролята на изкуството, книгите и изучаването на чужд език са само част от темите, които ще обхваща събитието от 5 до 7 октомври.

Конгресът на „Монтесори Европа 2018“ е мястото, на което ще се събират заедно Монтесори личности и организации от цяла Европа, място за вдъхновяващи срещи, разширяващи мирогледа разговори и надграждане на подходи при прилагането на метода „Монтесори“.

Предстоят още изненади, свързани с програмата и участниците в нея!

Facebook  Монтесори България

Изкуството в рамките на 30 минути

интервю: Станислава Иванова

снимки: личен архив

Светослав Николов е от онези творци, които определят изкуството за неизменна част от хубавите усещания в живота. Завършил театрално майсторство и режисура в театрален департамент на Нов български университет, по-късно става част и от едни от най-престижните театрални проекти и фестивали по цял свят. Паралелно с това страстта му да режисира не угасва – през 2005 г. на сцената на ДСТ „Алеко Константинов“ представя спектакъла „D.L.“, инспириран от романа на Шодерло дьо Лакло „Опасни връзки“.

Работейки върху два моноспектакъла, които в последствие се оказват твърде кратки, Светослав осъзнава, че изкуството не бива да бъде поставяно в рамки и органичения, защото само по себе си то е форма на живот и изразяване от страна на твореца. Неговата идея за кратки форми на изкуство ражда инициативата „Джобен фестивал“ през 2012г. Така вече повече от 5 години Светослав дава шанс на творците на кратки форми на изкуство да покажат своя потенциал пред публика. Юбилейното издание на „Джобен фестивал“ е част от големия проект „Времеви зони“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Програма „Култура“ съм Столична община.

 

Какво означава за теб инициативата „Джобен фестивал“ като неин основател?

Общо взето за мен означава вече начин на живот, тъй като подготовката за фестивала започва три месеца преди стартирането му. Той се провежда два пъти годишно – грубо казано шест месеца от живота ми преминават под знака на Джобен фестивал.

За мен винаги едно е голямо притеснение какви участници ще има този път, какво ще представят, дали хората ще го харесат, но най-хубавото в цялото изживяване е, че винаги тези притеснения приключват, когато отворим вратите за гости. Много се радвам, че има толкова творящи хора в България, хора, които въпреки, че културният сектор е почти мъртъв, защото няма никакви вложени средства в него, те все пак дават една надежда, че арта ще пребъде и ще продължават да творят и даряват на всички ни друг живот в иначе скучното ни битие.

Джобен фестивал ми дава стимул и място да събирам накуп тези хора и заедно на всеки шет месеца да си сверим часовника, кой докъде е стигнал, да обсъдим заедно как бихме могли да правим съвместни проекти. Постепенно да се превърнем в арт общество и да покажем на света, че това е днешното поколение и днешния начин на възприемане на изкуството.

Какво те вдъхнови да дадеш шанс на „джобните“ форми на изкуство?

В днешното забързано ежедневие, хората спират клипчета в Ютуб или във Фейсбук, които са по-дълги от 5 минути, така че това, което в момента правим, е огледало на новия начин на живот и изкуството трябва да се промени спрямо него. Артистите трябва да развият способността да се представят във все по-кратки форми, ако искат да задържат вниманието на хората върху това, което правят. Преди години нямаше място, където да се представят кратки форми на изкуство, а в тях има един огромен чар, също и огромна мисъл, как

в рамките на 30 минути да разгърнеш идеята си и да я представиш по най-добрия начин.

На всяко издание на Джобния фестивал до момента освен, че артистите представят продукта си, те презентират и себе си в кратък разговор с водещия на фестивала, а и публиката взема активно участие, като задава въпроси, свързани в с творчеството на дадения артист или конкретния продукт.

Мисля, че това е форма, в която трите компонента: творец, произведение на изкуството и публика могат да сверят часовниците си за това, до колко разбираме изкуството, дали то говори на един и същ език с публиката си и какви са тенденциите в съвременния арт.

Какво носи изкуството в живота на човек?

Изкуството е нещо, което ти дава възможност да мечтаеш, онова което малките деца умеят заради безгрижния си живот, заради липсата на правила или заради това, че все още не са ги научили. За възрастния човек, който често забравя за това безгрижие и дълбоко потънал в ежедневието си извършващ едни и същи неща, по един и същи начин, изкуството е това, което му дава криле, така че той да се отпусне и да помечтае отново.

В изкуството „ти“ си в служба на обществото и на самия себе си, то изгражда рефлекси, дава духовно развитие или отрича такова. Задава въпроси, които човек никога не би си задал.

Ако правиш изкуство оставаш вечно млад.

 А какво носи човек в живота на изкуството?

Човек отдава себе си на изкуството, веднъж влезеш ли – няма излизане. Повечето от нас работят на други места, за да могат да си позволят времето, да правят изкуство.

Когато се отделих от изкуството за няколко години, за да мога да си изкарвам прехраната, прекарах едни от най-тежките години за мен, защото нямаше какво да ми дава този полет, този устрем, който имам докато творя.

В кой момент от от досегашните издания на фестивала би се върнал с удоволствие?

Всичките са ми любими! Нямам един, за който да кажа „това е най-готиният фест, който се е получил“. Досега в годините сме виждали адски добри творци. Също такива, които за първи път стъпват на сцена, хора, които се единствени в това, което правят. Всяко от тези неща кара сърцето ми да трепти и да чака с нетърпение това, което предстои да се случи на поредното издание.

Харесвам, когато фестивала започва да има вече свой собствен живот и да става популярен не само в рамките на Ателие Пластелин, където се провежда. Вече имаме обаждания от различни градове в България, които по някакъв начин са научили за него и сме в процес на преговори, как да го осъществим. Това значи, че делото което вършим не остава само затворено в нашия собствен кръг и се надявам някой ден да създадем мрежа от фестивали, които да обменят артистични продукти, не само от нашата страна, но и в цял свят.

Джобен фестивал“ е мястото, на което кратките форми в изкуството завладяват с креативност, вдъхновение и живот. Фестивалът отбелязва своето юбилейно пето издание през идващата пролет. „Ателие Пластелин“ (гр. София, ул. „Цар Симеон“ №48) е тазгодишният домакин на фестивала от 27 до 29 април 2018 г., където ще можем да се насладим на изкуство от всякаква категория и вид. 

Събитие във Facebook

Пролетта се събужда с Джобен фестивал 2018

      „Джобен фестивал“ – мястото, на което кратките форми в изкуството завладяват с креативност, вдъхновение и живот – отбелязва своето юбилейно пето издание през идващата пролет. „Ателие Пластелин“ е тазгодишният домакин на фестивала, където от 27 до 29 април 2018 г. ще можем да се насладим на изкуство от всякаква категория и вид.

          Събитието е част от големия проект „Времеви зони“, който се осъществява с финасовата подкрепа на Програма „Култура“ съм Столична община.

В изданието тази година акцентът пада върху документалното кино.

Във фестивалните дни ще можем да се насладим на документалният пътепис на Момчил Ап. Карамитев „По стъпките на предците ни в Окситания“. Филма  разкрива духовната връзка между Богомилите и Катари, както и  исторически места и събития, малко известни в днешно време, но описани от древните летописци. Ще видим и Youtube сериала на Крис Захариев „Да се изгубиш нарочно“, в който трима тинейджъри  на ръба на безгрижието и на крачка от отговорния живот ще покажат непозната страна на България през техните очи. Също по време на фестивала ще сложим началото на съвместното ни сътрудничество с източноевропейската платформа за документално кино „КинеДок“, които ще представят серия от документални ленти в следващите месеци.

            За първи път в програмата на фестивала ще участва и детския игрален филм „Моля те, Нептуне“ съвместна продукция на БНТ и ЕБУ по идея на Ралица Филипова и реж Петър Гайтанджиев. Това е история, която ще върне и по-големите в детските им години, и за миг ще им се стори, че чуват шума на морето в допряния до ухото рапан. Филмът тази есен ще бъде представен на най-големия фестивал за детското игрално и документално кино в Чикаго, САЩ/ Детските Оскари.

            Сред участията се отличава името на Явор Костов – Йондин и Субтеатър, който ще представи първия театрален трейлър на „Фауст: Тъмните свърталища на любовта“. Историята разказва за актьор, провалил се в своята интерпретация на „Фауст“, но пък открил свой загадъчен колега, който осъществява подобен акт в психиатрична клиника… Друго любопитно е пресъздаденото от Константин Колев и групата за исторически възстановки, които ще представят демонстративна историчаска битка между българи и викинги.

            В музикалната програма ще бъдат представени, както новите, така и много обичаните творби на дуото проф. Симеон Венков (пиано) и Свобода Боздутганова – Контрабас. Също прекрасният бард с китара Виктор Макаров, който наскоро представи новият си албум „Шарена черга“; страхотният Денис Апов, още един поет с китара и за финал – DJ сет на Денис (DSH!) Шипочки.

Джобен фестивал – пролет 2018 ще се проведе от 27 до 29 април 2018 г. в „Ателие Пластелин“ (гр. София, ул. „Цар Симеон“ №48). 

Събитие във Facebook

Българска сцена, български корени, български ритми – поколението Владигеров

разговорът води: Надин Ванева
снимки и видео: wladigeroff.com

Родени са в София в семейството на композитора и диригент Александър Владигеров и актрисата Величка Чобанова. Прохождането си в музиката правят със сестра си Екатерина, под ръководството на баща си и с наследството на фамилията. Александър е виртуозен тромпетист, а Константин – пианист. Днес живеят във Виена, но не пропускат възможностите по няколко пъти в годината да се връщат в България. През април тази година представиха на клубните сцени новия си албум „The Rag Waltz Time“ (2016/2017). Седем оригинални композиции с почерк Владигерови – съзнателно и нежно флиртуване между суинг, джаз, балкански звуци и модернистично звучене, както ги определя изданието mysound.

Continue reading „Българска сцена, български корени, български ритми – поколението Владигеров“

Секс, лъжи и президенти

Автор на статията: Александра Александрова

източник: colibri.bg

Красиво звучи идеята за един съвършен стъклен свят, в който всичко е неразрушимо и изящно, нали? Катрин Панкол ни отвежда зад кулисите на блестящото театрално представление на семейство Кенеди. Така вълнуващо разказва тази история, че читателят притаява дъх и трескаво разгръща страниците, за да разбере какво се случва… А какво се случва в гримьорната на главните актьори и какви са всъщност те извън спектакъла? Защото, о, този техен живот е само едно трогателно и лъжовно представление, след което зрителите ръкопляскат в захлас и заблуда…

 

Continue reading „Секс, лъжи и президенти“