Марта Маджарова–Абланска определя себе си като доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства, художник, дизайнер и визионер, любопитен към иновации в областта на изкуството, дизайна, фотографията и образованието. Тя е категорична – изкуството е необходимо преживяване в живота на всеки, защото то ни учи да погледнем под повърхността и ни провокира да се замислим в различна посока. Цветовете не са просто „визуални дразнители“, а формите се отличават една от друга с различни послания – всичко има индивидуален смисъл. Изкуството ни отваря врати и към природата, а за истинския артист е „абсолютно необходим досегът с ленд арт изкуството“, споделя Марта.
Нейните мечти са да изпраща послания чрез изкуство, да учи младите хора как да изразяват себе си чрез него, а тези, които не се занимават професионално с изкуство – да го консумират, защото то е важна част от психическото и физическо здраве. Ето какво още разкрива пред MADAMSKO Марта Маджарова:
Какво ни дава изкуството, което не можем да открием другаде?
Още от древността изкуството е изразен и комуникационен похват. Считам, че едно от първите средства при общуване с детето е езикът на изкуството. То пресъздава заобикалящия го свят чрез рисунки или абстрактно подреждане на предмети.
Изкуството дава свобода, развива въображението.
То може да бъде разгледано в качеството си на инструмент за провеждане на терапия. Това се постига чрез невербално изразяване – използване на различни художествени средства и техники. За тази цел не е необходимо човек да има опит в областта на изкуството.
В едни случаи то ще се яви като антистрес терапия, която повлиява положително психичното здраве. В други случаи може да даде отражение на физиологичното състояние на организма. Тук визирам най-вече въздействието върху деца с изразени проблеми във фината моторика на крайниците. Наскоро проведени изследвания на Drexel University в САЩ установяват, че активността по време на дейности, свързани с изкуство, развива мозъчната дейност. Това е валидно както за професионалните художници, така и за любителите на изкуството.
А какво дава изкуството на Вас?
Образно казано, изкуството като дете ми даде забавление и игра, а като осъзната личност – професията ми. В детските ми години често вместо с кукли, върху лист хартия рисувах нещо като комикс и разигравах сценки. Така играех и се забавлявах. Когато пораснах, изкуството се разви по естествен път и в моя професия.
Изключително много ме радва фактът, че изкуството все по-често преминава границите на конвенционалните форми и „излиза“ на улицата чрез провеждането на ежегодни събития. В по-малките населени места често се реализират нови арт фестивали, които всъщност възраждат старите български традиции на приложните изкуства и занаяти. За деца и възрастни набират популярност различни уъркшопове в областта на изящното и приложното изкуство.
Кога осъзнахте, че искате да се занимавате с дизайн?
Благодаря за този въпрос! За да отговоря, ще разкажа една случка от времето, когато бях около четиринадесетгодишна. Попаднах на една абстрактна рисунка, в която преобладаваха червени, черни и контрастни цветове, разположени в хаотични мазки. Вибрацията на цветовата гама и агресивно разположените петна предизвикаха у мен напрежение и без видима друга причина се разстроих емоционално. Вследствие на това реших да проуча историята на тази абстрактна рисунка. Тя беше създадена от непрофесионалист – дете, претърпяло тежко физическо насилие. То прекратява вербалната комуникация, затваря се в себе си и се отдръпва от светския живот. В редки случаи единственият прозорец, чрез който общува, са рисунките. Абстракциите му са директно отражение на инцидента. Тази случка възбуди любопитството ми. Постепенно започнах да се информирам за науката цветознание, цветопсихология, а впоследствие се насочих и към дизайна въобще.
Ние сме консуматори на цветове и форми. Но зад тях стоят дълги процеси на анализ и проучване.
Те са създадени от дизайнери, художници, както и от много други специалисти, които работят, за да спомогнат максимално нашия комфорт.
Какво представлява „Ленд арт“ към Нов български университет?
„Ленд арт“ в буквален превод означава изкуство на ландшафта или земята. Ленд артът е реакция – протест срещу комерсиалното изкуството в „бетонния свят“. Обикновено произведенията се създават в открита естествена среда. Те са в хармония с природата. Реализирани са от природни материали или в комбинация с такива.
Усещането да твориш сред природата и това да твориш в ателието или офиса не могат да бъдат сравнени.
Нов български университет ежегодно организира редица научни конференции, лекции и изложби в областта на дизайна и изкуствата. Тези събития са творчески стимул както за младите, така и за утвърдените автори. Имах възможността да бъда поканена и да участвам и като автор, и като лектор. Всяка година съм в очакване на поредното интересно събитие, за което с удоволствие и вдъхновение се подготвям.
Как сте участвали до момента в този формат?
През 2016 г. участвах за първи път в ленд арт практиката, организирана от Нов български университет. Темата на проекта беше вдъхновена от българската шевица. Използвах изцяло естествени материали – горски мъх, изсъхнали клони, миди, шишарки, а за фон пясъчната настилка. Паното беше композирано в ъгъл между две скали, а като панорама се открояваше морският хоризонт.
Второто ми участие в „Ленд арт“ беше през 2017 г. Тогава използвах нюансите на морския залез за фон на един фотографски експеримент.
Идеята е комбиниране на естествената среда с неодушевен предмет – птичка, създадена на принципа на оригами. Стремях се да сведа до минимум компютърната обработка. За тази цел с прикрепване на птичката върху прозрачна плака имитирах естествения й полет. Това предостави възможност да я композирам в различни ситуации. Някои от фотографиите са двуизмерни. При други чрез поставянето на оригиналната хартиена птица в прорези или залепване върху принтирания кадър се постигна триизмерен ефект.
В резултат на този експеримент се получи комбинация на двуизмерна и триизмерна фотография.
Какви са най-ярките Ви спомени от тези изживявания?
Колегите от Нов български университет са избрали едно от малкото девствени места на Черно море за база на ежегодните ленд арт практики – плаж Корал.
Считам, че за да се оформи и развие един млад творец, е абсолютно необходим досегът с ленд арт изкуството.
Експериментирането с природни материали и възможността за използването на различни мащаби обогатява практиката на артиста. Въображението се развива, а произведението се композира в една нестандартна обстановка. „Галерията“ може да е в морето, до водопад, в полето, горите и всеки тип ландшафт. Студентите работят индивидуално или групово. Те се вдъхновяват един от друг. Раждат се уникални идеи и произведения. Преди две години на практиката бях впечатлена от проекта на няколко студенти. Те представиха фотографии, заснети между скали в морето, където момиче е облечено в огромен найлон, изхвърлен на брега. Темата за замърсяването на околната среда винаги присъства в създадените произведения под една или друга форма. Надявам се, че това послание в творбите от ленд арт практиките ще докосне и стимулира повече хора към отговорност и грижа за природата.
В какви други инициативи участвате в момента или планирате да участвате?
Заедно с моя съпруг ланд. арх. Христо Ангелов–Аблански разработваме серия от осветителни тела. Те са реализирани от хартиени материали в комбинация с естествени такива – дърво, полярен мъх и др. Отново е подкрепена темата за глобалното замърсяване. Моята серия от лампи е изработена от употребявани опаковъчни материали, а неговата от стари вестници чрез технологията папиемаше. Освен разработването на линията за осветителни тела, имаме идея да реализираме мебели от отпадъчни хартиени материали.
А как се появи идеята за Fragmenti Design Studio?
По професия аз съм графичен дизайнер, а съпругът ми ландшафтен архитект и пространствен дизайнер. Това ни дава възможност да проектираме екстериорен и интериорен дизайн. Реализирахме редица частни проекти и в областта на продуктовия дизайн и фотографията. Така по естествен път се роди идеята да използваме наша запазена марка, а именно „Фрагменти“. Допълнението „Дизайн Студио“ е във връзка с факта, че интересите ни се разпростират в много различни области на изкуството.
Споделете несбъдната мечта, по която работите.
През 2016 г. защитих докторска степен на тема „Дизайн на опаковки при изделия за деца. Проблеми при конструктивното и графичното изграждане на опаковката“. Развивам тезата за опаковката, която надхвърля основните си функции за съхранение и пренос. В едни случаи опаковката частично или напълно изменя своето първоначално функционално предназначение. В други тя запазва своята стандартна функция, но се явява и неизменна част от ново направление. При трети случаи тя се превръща изцяло в нов продукт, който се различава коренно от първоначалната си визия – конструкция, форма, структура, функция и предназначение. Това дизайнерско интерактивно решение превръща опаковката в нестандартна в истинския смисъл на думата. В момента разработвам няколко идеи за интерактивни опаковки, предназначени за нашия пазар.
Мечтата ми е да популяризирам интерактивния дизайн за опаковъчни средства в България. За щастие попаднах в перфектната среда, осигуряваща възможност за разработването на идеи и прототипи в тази насока. През новата 2018/2019 учебна година ще работя с млади талантливи деца от Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“ в София. Гимназията има установени традиции в областта на приложните изкуства, дизайна и рекламата. Аз съм получила образованието си в тази гимназия и това ми осигури здрава основа за развитието ми като дизайнер и творец.
Дайте съвет на младите хора, които искат да се занимават с изкуство, но не се чувстват сигурни.
Има два типа творци. Първият се ражда богопомазан с талант и идеи. А за втория е необходимо натрупването на години опит и създаването на стотици произведения, докато се стигне до откриването на себе си. И в двата случая крайният резултат е впечатляващ. За това никога не се от отказвайте и не губете време в отчаяние или съжаление.
Бъдете любопитни, проучвайте, анализирайте и питайте!
Винаги търсете градивната критика, защото без нея няма развитие! Резултатът рано или късно ще дойде.
Кое е най-голямото Ви вдъхновение като жена?
Определено от момента, в който срещнах своя съпруг, аз непрекъснато съм вдъхновена. Ние взаимно се подкрепяме, но и сме най-обективните си критици. А идеи може да се открият навсякъде – в заобикалящата ни среда, в природата. Просто трябва да ги открием и да ги покажем по най-добрия начин на света през призмата на нашата фантазия.
