10 години любов и “Надежда за малките” 

Вече 10 години екипа на фондация “Надежда за малките” помага на изоставени деца да получат равен старт в живота и да ги учи на любов с … ЛЮБОВ

Затворете очи. Представете си как гледате безпомощно отдалечаването на онези двама човека, които най-силно обичате. Те са единственото сигурно нещо, което познавате. Образите им бавно се размиват, за да се изгубят както в далечината, така и от съзнанието ви. Вие оставате уплашени в тъмнината на самотата си. Всичко е непознато, непознати сте си дори и вие самите. Усещате само едно – чувството да си сам. Но в сърцето ви се прокрадва и още нещо – надежда, защото някъде дълбоко в себе си вярвате, че някой ще ви обикне и ще запълни празнотата, която онези два образа са оставили във вас. Може би точно това усеща всяко едно дете, изоставено в дом за сираци от родителите си. 

Continue reading „10 години любов и “Надежда за малките” „

“Равносметката” с Весела Бабинова, която оставя сърцето си на сцената

Фотограф: Гергана Змийчарова

Едно слънчево момиче. Или по-скоро слънчева душа. Със зелените си очи и пъстрото си присъствие Весела Бабинова се превръща в любимка на любителите на актьорското майсторство. Нейните участия оцветяват в красиви багри сцената на Малък градски театър “Зад канала” от близо 7 години насам. Прибира у дома „Аскеер“ за Изгряваща звезда (2012: „Нощна пеперуда“), както и „Икар“ за Поддържаща женска роля (2019: „Поп-фолк хроники: Бели птици и куршуми“). А през януари и февруари можем да я гледаме в пиесата “Сцени от един семеен живот” от Ингмар Бергман. Театърът обаче не е единствената любов на Весела – намира мястото си и в киното и телевизионните продукции. Във филма “Вездесъщият” можем да открием слънчевата актриса в ролята на Мария, а в телевизионния сериал “Денят на бащата” я виждаме под прожекторите под името Калина.

Но каква беше изминалата година за Весела? Зададохме 12-те си въпроса към Весела, за да открием “Равносметката” й за 2019 г.

Ако 2019 г. беше дума, то тя щеше да е…

Весела: Удовлетворение.

Успя ли да изпълниш своите new year resolutions за 2019 г.?

Весела: Не бих казала, че успях, и именно затова реших повече да не си правя равносметки. Тази година ще се оставя на живота без много да му диктувам.

Коя среща тази година те вдъхнови най-много?

Весела: Много срещи бяха важни за мен, както с колеги, с които работихме, така и със стари приятели, с които възобнових връзка. Не мога да определя някоя среща като по-важна.

Кой свой успех от 2019 г. можеш да определиш като своя най-голяма победа?

Весела: Най-големият ми успех за 2019 е, че разбрах много неща за себе си, че се успокоих, че усетих кое е най-важното и кои са моите най-близки хора. Че продължих.

Човекът на моята 2019 г. беше …

Весела: Владимир.

Кой е първият момент, за който се сещаш, когато ти кажем 2019 г.?

Весела: Виена, посещението на най-старата зоологическа градина в Европа, огромен парк, слънце, езеро, такива неща ми изплуват.

Жената през 2019 г. беше по-…

Весела: Разбрана и разбираща. Поне от моя страна.

Новината, която ме разтърси най-много тази година беше… И защо?

Весела: Много са, но най-прясна ми е новината от Италия, че са заловили 334 мафиоти, повечето от които политици, шефове на банки, предприятия, болници и т.н., а ние тук се занимаваме с баби, продаващи леки наркотици, корупцията ни е погълнала до гуша и хората, които трябва да са в затвора, са тези, които определят бъдещето ни.

Каква е стъпката към по-добро, която видя в обществото тази година?

Весела: Мисля, че много млади хора правят стъпки напред, както в започването на свой бизнес, което в момента у нас е изключително трудно, така и в социалната  дейност. Това, което ме обнадеждава, е, че колкото души кажат “Това няма как да стане”, толкова, че и повече, казват “Напротив!” И действат, не мрънкат. Това ме радва.

Ако светът в рамките на една година можеше да се опише с един единствен образ, то този на 2019 г. щеше да е …

Весела: Бъркотия.

Къде откри своето огнище на надеждата тази година?

Весела: В себе си, в дома си, в човека до мен, в работата си.

Кое е твоето послание, с което изпращаш 2019 г.?

Весела: “Ако хората не те разбират, не се притеснявай. Те чуват твоя глас, но това, което е в ума им, са техните собствени мисли.”

 

Петя Буюклиева и Коцето Калки в „Мене ме, мамо, змей люби“ в ТЕАТРО на 27 януари

Мюзикълът, който ни напомня, че митовете и легендите са мистичната мъдрост, с която историята ни учи

Пълната палитра от български обреди и митове рисува мюзикълът „Мене ме, мамо, змей люби“ под режисьорския поглед на проф. д-р Александър Илиев. Историята излиза от сцената и намира мястото си в сърцата на публиката. Жени Лечева, Петя Буюклиева, Дина Шошева, Коцето Калки, Тодор Мадолев и др. разкриват многопластовите персонажи. С музиката, аранжиментите и оркестрациите на диригента Левон Манукян и хореографията на д-р Камен Иванов всяка секунда се превръща в глътка наслада за сетивата на публиката.

Ритуалната мистерия е създадена от  Иглика Пеева по мотиви на „Змейова сватба” на П. Ю. Тодоров. Младата героиня Цена въстава срещу статуквото, търсейки любовта на различния, на Змея – носителя на знанието и мъдростта. Марта Билярката е демиург, управляващ природните сили и събитията в тази трагична вълшебна приказка. В бунта си срещу общността Цена се отдава на забранената любов. Подобно на Икар, полетял с восъчни криле към Слънцето, тя поема пътя си към свободата на възможната невъзможна любов. Завладяващи са поезията, магиката и обредността в текста, а обработената народна музика от маестро Левон Манукян е нанизана като бисерна огърлица. Песен, танц, слово, ритуали и битки са огънят и магията на мюзикъла. Dramma per Musica – така са наричали ранните опери на Барока, които са покорявали зрителите с митологични сюжети и съвършенство на музиката. Такъв е и жанрът на спектакъла, чиято аудитория може да бъде от 1 до 111+ години.

С поразени сетива от невероятния мюзикъл полюбопитствахме къде драматургът Иглика Пеева е открила искрата вдъхновение за мюзикъла „Мене ме, мамо, змей люби“.

С какво те провокира Тодоровата „Змейова сватба“ за създаването на тази пиеса?

Идеята за мюзикъл върху легендата за сватбата между девойка и Змей в първоначалния си вид беше за рок-опера. Когато миналата година започнахме работа по проекта, се наложи решението да се обърнем към българския фолклор. Така че избрах народни песни за отделните арии и реално пренаписах пиесата, напасвайки над 20 текста. Беше сложно,  но резултатът си струва. Разрових се в магическата обредност, митовете и обичаите. В „Мене ме, мамо, Змей люби“ Марта Билярката (Дина Шошева – Таня Карбова)  заема централна роля на демиург, дирижирайки природните стихии и действието. Тя е в дъното на голямата любов между Змея и Цена (нероденото й дете от Дядо Слави, което  смята, че е „напратила“ в неговото семейство). Самата Цена (уникалната Жени Лечева) отрича статуквото, устремена към различния, доказания знаещ, владетеля на небесата – Змея (изключителния Коцето Калки). Много силен и мощен е тандемът на двамата изпълнители.

Сценичната реализация покрива ли се с твоето усещане, или Александър Илиев те изненада с подход и подбор на актьорския състав?

Когато с Александър Илиев обсъждахме проекта, единственото ми условие беше да избягаме от бита. Уточнихме актьорския състав и въпреки че можех да гледам репетиции, реших да видя спектакъла едва когато всички елементи бъдат свързани. И не сгреших – защото така получих абсолютно девствена представа за постановката. Магичното беше факт, сцената – абсолютно изчистена. Само две висящи стълби – сценографско решение на Сашо Илиев. Вихър от  танци, обредност и екшън с хореографията и пластиката на Камен Иванов. И рефлектиращите на осветлението, обагряйки се в различни светлини, абсолютно бели, фантастични костюми  на  Рада Андонова. Действието се развива в присъствието на симфоничния оркестър, свирещ на живо, с диригент Левон Манукян, чието дело са и оркестрациите.

Как успяваш да търсиш и откриваш мистичното днес, в това объркано ежедневие?

Живеем в свят въртележка и уж порим въздуха, но сме в тежките вибрации, стъпили здраво на стремежа към материално благополучие. Когато човек се замисли какво остава след него, си дава сметка, че нищо от придобитото не може да вземе, прекрачвайки в Отвъдното. Реално си тръгва с изживяното и със самия себе си – с това, което е постигнал като духовно развитие. В този смисъл белезите на епохите преди нас може и да са някои запазени сгради или откровени руини, ала митовете и легендите с мистичната си мъдрост са реално достигащото до нас.

Пожелай си нещо за Коледа!

Иска ми се за Коледа да има повече отворени сърца и повече доброта – най-вече към тези, които имат нужда от помощ, от топлина, от храна и отзивчивост.

А ние си пожелаваме още много проекти като „Мене ме, мамо, змей люби“ да бъдат реализирани на българска сцена, за да може всеки от нас да се докосва до красотата на неконвенционалното.

Можете да закупите своите билети за премиерата на фолклорния мюзикъл на 27 януари 2019 г. от 19:00 часа в Theatro – гр. София тук: https://www.eventim.bg/bg/bileti/men-me-mamo-zme-lbi-sofi-theatro-538722/event.html

Читателят трябва да бъде сигурен в ефикасността на една книга

снимки: личен архив

Издателство ВДЪХНОВЕНИЯ е сред обещаващите млади издателства и акцентира върху литература, ориентирана към здравословен начин на живот

Борислава Люцканова започва своя професионален и творчески път в книгоиздаването преди повече от петнадесет години. Завършва българска филология и споделя, че напълно естествено насочва своя интерес в сферата на книгите. Процесите на редактиране, коригиране и създаване на финалния продукт от хартия – книгата – за нея са познати в детайл книгоиздателски практики. Един от първите успешни проекти е списание, свързано именно с книгоиздаване.

Въпреки твърденията, че подобни издания не жънат голям успех, защото са интересни за малък кръг от читатели, се радвахме на голяма дистрибуция“,

споделя Борислава.

След появата на първото си дете, тя търси алтернативни на познатите методи, с които да подари по-здравословен начин на живот на себе си и на своето семейство. Това обаче я отвежда до различни и не винаги правилни и здравословни решения. Започва да се интересува силно от веганството, което й остава любимо и до ден-днешен. Включва в ежедневието си повече спорт и с времето осъзнава, че дейността на работа също е част от здравословния начин на живот. Така решава да комбинира интереса си към здравословното хранене с другата си страст – книгите.

Ражда се идеята за издателство Вдъхновения.

Има страшно много грешни или недостатъчни източници на информация, когато говорим за здраве. Нашата цел е да издаваме материали, които са проверени като източници и като изработено съдържание, като в същото време са интересни и за читателите, за мен включително.“

Едни от най-успешните книги на издателството през изминалата година са „Първопричината“ от Изабела Уенц, „Кажи НЕ на глада“ от Инес Субашка, „Клетъчно хранене с Дени“ от Деница Андонова, „Натурална козметика, приготвена у дома“ от Ани Строул и най-новата книга на издателството – „Най-добрият лекар си ти“ от д-р Ани Димитрова.

Издателство Вдъхновения подбира книгите, които публикува, с много внимание. Съдържанието им се проверява от професионален екип редактори и консултанти в съответните медицински области, а рецептите се тестват предварително, преди да станат част от дадена книга.

Боби Люцканова

 

Името на издателството разкрива много за целите му, нали?

Истината е, че се стремим читателят да бъде сигурен в ефикасността на една книга, когато я вземе в ръце, да го убеди в смисъла си.

Книгите, които издаваме, наистина имат за крайна цел да вдъхновяват хората.

Всеки може да направи промяна за себе си в ежедневието, което води, така че да започне да води по-здравословен начин на живот.

 

Как подбираш авторите и рецензентите, с които да работиш?

Подборът се случва двупосочно, както с български, така и с чужди издания. Историите, които избирам, се заплитат и надграждат. Проучвам различни материали,  за да имам по-мащабен поглед. Но винаги проучвам всички видове източници – чета не само книгите, които се предоставят за издаване, а и предишни такива. Следим много внимателно нещата, които авторът допълнително пише – статии, други книги, блогове и други, т.е. общият тон е много важен. Важно за концепцията на издателството е да не публикува материали, които не са предварително проучени от всички съществуващи източници. Рецензентите – по същия начин – с много проверка, с много вглеждане в практиката. Мога да дам пример с д-р Радослав Тошков, който е рецензент на книгата на Изабела Уенц. В процеса на работа установихме, че той е единственият човек в България, който може да бъде рецензент точно на тази книга, защото цялата му практика в действителност следва концепцията на Уенц. Той също е единственият човек у нас, който предлага голяма част от изследванията, за които Изабела Уенц говори.

 

Книгата на Изабела Уенц е доказателство, че издателството няма ограничения в издаването и на чуждестранни материали.

Ние нямаме притеснения да публикуваме американски, английски или немски текстове. Но за да бъдат те работещи на българския пазар, за българската действителност, трябва да бъдат адаптирани. В книгата Изабела говори за много  изследвания, които все още не са масови. Надявам се скоро да станат масови в почти всяка реномирана болница, но към момента 90% от тях се предлагат само в Медицински център Detox.

 

Това предполага много сериозна отговорност за публикуваната информация от страна на издателството.

Категорично е така! Например във връзка с микробиом диетата имахме пълен списък с ферми, към които да се насочим, за да намерим информация.

Така тя става резултат на лична проверка, правена през годините. Проверката е от първо лице единствено число.

Решавайки да издаваме книга, е важно да се осведомим предварително коя информация е приложима и полезна за читателя. Иначе издадената книга ще бъде просто съдържание, което стои на рафта.

 

Какво включват консултантските програми на издателството? Това е програма за хора, които вече имат написани книги, искат да напишат книги или тепърва имат само идея?

Виждам, че хора се лутат. Всъщност винаги е било така – авторите са мечтали да напишат книга, но самият процес повдига редица въпроси.

Процесът на писане и публикуване на книга е много дълъг и преминава през различни етапи. Именно тях засяга самата програма. Предлагаме няколко програми за различните етапи, от които всеки автор или бъдещ такъв може да се възползва.

Най-малката програма е свързана точно с тези чисто технически въпроси – как да се стигне до агенция, процесът на издаване на книга, дали чрез агенция или самостоятелно издаване. Съществува тенденция много автори сами да издават книгите си, продавайки ги през собствен сайт, което има, разбира се, предимства, но има и недостатъци. Програмата помага да се изследват всички плюсове и минуси и да се вземе решение как да бъде публикувана дадена книга. Решението се взима на база съдържанието на конкретната книга. Има книги, които са по-подходящи за издаване в хартиен вариант, но има и такива, които биха спечелили по-голяма аудитория в онлайн пространството. За да не се допускат грешки, е препоръчително за автора да мине през подобна консултантска програма. Така първо ще изясни за себе си концепцията.

Премиера на книгата „Натурална козметика“ на издателство ВДЪХНОВЕНИЯ

 

За теб коя програма е най-интересна?

Една от най-интересните за мен програми, както и най-успешни и предпочитани и за самите автори, е била тази, през която заедно с автора минаваме през целия текст, през концепцията на книгата. Вече има доста книги, които са били издадени по този начин – обратна връзка може да се види в секцията на сайта ни „Препоръки“. Процесът безспорно е много дълъг, отнема няколко месеца, но зависи и на какъв етап е книгата. В идеалния случай съставяме план, т.е. структурираме съдържанието на книгата. Интересното е, че на този етап авторите често ми благодарят, защото са придобили по-голяма яснота за собствената си книга.

След това започва самият процес на писане, а след него се коментира буквално цялата книга абзац по абзац.

 

Това означава ли, че тази програма изисква най-усилена работа със самия автор?

Да, това е много силна консултантска програма, защото дава гаранция на автора, че ще успее да преведе всичките си идеи на разбираем език, така че те да стигнат до читателя. Когато човек е специалист в дадена област често борави умело с терминология, която обаче не винаги е лесна за разбиране от читателите. Тези неща са важни за ефикасността на една книга. Естествено в една книга не може да не бъде използвана терминология и оттук идва противоречието. Така програмата проучва из основи кое е важно и кое излишно за читателя.

Авторите получават сигурност точно в този етап на комуникация, че излизайки на пазара, книгата им наистина ще достигне до възможно най-голяма аудитория. Различните книги съответстват на различна аудитория, но идеята е да се стигне до идеалния клиент.

 

Каква гаранция получават авторите в издателството?

Правата на автора се защитават с договор. При всички програми се подписва договор. Всъщност авторските права се защитават в самите програми. Аз обяснявам на авторите какви са техните права, защото има ситуации, в които редица автори биват подвеждани. Дори да вземат решение за публикуване на книгата си в друго издателство, за тяхна сигурност препоръчвам минаването през такава консултантска програма, защото това ще ги предпази от много грешки, които могат да са скъпи грешки.

Когато говорим за хартия, когато всичко е отпечатано черно на бяло, е по-различно, отколкото на монитор – не можеш да го изтриеш.

***

Издателство ВДЪХНОВЕНИЯ е специализирано в публикуване на книги със здравна тематика. Сред заглавията са книги, с помощта на които читателите могат да приготвят здравословни рецепти бързо и лесно. Книги, които помагат да бъдат решени специфични проблеми и неразположения по естествен път. Книги, които вдъхновяват за дълготрайни промени към по-добър живот в лесни стъпки. Заглавията преминават през редакторска селекция, специализираните текстовете и термини се проверяват и консултират от професионален екип редактори и консултанти в съответните медицински области. Рецептите за храни и напитки се тестват, преди да бъдат публикувани.

До звездите се стига, като не се отказваш

интервю: Станислава Иванова

снимки: личен архив

Докосвайки се до хора на изкуството, винаги изпитвам специално чувство, атмосферата става по-уютна, сякаш хората срещу мен разбират света по различен начин. Мирела и Пресияна са усмихнати и талантливи – около тях струи истински позитивизъм. Дали от свежестта на тяхната младост или от красивите емоции, които придават с музиката си – заставайки срещу тях ме карат да се чувствам, сякаш всичко е възможно.

Финалистките от „България търси талант“ са пропътували пътя от Русе до София, за да създадат топла и приятелска атмосфера на Първите годишни награди на B2B Media за Employer Branding Network. Открадвайки си от времето им след двете зашеметяващи изпълнения – „Sway” и “Maybe I Maybe You”, с удоволствие научих накъде продължава пътят им.

Преси, коя атмосфера беше по-зареждаща за теб – в X-Factor или в „България търси талант“?

Пресияна: Честно казано, на мен много ми хареса да участвам в предаване като X-Factor, но ми беше много по-приятно да участвам със сестра си във втория музикален формат. Затова може би трябва да кажа „България търси талант“.

Мирела: Въпреки че не бях част от X-Factor, аз бях заедно с всички участници почти през цялото време. Различно е, защото в „България търси талант“ знаехме, че сме стигнали до финал. След полуфинала вече знаехме колко много хора ще са там, за да гледат точно нас, т.е. голямата сцена се задържа дълго в съзнанието ни. Докато в X-Factor е различно с това, че се запознахме с много хора с общи интереси. Все пак там се състезаваме само с певци, а в „България търси талант“ имахме възможността да се запознаем с различни таланти. А самото ни записване в предаването беше много интересно! Щеше да се явява само Преси, но се разболя точно преди кастинга.

Пресияна:  Да, аз бях подготвила една песен с много високи тоналности, което се оказа пълен ужас за мен, след като се разболях!

А Мирела идва навсякъде с мен, дори да не участва.

И понеже беше там, майка ни я подкани да се запише с мен и да опита.

Мирела: А аз предната вечер писах домашни до два през нощта, спокойна, че просто ще я придружавам и че ще спя по пътя към София. Когато майка ни ме попита, защо не се запиша и аз, първоначалната ми мисъл беше: „Може, но дори нямам подготвена песен.“ И не се замислих сериозно, докато не си казах, че

всъщност това може да е една възможност за мен, която пропускам.

После се сетих, че във флашката, която нося със себе си, имам записан само един инструментал, и така реших да опитам. Случи се съвсем случайно. Влязох, изпях си песента, харесаха ме и взех решение да участвам. Впоследствие се оказа, че се харесваме и на журито, и на публиката като дует. Така дуетът ни стана факт.

Преси, кое е любимото ти изпълнение от двете предавания?

Пресияна: Това от финала на „България търси талант“. Все пак самият факт, че сме на финал, ме накара да съм както по-напрегната, така и по-развълнувана. В X-Factor сякаш ми беше по-спокойно.

Споделеното щастие е по-голямо щастие, затова помня по-ярко концертите, на които пях със сестра си.

Кое е най-хубавото нещо, което са ви казвали, когато слизате от сцена? Най-запомнящият се коментар на журито?

Пресияна: Бяхте жестоки!“ от екипа на „България търси талант“.

Мирела: А Любен Дилов-син ни каза, че приличаме на сицилиански певици след едно от участията ни – полуфинала, всъщност.

Какво различно чувство имахте в себе си, след като се прибрахте от „България търси талант“ в родния си град?

Мирела: Неочаквано за нас – всички много ни се радваха!

Пресияна: Наистина неочаквано, защото човек предполага, че след такова нещо ще има хора, които ще се отдръпнат, особено връстниците ни. Но всички, с които бяхме близки преди предаването, запазиха същото отношение. А различното и ново за нас е това, че непознати хора ни спират по улиците за автограф или снимка. Забавно е!

Мирела: За мен това също беше странно, защото смятах, че само хората от Русе ни познават и се интересуват от нас, логично. Но в София също ни спираха хора по улиците, докато се разхождаме. Дори едно малко момче ми връхлетя веднъж, за да си направи снимка с мен.

Пресияна: Първия ден в училище след концертите също много ни се радваха – може би най-много учителите. А съучениците ни питаха как сме успели от екрана вчера да се пренесем днес в класната стая. Беше забавно!

Как се избира песен за участие?

Пресияна: Сами правим избора си. Например аз харесвам някоя песен, предлагам я на сестра си и ако и на двете ни допада, я подготвяме. Ако не – търсим друга. Освен това майка ни, както и музикалният ни педагог, разбира се, ни помагат много.

Съчетаването на репетиции, уроци и все пак свободно време е трудно, но не е невъзможно – справяме се.

Мирела: В „България търси талант“ можехме да изберем, която песен искаме. Докато в X-Factor – не е така, има определена тематика за всеки концерт. Но за останалите си участия избираме това, което отговаря на темперамента ни. Репетициите ни отнемат време в зависимост от самата песен – всеки път е различно – около час-два на ден.

Имало ли е песен, която ви е било страх да изпеете, преди да се качите на сцена? Такава, която все още не сте изпълнили заради притеснение?

Мирела: Притеснявахме се да изпълним „Karuzo“първата ни песен като дует – защото никога преди това не бяхме пробвали да пеем заедно. Беше наистина голямо предизвикателство за нас. Трябваше да се напаснем, да изберем песен… Но не ни е страх да изпълним която и да е песен.

Пресияна: За подготовката на „Karuzo“ имахме много малко време – около две седмици.

Но това е първото ни дуетно изпълнение на сцена и ни стана любимо!

Кой е вашият стил музика?

Мирела: Джаз! Разбира се, и музиката на нашето време – поп, RnB. Обичаме много да изпълняваме песни на Никол Шерцингер, Кристина Агилера, Риана, Ариана Гранде. Аз от малка съм фен на Джъстин Бийбър и може би това е дуетът мечта. Също Поли Генова, Михаела Филева.

Пресияна:  Трябва да си признаем, че много харесваме и Гери-Никол.

Коя е най-голямата награда?

Пресияна: Публиката.

Мирела: Разбира се, също и доброто продуциране, дуетните изпълнения с добри музиканти и певци, на които се надяваме.

Каква е последната мисъл, преди да се качите на сцена? Послание към определен човек, преди да се качите на сцена?

Пресияна: Дано не си забравя текста!“ Познаваме момиче, което също пее и всеки път преди участие обявява, че е забравила текста на песента си. И така, без да искаме, и ние всеки път започнахме да се притесняваме от това, защото е чисто техническо, но много важно, за да си спокоен на сцената.

Мирела: А песен, която сме отправяли като послание към някого, е отново „Karuzo“майка ни много харесва тази песен и затова, преди да излезем на полуфинала, а и защото беше първата ни дуетна песен, я посветихме на нея. Но си го запазихме между нас и нея, не сме обявявали посланието си.

Спомняте ли си първото си участие, още като малки? Кое участие помните най-ярко и имало ли е такова, на което не сте били заедно?

Мирела: Да, участвахме във вокална група. След това се опитвахме да направим дует, но не ни се получаваше (смее се). Първата ни песен беше за някакъв телефон, излизахме на сцената с огромни плюшени телефони – по-големи от нас. Аз бях на 7 г., а Преси на 4 г. За жалост не ходим винаги заедно по участия и

когато сме разделени, не е толкова хубаво и за двете, отколкото когато сме заедно.

Пресияна: Любими са ни конкурсите в Беларус и в Казахстан. Но всички участия са специални. Пазим всичките си награди в специален кът вкъщи.

Как изглежда близкото бъдеще, например следващите 5 години?

Мирела: Мислили сме за реализация в чужбина, но не за да живеем там, а просто за да натрупаме опит. Аз няма да кандидатствам в чужбина след 12-и клас, искам да уча в София. Да уча в университет.

Пресияна: А аз да й ходя на гости (смее се).

Как се стига до звездите?

Пресияна: Като не се отказваш.

И като мечтаеш. Ние не сме вярвали, че ще станем дует, че ще имаме успех в такова предаване и че ще стигнем до финал. А аз имам още време, докато завърша, но искам да се занимавам професионално с музика и сякаш усещам, че това ще бъде моята професия.

Мирела: На мен ми предстоят завършване и абитуриентски бал.

Няма да спра да се занимавам с пеене,

но не искам това да е основното. Засега съм се насочила към няколко специалности, но не съм решила коя ще следвам. Първоначално исках да кандидатствам специалност журналистика, но се отказах. Искам да изучавам или туризъм, или международни икономически отношения. Но знам, че искам да уча в София.

 

Разделям се с Мирела и Пресияна усмихната, защото емоцията, която са успели да създадат у мен, ме кара да вярвам, че успехът не е в постигнати числа или получени грамоти. Успехът е в усмивките на хората, с които общуваш всеки ден, и хората, които се гордеят с теб. Млади и крехки, но успели да изпитат тръпката от своя талант на голяма сцена, двете русенски бижута продължават със смели крачки по своя път нагоре.