БЛАГОРОДНИ СЪРЦА СЪС ЗОНТИАНСКИ ДУХ

Зонта Интернешънъл

клубовете в България, Северна Македония и Румъния, Ареа 05, Дистрикт 30

в партньорство с Българския лекарски съюз

ви канят на благотворителен онлайн концерт

БЛАГОРОДНИ СЪРЦА СЪС ЗОНТИАНСКИ ДУХ.

20 май 2021 г.,  18,30 ч.

Всеки закупен билет ще подкрепи каузите на концерта:

Подкрепа за децата на героите в бяло – в помощ на децата на починалите на първа линия по време на битката с COVID-19 родни медици, сестри и санитари. Тази кауза бе основна в благотворителната инициатива „За децата на героите в бяло“, организирана в началото на 2021 г. от Българския лекарски съюз, Ники Кънчев и приятели.

Подкрепа за образователните програми на „Зонта фондация за жените“ – подпомагане на образователната програма „Млади жени в обществените отношения“ (YWPA) за развитието и образованието на младите момичета.

Участниците в концерта даряват своите изпълнения за нашите каузи

Хор „Родина“
Хор „Орфей“
Детски хор на БНР
Акордеонен квинтет НУФИ, Котел
Вокален състав при НУФИ „Широка лъка“
Кристина Димитрова
Тони Димитрова
Балет от Националното училище за танцово изкуство, София
Балет Национален дворец на децата
Васил Петров
Йордан Марков
ДЕС „Румина“
Джуниър Бенд

==============================================================

За Зонта Интернешънъл: Зонта Интернешънъл е водеща световна организация от професионалисти, създадена през 1919 г., с общ консултативен статут в Икономическия и социален съвет на Обединените нации, консултативен статут към ЮНЕСКО и статут на участник в Съвета на Европа. Зонта работи за овластяване на жените по света, чрез издигане на социалния, икономическия, здравния и политически статус на всяка жена. Нашите цели и задачи са да помагаме на жените и момичетата в региона и по света във връзка с образователното и професионалното им израстване; да им осигуряваме възможности за по-високо заплащане и постигане на икономическа независимост; да им гарантираме достъп до качествени и адекватни здравни грижи и да сложим край на насилието срещу жени, момичета и деца, като същевременно помагаме на оцелелите да изградят отново живота си.

За Фондация Зонта за жените: От 1923 г. насам Зонта Интернешънъл е предоставила над 45,9 милиона щатски долара за овластяване на жените и момичетата и разширяване на достъпа им до образование, здравеопазване, икономически възможности и безопасни условия на живот. Чрез даренията за Фондацията на Зонта за жените Зонта Интернешънъл подобрява живота на жените, децата им и общностите, в които те живеят и работят. Образователните програми на фондацията са три – стипендия на името на Амелия Еърхарт, стипендия „Джейн М. Клаусман за жени в бизнеса“ и стипендия „Млади жени в обществените отношения“ (Young Women in Public Affairs). Средствата от този концерт ще подкрепят образователния фонд „Млади жени в обществените отношения“ (YWPA).

Организатори: Ареа 05, Дистрикт 30, Зонта Интернешънъл обединява 12 клуба на Зонта Интернешънъл в България, Северна Македония и Румъния.

В партньорство с Български лекарски съюз

Живот със Синдром на Даун

Как личната семейна история се превръща в кауза на живота.

По повод 21 март – Международният ден на хората със синдром на Даун, Сороптимист Интернешънъл Европа Съюз България – част от международната женска организация SOROPTIMIST организира онлайн среща на 11-ти март със Силвена Христова и нейното щастливо семейство. Както разказват те самите „неочаквано се сблъскахме с диагнозата синдром на Даун, когато се роди дъщеря ни Микаела.“  Неочаквано, защото всички медицински изследвания показват, че плодът е здрав. Щастливо, защото превръщат своята история в кауза и намират начин да показват, че въпреки на пръв поглед страшната диагноза, животът продължава и е пълен с усмивки и любов.

Събитието във Facebook

Микаела, Крис, Силвена, Краси освен, че създават фондация, която е инициатор на много интересни  активности, имат изключително интересен сайт, от който могат да бъдат закупени продукти с кауза, но и имат изключително интерес видео канал в You Tube, където показват синдрома на Даун по един по-различен начин – според своите  преживявания и усещания. Разкриват една непозната част за синдрома на Даун свързана с щастието.

Кога и защо решихте да посветите живота си на каузата живот със Синдром на Даун?

Преди малко повече от 6 години се роди дъщеря ни Микаела напълно неочаквано със синдром на Даун.  Като всички отговорни родители и ние преминахме през необходимите изследвания – 2д, 3д, 4д ехографии, 3 биохимични скрийнинга – ранен, късен и интегриран, 3 фетални морфологии, прегледите бяха при 7 лекари и нямаше абсолютно никаква причина за притеснение, че нещо не е както трябва. Преминавайки през първоначалния шок и стрес, ние решихме, че искаме да разказваме и показваме на всички, че животът с диагнозата синдром на Даун не спира. Важно е да я приемем като начин на живот и да се стремим да развиваме детето си, колкото е възможно повече. Не намерихме положителна и окуражаваща информация, а само черни прогнози и статистики, за разлика от прекрасни примери на хора със синдром на Даун извън България. Стартирахме със създаване на професионални видеоклипове, които да показват части от живота и развитието на нашата дъщеря със синдром на Даун в нашето семейство. Виждайки от какво има нужда тя и кое на нея и помага, решихме, че искаме да подкрепим и други деца със синдром на Даун и нашата лична семейна история се превърна в каузата на живота ни.

Във вашите видеа споделяте много моменти и лични чувства, но кое най-много ви помогна да престроите живота си, позитивната си нагласа и да включите толкова много любов в ежедневието си ?

Това, което ни мотивира и е двигател на всичко, което правим са двете ни деца Микаела и Крис. Стремежът те да имат по-добро бъдеще в България, да са щастливи, обичани и това да прехвърлят и като отношение един към друг.

На мен, лично ми помогна Краси още в болницата, защото той ми каза, че до голяма степен от нас зависи как ще продължим живота си и дали ще се усмихваме и ще правим всичко, което и до сега. И така до ден днешен – повече от 6 години това е водещата мисъл в семейството.

Защо избрахте да покажете хубавата страна, а не да споделите трудностите и как ги преодолявате?

Защото хубавата страна, усмивките, любовта и щастието съществуват, въпреки че много хора не вярват в това. Навсякъде синдромът на Даун се свързва с драма, страдание и съжаление. Трудностите са ясни, защото те са ежедневно предизвикателство. За някои хора не е истина и не вярват, че можем да се усмихваме. Искаме да покажем точно обратното и да окуражим и насърчим много нови родители, които се сблъскват с диагнозата синдром на Даун и не виждат надежда. Искаме обществото ни да приема хората със синдром на Даун без съжаление, защото те нямат нужда от това. Те получават и раздават много, много любов и това не е повод за сълзи и страдание, а за щастие и усмивки.

Кои са основните кампании на фондацията, какви средства набирате с тях и къде отиват те? Защо избрахте шарените чорапи?

Вече стартирахме една от кампаниите на фондация „Живот със Синдром на Даун“ по повод 21 март – Международният ден на хората със синдром на Даун. На този ден всички по цял свят обуват шарени чорапи в знак на подкрепа и за да покажем, че светът е шарен и цветен. В България вече 6-та поредна година фондация „Живот със Синдром на Даун“ отправя предизвикателство към всички хора да обуят от шарените чорапи с кауза на фондацията, да се снимат и да споделят в социалните мрежи с хаштаг #животсъссиндромнадаун. Разчитаме, че и тази година ще се получи една шарена и позитивна вълна и все повече да се чуе, че съществуват хора със синдром на Даун.

Шарените чорапи са символ на хората със синдром на Даун и фондацията създаде 11 модела шарени чорапи с кауза по наша идея и дизайн.

100% от продажбата на шарените чорапи по време на кампанията са за организиране на Летен лагер 2021г за четвърта поредна година, напълно безплатно за деца със синдром на Даун и техните семейства. Тези лагери са целогодишно очаквани от децата и родителите, защото срещата на живо е незаменима. Важно е да обменим опит, да се запознаят и опознаят децата, да се забавляват и всички заедно за четири дни да се откъснем от динамиката на ежедневието, терапиите и всички допълнителни дейности. През останалото време фондация „Живот със Синдром на Даун“ влага ежедневно усилия в стремежа си да набира средства за всички дейности, инициативи и проекти. Това се случва благодарение и на продажбата на останалите артикули с кауза детски книги „Приключенията на Крис и Микаела“ Част 1 Слънце в семейството и Част 2 Искам при баба, чаши и тетрадки, но основно от малки дарения и спонсорства. През 2021г участват 46 деца със синдром на Даун от 7 града в България напълно безплатно и ние успяваме да поддържаме тези проекти четвърта поредна година, което е изключително важно, за да не загубят децата постиженията си и усилията да не са напразни. Проектите са по адаптирано плуване, музикотерапия, физиотерапия и арт терапия. За да се случи всичко това е необходима ежедневна работа.

Вашето послание към лекарите?

Когато се роди дете със синдром на Даун, родителите имат нужда от подкрепа, насърчаване, надежда и актуална информация. Съобщете, че детето им се е родило със синдром на Даун в присъствието на двамата родители и психолог. Бъдете щадящи! Не давайте непоискани съвети да се изостави детето, както и черни прогнози, че то няма да живее дълго, нито да се развива и че обществото не ги приема. Никой не може да предвиди, колко и как ще живее даден човек. Това води до проваляне на човешки съдби. Благодарим на тези лекари, които са подкрепа за родителите, защото добрите примери съществуват! Имаме нужда обаче да стават все повече. За съжаление ние нямахме късмета да попаднем на тях и това е травма за цял живот. Живеем в динамично време, в което навлизането на ранната детска интервенция, развитието на медицината и промяната на обществените нагласи и предразсъдъци, са от решаващо значение за живота на хората със синдром на Даун. Прекрасни примери има на успели личности със синдром на Даун извън България  като Пабло Пинеда, Микейла Холмгрен, Тим Харис, Кенеди Гарсия, Анжела Бачилер и много други. Дайте шанс на хората със синдром на Даун и в България, за да стартират още от раждането!

А към родителите на деца със Синдром на Даун?

Вярвайте в децата си, защото те могат да надхвърлят вашите очаквания и не губете никога надежда! Ежедневната работа, постоянството и усилията дават добри резултати. Борете се срещу всяка несправедливост, проявена  към тях, защото само така можем да постигнем промяна.

А към обществото?

Приемете децата ни такива, каквито са! Не се притеснявайте да ги заговорите и децата ви да бъдат техни приятели! Единственият начин да разберете, дали могат, е като им се даде шанс. Не ги съжалявайте, а ги подкрепяйте и се отнасяйте с тях като с равни.

Предизвикваме ви да обуете от шарените чорапи с кауза на фондация „Живот със Синдром на Даун“ на 21 март, поръчайте от тук >>>

Направете снимка и я качете в Instagram (lifewithdownsyndrome) и Facebook (Живот със Синдром на Даун) като добавите хаштаг #животсъссиндромнадаун. Благодарим на всички, които ще споделят това предизвикателство и ще привлекат близки и приятели!

Как срещата, организирана от СОРОПТИМИСТ може да помогне на вас, на вашата мисия?

Важно е да достигаме до все повече хора, които да научават за синдрома на Даун и да примат хората в това състояние. Искаме да дадем повече гласност на проблемите, които съществуват и да получим подкрепа, за да можем да променим и съществуващите наредби, които ощетяват хората със синдром на Даун.

Основната борба тази година на фондация „Живот със Синдром на Даун“ е свързана с промяна на Постановление 152 oт 26.07.2018г за изменение и допълнение на наредбата за медицинска експертиза, раздел генетични аномалии. В сега съществуващия си вид тя ощетява неправомерно хората със синдром на Даун, като ги лишава от право на качествен живот и на развитие, защото след 3г възраст децата със синдром на Даун получават 30% инвалидност заради основна диагноза, което = на 0%  и не получават подкрепа.

Промяната, която искаме да направим и имаме нужда от съдействие е: Хората със синдром на Даун да получават минимум 50% инвалидност заради основната диагноза и пожизнено необходимата чужда помощ за всяко дете/възрастен със синдром на Даун, с право на преосвидетелстване при влошаване на здравословното и/или психичното състояние.

Институцията, която решава и е отговорна за това е Министерството на здравеопазването, които отказват да го направят. Имаме нужСОПОПТИМИСда от финансова подкрепа всяка година за проектите на фондацията. През 2021г са необходими общо малко над 44 000 лв за 4-те проекта на фондацията в които участват 46 деца със синдром на Даун от 7 града в България. Подкрепа е и да последвате социалните ни канали в Youtube и Facebook – Живот със Синдром на Даун и Instagram – lifewithdownsyndrome. Всяко споделяне на видеоклип и ангажиране с харесване или коментар води до разпространение и достигане до още повече хора, което е изключително важно и за развитието на фондацията.

За какво мечтаеш?

Мечтая децата ни да живеят пълноценно и щастливо. Мечтая хората със синдром на Даун да имат равни права и възможности, и да не бъдат подценявани. Мечтая да не се налага да развиваме фондацията и дори да няма нужда тя да съществува, а държавата да ги подкрепя качествено и да не се страхуваме ние, родителите за тяхното бъдеще. Оптимист съм, че това ще се случи, защото израства поколение, което разсъждава и има широко скроено мислене и е приемащо. Обратната връзка от много деца, които следят това, което споделяме в социалните мрежи и изразяват подкрепата си, го доказва. Промяна е необходима обаче веднага.

Гледайте онлайн срещата със Силвена Христова на живо във Facebook.

#ЗаедноЗаБългарскатаМузика – предизвикателството на американската посланичка в България

Посланичката на САЩ в България Херо Мустафа и част от екипа й се появиха в социалните мрежи с импровизирано музикално видео, на което имитират, че пеят една от любимите ни български песни – “Заедно” на Графа, Орлин Павлов и Любо Киров. Под хаштага #ЗаедноЗаБългарскатаМузика клипът стигна до хиляди хора за едва няколко дни. 

„Предизвикателството започва! Посланик Мустафа и нейната дипломатическа група изпълняват любима българска песен и предизвикват трима български певци да отговорят. Кой е предизвикан? Коя е песента? Ще бъде ли прието предизвикателството? Разберете в нашето видео!“, пише още в поста на посолството.

След предизвикателството отправенo към Графа, Любо Киров и Орлин Павлов две от любимите ни български звезди продължиха веригата. Вижте видеата с кратките но искрени изпълнения на Графа и Михаела Филева. Очакваме следващите видеа под хаштага #ЗаедноЗаБългарскатаМузика съвсем скоро!


Подарък за Свети Валентин, който няма да зарадва само половинката ти

Отвори сърцето си и избери подарък, с който да помогнеш на благотворителна кауза

Денят на влюбените оцветява целия град в цветовете на любовта – червени сърчица се разхождат по улиците, настанили са се по витрините, както и в мислите ни, докато се чудим какво да купим на близък до сърцето ни човек, за да покажем обичта си. Според световни статистики (от offers.com) тази година за пореден път ще си подаряваме сладки изкушения, с които да подсладим отношенията си. Но като най-желан подарък участниците са посочили “преживяване”. Но как можем да бъдем по-креативни и да покажем, че сърцето ни е отворено не само за близките ни хора? Отговорът е: “подарък с кауза”.

Мече = Любов

Платформата TimeHeroes.org ни предлага да зарадваме двама свои близки с плюшено мече, а сумата си избираме ние. Колкото искаме да дарим – толкова (мин. 15 лв.). Средствата са нужни, за да продължава да функционира платформата и да подпомага партньорите си. TimeHeroes помагат на десетки организации да намерят съмишленици в лицето на доброволци и дарители, координирайки обявите им на сайта си. Разберете повече за мисията “Мече = Любов” тук.

Валентинка за животно в нужда

Срещали ли сте животно с тъжен поглед на улицата? Спомнете си котето, което обикаля около входната врата. А сега да се поставим на негово място, когато навън температурите паднат под нулата – измръзваме и сме гладни, а  някой решава да се “забавлява”, причинявайки ни болка. Непрекъснато чувам за случаи, в които бездомни кучета и котета едва живеят в суровите условия на улицата. Някои не оцеляват. Организация “Редом” се заема да помогне на точно такива животни. Чрез напълно безплатни прегледи и понякога сложни операции, които извършват заедно с партньорските си ветеринарни клиники, организацията спасява животи на десетки бездомни кучета и котки. След това им намират дом, за да бъдат те отново обичани. За да успява да изпълнява дейността си, “Редом” набира средства както с безвъзмездни дарения, така и с красиви картички. В духа на любовта организацията предлага тематични картички за Св. Валентин, които могат да бъдат валентинката за твоята половинка, но и горещо търсената помощ на някое животно в нужда.

Дари любов

Източник: facebook/darpazar.bg
Източник: facebook/darpazar.bg

ДарПазар е българска платформа, на която може да намерим десетки предложения за сувенири, картички и подаръчни комплекти, с които да зарадваме близък човек, но и да помогнем на различни български фондации. ДарПазар предлагат тематични продукти специално за Св. Валентин като:

Магията на Св. Валентин се крие в усмивките, които предизвикваме у хората, които обичаме. Едва ли има по-топло усещане от онова, което се разнася по цялото ни тяло, когато направим хората, които обичаме, щастливи. Представям си, колко по-силно е това усещане, ако дарим с любов и онези, които имат най-много нужда от обич – мръзнещото коте пред входната врата, тъжното куче зад блока, жената, която търси закрила, или човекът с мисия, който търси подкрепа. Защото… всичко, от което имаме нужда, е любов, нали?!

Балкански фестивал на изкуствата – Карнобат 2018

Балкански фестивал на изкуствата – Карнобат 2018 (15.06.-17.06.2018 г.) за пета поредна година се превърна в незабравимо изживяване както за жителите на града, така и за всички гости от страната и чужбина. За община Карнобат беше истинско удоволствие да посрещне над 250 чуждестранни артисти от Албания, Сърбия, Македония, Румъния и Босна и Херцеговина, които представиха своя фолклор и култура в рамките на трите фестивални дни.
Родните изпълнители по никакъв начин не отстъпиха на техните балкански колеги и представиха страната ни по-най-добрия начин.

По време на Фестивала се проведе 13-ият национален конкурс „С песните на Стайка Гьокова“надсвирване на сватбарски оркестри, на победителите в който заслужено им бяха връчени редица награди. Оркестър „Пъстрича“, гр. Карнобат, с ръководител Тодор Димитров грабна почетния приз, а 1-во място беше отсъдено на русенския оркестър „Плам“ начело с Пламен Димитров. На втора и трета позиция бяха съответно оркестър „Елхово“ с Николай Георгиев и оркестър „Срем“ с Гюро Димитров.

Не по-малко добро настроение предизвикаха и участниците в конкурса за любителски състави „Общи корени“, в който ръководителят на танцов клуб „Шарени мъниста“ от град Гълъбово Валентина Василева може да се похвали със спечелването на най-високото отличие. Първото място беше за танцов клуб „Настроение“ с ръководител Тончо Тончев при Народно читалище „Просвета-1882 г.“, гр. Сунгурларе, второто – за сдружение фолклорен клуб „Сливенци“ с наставник Красимира Николова, гр. Сливен, а третото – за танцов клуб „Карнота“ при Народно читалище „Димитър Полянов-1862 г.“ с ръководител Стефка Бинева.

Освен под звуците на фолклорни ритми гостите на Балкански фестивал на изкуствата – Карнобат 2018 се забавляваха още с атрактивна програма, която имаше за цел да удовлетвори техните предпочитания в най-широк смисъл.

Публиката, която надхвърляше над 5 хил. души, стана свидетел още на много песни, танци, забавления за деца, рок концерти, огнено шоу и др. 12-тото издание на The Official Bulgarian Beatbox Battle със самият Bee Low като председател на журито и победителят BassBro, който ще участва в Световното първенство по бийтбокс в Берлин този август, беше повече от впечатляващо. Голям интерес предизвика и Брейкденс Карнобатъл 2018, в която тежката задача за оценяване на най-добрите се падна на финалиста в световния шампионат на Red Bull Bc One за Франция и за Европа през 2016 г. Bboy Nasso и на Топ 4 на испанския Red Bull BC One Bboy Jandro.

На втория ден от Фестивала популярният водещ Драго Драганов не само забавлява най-малките, но и успя истински да ги развълнува с приказки, игри, рисунки и куп награди, на които те не можаха да устоят. Сцената в Градския парк оживя със силен детски смях и приказни герои, а за финал любимецът от телевизионния екран специално поздрави всички родители с вечните хитове на Васил Найденов.

Съботната вечер ще остане запомнена задълго от една страна с ефектното дрифтшоу, което събра почитателите на бързите скорости на едно място, а от друга – с разтърсващия рок концерт. Най-напред група „Seconday” подобаващо нажежиха обстановката, а веднага след тях зрителите посрещнаха спиращите дъха „JEREMY?”, които направо взривиха публиката още с първото си изпълнение. Рок групата, подгрявала концертите на една от най-успешните на всички времена музикална група „Queen”, за пореден път надмина очакванията и предизвика истински фурор в парка на град Карнобат. Шоуто беше наистина голямо!

Доброто настроение продължи и в последния ден от Фестивала с изпълненията на акробалет „Тиара“, клуб по спортни танци „Яница“, група „Бижу“ и др. Официалното закриване на Балкански фестивал на изкуствата – Карнобат 2018 се състоя вечерта на сцената в Градския парк, където победителите от двата фолклорни конкурса представиха своите изпълнения, а доброволците бяха наградени с грамоти. Кметът на града г-н Георги Димитров държа заключителна реч, а за финал публиката имаше възможността да се потопи в магията заедно с невероятните гласове на момичетата от „4Magic” – победителки в „X Factor 2017”. Красивите изпълнителки определено бяха сензация особено за младежката аудитория, чийто бурни аплодисменти отекваха дълго след това.

Петият по ред Балкански фестивал на изкуствата – Карнобат 2018 се оказа по-колоритен отвсякога и остави ярки спомени в съзнанието на всички присъстващи. Очаквайте още по-интересни участници и още по-вълнуващи емоции и през следващата година!

източник Press

Снимки: Facebook / Балкански Фестивал На Изкуствата Карнобат

Wings for Life World Run стартира след по-малко от 72 часа

Пет български града и целият свят ще бягат заедно тази неделя, 6 МАЙ. Тази година, бягането в подкрепа на медицински изследвания и клинични проучвания срещу гръбначните травми ще завладее стотици градове по света, сред които и София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново.

У нас отбелязваме своеобразен личен рекорд с цели пет организирани бягания в пет различни града. Всички те започват по едно и също време – 14:00 ч. и имат една цел: да окажат подкрепа на хората с гръбначни травми. Събитията в България очакват всеки, който иска да премери сили срещу виртуалния финал в приложението Wings for Life World Run App и да запише името и резултата си в световната ранглиста на всички бягали за Wings for Life World Run.

Вложените в бягането усилия ще бъдат възнаградени подобаващо. След обработване на резултатите на всички бягали по целия свят ще бъдат обявени двама глобални победители – един мъж и една жена. Те са участниците, изминали най-дълго разстояние преди виртуалната кола в приложението да ги застигне. Наградата е специално пътуване до Австрия, в което те ще срещнат инициаторите на Wings for Life World Run и ще се насладят на цял уикенд, изпълнен с вълнуващи активности.

Вече е сигурно, че на 6 МАЙ 2018 броят на бягалите за Wings for Life World Run ще нарасне до 500 000 или повече, като името на 500-хилядния участник ще бъде обявено в деня на събитието и има всички шансове той да бъде от България.

Още интересни факти съпътстват петото издание на глобалното събитие:

  • През първите четири издания на глобалното събитие общо са изминати 4 276 640 км – еквивалентни на повече от пет пътувания до Луната и обратно.
  • Повече хора, отколкото населенията на Исландия, Гренландия и Лихтенщайн взети заедно са били регистрирани за бягането през четирите издания. 441 021 са бягали за тези, които не могат между 2014 и 2017 г.
  • Най-възрастният участник, записал се за Wings for Life World Run 2018 е 87-годишната Джозефин Бергер, която ще бяга във Виена, Австрия.
  • В България каузата подкрепят актьорите Деян Донков, Владимир Карамазов, Юлиян Вергов, Антоний Аргиров, Невена Бозукова, Снежана Макавеева, , Стефан А. Щерев; певицата Белослава, спортистите Весо Овчаров, Краси Георгиев, Шабан Мустафа, Илиян Лазаров, Йордан Анчев, Павел Лефтеров, параолимпиецът Георги Киряков, Владимир Гюров и Евгения Кусева.

ПРЕЗ 2018 WINGS FOR LIFE WORLD RUN ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ НА 6-И МАЙ, ЗАПОЧВАЙКИ ПО ЕДНО И СЪЩО ВРЕМЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ 50 РАЗЛИЧНИ ЛОКАЦИИ ПО СВЕТА – 11:00 ЧАСА UTC, 14:00 ЧАСА В БЪЛГАРИЯ.

Можем ли да се противопоставим на предопределеността на гените?

снимки: личен архив

Когато се заговори за гени обикновено си мислим, че това е нещо като съдба, нещо, което не можем да избегнем, план, който поколенията назад са написали за нас. Много често се примиряваме с различни лоши ситуации, оправдавайки ги с гените и отказвайки се да се справим с тях. Даденост ли е здравето ни? Може ли то да подлежи на планиране и изграждане? В състояние ли сме да планираме продължителността на живота си и това как да го изживеем?

Лутайки се в тези въпроси се срещнах с Боряна Герасимова. Стилна и духовна жена, чийто живот я завърта в странна въртележка още от крехките 26 години, когато получава диагнозата РАК. Днес, тя е емблематично лице в България, когато се заговори за сила на духа, но и за силата на гените. Гените, защото Боряна избира посоката на превенцията на социално значими заболявания с помощта на генетични изследвания. Предприемач в сферата на персонализираната медицина  и лектор по теми, свързани със здравната интелигентност и информирания избор в грижата за здравето, днес Боряна приема за своя кауза ранната превенция на заболявания и подобряване на качеството на живот. Съосновател и до скоро изпълнителен директор на NutriGen, по настоящем продължава дейността си независимо.

Според Боряна целта на генетичните изследвания е да получим информация, която да ни помогне да полагаме високоефективна грижа за здравето си. През 2017 г. тя е сред финалистите на националния конкурс за млади бизнес лидери Next Generation, организиран от медиите „Капитал“ и „Кариери“.

Едно момиче на 26 чува страшната диагноза РАК. Не мога дори да си представя шокът, страхът и може би отчаянието. От къде намери сили да се бориш? Сигурно вече си уморена да разказваш тази история, но все пак – живеем във време, в което сякаш всеки трети, когато познаваме е покосен от диагнозата, някак си е плашещо ….

Наистина, броят на онкоболните се увеличава все повече и вече трудно се намират хора, които да нямат подобна история в семейството си. Ракът е на второ място по причина за смъртността в страната, и за съжаление много хора, чувайки тази диагноза, все още я възприемат като смъртна присъда.

Когато бях на 26 години, вече имах успешна кариера в IT сферата, бях доволна от професията си и не планирах някаква сериозна промяна. Но линията на живота ни е толкова крехка – може да се промени от една раздяла, катастрофа, загуба на близък, или както беше в моя случай – диагноза.

Пролетта на 2010 г разбрах, че имам рак на лимфната система, който е направил 11 см тумор в гръдния ми кош. Последва тежко, но за щастие успешно лечение. Периодът след излекуване не беше по-лек. Предстоеше ми завръщане към живота, изграждане на здравето ми от нулата и търсене не само на отговори, но и на смисъл да продължа напред. Диагнозата рак е изключително тежка за психиката – животът продължава, но със сянката на болестта, която може неочаквано да се завърне и наново да анулира мечтите ти.

Знам, че погледнато от страни, хората, преминали това заболяване изглеждат като герои. Според мен е така, защото почти не се говори за това, което се случва с психиката и душата на тези хора. Диагнозата рак води до счупване линията на живота и траур по изгубеното здраве. Страхът, отчаянието, безсилието, паниката, самотата и гнева са ежедневни спътници.

Никога не съм възприемала преживяното като някакъв подвиг или успешна битка, за която съм намерила много сила. Знам много добре, кое ме движеше напред обаче – вярата, че не съм безсилна, че имам контрол върху здравето си. В продължение на години променях, каквото беше в сферата ми на влияние и можеше да ми помогне да се възстановя и запазя здрава – хранене, начин на живот, двигателна активност, психика. Непрекъснато четях и събирах информация за това какво би ми помогнало да се грижа за себе си още по-ефективно. Когато човек е поставен в подобна ситуация, той няма много възможности пред себе си – имаш заболяване, ако искаш да се излекуваш, правиш каквото е възможно за теб. От нас зависи как ще реагираме на тази ситуация и какво ще направим.

Какъв човек си извън публичността и обществената роля, с която те познаваме?

Аналитичен, любознателен човек, с много черно чувство за хумор. Понякога толкова задълбавам в детайли и оглеждам ситуацията от всички страни, че взимането на решения става безкраен процес. Обожавам планината и тишината, и съм по-скоро интровертна натура – публичните участия определено не са стихията ми. В професионален план ми е много важно работата ми да има смисъл и принос. Старая се да бъда добър слушател, и да съм вярна на каузите, принципите и на приятелите си. Не понасям лъжите и манипулациите и когато разбера, че съм във взаимоотношение, което ги толерира, го прекъсвам – било то с бизнес, екип или човек.

Дълбоко ценя както своята свобода, така и свободата на околните. Това включва и начинът, по който са избрали да живеят живота си. Имам страст към ботаниката и готварството, различни видове чай и колекционирам чаени чаши. Тъй като имам две любопитни котки, колекцията ми редовно бива редуцирана!

За какво мечтаеш?

С времето мечтите ми станаха доста практични, реалистични и изгубиха фантазийната си, девическа нотка. Не мечтая да променя света, осъзнах, че в рамките на един живот дори да реализирам част от потенциала си като човек е немалко постижение. Много ми се иска да работя с хора, с които споделяме общи ценности и принципи, тъй като това се оказа много по-трудно, от колкото очаквах. Мечтая за повече лекота и хармония в живота си – до толкова, че да мога да работя по каузата си, но и да имам достатъчно време за важните ми хора, за себе си, за четене и експериментиране. До момента работата ми винаги е била всепоглъщаща, а това има своята немалка лична цена.

Мечтая да имам къща с двор извън града, където да отглеждам редки сортове растения. Да обикалям света и да изкачвам планини.

Не мечтая да съм здрава, а го планирам активно. По-скоро мечтая да спре да се появява въпросът „Ами ако се върне ракът?“ с неизбежно последващата го паника.

Според мен светът лекичко се променя сякаш независимо от технологиите или въпреки тях, но в посока близост между хората, повече осъзнати отговорности за живота, повече духовност. Вярваш ли, че ако всеки от нас осъзнае необходимостта от здравословен живот ще направим целият свят по-добър?

Мисля, че този процес на сближаване на хората и осъзнатост се случва и благодарение на технологиите. По-лесно е от всякога да се свържем с хора и общности, които споделят нашия поглед върху света, а заедно с тях се учим и израстваме по-бързо. Цялата дигитализация доведе често срещаното рязко налагане на „дигитален пост“ при много хора, защото направи нуждата от стойностни отношения и духовност много по-осезаема. Даде контраст. А колкото до осъзнатата необходимост от здравословен живот и изграждането на по-добрия свят – връзката е налице.

Здравословният живот включва и поддържането на чиста околна среда, тъй като няма как да бъдем здрави индивиди, ако функционираме в болна и токсична система. Превръща ни в отговорни за себе си и средата си хора, които не винят външни фактори за успехите и неуспехите си, а действат.

Ако искаме да се сдобием с по-здрав и продължителен живот, няма как да премахнем и социалния фактор. Наскоро завърши изследване на Harvard Medical School, продължило 75 г. и целящо да открие най-големите фактори за качеството на живот на хората. Резултатите му бяха изненадващи. Най-голямо значение за здравето и продължителността на живота ни има не какъв доход имаме, колко сме популярни, как живеем, а качеството на отношенията, които изграждаме с хората около нас. Повече взаимност и подкрепа, и по-малко самота. Каква по-добра първа стъпка за промяна към по-добър свят бихме искали да имаме, от тази?

Да, наистина, всъщност промяната започва от нас самите и от това, което пренасяме във взаимоотношенията си. Излизайки от клишето „здравословен живот“, какво за теб означава да живееш с осъзната грижа за собственото си здраве? Защо ни е нужно това?

Много е страшно да си все още човек в активна възраст, а да си рухнал. Да осъзнаваш, че правиш някои неща за последен път, защото с времето са ти ставали все по-трудни и непосилни. Нека отложим това колкото се може повече. Да живеем с осъзната грижа за собственото си здраве е да знаем какво да правим днес, за да си увеличим шанса да сме здрави и след 10, 30, 50г. Да взимаме информиран избор за себе си и да влагаме усилия в превантивна грижа. Специалистът е експерт за здравето на популацията, но на нас се полага да сме експертите за собственото си здраве.

Колкото и да ми се иска да беше другояче, здравето не е даденост или нещо, което ни се полага изначално.

Опазването, възстановяването и планирането му са наша лична мисия и отговорност. Здравето ни има определена продължителност – това е периодът от живота ни, по време на който сме в добро здраве и все още не страдаме от болестите на старостта. Целта на тази грижа на първо място е да ни помогне да удължим продължителността на здравето си, а това е равносилно на подобряване на качеството на живота ни за по-дълго време.

Променила си много от навиците си през годините с идеята да си здрава и да бъдеш полезна на повече хора. Как те промени това като жена?

Когато се разболях, аз все още бях момиче. С очакванията на девойка, наивността, илюзиите,  идеята, че някой отвън ще се погрижи за нуждите ми. Бях доста вироглава и неприемаща, все исках по моя начин да се случват нещата. В рамките на 2-3г след болестта много бързо израснах, интензивно натрупаният житейски опит до голяма степен допринесе за това.

В нито един друг период от живота си не растем толкова бързо, колкото когато страдаме.

В процеса на това израстване променях и продължавам да променям не само навиците, свързани с грижата за здравето ми, но и навиците за начина, по който възприемах себе си, средата си и ситуациите, в които ме поставя животът. Станах много по-мека в подхода си за въздействие, защото осъзнах, че насила няма как да помогна на никой. Единствено с даване на възможност за избор и с личен пример. Грижата за себе си ми помогна по-добре да се свържа както с физическите, така и с емоционалните си нужди. Когато спрях да ги отхвърлям се научих как да ги удовлетворявам своевременно. Част от тези нужди са свързани със себереализация, развитие на талантите ми, нужди да се заявя и да отстоя позиция. Това силно повлия и женствеността ми. Сякаш промяната на външен вид стана много по-видима – пуснах си дълга, коса, взех си рокли, флиртувах с живота. Развитието на женствеността ми е част от грижата за мен самата.

И основна част от същността ти 🙂 Предприемаческия ти дух обаче не почива и ти успяваш да превърнеш личната си битка в лична кауза. Тази твоя кауза последните години е да популяризираш превенцията на социално значими заболявания с помощта на генетични изследвания – инструментите на персонализираната медицина. Можем ли да се противопоставим на предопределеността на гените?

Генетичните изследвания в сферата на нутригенетиката и нутригеномиката  разглеждат взаимодействието между генома ни и факторите на средата. При този вид генетични изследвания не става въпрос за противопоставяне на гените. Целта е да получим информация, която да ни помогне да полагаме високоефективна грижа за здравето ни. Било то превенция на редица заболявания, нормализиране на теглото, намаляване на травми при спорт – ползите са много. Генетичните изследвания са поредният инструмент в работата на специалистите, който дава незаменима информация за начина, по който функционираме и къде има рискове, които е желателно да държим под око.

Например, ако разбера, че не мога да метаболизирам добре някои витамини, мога да започна да ги взимам като добавка. Ако метаболизмът ми на мазнините не е добър, ограничавайки ги, това ще ми помогне за регулацията на теглото ми. За някои от нещата няма да имам начини, с които да въздействам – но най-малкото ще знам, че трябва да ги проследявам редовно и да ходя на по-честа профилактика.

Така дори да възникне проблем, ще мога да реагирам възможно най-рано, докато все още е лечим.

Много често съм виждала хора, които използват генома си за оправдание. „В нашето семейство сме по-едри, в нашето семейство болест Х е нормална“… Това е оправдателен и обезсилващ мисловен модел. Теглото ни, здравето ни зависят от сложен пъзел, който включва не само гени, но и средата ни и начина ни на живот. Имаме много лостове, с които можем да влияем, стига да имаме желание и дисциплина за това. Много силен довод за действие за повечето родители е, че предаваме на децата си не само гените си, но и личният си пример, свързан с начина, по който живеем. Променим ли нашето поведение даваме шанс на децата ни да приемат благотворен за тях модел на поведение и да бъдат много по-здрави, въпреки заболяванията, които имаме в рода.

Какъв е фокусът ти днес?

Фокусът ми остава в повишаването на здравната интелигентност на обществото, като това включва не само конкретни решения за информиран избор, но и обучения как да планираме по-добре здравето си. Здравето не само се пази, то подлежи на планиране и изграждане. За съжаление по-голямата част от хората не знаят как да се грижат за себе си по начин, който да допринася за добро здраве.

Един от най-важните и болезнени уроци от първия ми проект NutriGen е, че ако искам една кауза или бизнес да просъществува, трябва да създавам партньорства само с хора, с които имаме сходни ценности, принципи и морал. Вярвам, че това тепърва ще ми помогне да развия идеите си в още по-голям мащаб. За това продължавам самостоятелно работа в сферата на персонализираната медицина и превенцията на социално значими заболявания.

В момента надграждам услугата за генетични изследвания с набор от изследвания в контекста на функционалната медицина. Тя е превантивен, холистичен и индивидуализиран подход към здравето, който има за цел да подобри качеството на живот и да предотврати заболявания.

За функционалната медицина се говори, че е част от бъдещето на здравеопазването. Принципите и подходът ѝ са се развили, за да отговорят на съвременните здравни нужди на обществото. Те, в комбинация с генетичните изследвания, ще дадат много по-пълна и работеща картина както на всеки, който се грижи за здравето си, така и на специалистите, които работят с него.

Междувременно започнах и много важен за мен проект – създаването на програма за промяна на начин на живот на онкопациенти и техните близки.

Целта ѝ е подобряване на качеството на живот и по-ефективна грижа за повлияване и превенция на хронични заболявания. Програмата ще включва изграждане на препоръчителен режим на начин на живот (хранене, хранителни добавки, движение) с възможност за проследяване и подпомагане в процеса на създаване на нови навици, и прилагането на този режим в ежедневието. В момента съм в период на търсене на финансиране за проекта и събиране на екип от специалисти, с които да разработим методологията, която ще бъде следвана.

С Боряна можете да се свържете през личния ѝ сайт www.boryanagerasimova.com

Wings for Life World Run ще се проведе в още пет български града

Oрганизирани бягания на избрани локации ще има в София, Бургас, Велико Търново,  Варна и Пловдив 

Пет български  града се присъединяват към световното бягане Wings for Life World Run малко повече от месец преди глобалното събитие. София,  Бургас, Велико Търново, Варна и Пловдив ще очакват всички, които искат да окажат  подкрепата си към засегнатите от травми на гръбначния стълб. Всички бягания започват  в един и същи час в целия свят, 14:00 българско време, а за участие в бягането и  включване на резултата в световната ранглиста е необходимо единствено сваляне на  приложението Wings for Life World Run App.

В София желаещите да подкрепят каузата се събират в Борисовата градина с помощта на Run.bg. Жителите и гостите на столицата ще се надбягват с виртуалния финал по  5-километрово трасе, а старта ще бъде разположен близо до езерото “Ариана” от  страната на паркинга на Националния стадион.

В Бургас, организираното от Васил Динев бягане ще се проведе в Морската градина със старт при “Пантеона”.

Във Велико Търново Wings for Life World Run ще се случи в парк “Дружба”, където ще бягаме заедно с TurnovoRuns.

Пловдив и организаторите от PowerFit ще предизвикат желаещите да се включат с бягане по Младежкия хълм, започващо от стълбите зад бензиностанцията на Коматевсия възел.

Във Варна ще се състезават с виртуалния финал по 5-километрово трасе в Морската градина, подготвено от Fit2Run.

Уникалният формат на събитието и специално създаденото приложение ни позволяват  да бягаме в подкрепа на каузата без значение къде в България или по света се  намираме. Всеки може да бяга за тези, които не могат, дори в деня на събитието да не  се намира в градовете с организирани бягания. Точно в 14 часа в приложението ще  стартира виртуалният финал, който ще “преследва” бягащите, постепенно увеличавайки  скоростта си на приближаване. Целта е всеки участник да избяга възможно най-дълго  разстояние преди финалът да го настигне.

Популярни български личности и спортисти ще бягат в подкрепа на каузата Wings for Life World Run

В редица страни по света учени и медицински специалисти участват в повече от 80 изследователски проекта с цел да открият как уврежданията на гръбначния стълб да станат напълно лечими. Каузата на фондация Wings for Life за откриване на лек срещу гръбначните увреждания събира български атлети, популярни личности и вдъхновители в подкрепа на инициативата за втора поредна година.

Актьорите Деян Донков, Юлиян Вергов, Владимир Карамазов, Антоний Аргиров, Невена Бузукова, Стефан А. Щерев и Снежана Макавеева, бегачите Краси Георгиев, Шабан Мустафа и Антония Григорова, парапланеристът Веселин Овчаров, колоездачът Йордан Анчев, автомобилният състезател Павел Лефтеров, параолимпиецът Георги Киряков заявиха своята подкрепа към десетките хиляди по света, за които откриването на лек е жизненоважно.

В световен мащаб над 3 милиона души са парализирани поради придобити травми на гръбначния стълб, а всяка година броят им расте с близо 130 000 пациенти. Водещи са случаите вследствие на пътно-транспортни произшествия – над 50%, следват уврежданията при деца от падания, както и спортните травми.

Лицата на Wings for Life в България ще подкрепят каузата, като се присъединят към организирания Wings for Life App Run в Борисовата градина в София или към някое от останалите бягания в други градове на страната, или ако бягат самостоятелно, където и да се намират. Всички бегачи ще бъдат засичани от приложението Wings for Life World Run App на мястото, на което се намират в деня на световното бягане. Повечето от тях вече имат натрупан опит в събитието, защото го подкрепиха още миналата година, а едни от най-отдадените на каузата спортисти са Шабан Мусафа и Весо Овчаров, които ще се включат в световното бягане за трети пореден път.

Всички ние ще можем да бягаме за тези, които не могат,

както на местата с организирани бягания, така и където и да се намираме на 6 май 2018 г. Световното бягане започва точно в 14 часа българско време. За да подкрепим каузата на фондация Wings for Life, е необходимо да свалим мобилното приложение, налично за Android и iOS, и да дарим минималната сума от 8.00 евро или долара.

 

ПРЕЗ 2018 WINGS FOR LIFE WORLD RUN ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ НА 6-И МАЙ, ЗАПОЧВАЙКИ ПО ЕДНО И СЪЩО ВРЕМЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ 50 РАЗЛИЧНИ ЛОКАЦИИ ПО СВЕТА – 11:00 ЧАСА UTC, 14:00 ЧАСА В БЪЛГАРИЯ.

Всяка малка победа е от значение

снимки: Facebook

Д-р Анелия Хохвартер е родена в с. Горна Митрополия, Плевенска област. Следва обща медицина в Плевен и завършва образованието си във Виена, където живее от двадесет и шест години и работи като офталмолог от 1999г. Участва в много социални проекти, голяма част от които са свързани с нейната специалност: лекарски мисии в Йемен (2009), Зимбабве (2011-2012), както и в Етиопия (2014-2015), където изгражда първия център за ретинална хирургия в страната. В класацията за заслужили жени на Австрия „Leading Ladies Awards 2009” е на трето място в категорията „Социален ангажимент“. През 2007 година става отговорник в областта на очните болести към Комисията за борба с домашното насилие към Министерството на здравето, семейството и младежта в Австрия. Тя е и една от 10-те номинирани в кампанията „БУДИТЕЛ 2017“ на Радио FM+, където печели специалната награда „Човекът с голямото сърце“.

Книгата на Хохвартер „Пътуване“ е преведена на три езика – английски, немски и руски език – и се предлага на редица места в България с благотворителна цел за инициативата „ЛОКОМАТ за България“.

Срещаме се в навечерието на Коледа. Във вечер, в която доброто и надеждата сякаш са си проправили най-сетне дълготърсения път към хорските сърца. Това е време, в което всички са добри. Замислям се за онези моменти, в които не е Коледа и добротата е леко приспана от забързания градски ритъм. Впечатлена съм от срещата – от д-р Хохвартет енергията сякаш струи на различни нива и в различни посоки. Не говорим клишета. Сякаш е уморена от трудния ход на кампания, която е осмислила живота ѝ през последните две години. Но не е обезсърчена – дори напротив. Исках да говорим за нея като светоусещане, за женската сила и интересния път на живота ѝ. В друга посока потеглихме … посока за повече размисъл, посока на историята на малките победи.

 

Разкажете ни малко повече за кампанията.

Когато се говори за профилактика, в смисъл да предпазим някого от нещо, ние всички можем да работим за профилактика на депресията и на губене на надеждата. Децата, родени със заболявания като детска церебрална парализа или младите хора, които се разболяват от множествена склероза и губят функции, биват изолирани от обществото.

Оттам трябва да се започне – тяхното място е сред нас.

Те не са по-различни от нас. Ако приемем, че са по-различни в невъзможността си да се движат, нека се замислим как много хора са ощетени от възможността да мислят, а това е много по-лошо от двигателната немощност. На хората с подобни заболявания трябва да се даде надежда и желание да се лекуват. Това е въпрос на мислене и чувстване. Не трябва да изпитваме съжаление към такива хора. Аз лично изпитвам преклонение пред тях, затова че се справят в тези условия с това, което са.

Какво е инвалид?

Честно казано не харесвам тази дума, но инвалиди наричаме хора, които не могат да се справят сами и физически, и психически в своето ежедневие. Това са хора, които имат нужда от помощ, постоянна или временна грижа.

Кога решихте точно тази да бъде Вашата кауза?

Очните болести се лекуват с модерни методи и технологии в България. Те нямат нужда от специално подпомагане. Болестите, свързани с церебрална парализа обаче – за тях нещата стоят по друг начин. Разбрах колко много хора имат нужда точно от тази кауза. По неофициални данни

20 000 човека в България имат нужда от такова лечение.

Проведох много разговори и всъщност разбрах, че 95% от молбите за подпомагане заминаването с цел лечение в чужбина са за рехабилитация. С тази кауза, както и с всяка една малка победа, аз изпращам послание, че на рехабилитацията трябва да бъде обърнато внимание от страна на институциите. Тя осмисля работата на ортопеди, неврохирурзи и невролози. Много е лошо, когато не се проведе рехабилитация. Няма как само с една интервенция да се постигат чудеса.

Преди колко време започнахте тази кампания?

Идеята за кампанията се роди през месец май преди година и половина. През 2018 година ще станат две години. Но самата кампания стартира на 19 септември в Плевен с премиерата на моята книга „Пътуване“. Аз реших да даря всички приходи от тази книга на кампанията. И с това съответно да мотивирам и други хора, които могат да дарят средства, да участват в кампанията.  

Книгата не може да се закупи в книжарниците, тя се разпространява срещу дарение, като минималното е 20 лв.

Разпространява се на няколко места. Например в Русе, в Пловдив, в София, разбира се, също. Книгата е израз на емоциите ми. Може би успява да промени други хора, които откриват себе си в нея. Тя е отражение на моето вътрешно аз – такова, каквото съм почувствала.

Напоследък все повече се говори за това, че българинът няма културата да дарява. Какъв е резултатът за тези две години?

Хората са по-склонни да дарят за една съдба, за конкретен човек и неговия случай. На една такава кампания те нямат доверие. Контактът с фирми и организации, които могат да ни подкрепят, е много труден. Но сега например получихме подкрепа от Съвета на жените в българския бизнес – те прегърнаха идеята. Така каузата Локомат за България стана тяхна новогодишна дарителска кампания.

Свързвали ли сте се с пациентски организации?

Да, имахме контакт с една такава, но за съжаление не получихме положителен резултат. Популяризацията се случва главно чрез кампании като Будител на годината, Самаряните в Стара Загора, чрез участия в медиите, чрез представянето на моята книга и т.н.

Когато започвахте кампанията, смятахте ли, че парите могат да се съберат лесно?

Не. Но знаех, че трябва да се опита. И се замислих защо досега не е имало такава инициатива. Отговорът е, че всеки събира, но за себе си.

Като говорим за народопсихология, мислите ли, че в чужбина такава кампания би имала по-бързи резултати?

В чужбина не се събират пари за такива проекти.

В Австрия има 26 такива локомата, закупени от държавата, като лечението също се поема от държавата.

А по-известни личности, които имат такива диагнози, получават ли някаква подкрепа?

Да, например това момче от футболния отбор Левски, което имаше подобна диагноза. Той се премести в Германия и се лекува. За него обаче се провеждат отделни кампании, играят се мачове. Но отново напълно индивидуално. Парите за двама или трима човека, които се дават за лечение в чужбина, биха били напълно достатъчни за закупуването на уред в България. Той е на стойност 342 хил. швейцарски франка. Но това включва доставка в България, обучение на персонал и две години гаранция. Един локомат лекува средно  1000 деца на година. Комисията за лечение на хора в чужбина изпраща общо тридесет човека на година. На година ние финансираме два до три локомата в чужбина. Добре е, че  се изпращат деца в чужбина, но не можем да обречем останалите 20 000, които страдат от такива заболявания.

Освен това ние даваме надежда на тези деца с лечението им в чужбина, но всъщност след това ги обричаме на безизходица, защото те няма къде да се рехабилитират.

Можете ли да се определите като будител?

Не, по-скоро мога да определя хората в индвалидните колички като мои будители и като будители на моите приятели, подкрепящи ме в онази задсценична организация. Както в един театър – не само артистът, който е на сцена, прави постановката, дори да е моноспектакъл. Има режисьори, сценографи и т.н. Има също и трети, който ще аплодира. Ако няма публика – няма театър. Аз не мога да определя с точност моето място. Много би ми се искало такава една кампания да не се оценява според един човек, който я инициира. Тази кампания е кампания на всички добри хора, които са надеждата и сърцето й. Искам да дам надежда на хората в инвалидни колички и да им напомня, че не са забравени.

Тези хора са много по-силни от нас. Затова не трябва да ги съжаляваме. Дори хората, които бутат количката – това са герои.

А тези, които даряват – искам сами да изберат това, което ги стимулира да подпомогнат кампанията. За съжаление има много неуспешни дарителски каузи. Но всяка малка победа е от значение. Например бях много впечатлена от един фризьор в Стара Загора, който беше направил и дарил 1000 перуки. Целта на такива хора не е на всяка цена да докоснат някого. Те просто го правят. Когато моята кауза приключи, може би ще участвам в друга. Аз не искам да докосна, а по-скоро да покажа на нашите институции, от какво имат нужда гората в България. Докосването до хората е емоционалната страна на кампанията. Без нея не може, но само с нея не можем да помогнем.

Какво ще пожелаете за 2018 година?

На мен – упоритост и постоянство. Същото пожелавам на тези мои приятели, които помагат безвъзмездно на каузата и ме даряват с енергията си. На всички нуждаещи се от това лечение пожелавам надежда и вяра. И колкото и пъти да са я губели в различните дарителски кампании, нека се чувстват безсилни и да не спират да мечтаят. На всички хора, които отразяват събития, свързани с кампанията и участват в нейното организиране, пожелавам да са също толкова коректни към мен и организаторския състав, колкото досега. Истината е, че медиите винаги са били много благосклонни към мен, към моята работа и към кампанията. За това им благодаря.

Дарителска сметка: Анелия Петрова Хохвартер

IBAN: BG60 UNCR 7000 1522 7289 49 (в Евро)

IBAN: BG65 UNCR 7000 1522 7289 56 (в лева)

BIC (SWIFT): UNCRBGSF

 

Как действа уредът ЛОКОМАТ, прочетете в интервюто с д-р Хохвартер „Локомат – помощник за подобряване на фината механика при болни с ЦП“