За пръв път на български език: „Поезия“ от Францѐ Прешѐрн

За първи път на български език излизат поетичните откровения на гениалния словенски творец Франце Прешерн. Изданието ще бъде представено онлайн на 8 февруари, Деня на словенската култура, със специалното участие на проф. д-р Людмил Димитров, преводач и автор на предговора.

Поезия (художник: Кирил Златков; 256 стр., цена: 30 лв., твърди корици) е единствената стихосбирка на Прешерн, издадена приживе, и негов най-автентичен (авто)портрет. От нея личат ерудицията, светогледът, сложният характер и цялостният психопрофил на автора, у когото надделява искрената способност да обича не само жените музи, но и малцината си приятели; респектира откритото му противопоставяне на претенциозността и ограничеността на школаря (учения) и властимащия, както и завидната му самоироничност. Силно повлиян от Петрарка, Прешерн ползва неговата сонетна форма. Не може да се каже, че досега няма никаква рецепция на големия словенски поет в българското литературно пространство, но тя, уви, е нищожна и не позволява да твърдим, че името му е проникнало трайно в културната памет на българите.

Францѐ Прешѐрн е поет, превърнал се в емблема и неизменна част от националната идентичност на сънародниците си. Важен е приносът му за жанровото разнообразие и поетиката на Романтизма: въвежда сонетния венец – негова „запазена марка“ в общославянския канон. Прешерн първи в словенската литература споменава нашите земи с няколко знакови топонима: Тракия, Хемус, Родопите. Започвайки с леки и развлекателни стихове, с времето той неизменно получава статус на „висок“ поет, както в родината си, така и извън нея. Високото у него е тъкмо изборът му да пише на словенски език, все още нормативно и графично установяващ се, но вече внушаващ усещането за авторитетност и тържественост.

ГЕНИЯТ НА СЛОВЕНИЯ

Из предговора на проф. д-р Людмил Димитров

„Появата на самостоятелен том с поезията на Франце Прешерн на български език е жест, който дължим на словенците ако не от един век, то поне от над четири десетилетия. Отлагането, по-точно протакането му във времето, е колкото неоправдано, толкова и свързано с концептуални въпроси не само от литературно, но далеч повече от историческо и социокултурно естество – сложни и нееднозначни. Недопустимо е обаче, а за която и да било себеуважаваща се култура дори непростимо, един национален поет, при това най-големият, конституирал идентичността на своя народ с езика, идеите и най-вече с избора, а – както често се случва в епохата на романтизма – и със саможертвата си, още да не е „проговорил“ на български, така както са „проговорили“ толкова други (ще се огранича с Александър Сергеевич Пушкин, Адам Мицкевич, Карел Хинек Маха, Тарас Шевченко, Петър ІІ Петрович Негош, Шандор Петьофи, Михай Еминеску). Проблемът е дори по-неприятен, когато става дума за Прешерн – първия поет на Словения: страна близка до нас не само пространствено и езиково, но и като историческа съдба. Не познавам друга чужда литература, в която България и българинът да заемат такова основополагащо място и да са въздигнати до образец за подражание, черпене на идеи и положителен пример, както това се случва в тяхната от 70-те години на ХІХ век буквално до днес.

Най-интензивните периоди, провокирали интерес към нашето битие и художественото му възпроизвеждане, са два: единият е от разстояние, а вторият – пряк. „Косвеният“ обхваща времето от Априлското въстание до Балканските и Първата световна война (особен акцент се поставя върху Сръбско-българската, където словенските поети, получаващи информация за събитията от своята и европейската преса, категорично застават на наша страна). Непосредственият е, когато се засилва живият културен диалог помежду ни чрез гостувания на писатели, поети, музиканти, художници, артисти и организиране на четения, изложби, концерти, театрални спектакли; това се случва между двете войни и по-точно от 1932-ра (тогава по линия на ПЕН в Любляна за първи път пристигат Елисавета Багряна и Дора Габе и поставят началото на новите ни литературни контакти) до 29 юни 1948-а, приемането на прочутата резолюция на Информбюро след скарването на Тито и Сталин за отклоняването на ЮКП от марксистко-ленинската линия. Този злощастен политически акт на нас ни отрежда участта да останем под похлупака на Съветите, на словенците – в доминираната от Сърбия общност на „необвързаните“, а по границите ни за близо половин век е спусната „малката“ желязна завеса, отделяща не Запада от Изтока, а две разновидности на тоталитаризма. В годините на Студената война отделни ентусиасти от България и Словения бавно и мъчително се трудят да запълват все по-уголемяващите се бели полета в културния обмен, но разбира се, пукнатините не могат да бъдат затворени току-така. Непокътнато остава само едно: взаимната ни симпатия, неизменно пренасяна и поддържана като културна памет.

Кой е Франце Прешерн и кои са основните етапи в неговия живот и в творчеството му? Роден е на 3 декември 1800 г. в село Върба, областта Горенска, на приблизително еднакво разстояние от град Кран на юг и австрийската граница на север. Той е трето дете, но първи син в семейството на Мина Светина и Шимен Прешерн. Изключително способно момче, десетгодишен е вписан с отличните си резултати в златната книга на училището в село Рибница. През 1813 г. започва да учи в Любляна. От 1821 г. е студент по право във Виенския университет. Цялото му обучение преминава на немски език. През 1824 г. пише писмо на родителите си, че окончателно е решил да стане юрист, тоест да упражнява професия, свързана с правораздаването, което поражда конфликт с тях, тъй като те желаят той да бъде свещеник. През 1828 г., завършил с докторска степен, пристига в Любляна и започва да работи като помощник на адвоката Леополд Баумгартнер. Сприятелява се с литератора и полиглот Матия Чоп, негов земляк, говорещ деветнайсет езика. През 1832 г. полага успешно квалификационен изпит за адвокат в Целовец (словенското име на австрийския град Клагенфурт).

Прешерн е основният поет в издавания от библиотекаря Миха Кастелиц алманах „Крайнска пчела“ (Krajnska čebelica), от който излизат пет броя: през 1830, 1831, 1832, 1834 и 1838 г. При четвъртия се стига до скандал, предизвикан от езиковеда Йерней Копитар (1780–1844) и неговите сподвижници. Около бъдещето на прохождащата литература се разгаря ожесточен спор, запомнен с термина „Словенска азбучна война“ (Slowenischer ABC-Krieg), в която – като във всяка война – се противопоставят два лагера: „пчеларите“ начело с Прешерн и Чоп, застъпващи се за висока езикова и литературна норма, и привържениците на Копитар, ратуващи за книжовност, основана върху фолклора; те предпочитат да следват принципи, идентични на наложените от Вук Караджич за сръбския език. Копитар защитава тезата за всеки звук да има отделна буква, дори се опитва да въведе така наречената „метелчица“: азбука, в която твърде много знаци са заимствани от кирилицата; тя официално бива забранена със закон през 1833 г. В тази „война“ Прешерн се включва и със сатири, от които най-известен е сонетът му „Една картина Апелес изложи“. В последния стих се прави остроумен каламбур от фамилията „Копитар“ (архаична дума за „обущар“): „Ти ум, Копитар, давай за копита“.

1833 г. се оказва преломна и в личния живот на поета, след като на 6 април (Велика събота) в черквата в люблянския квартал Търново той вижда Юлия Примиц, наследница на богат столичен род, и „от пръв поглед“ се влюбва в нея. Тя е омъжена жена и Прешерн я въвежда в поезията си като Муза, близка до идеала на средновековния рицар трубадур, снемаща високата ипостаса на Дева Мария. Посвещава й едно от най-прочутите си произведения – „Сонетния венец“, в чийто магистрал в акростих изписва името й. Междувременно прави постоянни постъпки за място на адвокат, но властите не му издават разрешение, тъй като заради свободомислието си той в политически смисъл им се струва потенциално опасен и неблагонадежден. Принуждава се да работи като помощник на стария си приятел и адвокат Блаж Кробат. През 1835 г. умира чичо му Йожеф, който до този момент е негов постоянен благодетел, а през лятото на същата година в река Сава се удавя Матия Чоп – смърт, преживяна от Прешерн особено болезнено. Към 1837 г. той започва връзка с малолетната Ана Йелоушек, също помощница у Кробат. Раждат им се три деца: Резика (Терезия), която умира на една годинка, Ернестина, доживяла до 75-годишна възраст (умира през 1917), и Франц, починал на десет години. Макар двамата с Ана никога да не сключват брак, Прешерн до последно поддържа добри отношения с нея и с децата си и ги издържа финансово. Между 1883 и 1888 г. Ернестина написва на немски език своите „Спомени за моя баща, д-р Франц Прешерн“, подробно и добросъвестно пресъздавайки обстановката, в която е расла. Не след дълго бързо един подир друг умират още двама Прешернови приятели – полякът Емил Коритко, прогонен от родината си като участник в народоосвободителното движение, и търговецът Андрей Смоле; с тях поотделно поетът събира народни песни и умотворения, а със Смоле замислят нов литературен вестник и издават книги. След тези загуби и поради нещастната си любов към Юлия Примиц Прешерн изпада в криза, пропива се и става апатичен към всичко; сериозното му творчество прекъсва, само понякога във весели компании спонтанно импровизира духовити римувани пародии. В една от кръчмите, които често посещава, среща Йерица Подбой – страстно влюбен, й посвещава няколко стихотворения.

През 1836 г. в Любляна в отделна книжка е отпечатано най-обемното му произведение – поемата „Кръщение при Савица“. През 1843 г. започва да излиза вестникът „Селскостопански и занаятчийски новини“ (Kmetijske in rokodelske novice) на ветеринаря и политик Янез Блайвайз, в който се печатат и някои творби на Прешерн, но не на централни места – пред неговите високи сюжети издателят предпочита селските идилични версификации на поета Йован Весел Косески. Междувременно Прешерн подготвя своя самостоятелна стихосбирка със заглавие „Поезия“ и през 1846-а предава ръкописа за преглед на цензора Фран Миклошич, одобрил 22 творби с изричното указание отделни стихове от някои от тях също да бъдат премахнати. Така прочутата „Наздравица“, написана през 1844 г., бива доста осакатена и отпада от съдържанието, а в оригиналния й вариант авторът успява да я публикува едва след революцията „Пролет на народите“ от март 1848 г. във вестника на Блайвайз. „Поезия“ е отпечатана в края на декември 1846 г., но годината, отбелязана на титулната страница, е 1847. Най-честите жанрове, които се срещат в нея, са стихотворение, балада, романс, елегия и сонет.

През 1846 г. шестата му поред молба за място на адвокат най-сетне е одобрена и Прешерн отваря своя кантора в град Кран, но по същото време заболява тежко и от отчаяние прави опит за самоубийство. В завещанието си признава бащинството на оживелите си деца и им оставя малкото, което има.

Умира на 8 февруари 1849 г.“

Събития за душата в София: 27.01 – 02.02.

Как да изпратим януари подобаващо? Може би с някое „Събитие за душата“!

Първият месец от годината има силно влияние върху нас хората. Големият сечко има две лица и всяка година тръпнем в очакване да видим в какво “настроение” ще го срещнем. Единият е изключително динамичен без значение в професионален или личен план – новата година стоварва върху нас десетки хубави и/или лоши последствия от миналата година, с които трябва да се справим. Усещаме се, сякаш сме се събудили в нов свой свят, който рязко е поел по различен път. А другото настроение на януари е онова меланхолично многоточие на миналата година. Когато срещнем Големия сечко в това му настроение, се усещаме в безкраен застой, в който нито едно от очакванията ни за новата година не изглежда реалистично. Но без значение какъв е бил вашият първи месец от 2020 г. – той е към края си и трябва да го изпратим подобаващо със “Събитията за душата”.

Животът от нещата

Source: Facebook
Source: Facebook

Ако трябваше да опиша събитието с едно изречение, то би било: “Едно необикновено представяне на една необикновена книга”. На 29 януари в Black Flamingo Bar Красимира Хаджииванова, Елисавета Белобрадова, Оля Антонова, Гери Турийска, Камен Алипиев-Кедъра, Любен Дилов и Китодар Тодоров ще четат разкази за “големите” предизвикателства в “малките” ни дни. Те са събрани в книгата на Красимира Хаджииванова “Животът от нещата”. В нея откриваме актуалните теми от ежедневието ни като съжителството с улична котка и как да се научим да караме ски, когато сме пълни идиоти.

Последният човек по романа на Дж.Оруел „1984“

Source: Facebook
Source: Facebook

В Театър “Азарян” на 29 януари ще се развие действие по един от най-емблематичните романи, писани някога – “1984” на Дж. Оруел. В ролите влизат Милица Гладнишка, Любен Чанев, Латина Беровска, Калоян Георгиев, Кирил Антонов, Мария Джойкева, Таня Георгиева, Цвети Пеняшки под погледа на режисьора и драматург Веселка Кунчева. Завършваме с един мрачен, но силен цитат от книгата на Оруел, който да ни вдъхнови да влезем в залата на Театър “Азарян”: “Няма да има никакъв смях, никакво изкуство, никаква литература, никаква наука. Няма да има никаква разлика между красотата и грозотата, никакво любопитство, никаква радост от живота. Ако искаш да си представиш бъдещето, представи си ботуш, смазващ човешко лице — завинаги”.

Специална прожекция I Аз, Леонардо

Потопете се в съботно пътешествие в историята и времето, за да разкриете мистериите зад гения на Ренесанса – Леонардо Да Винчи. Началната му точка е Кино “Култура”, денят е 01.02., а часът на тръгване е 19:00. Посрещнете февруари с една прекрасна филмова лента, любим човек до себе си и невероятна напитка в ръка.

 

MADAMSKO стартира нов проект

12 дами представят изминалите 12 месеца в „Равносметката“

В края на 2019-а, когато всички анализират преживяното през изминалата година, дамската платформа MADAMSKO.COM поставя ново начало. Проектът „Равносметката“ представя 12 жени с 12 въпроса, които обобщават последните 12 месеца в техния личен и професионален живот.

Дамите, които се включват в проекта, са инициатори на социални кампании, иноватори, спортисти, доказани професионалисти в различни области. Повечето от интервюираните не са популярни личности, но зад завесата на личния им свят се крие среща, в която всяка жена ще открие част от себе си. По любопитен и неподправен начин читателите ще се потопят в техния свят, ще се докоснат до емоциите, мечтите и амбициите им. Заедно с това участниците в проекта, ще споделят своите виждания и по важни общественозначими теми в сферата на политиката, климатичните проблеми, правата на жените и др.

Photo by Erriko Boccia on Unsplash
Photo by Erriko Boccia on Unsplash

MADAMSKO стартира този проект, вярвайки, че интересните новини и тенденции са навсякъде и трябва да бъдат споделяни, а добрите примери и вдъхновяващи личности – показвани. Женският сайт, който бързо се превръща в успешен медиен продукт, започва живот през 2014 година с идеята да се превърне в красиво и чисто място за онези кътчета от женската душа, за които не винаги имаме време, но често са пристан на малките ни тайни бягства. Място, в което дамите със свободен дух и пъстър темперамент показват колко силна и многолика е нежната част на човечеството. Място с атмосфера, излъчване, душа и стил, на чиито страници има изкуство, мода, здраве и красота, екзотични пътешествия и емоционални срещи, а жените, които го посещават, са разнообразни и многоцветни като самия сайт. Специално внимание е отделено и на културата като съвкупност от ценности и идеи. Различните й измерения – литература, музика, изобразително изкуство, начин на живот, традиции, вярвания, са представени по увлекателен и предизвикващ интереса начин. Разказите, свързани с театър, кино, изложби, концерти, постановки, книги, фотография оживяват пред читателя, за да го пренесат в едно различно пространство далеч от ежедневната рутина.

Със своята аудитория сайтът е партньор на различни събития, чиято мисия е свързана с темите на платформата. Авторите в MADAMSKO са пишещи дами – журналисти, психолози, творци в духа и светоусещането си. Авторските рубрики започват своя път в началото на 2018-а, за да се превърнат в позитивни дискусии със съвети и обменени идеи.

Всеки, който има желание да стане част от красивия дамски свят на madamsko.com и иска да стане автор в него, може да се свърже с нас на editors@madamsko.com

Петя Буюклиева и Коцето Калки в „Мене ме, мамо, змей люби“ в ТЕАТРО на 27 януари

Мюзикълът, който ни напомня, че митовете и легендите са мистичната мъдрост, с която историята ни учи

Пълната палитра от български обреди и митове рисува мюзикълът „Мене ме, мамо, змей люби“ под режисьорския поглед на проф. д-р Александър Илиев. Историята излиза от сцената и намира мястото си в сърцата на публиката. Жени Лечева, Петя Буюклиева, Дина Шошева, Коцето Калки, Тодор Мадолев и др. разкриват многопластовите персонажи. С музиката, аранжиментите и оркестрациите на диригента Левон Манукян и хореографията на д-р Камен Иванов всяка секунда се превръща в глътка наслада за сетивата на публиката.

Ритуалната мистерия е създадена от  Иглика Пеева по мотиви на „Змейова сватба” на П. Ю. Тодоров. Младата героиня Цена въстава срещу статуквото, търсейки любовта на различния, на Змея – носителя на знанието и мъдростта. Марта Билярката е демиург, управляващ природните сили и събитията в тази трагична вълшебна приказка. В бунта си срещу общността Цена се отдава на забранената любов. Подобно на Икар, полетял с восъчни криле към Слънцето, тя поема пътя си към свободата на възможната невъзможна любов. Завладяващи са поезията, магиката и обредността в текста, а обработената народна музика от маестро Левон Манукян е нанизана като бисерна огърлица. Песен, танц, слово, ритуали и битки са огънят и магията на мюзикъла. Dramma per Musica – така са наричали ранните опери на Барока, които са покорявали зрителите с митологични сюжети и съвършенство на музиката. Такъв е и жанрът на спектакъла, чиято аудитория може да бъде от 1 до 111+ години.

С поразени сетива от невероятния мюзикъл полюбопитствахме къде драматургът Иглика Пеева е открила искрата вдъхновение за мюзикъла „Мене ме, мамо, змей люби“.

С какво те провокира Тодоровата „Змейова сватба“ за създаването на тази пиеса?

Идеята за мюзикъл върху легендата за сватбата между девойка и Змей в първоначалния си вид беше за рок-опера. Когато миналата година започнахме работа по проекта, се наложи решението да се обърнем към българския фолклор. Така че избрах народни песни за отделните арии и реално пренаписах пиесата, напасвайки над 20 текста. Беше сложно,  но резултатът си струва. Разрових се в магическата обредност, митовете и обичаите. В „Мене ме, мамо, Змей люби“ Марта Билярката (Дина Шошева – Таня Карбова)  заема централна роля на демиург, дирижирайки природните стихии и действието. Тя е в дъното на голямата любов между Змея и Цена (нероденото й дете от Дядо Слави, което  смята, че е „напратила“ в неговото семейство). Самата Цена (уникалната Жени Лечева) отрича статуквото, устремена към различния, доказания знаещ, владетеля на небесата – Змея (изключителния Коцето Калки). Много силен и мощен е тандемът на двамата изпълнители.

Сценичната реализация покрива ли се с твоето усещане, или Александър Илиев те изненада с подход и подбор на актьорския състав?

Когато с Александър Илиев обсъждахме проекта, единственото ми условие беше да избягаме от бита. Уточнихме актьорския състав и въпреки че можех да гледам репетиции, реших да видя спектакъла едва когато всички елементи бъдат свързани. И не сгреших – защото така получих абсолютно девствена представа за постановката. Магичното беше факт, сцената – абсолютно изчистена. Само две висящи стълби – сценографско решение на Сашо Илиев. Вихър от  танци, обредност и екшън с хореографията и пластиката на Камен Иванов. И рефлектиращите на осветлението, обагряйки се в различни светлини, абсолютно бели, фантастични костюми  на  Рада Андонова. Действието се развива в присъствието на симфоничния оркестър, свирещ на живо, с диригент Левон Манукян, чието дело са и оркестрациите.

Как успяваш да търсиш и откриваш мистичното днес, в това объркано ежедневие?

Живеем в свят въртележка и уж порим въздуха, но сме в тежките вибрации, стъпили здраво на стремежа към материално благополучие. Когато човек се замисли какво остава след него, си дава сметка, че нищо от придобитото не може да вземе, прекрачвайки в Отвъдното. Реално си тръгва с изживяното и със самия себе си – с това, което е постигнал като духовно развитие. В този смисъл белезите на епохите преди нас може и да са някои запазени сгради или откровени руини, ала митовете и легендите с мистичната си мъдрост са реално достигащото до нас.

Пожелай си нещо за Коледа!

Иска ми се за Коледа да има повече отворени сърца и повече доброта – най-вече към тези, които имат нужда от помощ, от топлина, от храна и отзивчивост.

А ние си пожелаваме още много проекти като „Мене ме, мамо, змей люби“ да бъдат реализирани на българска сцена, за да може всеки от нас да се докосва до красотата на неконвенционалното.

Можете да закупите своите билети за премиерата на фолклорния мюзикъл на 27 януари 2019 г. от 19:00 часа в Theatro – гр. София тук: https://www.eventim.bg/bg/bileti/men-me-mamo-zme-lbi-sofi-theatro-538722/event.html

Балкански фестивал на изкуствата – Карнобат 2018

Балкански фестивал на изкуствата – Карнобат 2018 (15.06.-17.06.2018 г.) за пета поредна година се превърна в незабравимо изживяване както за жителите на града, така и за всички гости от страната и чужбина. За община Карнобат беше истинско удоволствие да посрещне над 250 чуждестранни артисти от Албания, Сърбия, Македония, Румъния и Босна и Херцеговина, които представиха своя фолклор и култура в рамките на трите фестивални дни.
Родните изпълнители по никакъв начин не отстъпиха на техните балкански колеги и представиха страната ни по-най-добрия начин.

По време на Фестивала се проведе 13-ият национален конкурс „С песните на Стайка Гьокова“надсвирване на сватбарски оркестри, на победителите в който заслужено им бяха връчени редица награди. Оркестър „Пъстрича“, гр. Карнобат, с ръководител Тодор Димитров грабна почетния приз, а 1-во място беше отсъдено на русенския оркестър „Плам“ начело с Пламен Димитров. На втора и трета позиция бяха съответно оркестър „Елхово“ с Николай Георгиев и оркестър „Срем“ с Гюро Димитров.

Не по-малко добро настроение предизвикаха и участниците в конкурса за любителски състави „Общи корени“, в който ръководителят на танцов клуб „Шарени мъниста“ от град Гълъбово Валентина Василева може да се похвали със спечелването на най-високото отличие. Първото място беше за танцов клуб „Настроение“ с ръководител Тончо Тончев при Народно читалище „Просвета-1882 г.“, гр. Сунгурларе, второто – за сдружение фолклорен клуб „Сливенци“ с наставник Красимира Николова, гр. Сливен, а третото – за танцов клуб „Карнота“ при Народно читалище „Димитър Полянов-1862 г.“ с ръководител Стефка Бинева.

Освен под звуците на фолклорни ритми гостите на Балкански фестивал на изкуствата – Карнобат 2018 се забавляваха още с атрактивна програма, която имаше за цел да удовлетвори техните предпочитания в най-широк смисъл.

Публиката, която надхвърляше над 5 хил. души, стана свидетел още на много песни, танци, забавления за деца, рок концерти, огнено шоу и др. 12-тото издание на The Official Bulgarian Beatbox Battle със самият Bee Low като председател на журито и победителят BassBro, който ще участва в Световното първенство по бийтбокс в Берлин този август, беше повече от впечатляващо. Голям интерес предизвика и Брейкденс Карнобатъл 2018, в която тежката задача за оценяване на най-добрите се падна на финалиста в световния шампионат на Red Bull Bc One за Франция и за Европа през 2016 г. Bboy Nasso и на Топ 4 на испанския Red Bull BC One Bboy Jandro.

На втория ден от Фестивала популярният водещ Драго Драганов не само забавлява най-малките, но и успя истински да ги развълнува с приказки, игри, рисунки и куп награди, на които те не можаха да устоят. Сцената в Градския парк оживя със силен детски смях и приказни герои, а за финал любимецът от телевизионния екран специално поздрави всички родители с вечните хитове на Васил Найденов.

Съботната вечер ще остане запомнена задълго от една страна с ефектното дрифтшоу, което събра почитателите на бързите скорости на едно място, а от друга – с разтърсващия рок концерт. Най-напред група „Seconday” подобаващо нажежиха обстановката, а веднага след тях зрителите посрещнаха спиращите дъха „JEREMY?”, които направо взривиха публиката още с първото си изпълнение. Рок групата, подгрявала концертите на една от най-успешните на всички времена музикална група „Queen”, за пореден път надмина очакванията и предизвика истински фурор в парка на град Карнобат. Шоуто беше наистина голямо!

Доброто настроение продължи и в последния ден от Фестивала с изпълненията на акробалет „Тиара“, клуб по спортни танци „Яница“, група „Бижу“ и др. Официалното закриване на Балкански фестивал на изкуствата – Карнобат 2018 се състоя вечерта на сцената в Градския парк, където победителите от двата фолклорни конкурса представиха своите изпълнения, а доброволците бяха наградени с грамоти. Кметът на града г-н Георги Димитров държа заключителна реч, а за финал публиката имаше възможността да се потопи в магията заедно с невероятните гласове на момичетата от „4Magic” – победителки в „X Factor 2017”. Красивите изпълнителки определено бяха сензация особено за младежката аудитория, чийто бурни аплодисменти отекваха дълго след това.

Петият по ред Балкански фестивал на изкуствата – Карнобат 2018 се оказа по-колоритен отвсякога и остави ярки спомени в съзнанието на всички присъстващи. Очаквайте още по-интересни участници и още по-вълнуващи емоции и през следващата година!

източник Press

Снимки: Facebook / Балкански Фестивал На Изкуствата Карнобат