Tag: любов

Живот със Синдром на Даун

Published on by Варвара Генова

Как личната семейна история се превръща в кауза на живота.

По повод 21 март – Международният ден на хората със синдром на Даун, Сороптимист Интернешънъл Европа Съюз България – част от международната женска организация SOROPTIMIST организира онлайн среща на 11-ти март със Силвена Христова и нейното щастливо семейство. Както разказват те самите „неочаквано се сблъскахме с диагнозата синдром на Даун, когато се роди дъщеря ни Микаела.“  Неочаквано, защото всички медицински изследвания показват, че плодът е здрав. Щастливо, защото превръщат своята история в кауза и намират начин да показват, че въпреки на пръв поглед страшната диагноза, животът продължава и е пълен с усмивки и любов.

Събитието във Facebook

Микаела, Крис, Силвена, Краси освен, че създават фондация, която е инициатор на много интересни  активности, имат изключително интересен сайт, от който могат да бъдат закупени продукти с кауза, но и имат изключително интерес видео канал в You Tube, където показват синдрома на Даун по един по-различен начин – според своите  преживявания и усещания. Разкриват една непозната част за синдрома на Даун свързана с щастието.

Кога и защо решихте да посветите живота си на каузата живот със Синдром на Даун?

Преди малко повече от 6 години се роди дъщеря ни Микаела напълно неочаквано със синдром на Даун.  Като всички отговорни родители и ние преминахме през необходимите изследвания – 2д, 3д, 4д ехографии, 3 биохимични скрийнинга – ранен, късен и интегриран, 3 фетални морфологии, прегледите бяха при 7 лекари и нямаше абсолютно никаква причина за притеснение, че нещо не е както трябва. Преминавайки през първоначалния шок и стрес, ние решихме, че искаме да разказваме и показваме на всички, че животът с диагнозата синдром на Даун не спира. Важно е да я приемем като начин на живот и да се стремим да развиваме детето си, колкото е възможно повече. Не намерихме положителна и окуражаваща информация, а само черни прогнози и статистики, за разлика от прекрасни примери на хора със синдром на Даун извън България. Стартирахме със създаване на професионални видеоклипове, които да показват части от живота и развитието на нашата дъщеря със синдром на Даун в нашето семейство. Виждайки от какво има нужда тя и кое на нея и помага, решихме, че искаме да подкрепим и други деца със синдром на Даун и нашата лична семейна история се превърна в каузата на живота ни.

Във вашите видеа споделяте много моменти и лични чувства, но кое най-много ви помогна да престроите живота си, позитивната си нагласа и да включите толкова много любов в ежедневието си ?

Това, което ни мотивира и е двигател на всичко, което правим са двете ни деца Микаела и Крис. Стремежът те да имат по-добро бъдеще в България, да са щастливи, обичани и това да прехвърлят и като отношение един към друг.

На мен, лично ми помогна Краси още в болницата, защото той ми каза, че до голяма степен от нас зависи как ще продължим живота си и дали ще се усмихваме и ще правим всичко, което и до сега. И така до ден днешен – повече от 6 години това е водещата мисъл в семейството.

Защо избрахте да покажете хубавата страна, а не да споделите трудностите и как ги преодолявате?

Защото хубавата страна, усмивките, любовта и щастието съществуват, въпреки че много хора не вярват в това. Навсякъде синдромът на Даун се свързва с драма, страдание и съжаление. Трудностите са ясни, защото те са ежедневно предизвикателство. За някои хора не е истина и не вярват, че можем да се усмихваме. Искаме да покажем точно обратното и да окуражим и насърчим много нови родители, които се сблъскват с диагнозата синдром на Даун и не виждат надежда. Искаме обществото ни да приема хората със синдром на Даун без съжаление, защото те нямат нужда от това. Те получават и раздават много, много любов и това не е повод за сълзи и страдание, а за щастие и усмивки.

Кои са основните кампании на фондацията, какви средства набирате с тях и къде отиват те? Защо избрахте шарените чорапи?

Вече стартирахме една от кампаниите на фондация „Живот със Синдром на Даун“ по повод 21 март – Международният ден на хората със синдром на Даун. На този ден всички по цял свят обуват шарени чорапи в знак на подкрепа и за да покажем, че светът е шарен и цветен. В България вече 6-та поредна година фондация „Живот със Синдром на Даун“ отправя предизвикателство към всички хора да обуят от шарените чорапи с кауза на фондацията, да се снимат и да споделят в социалните мрежи с хаштаг #животсъссиндромнадаун. Разчитаме, че и тази година ще се получи една шарена и позитивна вълна и все повече да се чуе, че съществуват хора със синдром на Даун.

Шарените чорапи са символ на хората със синдром на Даун и фондацията създаде 11 модела шарени чорапи с кауза по наша идея и дизайн.

100% от продажбата на шарените чорапи по време на кампанията са за организиране на Летен лагер 2021г за четвърта поредна година, напълно безплатно за деца със синдром на Даун и техните семейства. Тези лагери са целогодишно очаквани от децата и родителите, защото срещата на живо е незаменима. Важно е да обменим опит, да се запознаят и опознаят децата, да се забавляват и всички заедно за четири дни да се откъснем от динамиката на ежедневието, терапиите и всички допълнителни дейности. През останалото време фондация „Живот със Синдром на Даун“ влага ежедневно усилия в стремежа си да набира средства за всички дейности, инициативи и проекти. Това се случва благодарение и на продажбата на останалите артикули с кауза детски книги „Приключенията на Крис и Микаела“ Част 1 Слънце в семейството и Част 2 Искам при баба, чаши и тетрадки, но основно от малки дарения и спонсорства. През 2021г участват 46 деца със синдром на Даун от 7 града в България напълно безплатно и ние успяваме да поддържаме тези проекти четвърта поредна година, което е изключително важно, за да не загубят децата постиженията си и усилията да не са напразни. Проектите са по адаптирано плуване, музикотерапия, физиотерапия и арт терапия. За да се случи всичко това е необходима ежедневна работа.

Вашето послание към лекарите?

Когато се роди дете със синдром на Даун, родителите имат нужда от подкрепа, насърчаване, надежда и актуална информация. Съобщете, че детето им се е родило със синдром на Даун в присъствието на двамата родители и психолог. Бъдете щадящи! Не давайте непоискани съвети да се изостави детето, както и черни прогнози, че то няма да живее дълго, нито да се развива и че обществото не ги приема. Никой не може да предвиди, колко и как ще живее даден човек. Това води до проваляне на човешки съдби. Благодарим на тези лекари, които са подкрепа за родителите, защото добрите примери съществуват! Имаме нужда обаче да стават все повече. За съжаление ние нямахме късмета да попаднем на тях и това е травма за цял живот. Живеем в динамично време, в което навлизането на ранната детска интервенция, развитието на медицината и промяната на обществените нагласи и предразсъдъци, са от решаващо значение за живота на хората със синдром на Даун. Прекрасни примери има на успели личности със синдром на Даун извън България  като Пабло Пинеда, Микейла Холмгрен, Тим Харис, Кенеди Гарсия, Анжела Бачилер и много други. Дайте шанс на хората със синдром на Даун и в България, за да стартират още от раждането!

А към родителите на деца със Синдром на Даун?

Вярвайте в децата си, защото те могат да надхвърлят вашите очаквания и не губете никога надежда! Ежедневната работа, постоянството и усилията дават добри резултати. Борете се срещу всяка несправедливост, проявена  към тях, защото само така можем да постигнем промяна.

А към обществото?

Приемете децата ни такива, каквито са! Не се притеснявайте да ги заговорите и децата ви да бъдат техни приятели! Единственият начин да разберете, дали могат, е като им се даде шанс. Не ги съжалявайте, а ги подкрепяйте и се отнасяйте с тях като с равни.

Предизвикваме ви да обуете от шарените чорапи с кауза на фондация „Живот със Синдром на Даун“ на 21 март, поръчайте от тук >>>

Направете снимка и я качете в Instagram (lifewithdownsyndrome) и Facebook (Живот със Синдром на Даун) като добавите хаштаг #животсъссиндромнадаун. Благодарим на всички, които ще споделят това предизвикателство и ще привлекат близки и приятели!

Как срещата, организирана от СОРОПТИМИСТ може да помогне на вас, на вашата мисия?

Важно е да достигаме до все повече хора, които да научават за синдрома на Даун и да примат хората в това състояние. Искаме да дадем повече гласност на проблемите, които съществуват и да получим подкрепа, за да можем да променим и съществуващите наредби, които ощетяват хората със синдром на Даун.

Основната борба тази година на фондация „Живот със Синдром на Даун“ е свързана с промяна на Постановление 152 oт 26.07.2018г за изменение и допълнение на наредбата за медицинска експертиза, раздел генетични аномалии. В сега съществуващия си вид тя ощетява неправомерно хората със синдром на Даун, като ги лишава от право на качествен живот и на развитие, защото след 3г възраст децата със синдром на Даун получават 30% инвалидност заради основна диагноза, което = на 0%  и не получават подкрепа.

Промяната, която искаме да направим и имаме нужда от съдействие е: Хората със синдром на Даун да получават минимум 50% инвалидност заради основната диагноза и пожизнено необходимата чужда помощ за всяко дете/възрастен със синдром на Даун, с право на преосвидетелстване при влошаване на здравословното и/или психичното състояние.

Институцията, която решава и е отговорна за това е Министерството на здравеопазването, които отказват да го направят. Имаме нужСОПОПТИМИСда от финансова подкрепа всяка година за проектите на фондацията. През 2021г са необходими общо малко над 44 000 лв за 4-те проекта на фондацията в които участват 46 деца със синдром на Даун от 7 града в България. Подкрепа е и да последвате социалните ни канали в Youtube и Facebook – Живот със Синдром на Даун и Instagram – lifewithdownsyndrome. Всяко споделяне на видеоклип и ангажиране с харесване или коментар води до разпространение и достигане до още повече хора, което е изключително важно и за развитието на фондацията.

За какво мечтаеш?

Мечтая децата ни да живеят пълноценно и щастливо. Мечтая хората със синдром на Даун да имат равни права и възможности, и да не бъдат подценявани. Мечтая да не се налага да развиваме фондацията и дори да няма нужда тя да съществува, а държавата да ги подкрепя качествено и да не се страхуваме ние, родителите за тяхното бъдеще. Оптимист съм, че това ще се случи, защото израства поколение, което разсъждава и има широко скроено мислене и е приемащо. Обратната връзка от много деца, които следят това, което споделяме в социалните мрежи и изразяват подкрепата си, го доказва. Промяна е необходима обаче веднага.

Гледайте онлайн срещата със Силвена Христова на живо във Facebook.

ТАЗИ КОЛЕДА, ТАЗИ ЛЮБОВ

Published on by Editorial

Нежна, яростна, крехка, тъжна, трептяща от страх, като памет жестока, като жалба нелепа.

Така описва любовта Жак Превер в стихотворението „Тази любов“ в превод на Веселин Ханчев.

Красива като деня, грозна като лошото време. Пълна със щастие. И с присмех.

Точно като изминалата 2020 година. Наричат я още изгубената година. Нулевата година. Годината на нищото. Годината, в която любими хора си отидоха. Годината, в която не можехме да се докоснем. Годината, която ни върна в началото. Годината, в която много светлини угаснаха, но други се родиха. Годината, в която животът показа всичките си нюанси – извади цяла палитра с цветове от джоба си и самодоволно попита: Наистина ли мислите, че ми липсва въображение? През 2020-а всички ние, независимо от възраст, пол, религия, цвят на кожата, местоположение, часова зона…,всички се вкопчихме в едно-единствено нещо. Едно нещо, което ни спасява. И за което се молим – тайно вечер, на глас, през сълзи.

Любовта.

Бяхме ли я забравили? Бяхме ли решили, че някак можем да караме и без нея? И без това ни причинява болка. Ранява ни, появява се, изчезва… Колко често сме възроптавали срещу любовта? Колко често сме се лишавали от нея, съдили сме я, бягaли сме?

2020-ата Коледа настъпва, за да се помолим за Любовта. Отдавна светът не се е молил толкова. Отдавна не сме изричали „обичам те“ толкова често. Отдавна не сме мислили толкова много за онези, които обичаме. Молехме се дори за онези, които са вън от сърцето ни. (Така си мислехме.)

Тази Коледа е Любов, а любовта спасява. Истина, стара колкото света. Затова вземаме назаем тази молитва от Жак Превер и я даваме на вас, а вие на свой ред можете да я споделите с човек, когото обичате.

 

Тази Коледа, Тази Любов.

за теб и за мен, и за всички,

които са влюбени,

които са любили някога,

викам към нея

за теб и за мен, и за всички останали,

макар непознати:

— Остани,

недей си отива!

 

https://www.youtube.com/watch?v=KtAJixLFdwU&feature=emb_logo

През пролетта на 2020 г. АртАкция реализира символична акция за спасяване на духа чрез инициативата #НавънКъмСебеСи. Тя имаше за цел да вдъхне кураж и увереност на българската публика в периода на изолация, наложена от невидимата, но сигурна заплаха Covid-19. Видеата с участие на някои от най-обичаните български актьори бяха гледани и споделяни стотици хиляди пъти и до днес представляват малко бягство от делника, давайки ни така необходимата храна за душата. Можете да ги видите тук.

Второто издание на проекта #НавънКъмСебеСи се осъществи през октомври 2020 г. в подкрепа на най-младите актьори – заредените с амбиция и надежди абсолвентски класове от специалност „Актьорство за драматичен театър“ и „Актьорство за куклен театър“– припомнете си новите лица на българската театрална сцена тук.

Тази Коледа, Тази Любов е извънредно издание на проекта #НавънКъмСебеСи, което обединява музика, театър, кино и балет. В него участват актьорите Весела Бабинова и Владимир Зомбори, музикантът Божидар Василев – TromBobby и балерината Теодора Друмева. Режисьор на видеата от поредицата е Петър Вълчев.

За реализацията и вдъхновението допринесе и отговорният бизнес в лицето на Филип Морис България, чийто екип устойчиво подпомага социалнозначими проекти и каузи. 

10 години любов и “Надежда за малките”  (ЧАСТ 2)

Published on by Стела Костадинова

Продължаваме с историята зад „Надежда за Малките„. Разговора с Дани ни накара да преживеем заедно с екипа зад фондацията десетки емоции, които екипът преживява ежедневно. Основаването на Консултативен център “Заедно с надежда”, както и клуб “Родители на надеждата”, заедно и с двете “Малки къщи”, среща фондацията с десетки предизвикателства.

Тези десет години обаче не са белязани единствено с тъга и трудности. Докато среща тъжните съдби на десетки дечица, Дани среща и чистата добрина на стотици хора. Със следваща си история тя ни припомня колко силно е доброто сърце: 

Още преди да започнем да приемаме дечица в първата Малката къща, докато я оборудвахме, дойде заедно с майка си едно момченце, Ники. Той лично ни подари своя огромен Мечо Пух. Личеше си, че трудно се раздели с него, само за да може да зарадва Малките и те да имат хубави играчки. После години наред нашите момиченца и момченца проговаряха с този Мечо, като му казваха „бечо” или ръмжаха усърдно сочейки го с пръстче. Незаменими са детския смях и игрите с мама и татко всяка година на партито по случай Рождения ден на Малката къща. Гости са десетки щастливи семейства, деца и родители отново заедно или за първи път заедно, незабравимо е! Да видиш порасналите Малки, които поемат микрофона и пеят песен или пожелават на всички деца да имат „най-хубавите мама и татко”…След 10 години и повече от 120 уникални детски съдби, мога да не спирам с разказите.

За десет години “Надежда за малките” променя десетки животи, но запазва най-важното – екипа и идеалите си. Със същия ентусиазъм и стремеж към невъзможното и черпейки вдъхновение от детската чистота и доброта, екипът оперира с желание и любов към най-малките. Получавайки ежедневното най-голямата награда – детския пламък на щастие в очите на малчуганите, жените от Малките къщи даряват времето и обичта си всеки ден. Когато се заговорихме с Дани за равносметка от последните 10 години като част от фондацията, тя открои няколко най-големи постижения като организация:

След 5 пет години усилена работа, с подкрепата и помощта на дарители имахме възможност да открием втора Малката къща. В края на 2018 получихме лиценз и стартирахме Консултативен център за деца и семейства „Заедно с Надеждата“. През годините осъзнахме, че мисията ни е много по-голяма и се грижим не само за детето, а за цялото семейство. Ние оставаме в живота на децата и семействата, защото грижата и обичта са недостатъчни и безплодни, ако секват със затворената врата зад гърба ни при всеки един „приключен случай”. Когато и където е необходима помощ, подкрепа, съвет, насочване, споделяне, ние сме насреща. Вече ни търсят институции,  колеги, родители, самотни бъдещи майки, за да подкрепим и придружим семейството преди или в началото на кризата, за да остане заедно.

Мечтите на екипа от “Надежда за малките” не се изчерпват дотук. С поглед устремен към по-добро бъдеще Дани ни споделя своята мечта:

Надяваме се един ден, Малките къщи да са само Центрове за кризисно настаняване. А ние да сме в подкрепа и взаимопомощ на семействата.Да разширим екипите ни, които  помагат на терен в домовете на нуждаещите се от помощ деца и семейства.

А след още десет години се виждаме пораснали… и с внуци вече. Може би ще сме предали щафетата на следващите, които се преоткриват в нашата кауза. А първите настанени деца в нашите къщи ще са млади възрастни, които покоряват всеки пореден връх в живота си с доброта и любов. Точно както го е правила досега и фондацията.

Посланието, което “Надежда за малките” предава от сърце на сърце е… 

Да бъдем обичащите Големи, допълва Дани с усмивка. 

А моето послание за Вас, Фондация “Надежда за малките”, е “Продължавайте”, защото сте едно от големите “малки вдъхновения”, които правят света по-добър. 

Мария Богомила: Любовта е вдъхновение

Published on by Стела Костадинова

Българската поетеса Мария Богомила вече с първа стихосбирка – “Слънцето в мен”

Срещнах се с Мария Богомила в страниците на дебютната й стихосбирката “Слънцето в мен”. От всеки ред прозираше тайничко огледалният образ на един лъчезарен човек с големи мечти и още по-голямо сърце. А по-късно в няколко разговора се запознах и с жената зад Мария Богомила, а именно Мария Георгиева. В днешно време често виждаме хората в изкривени огледала, където образите рядко отговарят на първоначалното ни впечатление. Е, Мария Богомила е чист като капка роса образ на Мария Георгиева.

Но коя е тя? Родена и израснала в Русе, поетесата винаги е имала афинитет към писането. Като доказателство виждаме дългогодишния й опит в журналистиката, PR-a и организирането на събития. Тя определя себе си като:  „Изключително емоционален и лъчезарен човек, който не спира да мечтае и да сбъдва мечтите си.“

Първият ми въпрос изниква светкавично още докато чета последните страници на стихосбирката: Би ли ни разходила из спомените на своето творчество?

Пиша стихове от много малка. В училище пишех и детски приказки, разкази, съчинения. И все пак поезията си остава моята първа и голяма любов. Обичам да се изразявам в рими и съм щастлива, когато дори непознати за мен хора съпреживяват стиховете като свои. Мисля, че това е най-важно в изкуството, да докосваш с емоция, да разплачеш или усмихнеш някого. Вкъщи се шегуват с мен, че трябва да не чета книги и да не гледам филми, защото аз самата изпитвам силни емоции и често ми се насълзяват очите.

Завъртам лентата назад още веднъж, за да разбера кой е първият стих на Мария.

Да, спомням си го, защото още си пазя тетрадката от първи клас със стихове. Беше от четири реда и се казваше „Искаме мир“. Следващото беше „Мечта за космоса“… което в днешно време, като се има предвид страхът ми от летене, който лекувам с писане на стихове по време на полет, направо ме изумява.

Начин на живот – кратко и ясно отговаря Мария, когато я питах какво е писането за нея.

Нейната дебютна стихосбирка “Слънцето в мен” излиза тази година, но как е дошла идеята за нея?

Идеята да събера най-добрите си стихове в книга дойде след една специална за мен среща. Лятото на изминалата година бях част от екипа, организирал представянето на книгата на Христо Стоичков в Русе.

За мен това е един велик българин и съм щастлива, че имах възможността да се докосна до него извън публичния му образ. Толкова сърцат човек, който проявява огромно уважение към всеки, с когото работи, проявява активност и е професионалист в своята област. Днес повече от всякога се гордея, че именно той е визитната картичка на България навсякъде по света.

Покрай организацията на това събитие се запознах с Милена Стефанова и прекрасния екип на издателство „Софтпрес“, които ми подадоха ръка в това начинание и буквално за един месец подготвихме книгата за печат.

Има хора, които се появяват в живота ни като ангели и които обикваш от пръв поглед. Милена Стефанова е един от моите ангели и безкрайно й благодаря за доверието.

Нямаше как да не полюбопитствам къде Мария Богомила открива своето вдъхновение? И ако трябва да съм честна, не съм очаквала друг отговор, освен този, който получих: “В Любовта. Във всичките й измерения.”

За себе си мога да кажа, че прочетох стихосбирката на един дъх, но как поетесата обича да пише?

Пиша на един дъх. Преди винаги държах на нощното си шкафче хартия и писалка, защото ми се случва да пиша и през нощта. Сега ги записвам в телефона си. Той се е превърнал в една електронна книга, пълна с поезия.

И все пак, „Софтпрес“ ме срещна с прекрасен редактор на поезия – Виктория Иванова. Беше удоволствие да работим заедно, както и с Радослав Донев, който буквално прочете мислите ми и оформи дизайна на корицата.

Мария е човек, който цял живот борави с най-силния инструмент на света – езика. А любимата й думичка е думичката на мечтателите:

Магия. Защото започва с моята първа буква и защото животът ни е вълшебство и магия. И сега, повече от всякога, трябва да го пазим – допълва тя

Но в кой свят живее поезията на Мария Богомила – външния или по-скоро скрития в душата й?

Външният и вътрешният свят трябва да са в хармония. Не можеш да живееш изолиран от външния свят, само с чувствата и емоциите си и обратното, нали? Знам, че е много трудно да се постигне, но за мен ключовата дума е баланс. Това за живота като цяло. А за стиховете разчитам на въображението си.

Какво е посланието на поезията й?

Обичайте се и си прощавайте. Не забравяйте, че и това ще мине – и хубавото, и лошото. Важното е да бъдем добри към себе си, към близките си, към всички.

Ако трябваше да определиш с една дума своята поезия, каква би била тя?

Слънце. Слънцето да е във всички нас и да намираме вдъхновение в живота си.

В света, в който живеем, виждаме много проблеми. С епидемията, която ни заключва у дома, имаме все повече нужда от проблясъците на красотата, която неволно пропускаме. Затова в заключение оставяме Мария да завърши с нежното перо на поезията си.

Надежда
Вселената има от всичко.
За всеки по нещо отрежда.
Понякога липсва парченце едничко
и пъзелът сам се подрежда.
 
И това всъщност ще мине!
Един мъдрец тихо нарежда…
Родари търся само, господине,
и неговото магазинче за Надежда.
 
Парите стискам във ръка и моля,
зад ъгъла да има две полички…
Нали се стигало далеко с воля,
нали надеждата била за всички…
***
 
Пропадам в бездната на чаша вино…
Препъвам се във камъни от лед.
Заспивам все по изгрев. Като в кино.
И будя се във кошер, но без мед.
 
Предателства преглъщах и присядаха.
Прокарвах ги със сълзи, но едва-едва.
Безброй присъди ми раздаваха.
В сърцето всичко имаше…Но не вина.
 
Събрах парчетата от себе си.
Завърнах се, но сякаш беше минал век.
Проблясва мисъл във душата ми.
Домът не място е. Домът ни е човек.

 

Бизнесът с вино е много топло, човешко занимание

Published on by Editorial

Историята от раждането на “Кино и Вино” до старта на онлайн магазина

Джули Савова е юрист с голям опит във филмовата индустрия. Основател и управляващ съдружник в Сънифилмс 17 години. Вдъхновител и създател на два бизнеса :
“Сънифилмс “ и отскоро “Кино и Вино”.
Омъжена за любимият  мъж .

Ексклузивно пред madamsko тя разказа:

Как и кога се роди проекта “Кино и Вино”?

Първо искам да благодаря за възможността да разкажа тази толкова лична история !

Проекта “Кино и Вино” се роди докато търсихме нови възможности. Бяхме продали нашия бизнес в “Съни филмс” и през есента на 2011, по време пътуване до Сицилия, съдбата ни отведе в една изба в град Марсала. Собственикът Стефано Карузо, след като ни показа избата, и ни разказа фамилната ѝ история, направи омагьосваща дегустация. Връщайки се в България, предложих на моят съпруг Веско да започнем да внасяме вино. Изненадан от моето предложение той ме попита кой от нас разбира от вино, че да го правим?

Предисторията е, че до този момент бяхме големи винени ентусиасти .Ходехме по изби, винени изложения и избирахме виното на масата за нашите приятели.

И тъй като аз разбирам от хора и съм помогнала на мнозина приятели да открият и развият своят потенциал, убедено отговорих на Веско, че той разбира от вино и ще е добре да правим този бизнес отново заедно. Точно, както беше в Съни филмс .

Той е откривателя – намира специални и емблематични италиански вина от малки изби, а аз управлявам бизнесът.

Защото да превърнеш едно хоби в бизнес е необходимо някой да има цялостна концепция и ясен бизнес план как това да се случи.

Защо избрахте да представяте само италиански изби?

Италия от години наред е най-големия износител на вино в света. Италианските вина с тяхната необятна палитра от вкусови, стилови и ценови диапазони дават огромни възможности да откриеш вино, най-доброто за всеки вкус и джоб.

При винените ни турове по света попаднахме на прекрасни изби, но разнообразието на италианското вино е недостижимо. За това се спряхме на Италия и не сбъркахме!

Коя ти е любимата и защо?

Не може да се отговори на този въпрос еднозначно.

Бизнесът ни роди много близки, дори приятелски отношения, с голяма част от собствениците на избите, с които работим – познаваме се лично, ходим си на гости, забавляваме се заедно…

Бизнесът с вино, особено когато го правиш от сърце, е много топло, човешко занимание, много близо до търговията с изкуство! Обичам всички изби, с които работим, и вярвам, че чувството е взаимно!

Разкажи някоя интересна история от посещенията ви Италия, в избите там?

Бяхме на гости в Тоскана при приятелите ни Кристина и Масимилиано Говерни, собственици на избата Montepescini. Всеки ден обикаляхме забележителните места наоколо. Един ранен следобед седнахме да обядваме в малко ресторантче в центъра на Монтепулчано. Естествено,  храната беше отлична, опитвахме знаменитото вино Nobile de Montepulchiano, и се заседяхме. Собственичката на ресторанта седна при нас, приятна около 50-годишна дама, и така завързахме разговор.

Разбира се се въртяхме около виното и кой от кога пие вино. Дамата весело подхвърли:

„Ами ние познаваме виното от деца… Всеки ден следобед очаквахме с нетърпение винената закуска. Баба или дядо ни поръсваше филия с вино и захар и хайде навън…“.

„И това ви харесваше!?“, попита с недоумение Веско.Тогава собственичката ни отряза по една филия хляб, доста обилно поля филиите с прекрасно Nobbile, реколта 2011, поръси ги със захар и ни покани да опитаме. Оказа се много вкусно! Всеки път, когато разказваме тази история се намира някой, който подлага на съмнение вкусовите качества на тосканската следобедна закуска, и тутакси  получава филия, поръсена с вино и захар.

Но не забравяйте – хубав хляб и хубаво вино!

Защо решихте да продавате във вашия онлайн магазин ексклузивно само вината , които вие внасяте ?

Ние избираме, внасяме и продаваме на крайни клиенти виното, което сме избрали. Целия процес по избора, доставката, транспорта и правилното съхранение на вината се контролира изцяло от нас. Имаме много частни клиенти, които са се доверили на нашия вкус. Това е огромна отговорност за качествата и състоянието на вината. Важно е също, че можем да предложим коректни цени, тъй като сме директни вносители.

Ние и преди да създадем онлайн магазинът правехме същото. Продаваме само вината, които внасяме. Те могат да бъдат закупени само от нас.  Не ги предлагаме в магазинската мрежа. Изключение правят един енотечен магазин Wine&Сo и магазините на Lindt и Mix Pix. Просто продължаваме да правим същото и в онлайн магазина.

Какви вина могат да бъдат намерени в онлайн магазина и това ли са всички, които предлагате?

В момента предлагаме около 65 етикета и намерението ни е до края на годината да надхвърлят 90, а защо не и 100!

Предлагаме вина от областите Пиемонт, Венето, Тоскана, Кампания, Пулия и Сицилия. Сега се оглеждаме за вина и от други области. В края на месеца ще пътуваме за Матера и ще се срещнем с няколко собственици на изби в областта Базиликата.

На VINITALY през април ще се срещнем с винари от Сардиния. При нас процеса продължава…

С кои известни ресторанти работите през последните години?

На първо място бих искала да поставя Грейп Централ/Grape Central/. Това един винен бар, превърнал се любимо място на виненото общество в София. Там е мястото, където сме направили много дегустации, представяйки за първи път вината на избите, с които работим.

Забележителни дегустации правим отскоро и в бар Графити/ Barrique by Graphite/. Работим с някои  от наистина добрите ресторанти в София, като Сейдж, COTTO, NOTA BENE, Чиполини,  Гарлик, Фокус, Ла Каза и други. От няколко години доставяме определени вина на веригата ресторанти ВИКТОРИЯ.

„Хубавото вино е като да обичаш, истинско и вълнуващо от началото до края!”

Таня Илиева съветва…

Published on by Таня Илиева

Снимка: on Unsplash by @alexagorn

От няколко години сме сгодени, но така и не предприемаме следваща стъпка. Знам, че бракът не е задължително условие за изграждане на семейство, но сякаш не се осмеляваме да планираме по-сериозно своите отношения. Дали е изгубил интерес към мен и го е страх да признае? Как да разбера какво се лута в неговата глава, без да го притискам?

Преди да погледнем към годеника ви, ми се иска да поговорим за вас. Вие имате ли цели в живота си? Имате ли желания за неща, които искате да ви се случат тази година, догодина, след пет години и т.н. Ако нямате конкретни желания и цели, животът ви ще се случва на случаен принцип и с неясна посока.

Нашите мечти, желания и цели ни водят на точното място и в точното време.

Същото е и във връзките. Задавали ли сте си въпроса защо сте с този човек? Кой е той и накъде ви води? Накъде върви той и къде води и вас? Споделяли ли сте с него вашите желания за сериозна връзка и какво означава тя за вас – брак, дете? Формалността на гражданския брак за някои хора е излишна, но за други е важна. Ако за едни бракът е бреме и окови, то за други той е престиж, сигурност, чувство за принадлежност и т.н. Разберете какво мисли годеникът ви за брака и сравнете вашето мнение с неговото. Ако сте на различно мнение, винаги може единият да преглътне и да направи компромис, но той никога няма да се чувства щастлив, дори и да е приел мнението на другия.

Следващото нещо, което трябва да обсъдите, са вашите собствени желания и цели за годините пред вас и неговите желания и намерения. Ако вие искате дом, дете, работа, а ако той не иска промяна и му харесва начинът, по който си живеете в момента, помислете дали да продължите тази връзка. Не търсете вина в себе си или в него, а мислете прагматично. Животът е ваш и ще имате достатъчно много хора и ситуации, с които да се съобразявате, затова, преди да станат те прекалено много – мислете сега за себе си.

За да се чувствате щастлива в брака, годежа и връзката ви, от ключова важност са съвместните ви планове с партньора ви.

Ако нямате такива планове за бъдещето – останете със себе си и първо вие си отговорете на въпросите какво искате за вас, и после инициирайте разговор с партньора ви. Ако гледате в една посока, ако имате едни и същи желания, мечти, стремежи – то тогава действайте смело и ги осъществявайте. Ако видите, че между вашите планове и неговите има пропаст, то тогава ще получите и отговор на тревогите си защо след като сте сгодени от дълго време, не преминавате към по-сериозен етап на връзка.

Мислете за себе си и не мислете толкова за хората, за родителите си, за познатите и т.н. Хората се сгодяват и се разделят, женят се и се развеждат, но животът ви е един. Не оставяйте въпроси без отговор, търсете разговор, дори и да ви звучи страшно. По-добре болезнена истина, отколкото сладка лъжа.

Истината ще ви освободи и ще ви даде стимул да вървите напред заедно или поотделно, но свободни и готови да последвате мечтите си.

***

Таня Илиева е магистър по позитивна психология. Можете да научите повече за нея ТУК.

В рубриката  „Таня Илиева съветва…“ ще отговаря на читателски въпроси, свързани с женските лутания и тревоги. От страниците на MADAMSKO Таня ще помогне на всяка дама да намери женската движеща сила в себе. 

Задайте своите въпроси на: lovementorbg@gmail.com

Таня Илиева съветва…

Published on by Таня Илиева

Снимка: on Unsplash by @nicolafioravanti

От години живеем разделени – той работи в друга страна и се връща няколко пъти годишно, аз останах у дома. Децата ни са тук, приятели, роднини, всичко. Но той някак си не се откъсна от „временната среда“. Това започва да ни тежи – не говорим толкова често, разговорите по Skype ни правят по-отдръпнати, малкото вечери, които прекарваме заедно очи в очи за изпълнени с напрегната тишина. Обичам го, уважавам го като мъж, но не бих искала да продължавам така. Как да постъпя?

Често когато мъжът тръгва на гурбет неговата основна цел е да спечели повече пари и да осигури по-добър живот за семейството си. И двамата със съпругата решават да жертват собствените си отношения като  мъж и жена в името на децата, и на семейството. Това решение за връзката между мъжа и жената е несъзнателно, защото те се обичат достатъчно силно, за да се съмняват в любовта си дори и от разстояние.

С всеки изминал ден обаче, отношенията се променят, охладняват и мъжът и жената се отдалечават един от друг, без да го искат. Както се казва в народната мъдрост „Очи, които не се виждат се забравят“. Тежко е и боли, но това е истината за всички. Някои хора са по-издръжливи и подхранват любовта и чувствата си платонически, но повечето двойки, които живеят далече един от друг в крайна сметка се разделят, освен ако не решат да се съберат на едно място.

Споделяте, че обичате мъжа си и го уважавате,

тогава споделете с него как се чувствате, какви емоции изпитвате, споделете страховете си.

Вероятно и той има какво да ви каже и изчаква удобния момент. Не поддържайте напрегнатата тишина с мъчителното  мълчание, а говорете. Започнете с нещо малко, без обиди, без обвинения, без драми. Споделете човешката си болка от ситуацията и след като чуете неговата „история“, (защото той със сигурност има какво да ви каже), обсъдете заедно как може да се справите със ситуацията. Възможно е отново да намерите топлината и радостта в отношенията ви. Помислете за вариант да живеете заедно – само вие да отидете при него – вариант 1, вие и децата да отидете при него – вариант 2 или той да се върне при вас – вариант 3. Почувствайте първо вашата собствена нагласа и готовност за всеки от вариантите преди да говорите с него. След това споделете вариантите с него вижте неговите реакции и мнение.

Като родители за вас вероятно ще е най-важна съдбата на децата, (ако са малки), но в случая

по-важни са вашите взаимоотношения като мъж и жена, след което идва ред и на децата.

Като краен четвърти вариант поставям нито един от трите варианта да не се получи и да се стигне до раздяла – вариант 4. Не забравяйте, че понякога раздялата е много по-добро решение от агонията да си във връзка, която не се консумира и в която никой не се чувства щастлив.

Ако искате пълноценна връзка, с мъжа, когото обичате и уважавате – мястото ви е до него.

***

Таня Илиева е магистър по позитивна психология. Можете да научите повече за нея ТУК.

В рубриката  „Таня Илиева съветва…“ ще отговаря на читателски въпроси, свързани с женските лутания и тревоги. От страниците на MADAMSKO Таня ще помогне на всяка дама да намери женската движеща сила в себе. 

Задайте своите въпроси на: lovementorbg@gmail.com

Таня Илиева съветва…

Published on by Таня Илиева

Вече повече от 15 години сме женени, а той все още търси майка си в мен… Или аз самата се опитвам да заприличам на нея… Страхувам се, че не мога да го направя щастлив. Какво да опитам, за да харесва Мен?

Майката е един от най-влиятелните образи в живота на всеки човек. Особено при мъжете тя има голямо значение. На първо четене, от въпроса повечето съпруги усещат гняв и разочарование.

Предлагам ви да помислите върху следното:

Как разбирате, че съпругът ви търси майка си във вас? По какъв начин той го изразява, какви думи използва? Сигурна ли сте, че търси точно „майка си“? Да не би да търси „жената“? Естествената роля на съпругата, която се грижи за топлината и уюта в дома до голяма степен се доближава до ролята на майката в семейството. Когато жената е по-млада, тя е склонна да прави по-крайни и по-прибързани преценки.

Аз бих ѝ предложила да погледне на този проблем като една възможност. Преди да се изпълвате с неудовлетворение към съпруга си и към неговата майка, наблюдавайте трезво ситуацията и напълно обективно оценете и собственото си поведение, и присъствието ви в семейството. Ако мъжът ви чака на вас да го храните и се държи като малко и безпомощно дете – тогава имате основания за недоволство.

Но ако той търси нежност, любов и грижа от вас, то тогава той търси жената, а не майка си.

Когато съществува конфликт и неудовлетвореност в семейството е важно да разгледаме поведението и на двамата партньори. В подобни двойки, в които жената се чувства майка на мъжа се наблюдава лидерство на жената. Тя е по-силна, по-властна и по-амбициозна от мъжа. Мъжът и жената са като скачени съдове в двойката и колкото по-властна е една жена, толкова по-безсилен става мъжът. Нищо чудно отношенията им да се превърнат в принципа майка-дете и по този начин да отпаднат всякакви нормални съпружески отношения между мъж и жена. Жената поема пълния контрол върху издръжката и грижата за семейството и постепенно броят на децата в семейството се увеличава с един, а мъжът изчезва. Жената започва да страда от липсата на мъж и равностоен партньор до себе си и бракът върви им към провал. Той или бива прекратяван или и двамата съпрузи продължават да живеят в пълна неудовлетвореност.

***

Таня Илиева е магистър по позитивна психология. Можете да научите повече за нея ТУК.

В рубриката  „Таня Илиева съветва…“ ще отговаря на читателски въпроси, свързани с женските лутания и тревоги. От страниците на MADAMSKO Таня ще помогне на всяка дама да намери женската движеща сила в себе. 

Задайте своите въпроси на: lovementorbg@gmail.com

Таня Илиева съветва…

Published on by Таня Илиева

Децата пораснаха и всеки поема по пътя си. С мъжа ми сякаш имаме пропаст помежду си, възможно ли е да запалим искрата отново?

Таня: Няма как да разберем, ако не опитаме. Когато се чудите дали едно нещо може да се получи или не – опитайте и ще видите резултата. Ако любовта си е отишла постепенно в една връзка, тя постепенно може и да се възвърне. Едва ли някой очаква любовта да се запали отново изведнъж, така както е пламнала първия път. Тогава мъжът и жената не са се познавали, било им е интересно и любопитно да опознаят другия и всеки е летял на крилете на любовта.

Години по-късно, когато двойката е преживяла редица трудности с отглеждането на децата и преодоляването на личните и служебните проблеми, запалването на искрата на любовта между същите тези двама души може да се окажe голямо предизвикателство. Когато децата са малки, често съпрузите спират да виждат, че другият съществува. По-скоро го приемат като фон в семейната картина. Жената приема мъжа за инструмент за изкарване на пари и плащане на сметките, мъжът приема жената за инструмент за поддържане на дома чист, да има сготвена храна и да се грижи за децата. С други думи – всеки от партньорите приема другия като инструмент за решаване на част от семейните задачи.

Децата много често се оказват смисълът на съвместния живот на двойката и неусетно първоначално влюбените до полуда мъж и жена по естествен начин влизат стриктно в ролята на майка и баща и като че ли децата и месечните сметки са единствената цел, за която имат да си говорят.

Аз бих предложила да има училище за живот, което да учи младите хора как да търсят и откриват смисъла на живота си през партньорството.

Когато започват една връзка, да си задават въпроси отвъд сексуалното и физическото привличане, които да им помогнат да намерят отговор: Защо съм с този човек и накъде ще вървя с него?

Децата не бива да са причина да се чувстваме отделени от партньора си. В нас е цялата отговорност да мислим за любимия си човек, да му показваме обичта и вниманието си, да споделяме мечтите си с него, да планираме заедно бъдещето си, докато децата растат. Грижите и плановете за децата трябва да са част от всички други планове на семейството, а не единствените. Когато отглеждането на децата се превърне в единствения план за развитие на семейството, то тогава любовта и привличането между родителите си отива, понеже никой не се грижи за тях.

Представете си една градина с цветя, за която никой не се грижи с години, колко плевели ще избуят и дали може да очакваме от нея красиви цветя, когато пръстта вече е станала на камък?

Това се случва и с любовта. Ако не отделяме време за себе си и за партньора през годините, ако нямаме обща мечта и обща цел, която да удовлетворява всеки от партньорите, то когато децата отлетят от семейното гнездо, ще е много трудно да се запали отново искрата на любовта.

***

Таня Илиева е магистър по позитивна психология. Можете да научите повече за нея ТУК.

В рубриката  „Таня Илиева съветва…“ ще отговаря на читателски въпроси, свързани с женските лутания и тревоги. От страниците на MADAMSKO Таня ще помогне на всяка дама да намери женската движеща сила в себе. 

Задайте своите въпроси на: lovementorbg@gmail.com