Посланичката на САЩ в България Херо Мустафа и част от екипа й се появиха в социалните мрежи с импровизирано музикално видео, на което имитират, че пеят една от любимите ни български песни – “Заедно” на Графа, Орлин Павлов и Любо Киров. Под хаштага #ЗаедноЗаБългарскатаМузика клипът стигна до хиляди хора за едва няколко дни.
Continue reading „#ЗаедноЗаБългарскатаМузика – предизвикателството на американската посланичка в България“
Във времена като днешните едно от най-важните неща е да си напомняме за красотата, с която е наситен светът. Тя се вижда в добрите дела на много хора, но най-силно си личи в изкуството. Красота създава и младата цигуларка Зорница Иларионова. Тя има зад гърба си десетки успехи на национални и международни конкурси. Свирила е с големи имена на камерната музика като проф. Марио Хосен, проф. Милена Моллова, Светлин Русев и много други. Младата българка е завладявала с музиката си десетки световноизвестни зали като парижката зала “Гаво”. Наскоро Зорница Иларионова пусна своя музикален албум, който ни кара да усетим същата невероятна емоция, каквато се разнася във въздуха по време на нейни концерти.
Continue reading „Зорница Иларионова за новия си албум: „Там е душата ми, емоциите ми и мислите ми…““
Представете си си онази искричка радост в детските очи – чистата, неопетнена изненада от неочакван подарък. Точно такава светлинка озарява очите на пет от талантливите деца в НМУ “Любомир Пипков”, когато научават, че цигуларката Зорница Иларионова им “подарява” участие на няколко концерта на българската камерна сцена редом с имена от световен клас.
Всеки талант се развива с много труд. И точно тези усилия поставят до името на всеки артист думата “успех”. Понякога обаче това не е достатъчно – нужни са онези добротворци, които отварят врати. Като музикант тези хора са изключително важни, защото те насърчават път на таланта от прага към висините в кариерата. Понякога едно простичко подаване на ръка се оказва ключово за бъдещето ти.
Минала през този труден и стръмен път към успеха, Зорница Иларионова осъзнава значението на тези жестове за успеха. Затова се включва в “Концерт за надеждата” през януари. Със соло рецитал тя посрещна десетки ценители на изкуството, които дариха средства за подпомагане на млади български музиканти в тяхната кариера. Като бивш възпитаник на НМУ “Любомир Пипков” цигуларката усеща тази мисия близка до сърцето си. Тя кани пет от талантливите и изявени деца от училището да застанат редом с нея на сцената за предстоящи концерти с нейно участие.
Един от тези ученици например е Кай Орлинов, ученик в класа по цигулка на Благородна Танева в НМУ. Той вече репетира Шостакович – Прелюд, със Зорница.
„Кай Орлинов е един от най-ярките дарования, представители на днешното поколение най-млади български цигулари. Лауреат е на редица национални и международни конкурси, сред които престижният международен конкурс “Леонид Коган” в Брюксел, където Кай печели първа награда. Участва в майсторските класове на именити педагози и музиканти, сред които проф. Захар Брон, проф. Павел Верников, проф. Кшиштоф Венгжин, Светлин Русев и Веско Ешкенази. Кай свири като солист на различни камерни и симфонични оркестри в България, участва във фестивалите Софийски музикални седмици и “Варненско лято”, разказва Зорница.
Сцената е важна за бъдеща звезда. Усещането за досег, за хармония с публиката се култивира бавно и трудно. Освен да подаде ръка на децата, за да ги вземе със себе си на сцената, Зорница успява да вмести в плътния си график и мастъркласове, където предава наученото на по-малките. Един такъв майсторски клас – първият за годината под лъка на Зорница Иларионова – е тъкмо в плевенското училище по изкуствата. Зорница се готви да сподели научени във времето техники на музициране с учениците там. Питахме я дали се преоткрива в лицата на децата, с които се среща, а тя ни отговори светкавично с думите “Разбира се, безусловно!”.
Знаете ли по какво се различава просто един музикант от успешния? В завета, който оставя. Освен отпечатък с музиката си, успешните артисти оставят частица от себе си в следващите поколения. Е, Зорница попада в това определение не само с десетките си участия на някои от най-престижните сцени в Европа, но и с чистосърдечната подкрепа към младите таланти на България.
В заключение искам да споделя една дълбока и много докосваща мисъл на Андерсен: “С мощни криле се носи геният на историята през годините и столетията, утешава, одобрява, пробужда размисъл и милосърдие в човешките сърца и винаги чертае върху черното платно на мрака лъчезарните образи на ония, които вървят по трънливия път на славата.”
Изкуството трябва да събужда размисъл, но и милосърдие. Иначе би си останало неусетено и може би несполучило докрай…
Когато говорим за образование, факторите за качествено обучение на децата ни надхвърлят далеч рамките на високи оценки, изучаване на много предмети и чужди езици и възпитанието на добри качества у учениците. Доброто образование се основава върху адекватна и успешна комуникация между учителите, децата и техните родители. От 5 до 7 октомври тази година София ще бъде домакин на професионалисти и вдъхновяващи личности от цял свят на годишния конгрес на „Монтесори Европа“, организиран с подкрепата на Институт Монтесори България.
Една от основните идеи на д-р Мария Монтесори е развитието на всички деца и на цялото човечество – не изолирайки когнитивните сили на децата, а чрез обучение, което да извади на бял свят най-добрите качества от всяко дете и да го научи как да използва талантите си в своя полза. Така се ражда и идеята за „Монтесори Европа“ – конгрес на най-добрите практики в Монтесори класните стаи. Водещата цел на събитието е да събере, сподели и обмени опит и идеи за това как да повишим познанието и разбирането на Монтесори философията.
Тази година фокусът на събитието е съсредоточен в практическата страна на Монтесори педагогиката. Темата на конгреса ще бъде “Монтесори класната стая – вдъхновение за най-добри практики”. Мисията на събитието е да подпомогне детското развитие, като насочи поглед върху атмосферата и средата, в която учениците придобиват своите знания за света. Международното събитие на „Монтесори Европа“ в София ще събере на едно място над 500 представители на образователни институции от Европа, Азия, Северна и Латинска Америка, които ще дискутират и обменят идеи за подобряване на образователните стандарти и въвеждане на най-добри практики в училищните класни стаи и детски градини. Лектори на образователната конференция са международни учени, практици и световноизвестни писатели и експерти по развитие на човешкия потенциал.
„Днешните младежи са тези, които утре ще вземат решения. Бъдещето е в техни ръце. Младите хора се нуждаят от силна идентичност, общи ценности и чувство за независимост. Те се нуждаят от социални умения, особено в епохата на (анти)социалните медии, умения как да поемат рискове и да знаят как да се провалят. Нуждаят се в еднаква степен от иновации и от подкрепа, гъвкавост и насърчаване. Тази презентация ще ви разкрие един свят, в който можем да предложим на подрастващите лична свобода“,
споделя Стивън Арнолд, директор на Монтесори програма за средно образование „Експеримент за мир“ и един от лекторите на тазгодишното събитие.
Между презентациите програмата на конференцията предлага дискусии с учители, родители и представители на институциите, които дават възможност за конструктивен дебат на научно базирани изследвания и методологии. Като част от програмата на събитието са предвидени повече от 20 интерактивни и практически уъркшопа, които представят важни теми за развитието на личността във всички периоди на растеж – от раждането до зрелостта.
Практики по въвеждането на Монтесори образованието в държавните детски градини, йога уъркшоп за родители и деца, практикуване на благодарност и надграждане на добри маниери, както и ролята на изкуството, книгите и изучаването на чужд език са само част от темите, които ще обхваща събитието от 5 до 7 октомври.
Конгресът на „Монтесори Европа 2018“ е мястото, на което ще се събират заедно Монтесори личности и организации от цяла Европа, място за вдъхновяващи срещи, разширяващи мирогледа разговори и надграждане на подходи при прилагането на метода „Монтесори“.
Предстоят още изненади, свързани с програмата и участниците в нея!
Латино звездата идва за 13-тия рожден ден на Радио Energy
Без съмнение една от най-влиятелните фигури в съвременната поп музика – Енрике Иглесиас предизвиква истински интерес с всяка своя поява на родната сцена. За радост на безбройните си фенове у нас, латино звездата се завръща за голям концерт на 6 ноември в столичната Арена Армеец, цели две години след като остави усмивки и спомени в 15 000 човека и плени завинаги сърцата им.
Иглесиас идва у нас по покана на Продуцентска компания АРТ БГ и радио Energy, по повод 13-тия рожден ден на станция номер 1 за любима музика от 90-те до днес.
От последното си гостуване у нас Енрике издаде четири тотални хита – Duele El Corazon, Subeme La Radio, и най-пресните El Baño и Move To Miami, които не спират да доминират всички световни класации. С това Енрике се превръща в един от законодателите на съвременната поп култура от 21 век.
През ноември Енрике ще гостува в София с актуалната си програма All The Hits Live, която ще взриви почитателите на модерния латино звук със 100% хитови композиции на певеца. Новото шоу All The Hits Live идва и с нова сценична продукция – по-богата сценография, включваща 500 квадратни метра LED стена, два пъти по-мащабни светлинни и пироефекти и два пъти по-мощен саунд, благодарение на техниката от най-ново поколение.
От началото на 2018 г. намиращият се във върхова сценична форма певец изнесе изключителна серия от напълно разпродадени концерти в цяла Западна Европа – с новата си продукция той премина през Прага, Будапеща и Любляна с по два концерта и с по един в Осло, Атина, Мюнхен, Копенхаген и Лисабон. Преди седмица Иглесиас разпродаде и 45 000 билета за шоуто си в Тел Авив.
Билети за шоуто All The Hits Live в София влизат в продажба на касите от мрежата на Eventim и онлайн на Eventim.bg от сряда, 13 юни.
Първите 1000 билета са на промоционални цени с 10 лв отстъпка. Организаторите съветват най-големите фенове да побързат да се сдобият с един от тях, тъй като за предния концерт на Енрике се разпродадоха само за 18 дни.
Четвъртото издание на единствения по рода си фестивал за екстремни спортове в планината Беласица ни очаква на 29 юни.
Kongur Air Fest 2018 идва, за да зарадва всички почитатели на времето, прекарано сред природата. Третото издание на фестивала за всички почитатели на екстремните спортове, случващ се сред природата, е организиран от клуб Vivo с любезното съдействие на Община Петрич.
Трите дни на Kongur Air Fest 2018 са изпълнени с активна програма за колоездачи, парапланеристи и туристи.
Джулай морнинг (1 юли) ще бъде отбелязан с нощно изкачване на връх Конгур (2000 м) и посрещане на изгрева от самия връх или с полет с парапланер, излитайки от върха. Спиращите дъха гледки на планините Пирин, Славянка и Огражден, са само част от програмата.
На поляната пред хижа Беласица любителите на висок адреналин ще могат да опитат слаклайн – ходене по опъната лента, а за останалите са включени разнообразни активности, като кендама (традиционна, японска играчка) и хата йога. Запалените байкъри ще могат да ползват Air Bag (скокове върху въздушна възглавница) и Pump track (офроуд трасе).
Специалните уъркшопи за планински колоездачи и парапланеристи ще се превърнат в колаборация между прелетно летене (cross country) и правене на фигури ( freestyle). За тази цел Ясен Савов и Весо Овчаров обединяват сили. Ясен ще води прелетната част по радио станция от въздуха, а Весо акро частта от земята. Фигурите на всеки участник ще бъдат заснемани, за да бъдат анализирани в края на всеки ден. Велосипедистите пък ще могат да мерят сили в тридневно каране по трасе Kongur Air DH с Whip Off Challenge, където журито ще избере най-добрия whip. Победителят получава купа и парична награда.
В програмата са включени разходки до Лешнишки водопад, хижа Конгур и връх Конгур. Красимир Ангелов (планинар и катерач) и Елена Милушева (председател на Туристическо дружество „Калабак“ в Петрич) ще се погрижат за всички, готови за разходки в планината, а Серафим Захариев – основател на „Слаклайн България“ и „Кендама България“, ще сподели своите умения с всички, които искат да балансират върху слаклайна или да жонглират с кендама.
В събота вечерта всички посетители ще могат да се заредят с лятно настроение, музика и танци при сцената със Skiller, Funky Miracle, Jahmmy Youth, Spens & DJ Chukee, Kirtan Raga, Martin Green (MK).
интервю: Станислава Иванова
снимки: личен архив
Светослав Николов е от онези творци, които определят изкуството за неизменна част от хубавите усещания в живота. Завършил театрално майсторство и режисура в театрален департамент на Нов български университет, по-късно става част и от едни от най-престижните театрални проекти и фестивали по цял свят. Паралелно с това страстта му да режисира не угасва – през 2005 г. на сцената на ДСТ „Алеко Константинов“ представя спектакъла „D.L.“, инспириран от романа на Шодерло дьо Лакло „Опасни връзки“.
Работейки върху два моноспектакъла, които в последствие се оказват твърде кратки, Светослав осъзнава, че изкуството не бива да бъде поставяно в рамки и органичения, защото само по себе си то е форма на живот и изразяване от страна на твореца. Неговата идея за кратки форми на изкуство ражда инициативата „Джобен фестивал“ през 2012г. Така вече повече от 5 години Светослав дава шанс на творците на кратки форми на изкуство да покажат своя потенциал пред публика. Юбилейното издание на „Джобен фестивал“ е част от големия проект „Времеви зони“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Програма „Култура“ съм Столична община.
Какво означава за теб инициативата „Джобен фестивал“ като неин основател?
Общо взето за мен означава вече начин на живот, тъй като подготовката за фестивала започва три месеца преди стартирането му. Той се провежда два пъти годишно – грубо казано шест месеца от живота ми преминават под знака на Джобен фестивал.
За мен винаги едно е голямо притеснение какви участници ще има този път, какво ще представят, дали хората ще го харесат, но най-хубавото в цялото изживяване е, че винаги тези притеснения приключват, когато отворим вратите за гости. Много се радвам, че има толкова творящи хора в България, хора, които въпреки, че културният сектор е почти мъртъв, защото няма никакви вложени средства в него, те все пак дават една надежда, че арта ще пребъде и ще продължават да творят и даряват на всички ни друг живот в иначе скучното ни битие.
Джобен фестивал ми дава стимул и място да събирам накуп тези хора и заедно на всеки шет месеца да си сверим часовника, кой докъде е стигнал, да обсъдим заедно как бихме могли да правим съвместни проекти. Постепенно да се превърнем в арт общество и да покажем на света, че това е днешното поколение и днешния начин на възприемане на изкуството.
Какво те вдъхнови да дадеш шанс на „джобните“ форми на изкуство?
В днешното забързано ежедневие, хората спират клипчета в Ютуб или във Фейсбук, които са по-дълги от 5 минути, така че това, което в момента правим, е огледало на новия начин на живот и изкуството трябва да се промени спрямо него. Артистите трябва да развият способността да се представят във все по-кратки форми, ако искат да задържат вниманието на хората върху това, което правят. Преди години нямаше място, където да се представят кратки форми на изкуство, а в тях има един огромен чар, също и огромна мисъл, как
в рамките на 30 минути да разгърнеш идеята си и да я представиш по най-добрия начин.
На всяко издание на Джобния фестивал до момента освен, че артистите представят продукта си, те презентират и себе си в кратък разговор с водещия на фестивала, а и публиката взема активно участие, като задава въпроси, свързани в с творчеството на дадения артист или конкретния продукт.
Мисля, че това е форма, в която трите компонента: творец, произведение на изкуството и публика могат да сверят часовниците си за това, до колко разбираме изкуството, дали то говори на един и същ език с публиката си и какви са тенденциите в съвременния арт.
Какво носи изкуството в живота на човек?
Изкуството е нещо, което ти дава възможност да мечтаеш, онова което малките деца умеят заради безгрижния си живот, заради липсата на правила или заради това, че все още не са ги научили. За възрастния човек, който често забравя за това безгрижие и дълбоко потънал в ежедневието си извършващ едни и същи неща, по един и същи начин, изкуството е това, което му дава криле, така че той да се отпусне и да помечтае отново.
В изкуството „ти“ си в служба на обществото и на самия себе си, то изгражда рефлекси, дава духовно развитие или отрича такова. Задава въпроси, които човек никога не би си задал.
Ако правиш изкуство оставаш вечно млад.
А какво носи човек в живота на изкуството?
Човек отдава себе си на изкуството, веднъж влезеш ли – няма излизане. Повечето от нас работят на други места, за да могат да си позволят времето, да правят изкуство.
Когато се отделих от изкуството за няколко години, за да мога да си изкарвам прехраната, прекарах едни от най-тежките години за мен, защото нямаше какво да ми дава този полет, този устрем, който имам докато творя.
В кой момент от от досегашните издания на фестивала би се върнал с удоволствие?
Всичките са ми любими! Нямам един, за който да кажа „това е най-готиният фест, който се е получил“. Досега в годините сме виждали адски добри творци. Също такива, които за първи път стъпват на сцена, хора, които се единствени в това, което правят. Всяко от тези неща кара сърцето ми да трепти и да чака с нетърпение това, което предстои да се случи на поредното издание.
Харесвам, когато фестивала започва да има вече свой собствен живот и да става популярен не само в рамките на Ателие Пластелин, където се провежда. Вече имаме обаждания от различни градове в България, които по някакъв начин са научили за него и сме в процес на преговори, как да го осъществим. Това значи, че делото което вършим не остава само затворено в нашия собствен кръг и се надявам някой ден да създадем мрежа от фестивали, които да обменят артистични продукти, не само от нашата страна, но и в цял свят.
„Джобен фестивал“ е мястото, на което кратките форми в изкуството завладяват с креативност, вдъхновение и живот. Фестивалът отбелязва своето юбилейно пето издание през идващата пролет. „Ателие Пластелин“ (гр. София, ул. „Цар Симеон“ №48) е тазгодишният домакин на фестивала от 27 до 29 април 2018 г., където ще можем да се насладим на изкуство от всякаква категория и вид.
„Джобен фестивал“ – мястото, на което кратките форми в изкуството завладяват с креативност, вдъхновение и живот – отбелязва своето юбилейно пето издание през идващата пролет. „Ателие Пластелин“ е тазгодишният домакин на фестивала, където от 27 до 29 април 2018 г. ще можем да се насладим на изкуство от всякаква категория и вид.
Събитието е част от големия проект „Времеви зони“, който се осъществява с финасовата подкрепа на Програма „Култура“ съм Столична община.
В изданието тази година акцентът пада върху документалното кино.
Във фестивалните дни ще можем да се насладим на документалният пътепис на Момчил Ап. Карамитев „По стъпките на предците ни в Окситания“. Филма разкрива духовната връзка между Богомилите и Катари, както и исторически места и събития, малко известни в днешно време, но описани от древните летописци. Ще видим и Youtube сериала на Крис Захариев „Да се изгубиш нарочно“, в който трима тинейджъри на ръба на безгрижието и на крачка от отговорния живот ще покажат непозната страна на България през техните очи. Също по време на фестивала ще сложим началото на съвместното ни сътрудничество с източноевропейската платформа за документално кино „КинеДок“, които ще представят серия от документални ленти в следващите месеци.
За първи път в програмата на фестивала ще участва и детския игрален филм „Моля те, Нептуне“ съвместна продукция на БНТ и ЕБУ по идея на Ралица Филипова и реж Петър Гайтанджиев. Това е история, която ще върне и по-големите в детските им години, и за миг ще им се стори, че чуват шума на морето в допряния до ухото рапан. Филмът тази есен ще бъде представен на най-големия фестивал за детското игрално и документално кино в Чикаго, САЩ/ Детските Оскари.
Сред участията се отличава името на Явор Костов – Йондин и Субтеатър, който ще представи първия театрален трейлър на „Фауст: Тъмните свърталища на любовта“. Историята разказва за актьор, провалил се в своята интерпретация на „Фауст“, но пък открил свой загадъчен колега, който осъществява подобен акт в психиатрична клиника… Друго любопитно е пресъздаденото от Константин Колев и групата за исторически възстановки, които ще представят демонстративна историчаска битка между българи и викинги.
В музикалната програма ще бъдат представени, както новите, така и много обичаните творби на дуото проф. Симеон Венков (пиано) и Свобода Боздутганова – Контрабас. Също прекрасният бард с китара Виктор Макаров, който наскоро представи новият си албум „Шарена черга“; страхотният Денис Апов, още един поет с китара и за финал – DJ сет на Денис (DSH!) Шипочки.
Джобен фестивал – пролет 2018 ще се проведе от 27 до 29 април 2018 г. в „Ателие Пластелин“ (гр. София, ул. „Цар Симеон“ №48).
интервю: Станислава Иванова
снимки: личен архив
Докосвайки се до хора на изкуството, винаги изпитвам специално чувство, атмосферата става по-уютна, сякаш хората срещу мен разбират света по различен начин. Мирела и Пресияна са усмихнати и талантливи – около тях струи истински позитивизъм. Дали от свежестта на тяхната младост или от красивите емоции, които придават с музиката си – заставайки срещу тях ме карат да се чувствам, сякаш всичко е възможно.
Финалистките от „България търси талант“ са пропътували пътя от Русе до София, за да създадат топла и приятелска атмосфера на Първите годишни награди на B2B Media за Employer Branding Network. Открадвайки си от времето им след двете зашеметяващи изпълнения – „Sway” и “Maybe I Maybe You”, с удоволствие научих накъде продължава пътят им.
Преси, коя атмосфера беше по-зареждаща за теб – в X-Factor или в „България търси талант“?
Пресияна: Честно казано, на мен много ми хареса да участвам в предаване като X-Factor, но ми беше много по-приятно да участвам със сестра си във втория музикален формат. Затова може би трябва да кажа „България търси талант“.
Мирела: Въпреки че не бях част от X-Factor, аз бях заедно с всички участници почти през цялото време. Различно е, защото в „България търси талант“ знаехме, че сме стигнали до финал. След полуфинала вече знаехме колко много хора ще са там, за да гледат точно нас, т.е. голямата сцена се задържа дълго в съзнанието ни. Докато в X-Factor е различно с това, че се запознахме с много хора с общи интереси. Все пак там се състезаваме само с певци, а в „България търси талант“ имахме възможността да се запознаем с различни таланти. А самото ни записване в предаването беше много интересно! Щеше да се явява само Преси, но се разболя точно преди кастинга.
Пресияна: Да, аз бях подготвила една песен с много високи тоналности, което се оказа пълен ужас за мен, след като се разболях!
А Мирела идва навсякъде с мен, дори да не участва.
И понеже беше там, майка ни я подкани да се запише с мен и да опита.
Мирела: А аз предната вечер писах домашни до два през нощта, спокойна, че просто ще я придружавам и че ще спя по пътя към София. Когато майка ни ме попита, защо не се запиша и аз, първоначалната ми мисъл беше: „Може, но дори нямам подготвена песен.“ И не се замислих сериозно, докато не си казах, че
всъщност това може да е една възможност за мен, която пропускам.
После се сетих, че във флашката, която нося със себе си, имам записан само един инструментал, и така реших да опитам. Случи се съвсем случайно. Влязох, изпях си песента, харесаха ме и взех решение да участвам. Впоследствие се оказа, че се харесваме и на журито, и на публиката като дует. Така дуетът ни стана факт.
Преси, кое е любимото ти изпълнение от двете предавания?
Пресияна: Това от финала на „България търси талант“. Все пак самият факт, че сме на финал, ме накара да съм както по-напрегната, така и по-развълнувана. В X-Factor сякаш ми беше по-спокойно.
Споделеното щастие е по-голямо щастие, затова помня по-ярко концертите, на които пях със сестра си.
Кое е най-хубавото нещо, което са ви казвали, когато слизате от сцена? Най-запомнящият се коментар на журито?
Пресияна: „Бяхте жестоки!“ от екипа на „България търси талант“.
Мирела: А Любен Дилов-син ни каза, че приличаме на сицилиански певици след едно от участията ни – полуфинала, всъщност.
Какво различно чувство имахте в себе си, след като се прибрахте от „България търси талант“ в родния си град?
Мирела: Неочаквано за нас – всички много ни се радваха!
Пресияна: Наистина неочаквано, защото човек предполага, че след такова нещо ще има хора, които ще се отдръпнат, особено връстниците ни. Но всички, с които бяхме близки преди предаването, запазиха същото отношение. А различното и ново за нас е това, че непознати хора ни спират по улиците за автограф или снимка. Забавно е!
Мирела: За мен това също беше странно, защото смятах, че само хората от Русе ни познават и се интересуват от нас, логично. Но в София също ни спираха хора по улиците, докато се разхождаме. Дори едно малко момче ми връхлетя веднъж, за да си направи снимка с мен.
Пресияна: Първия ден в училище след концертите също много ни се радваха – може би най-много учителите. А съучениците ни питаха как сме успели от екрана вчера да се пренесем днес в класната стая. Беше забавно!
Как се избира песен за участие?
Пресияна: Сами правим избора си. Например аз харесвам някоя песен, предлагам я на сестра си и ако и на двете ни допада, я подготвяме. Ако не – търсим друга. Освен това майка ни, както и музикалният ни педагог, разбира се, ни помагат много.
Съчетаването на репетиции, уроци и все пак свободно време е трудно, но не е невъзможно – справяме се.
Мирела: В „България търси талант“ можехме да изберем, която песен искаме. Докато в X-Factor – не е така, има определена тематика за всеки концерт. Но за останалите си участия избираме това, което отговаря на темперамента ни. Репетициите ни отнемат време в зависимост от самата песен – всеки път е различно – около час-два на ден.
Имало ли е песен, която ви е било страх да изпеете, преди да се качите на сцена? Такава, която все още не сте изпълнили заради притеснение?
Мирела: Притеснявахме се да изпълним „Karuzo“ – първата ни песен като дует – защото никога преди това не бяхме пробвали да пеем заедно. Беше наистина голямо предизвикателство за нас. Трябваше да се напаснем, да изберем песен… Но не ни е страх да изпълним която и да е песен.
Пресияна: За подготовката на „Karuzo“ имахме много малко време – около две седмици.
Но това е първото ни дуетно изпълнение на сцена и ни стана любимо!
Кой е вашият стил музика?
Мирела: Джаз! Разбира се, и музиката на нашето време – поп, RnB. Обичаме много да изпълняваме песни на Никол Шерцингер, Кристина Агилера, Риана, Ариана Гранде. Аз от малка съм фен на Джъстин Бийбър и може би това е дуетът мечта. Също Поли Генова, Михаела Филева.
Пресияна: Трябва да си признаем, че много харесваме и Гери-Никол.
Коя е най-голямата награда?
Пресияна: Публиката.
Мирела: Разбира се, също и доброто продуциране, дуетните изпълнения с добри музиканти и певци, на които се надяваме.
Каква е последната мисъл, преди да се качите на сцена? Послание към определен човек, преди да се качите на сцена?
Пресияна: „Дано не си забравя текста!“ Познаваме момиче, което също пее и всеки път преди участие обявява, че е забравила текста на песента си. И така, без да искаме, и ние всеки път започнахме да се притесняваме от това, защото е чисто техническо, но много важно, за да си спокоен на сцената.
Мирела: А песен, която сме отправяли като послание към някого, е отново „Karuzo“ – майка ни много харесва тази песен и затова, преди да излезем на полуфинала, а и защото беше първата ни дуетна песен, я посветихме на нея. Но си го запазихме между нас и нея, не сме обявявали посланието си.
Спомняте ли си първото си участие, още като малки? Кое участие помните най-ярко и имало ли е такова, на което не сте били заедно?
Мирела: Да, участвахме във вокална група. След това се опитвахме да направим дует, но не ни се получаваше (смее се). Първата ни песен беше за някакъв телефон, излизахме на сцената с огромни плюшени телефони – по-големи от нас. Аз бях на 7 г., а Преси на 4 г. За жалост не ходим винаги заедно по участия и
когато сме разделени, не е толкова хубаво и за двете, отколкото когато сме заедно.
Пресияна: Любими са ни конкурсите в Беларус и в Казахстан. Но всички участия са специални. Пазим всичките си награди в специален кът вкъщи.
Как изглежда близкото бъдеще, например следващите 5 години?
Мирела: Мислили сме за реализация в чужбина, но не за да живеем там, а просто за да натрупаме опит. Аз няма да кандидатствам в чужбина след 12-и клас, искам да уча в София. Да уча в университет.
Пресияна: А аз да й ходя на гости (смее се).
Как се стига до звездите?
Пресияна: Като не се отказваш.
И като мечтаеш. Ние не сме вярвали, че ще станем дует, че ще имаме успех в такова предаване и че ще стигнем до финал. А аз имам още време, докато завърша, но искам да се занимавам професионално с музика и сякаш усещам, че това ще бъде моята професия.
Мирела: На мен ми предстоят завършване и абитуриентски бал.
Няма да спра да се занимавам с пеене,
но не искам това да е основното. Засега съм се насочила към няколко специалности, но не съм решила коя ще следвам. Първоначално исках да кандидатствам специалност журналистика, но се отказах. Искам да изучавам или туризъм, или международни икономически отношения. Но знам, че искам да уча в София.
Разделям се с Мирела и Пресияна усмихната, защото емоцията, която са успели да създадат у мен, ме кара да вярвам, че успехът не е в постигнати числа или получени грамоти. Успехът е в усмивките на хората, с които общуваш всеки ден, и хората, които се гордеят с теб. Млади и крехки, но успели да изпитат тръпката от своя талант на голяма сцена, двете русенски бижута продължават със смели крачки по своя път нагоре.
снимки: личен архив
На сцената е нежна, много женствена и кокетно играеща с музиката, точно като излязла от swing епохата. За първи път я слушах през 2012 г. като част от Sentimental Swingers с Рони и Деси. Помня, че още тогава бях като омагьосана – като пътуване във времето, което си играе със сетивата ми. Срещаме се в джаз ресторант МОРИНО, където заедно с Ангел Заберски (пиано), Димитър Семов (ударни) и Веселин Веселинов-Еко (контрабас) са сред редовните гост-изпълнители. Jazz Boudoir е един от най-нашумелите клубни проекти през последните години и съчетава любима музика, неповторимата клубна атмосфера и уюта на приятелска вечер. Вера се усмихва широко, цялото й същество носи аромата на swing и jazz, играе си с дълъг наниз от перли и започваме едно пътешествие от Кюстендил, през Алжир, за да стигнем до мечтата да изиграе Марлене Дитрих.
Кога откри swing-а и изобщо джаза в този му формат?
Джазът – от малка. Винаги съм си мечтала да пея в красива рокля с акомпанимент на пиано. Тези неща не се случват „по принцип“, но пък при мен се случиха.
