Уикенд пътешествие: До Триград и обратно

Терапия за душата в сърцето на Родопите

Колко често през седмицата ви се струва, че “прегрявате”? Стресът и забързаното ежедневие са познати на почти всеки човек. След COVID-19 редица изследвания на свой ред показаха покачване на нивата на депресивни състояния в хората по цял свят. Но как да се справим с психическото натоварване? Мога да ви споделя аз как го правя – природа.

Редица проучвания показват, че цветовете влияят силно върху състоянието на душата ни. В предишна статия ви споделихме, че градинарството успокоява също толкова колкото и разходката в планината. Именно обвързването на “зеления цвят” с природата е причината да се успокояваме, когато сме в зелена среда. Е, в летния сезон именно зеленият цвят завладява планините. Това ги превръща в перфектната терапия за ума и тялото. Но къде да отидете? Родопите, в частност местността около Триград и Девин. 

В рамките на два дни ние успяхме да си починем, да се насладим на природата, да посетим едно от най-мистичните места в света и, разбира се, да хапнем невероятни родопски специалитети. 

София-Триград

Ние пътувахме с кола до Триград, като пътя ни мина през гр. Кричим. Навлизайки в Родопите пътят преминава от едната страна на яз. Въча. След дълъг работен ден и още по-дълга седмица, времето, прекарано в завои изобщо не натоварва. Дори напротив – зелените хълмове, които ни заобикалят карат съзнанието ни да си почине за пръв път от дълго време. В комбинация с гледката отвисоко към яз. Въча всеки следващ завой открива нова красива картина, нарисувана от най-големия художник – Природата.

Не пропускайте на отиване или връщане да се отбиете и да хапнете в едно от заведенията по пътя. Красива гледка и вкусна храна – мечтата на всеки пътешественик.  Колкото и красив да е този участък, не може да се сравнява с внушителното Триградско ждрело. 

Триград

Влизайки в Триград попадаш в “забравено от време кътче”. Сякаш часовете престават да текат, а единственото което има сила е природата. Но ако трябваше да определя едно най-силно предимство на Родопите, то това биха били хората. Гостоприемството на родопчани е прословуто. Но за разлика от множеството митове, носещи се за този край, тази репутация е напълно оправдана. 

Пристигнахме в Аркан Хан – мястото, в което избрахме да отседнем заради красивата гледка и автентичната обстановка наоколо. И както предполагате ни посрещна едно чудесно отношение. Вечеряхме с автентични ястия от този район, а именно: “Извара с пастърма” и “Суджук по родопски”, придружени от “Домашен пълнен хляб”. Като родопско дете вкусовете ми напомниха на дома. Макар че тази комбинация от прясна домашно приготвена храна и типичните родни рецепти би напомнила за уют и дом на всекиго.  В престоя ни беше включена и закуска. Не я пропускайте – всяка сутрин се сервират традиционни родопски ястия. На нас ни се паднаха пържени филийки с домашно сладко и мед. 

Нали сте чували, че любовта минава през стомаха. Е, храната на Родопите със сигурност ни кара да се влюбваме в планината отново и отново.

Отидете на езда

В Триград има няколко конни бази. Можете да се разходите както с инструктор, така и сами. Не пропускайте тази част от преживяването, защото е несравнимо. Може да не сте фен на конната езда, но разходката именно в ждрелото и около наситено зелените хълмове е несравнима. 

Дяволското гърло и Ягодинската пещера

Пътуване до Триград би било непълно, ако не се потопите в мистиката на Дяволското гърло и в перлата на родните пещери – Ягодинската. Отскоро и двете са отворени за посетители. 

Пътят за слизане от Триград минава именно покрай входа за Дяволското гърло. Влиза се в група с екскурзовод. Всъщност Дяволското гърло влиза в класацията на най-митичните места в света. Причината се крие в реката, която минава през пещерата. Тя се спуска като водопад (най-високия на Балканския полуостров) през естествения вход на пещерата, за да падне в “Бучащата зала”. На свой ред и самата зала е огромна – може да побере в себе си храм-паметникът “Александър Невски”. Оттук започва необичайното – каквото и да попадне във водата в “Бучащата зала” след това не излиза никъде. Водата излиза от пещерата и реката е същата, но нито един от предметите не се появява обратно. Нито един от изследователите, пробвали да разкрият мистерията, не успява, а краят най-често е фатален. 

Разказаха ни и легендата за Дяволското гърло – че е вход за Царството на Хадес. Тази история обаче ще я запазим в тайна – много по-интересно ще я разкаже екскурзовода. 

След това поехме към Ягодинската пещера. Влизането и в тази пещера се осъществява само с екскурзовод. Туристи в момента се допускат единствено в последното трето ниво (най-ниското). Това е една от най-богатите пещери на Балканите. Общо двадесет и два  вида образувания от световно известните 28 вида могат да се видят в Ягодинска пещера. Маршрутът за туристи е 1 км, вътре е с постоянна температура от +6 ºС. Някои от вътрешните ѝ оформления напомнят за Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Богородица и Младенеца, Пижо и Пенда, форми на животни и фантастични фигури. В пещерата има ритуална зала, в която се сключват граждански бракове.

Just a tip: Ако обичате адреналина не пропускайте предложенията за изкачване с джип до панорамната площадка “Орлово око”.

Just a tip: Не пропускайте да си изберете нещо за спомен от наредените цветки щандове за сладка, мед и сувенири. 

Като заключение ще завърша с думи на Иван Вазов, който споделя, че попаднеш ли в Родопите оставаш „техен пленник, цял в обятията на тяхната атмосфера; обхващат те властно със своето величие, приковават погледа ти и пълнят душата ти и мислите ти всецяло със своя стихиен образ.“

Десет родопски места, които си заслужава да посетите

Като човек, който е прекарал целия си съзнателен живот в подножието на Родопите – Асеновград, мога да споделя, че там можем да открием десетки тайни места, на които можем да се избягаме от реалността. Но ще ви разкажа за десет сега, други десет, следващия път. 

Започваме с мястото, на което компасите полудяват – Белинташ. 

Това е природна забележителност, която се намира в близост до село Сини връх. Според легендата в скалите е живяло древно тракийско племе, което е създало светилище на бог Сабазий. Едно от сведенията за това са издълбаните кладенчета на върха на скалата. 

Интересно вярване е, че по времето на Потопа скалният масив на Белинташ е послужил като пристан за Ноевия ковчег. Все още могат да бъдат видяни дупките в които са били сложени халките, към които са били привързани въжетата на кораба. Дали е така или не… никой не знае. Факт е, че кръглите отвори в скалата все още личат.

Каменните гъби

 

Природният феномен Каменните гъби (известен още като Скални гъби) е разположен на около 1 км северно от село Бели пласт, до самия път между Хасково и Кърджали. Местните го наричат Мантаркая. Скалните образувания с формата на гъби са изваяни в риолитови вулкански туфи. Заради разнообразното си съдържание на минерали се забелязват розови, сини и черни петна. Самите скали са високи до 2,5-3 м.

Дяволския мост

 

Дяволският мост е построен в началото на 16-и век по заповед на султан Селим I като част от път, свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море. Намира се над река Арда, Кърджалийско – в живописен пролом на около 10 км северозападно от град Ардино, близо до село Дядовци и недалеч от село Латинка. Дължината му е 56 м.

Казват, че от Дяволския мост може да видиш лика на Сатаната, ако погледнеш към водите на река Арда между 11.00 и 12.00 часа на обяд, когато мостът и отражението му образуват окръжност. Освен това според някои в един от камъните му личи отпечатък от стъпката на Дявола!

Орлово око

 

Преживяването е вълнуващо, още когато започнете да се изкачвате. Без значение дали изберете сте пеша, или да използвате услугите на местните които предлагат качване до върха с джип, пътя до панорамната площадка е интересен, красив, а за любителите на адреналина – той също присъства. А там горе – изживяването е неописуемо. Площадката е монтирана на ръба на скалите на връх „Свети Илия“ на височина 1563 метра. Разкрива се незабравим изглед към красотите на Родопите, към Пирин и малка част от Рила, към планините в Гърция. На 600м под площадката се вие живописното Буйновско ждрело. Дори само да стоите на площадката е едно незабравимо изпитание. Съветът на местните е изкачването до върха да не става в лошо време, защото там падат много гръмотевици. Затова и не случайно върхът носи името на повелителя на гръмотевиците Свети Илия.

Асеновата крепост

 

Намира се на 2 км от Асеновград и е прекрасна дестинация за разходка. Крепостта е съществувала още по времето на траките, преустроена е от Византия през IX век, за да охранява вратата на Беломорския проход и да осигури византийската граница в този край. Първите писмени сведения за крепостта са от XI век и са получени от устава на тогава построения Бачковски манастир. От тези сведения се вижда, че Асеновата крепост е притежавала собствена охрана и администрация. Превземана е от кръстоносците по времето на Четвъртия кръстоносен поход. Крепостта съществува до 1410 г., разрушена е от нахлуващите османски войски.

Широка лъка

 

Едно от най-красивите места в Родопите е село Широка Лъка. Обявено е за архитектурен и фолклорен резерват. Получава името си от старобългарската дума „лѫка“, означаваща „извивка, кривина, лъкатушене“. Широка лъка е от селата, в които се е родила и се развива родопската песен. Много от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор са родени там. През 1972 г. е открито Средно музикално училище за народни песни и инструменти.

Триградското ждрело

 

Триградското ждрело е живописен пролом на Триградска река (ляв приток на Чаирдере, дясна съставяща на Въча) в Южна България, в Западните Родопи, Община Девин, област Смолян. Триградското ждрело е трето по дължина е в България, след Буйновското и Трънското ждрело. Но може би е най-красивото, въпреки че трудно може да се определи победител. 

Тракийското светилище край село Татул

Това е един от най-величествените мегалитни паметници, открити по нашите земи. Светилището представлява скален масив, а върхът му – пресечена пирамида.

Чудните мостове

Чудните мостове са скален феномен, разположен е в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи. Мостовете са се образували вследствие ерозионната дейност на пълноводната в миналото река, която е преобразувала пукнатините в мраморите в дълбока водна пещера, чийто таван с течение на времето изтънява на места и се срутва. Предполага се, че отломките от срутването са били отнесени впоследствие от водите на реката.

Пещерата “Дяволското гърло”

 

Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Основната й част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена „Бучащата зала“. Според легендите Орфей именно от тук е влязъл в подземното царство на Хадес, когато тръгва да спаси жена си Евридика. Впечатлен от невероятните мелодии, които Орфей сътворявал със своята арфа, Хадес най-накрая се съгласил да върне жена му в света на живите. Условието било Орфей, изкачвайки се към горния свят да не обръща глава назад. Малко преди да достигнат земята, Орфей се обърнал назад  за да се увери, че Евридика го следва… и точно тогава тя потънала в дън земя. След повторната загуба на обичаната си съпруга, Орфей бил съкрушен. Плакал, плакал и от сълзите му бликнал извор, който и до днес може да бъде видян в пещерата и екскурзоводите със сигурност ще ви покажат.